Решение по дело №218/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 112/07.06.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 426/2012 год., К. районен съд е признал И. Е. В. от Г. за виновен в това, че на 10.01.2012 год. на КПП - с.Ч., общ.К., в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол- 180 кутии цигари марка „LM”, 360 кутии цигари марка „ASSOS” и 6 кутии цигари „PARLAMENT”, по 20 къса цигари във всяка кутия, всичко на обща стойност 2394.00 лв., като такъв се изисква по чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и по чл.28 ал.1, във вр.с чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, поради което и на основание чл.234 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, както и на наказание „глоба” в размер на 2394 лв. С присъдата съдът е отнел в полза на държавата 180 кутии цигари марка „LM”, 360 кутии цигари марка „ASSOS” и 6 кутии цигари „PARLAMENT”, по 20 къса във всяка кутия, на основание чл.234 ал.3, във вр. с чл.53 ал.1 б.”б” от НК.Осъдил е подсъдимият И. Е. В. да заплати по сметка на Районен съд Г. направените по делото разноски в размер на 45.00 лв.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И. Е. В. от Г., чрез защитника му, с която присъдата се обжалва като неправилна, като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Излагат се съображения, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд не е взел предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – направените самопризнания, проявена самокритичност и разкаяние, чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Счита, че при наличието на тези смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства няма пречка наказанието му да бъде определено към минималния предвиден в закона размер при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, е несъразмерно тежко. Счита също, че съдът може да не наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, на основание чл.55 ал.3 от НК. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде намалено по размер наказанието „лишаване от свобода” към предвидения в закона минимум, както и на основание чл.55 ал.3 от НК да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба”. В съдебно заседание подсъдимият В. не се явява, редовно призован, като защитникът му поддържа жалбата и направеното с нея искане.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” съответства в пълна степен на обществената опасност на извършеното деяние. По отношение на кумулативно наложеното наказание „глоба” изразява становище, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, като обосновано е приел, че това наказание ще въздейства за превъзпитанието на дееца. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подс.В. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не са посочени и поискани нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Е. В. е роден на * год. в гр.М., като постоянно живее в Г.. Има завършено висше образование, женен е, баща на едно малолетно дете, работи като шофьор в „А.” ЕООД- гр.П., не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 10.01.2012 год. подсъдимият И. В. пътувал от гр.Бурса, Република Турция, за Г. с автобус марка „М.”, с рег.№ * МС, собственост на „А.” ЕООД – гр.П., където работел като шофьор. В багажното отделение на автобуса подсъдимият държал 180 кутии цигари „LM” и 360 кутии цигари марка „ASSOS”, всички без акцизен бандерол, поставени в найлонови торби, а на местото до шофьора, където пътувал, държал още 6 кутии цигари „PARLAMENT”.

На същата дата - 10.012012 год., на КПП - Ч., общ.К., свидетелите Д., У., В. и М., и четиримата инспектори в ОДМВР - К., участвали в провеждането на специализирана полицейска акция за противодействие на престъпления, свързани с акцизни стоки. Около 17.00 часа автобусът „М.”, с рег.№ * МС, приближил КПП - Ч., общ.К.. Свидетелите Д. и Ч. спрели автобуса за проверка и указали на шофьора – св.Е.М., да отбие от пътя за извършване нÓ проверка на личните документи и багажа на пътниците. Инспекторите В. и М. се качили в салона на автобуса и обяснили на пътниците, че ще извършват проверка на личните им документи и багаж. Св.У. указал на подсъдимия И. В. да отвори багажното отделение за проверка, тъй като св.М. му обяснил, че подс. В. бил собственик на автобуса. Св.У. и подс. В. се насочили към багажното отделение в дясната част на автобуса, а свидетелите Д. и М. се насочили към багажното отделение в лявата част на автобуса. Подсъдимият В. отворил вратите на багажното отделение в дясната част и веднага изкарал от там две найлонови торби, съдържащи 180 кутии цигари марка „LM” без акцизен бандерол, които хвърлил под автобуса. При проверката в багажното отделение от лявата му страна св.Д. намерил четири найлонови торби с поставени в тях стекове цигари - 360 кутии цигари марка „ASSOS", които също били без акцизен бандерол. При проверка в салона на автобуса св. У.намерил на мястото до шофьора 6 кутии цигари марка „PARLAMENT”, без акцизен бандерол. Всички намерени кутии цигари, посочени по-горе, били предадени доброволно от подс. В. с протокол за доброволно предаване. Подс. В. бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№1/10.01.2011 год., за времето от 17.30 часа на 10.01.2012 год. до 13.40 часа на 11.01.2012 год. Било извършено претърсване и изземване в неотложен случай в жилището, ползвано от подс.В. – къща, находяща се в Г., У. Й. № *, при което не били открити вещи или предмети, относими към предмета на доказване по делото, като за извършеното процесуално-следствено действие бил съставен Протокол за претърсване и изземване от 10.01.2012 год., одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК с Разпореждане на съдия при К.районен съд от 11.01.2012 год. по Ч.н.дело № 16/2012 год.по описа на същия съд.

