РЕШЕНИЕ
№ 4045
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110107510 по описа за 2022 година
Ищцецът Ем.М. твърди, че пред ЧСИ Х.Г., peг.№892, с район на
действие Окръжен съд - Варна, по молба на ответното дружество „ЕОС
матрикс“ ЕООД, е образувано изпълнително дело №20208920400122 по което
е длъжник. Заради наложен запор на сметките му и проверка в банката за
причината за това, в началото на тази година извършил справка пред ЧСИ Г. и
установил, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№969/2013г. по описа на PC - Варна в полза на
„Юробанк И ЕФ Джи България" АД и е за сумата 4 797.62лв., от които 4
419.13лв. - главница по договор за издаване на кредитна карта, 378.49лв.-
договорна лихва за периода 08.08.2008г.-14.01.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до окончателното плащане
на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски. За проведеното заповедно
производство не бил уведомяван и не могъл да направи възражения срещу
вземането. От получените от ЧСИ документи, разбрал и за извършена цесия,
чрез която вземането на „Юробанк България" АД към него е прехвърлено на
„ЕОС Матрикс"ЕООД, като не твърди, че не е уведомен своевременно за
извършването й. Доколкото по една или друга причина е бил лишен от
възможността да оспори вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, то същата е влязла в сила и в полза на
кредитора е издаден изпълнителен лист. Именно от издаването му,
задължението е станало изискуемо. В продължение на години, обаче,
ответникът в настоящото производство и взискател в изпълнителното е
1
бездействал и не е предприемал действия за събиране на вземането си. Едва
през 2020г. се е активирал и е предприел такива действия с образуването на
изпълнително дело №20208920400122 пред ЧСИ Х.Г., peг.№892. От издаване
на изпълнителния лист 31.01.2013г. до датата на образуване на изпълнително
производство срещу него - 07.02.2020г. са изминали повече от 7 години,
поради което в негова полза е изтекла погасителна давност. Спрямо него,
давностният срок е изтекъл на 13.01.2018г. или повече от 2 години преди
образуване на изпълнителното дело. По тази причина ответникът не
разполага с правото на принудително удовлетворяване на вземането си. Не му
е известно в рамките на течението на този давностен срок по отношение на
него да са били предприемани валидни изпълнителни действия, които да
водят до спирането или прекъсването му. Изложил е съображенията си пред
ЧСИ Георгиев с молба изпълнителното дело да бъде прекратено, но му било
отговорено, че доколкото възраженията за изтекъл давностен срок
представлява материално правен спор, той не е компетентен да се произнесе
по тях.
Моли съда, да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи общата сума 4
797.62лв., от които 4419.13лв. - главница по договор за издаване на кредитна
карта, 378.49лв. - договорна лихва за периода 08.08.2008-14.01.201Зг., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до
окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№969/2013г., поради
погасяването й по давност, настъпило след издаване на изпълнителния лист, и
да осъди ответното дружество да му заплати направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в
който сочи, че оспорва иска и твърди, че срещу ищеца е образувано
заповедно производство по ч.гр.д. 969/2013г. на ВРС, приключило с издаване
на заповед за изпълнение №683/31.01.2013г. и изпълнителен лист от
13.02.2013г., въз основа на които е образувано ИД №10087/2013г. по описа на
ДСИ при РС Варна, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На
27.11.2018г. ИЛ е върнат на взискателя и впоследствие, на 04.02.2020г. е
образувано ново 2 ИД №122/2020г. по описа на ЧСИ Хр.Г. рег.№892. С
молбата за образуване както на първото, така и на второто ИД са поискани
конкретни изпълнителни действия. По делото са налице регулярни поискани
и/или извършени действия. Изложеното движение по двете изпълнителни
дела прекъсва погасителната давност, която се твърди да е изтекла към датата
на завеждане на иска. Същите факти се сочат и от ищеца, т.е. същите не
кореспондират с твърденията, че погасителната давност е изтекла. Дори да е
настъпила перемпция по първото изпълнително дело, то с поисканите и
извършени конкретни принудителни действия давността е прекъсната, тъй
2
като давностният срок се приема, че започва да тече от 26.06.2015г., в случай
че не е налице по-късна дата и искът се явява неоснователен. Счита за
неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по
давност, поради което моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявения иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по установяващите се и от доказателствата факти, а
именно, че ответното дружество по силата на договор за цесия от 18.01.2016г.
настоящия ответник е придобил от „Юробанк България“ АД съдебно
признато в рамките на ч.гр.д.№969/2013г. на РС Варна по реда на чл.417 от
ГПК вземане срещу ищеца за сумите посочени и в исковата молба-
4 419.13лв. - главница по Договор за издаване на кредитна карта от
8.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2013г. до
окончателното изплащане на вземането; 378.49лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.08.2008г. до 14.01.2013г.; съдебни и деловодни
разноски в размер на 436.66лв. разноски по делото, като доказателствата за
това са приложени по приложеното по делото изп.д.№20208920400122 на
ЧСИ с район на действие ОС Варна. Ответната страна не е провела доказване
за установяване наличието на предходно заведено изп.д., като по настоящото
дело е приложено само копие от изп.д.№20208920400122 на ЧСИ с район на
действие ОС Варна, като същото е образувано по молба на ответника
подадена на 7.02.2020г. и представен изпълнителен лист за посочените по-
горе суми. Съгласно поставения печат на представения пред ЧСИ изп.л. той е
издаден на 13.02.2013г., а самата заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК е издадена на 31.01.2013г. Изпълнителният лист съдържа и отбелязване
на задната си част, че изп.д.10087/2013г. е прекратено на 27.11.2018г.
Последното отбелязване не носи значение за разглеждания спор, тъй като от
него може да се направят изводи само относно това, че най-вероятно по
същия изпълнителен лист е имало образувано друго изп.д. с №10087/13г.,
което е приключило на 27.11.2018г., но не може да се установи предприемани
ли са някакви действия по събиране на вземането и ако да, то кога е било
това.
От друга страна изп.д.№20208920400122 е образувано по
коментираното вече заявление от 7.02.2020г.
За даване отговор на единствения спорен между страните въпрос, а
именно има ли изтекла погасителна давност за процесните вземания съдът
намира следното:
3
От обсъдените по-горе отбелязвания в изп.л. не може да се направи
еднозначен извод, че на конкретна дата през 2013г. са били предприети
действия за събиране на вземането на ответника. Единствената категорична
дата отразяваща извършването на действие за събиране на вземането е датата
на завеждането на изп.д от 2020г. При това положение законово определената
пет годишна давност върната назад във времето започва да тече от 7.02.2015г.
поради което съставът приема, че вземането е погасено по давност и
предявеният иск следва да бъде уважен, като се приеме, че процесните суми
не се дължат на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД общата
погасителна давност е пет години, като същата изчислена от 1.02.2013г.-
датата от която следва да се приеме, че кредиторът е имал възможност да
търси вземането си по принудителен път, към 7.02.2020г. е изтекла и поради
това за ищецът е възникнало правото да иска прогласяване на погасяването на
вземането по давност.
Предвид извода за основателност на претенцията следва в полза на
ищеца да се присъдят и сторените от него разноски, но при съобразяване на
направеното възражение от ответника за тяхната прекомерност. Ищецът е
заявил разноски в размер на 891.91лв. от който 700лв. адвокатско
възнаграждение при цена на иска в размер на 4 797.62лв. и проведено едно
заседание по делото без да се събират други доказателства освен изисканите
копия от изп.д. При това положение съставът намира, че разгледаният спор не
е от значителна фактическа или правна сложност и поради това се дължи
възнаграждение за процесуалния представител в рамките на минимално
предвиденото по тарифа, а то е 565.83лв. и към тази сума следва да се
прибавят 191.91лв. заплатена държавна такса или общо 757.74лв. разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Е. Г. М.
ЕГН********** от гр.Габрово, ***и ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД,
ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова
долина, ул.„Рачо Петков-казанджията“ №4-6, че ищеца не дължи на ответното
дружество сумите от:
4 797.62лв., от които - 4419.13лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 8.08.2008г., 378.49лв. - договорна лихва за периода
08.08.2008-14.01.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.01.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. -
съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист и заповед
№683/31.01.2013г. по ч.гр.д.№969/2013г. на ВРС по чл.417 ГПК поради
изтекла погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК.
4
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес
на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.„Рачо Петков-казанджията“
№4-6 да заплати в полза на Е. Г. М. ЕГН********** от гр.Габрово, *** сумата
от 757.74лв. разноски по водене на делото на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5