Видно от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните цигари без акцизен бандерол, държани от подс.В., възлиза на 2394.00 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.В., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят – обяснения на подсъдимия В.; показанията на свидетелите Г. Д., В.Д., В., У., Ч., М. и М.; Заповед за задържане на лице рег.№1/10.01.2011 год.; Протокол за доброволно предаване от 10.01.2012 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.01.2012 год., ведно с фотоалбум към него; Протокол за претърсване и изземване от 10.01.2012 год., одобрен с Разпореждане на съдия от К.йския районен съд по Ч.н.дело № 16/2012 год. по описа на същия съд; писмено заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 7/12.01.2012 год.; справка за съдимост на подс.И. В. с рег.№ 26/16.01.2012 год., издадена от РС – М.; характеристична справка на подсъдимия и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 234 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 10.01.2012 год. на КПП - с.Ч., общ.К., в немаловажен случай, държал акцизни стоки без бандерол- 180 кутии цигари марка „LM”, 360 кутии цигари марка „ASSOS” и 6 кутии цигари „PARLAMENT”, по 20 къса цигари във всяка кутия, всичко на обща стойност 2394.00 лв., като такъв се изисква по чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и по чл.28 ал.1, във вр.с чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. От обективна страна е установено по безспорен начин, че на инкриминираните дата и място подс.В. е държал акцизни стоки – 180 кутии цигари марка „LM”, 360 кутии цигари марка „ASSOS” и 6 кутии цигари „PARLAMENT”, по 20 къса цигари във всяка кутия, без същите да са облепени с изискуемия се от ЗАДС и ЗТТИ бандерол. Правилни и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд съображения относно немаловажността на случая – че с оглед количеството на държаните акцизни стоки без бандерол, извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От субективна страна престъплението подс.Велевм е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказания „Лишаване от свобода” и кумулативно наложеното такова „Глоба”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия В. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудово и семейно ангажиран, както и типичната степен на обществена опасност на деянието, без отегчаващи такива. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, като съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и при условията на чл.58а ал.4 от НК, е приел, че разпоредбите на чл.55 от НК са по-благоприятни за дееца. С оглед на това, съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и е наложил на подсъдимия наказание под минималния предвиден в закона размер на наказанието за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца. Съдът е намерил, че са налице условията на чл.66 ал.1 от НК – наложеното наказание „лишаване от свобода” е под 3 години, подсъдимият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, без да е наложително да изтърпи това наказание, поради което е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години. С присъдата първоинстанционният съд е наложил също на подсъдимия и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК наказание „глоба” в еднократния размер на пазарната цена на държаните акцизни стоки без бандерол, а именно: в размер на 2394 лв., като е направил извода, че с това наказание ще се превъзпитат подсъдимия и обществото от бъдещи такива престъпления.

Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода” на подс.В. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като освен съобразените от първоинстанционния съд, като такива следва да бъдат отчетени още и направеното самопризнание от подсъдимия /което по същество е допринесло в изключителна степен за разкриване на обективната истина и реализирането на наказателната отговорност спрямо подсъдимия/, ниската степен на обществена опасност на дееца, разкаянието му за извършеното, семейното му положение /същият е женен и баща на едно малолетно дете, за което следва да полага грижи/, недоброто му материално състояние /като месечните доходи на семейството му възлизат на около 500 лв./. Същевременно, при индивидуализацията на наказанието на подс.В. първоинстанционният съд съществено е надценил превантивната цел на наказанието, придавайки й по-голяма тежест от необходимата. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” на подс.В. по размер се явява явно несправедливо – очевидно несъответстващо на характера и тежестта на престъплението, на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и на целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК. Ето защо, следва наказанието „лишаване от свободÓ”, наложено на подс.В. за извършеното престъпление, предмет на настоящото производство, да бъде определено близо до абсолютния минимум на това наказание, а именно: в размер на 5 месеца. Що се отнася до кумулативно наложеното на подс.В. наказание „глоба”, то освен изложеното по-горе относно допълнителните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието, следва да се държи сметка и за императивната разпоредба на чл.47 ал.1 от НК, съгласно която глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при нейното определяне се прилагат разпоредбите на глава пета от НК. Това очевидно не е сторено от първоинстанционния съд, с оглед изложеното по-горе относно семейното положение и имотното състояние на подс.В., вкл. и реализираните от семейството му доходи. При това положение се налага изводът, че наложената на подс.В. глоба в размер на 2394 лв. е несъразмерно тежка, несъответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, на характера и тежестта на престъплението, на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същата не е съобразена с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на подсъдимия, т.е. и това наказание се явява явно несправедливо. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде изменена, като бъдат намалени наложените на подс.В. наказания, както следва: наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца - на „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца; и кумулативно наложеното наказание „глоба” в размер на 2394 лв. - на „глоба” в размер на 1700 лв., като съдът намира, че наказания в посочените размери биха били в пълна мяра достатъчни за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение на присъдата чрез намаляване на наложените на подс.В. наказания „лишаване от свобода” и „глоба”, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1, и чл. 334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 112/07.06.2012 год. по Н.о.х.дело № 426/2012 год. по описа на К. районен съд, в ЧАСТТА Й, с която за извършеното престъпление по чл. 234 ал.1 от НК, на И. Е. В. от Г., с ЕГН *, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, както и наказание „глоба” в размер на 2394 лв., като НАМАЛЯВА наказанията, както следва: наказанието „лишаване от свобода” - от 10 месеца на 5 /пет/ месеца; и наказанието„глоба” – от 2394 лв. на 1700 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.