РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Варна, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501902 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Н. К. и К. К. К. срещу решение №
152/20.06.2023 год. по гр.д. № 1452/2022 год. на РС – Провадия, с което са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6
ЗЗП вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и
К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: о****** в качеството им на наследници на Н.
К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В с искане да бъде прогласена нищожността на
клаузата по т.9.11. от Общи условия на групови рискови застраховки „Живот“ - редакция 12
от 16.03.2020г. в сила от 17.03.2020г. на „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е,
вх.В. 645/15.05.2023 год., осъдителен иск с правно основание чл. 382, ал.3 КЗ от И. Н. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ****** в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********, б. ж. на град
Провадия, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е,
вх.В за осъждане на ответника да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша" 89Б,
бл.53Е, вх.В дължимия остатък на вземанията по договор за потребителски кредит №
20R[1]L482639/2020 г., сключен между Н. К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021
г. в размер на 15 965.94 лв., представляваща неизплатена част от застрахователна сума по
1
застрахователен сертификат № ***** към Договор за групова рискова застраховка „Живот“,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане и предявения осъдителен
иск с правно основание чл.456, ал.1 от КЗ от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******** и К. К. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: о****** в качеството им на
наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника да заплати на
ищците недължимо платената от тях чрез дъщеря им В.Л.-К. с ЕГН ********** сума в
размер на 2860.85 лв., като решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на страната на ищците.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно и
необосновано. Конкретните доводи са свързани с противоречие в изводите на съда относно
неравноправността на клаузата на общите условия, като същият, от една страна приема, че
не е индивидуално договорена, а от друга – че не е нищожна. Поддържа доводите за
неравноправност на клаузата, защото позволява на търговеца сам по своя преценка да се
освободи от задълженията си, както и поддържа довод за нищожност на общите условия, по
който съдът не се е произнесъл и който е свързан с шрифта на същите. Поддържа, че е
налице изначална недобросъвестност на и поради факта, че след смъртта на застрахованото
лице, ищците продължават да заплащат и застрахователната премия, включена в
погасителната вноска, което съставлява неоснователно обогатяване и/или плащане без
основание. Позовават се и на практика на ВКС за нищожност на клауза в хипотезата на
общо формулирани обстоятелства и липса на поставени въпроси, какъвто е и конкретния
случай. Обективира искане за спиране на производството по делото до приключване на
производството по гр.д. № 264/2023 год. по описа на ВОС.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД,
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, развивайки правни доводи по
неоснователността на исковете.
В с.з. по същество, въззивниците не се явява и не се представляват.
В с.з. по същество, въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на горната проверка, въззивният състав намира, че решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително.
По допустимостта на решението:
Видно от материалите по делото, производството е образувано по искова молба на И.
Н. К. и К. К. К. срещу „ДЗИ-ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
В исковата молба се излага, че на 10.12.2020 год. между Н. К.ов К. – син на ищците,
в качеството му на застрахован кредитополучател и ответното дружество е подписан
застрахователен сертификат № ***** към Договор за групова рискова застраховка „Живот“
за получатели на кредити над 20 000 лева № 3133/01.07.2020 год. в полза на „ОББ“ АД във
2
връзка със сключен договор за потребителски кредит № 20R-L482639/10.12.2020 год.
Последният бил сключен между наследодателят им Н. К. и „ОББ“ АД за сумата от 20001
лева за срок от 120 месеца с размер на месечна вноска от 225.83 лева, в която е включена и
премията по сключената застраховка в размер на 16.17 лева. Сочат, че на 11.12.2021 год.
синът им е починал в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр.Варна, като съгласно издадените
епикризи и съобщение за смърт № ***** год. като основна причина за смъртта е посочено
КОВИД 19. Към датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт, остатъкът по
сключения от него кредит е бил в размер на 18 221.24 лева, като при предявяване на
застрахователна претенция, в качеството им на наследници на застрахования
кредитополучател, получили писмо с изх.№ 0-92-2683/09.02.2022 год. и изх.№ 0-92-
2682/09.02.2022 год. от ответното дружество, обективиращи отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като смъртта на застрахованото лице е настъпила
вследствие на заболяване, определено от СЗО за пандемия. Излагайки доводи за
неравноправност на клаузата на т.9.11 от Общите условия на групови рискови застраховки
„Живот“ – редакция 12 от 16.03.2020 год., в сила от 17.03.2020 год., към застрахователен
сертификат № ***** към договор за групова застраховка, сезират съда с искане за
прогласяване нищожността й и за осъждане на ответника, на основание чл.382, ал.1
изр.последно КЗ, да заплати на „ОББ“ АД дължимият остатък по кредита за сумата от
16 740.39 лева, представляваща неизплатената част от застрахователната сума по
застрахователен сертификат № *****.
Същевременно, сочат, че поради отказа на застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение, същите, чрез своята дъщеря – техен пълномощник, са
продължили да заплащат вноските по договора за потребителски кредитна починалия им
син – кредитополучател, в резултат на което претендират ответника да бъде осъден да им
върне недължимо платената сума в размер на 1 250.85 лева, като платена без основание, на
основание чл.456, ал. 1 КЗ. С допълнителна уточняваща молба посочват, че изискуемостта
на платените от тях, чрез дъщеря им, погасителни вноски е настъпила на 11.12.2021 год. и
към датата на исковата молба възлизат на 2 170.85 лева.
С определение № 156/07.02.2023 год., съдът е конституирал по делото като трето
лице – помагач на страната на ищците „ОББ“ АД, като с определение № 409/21.04.2023 год.,
изготвяйки проект на доклад на делото, е насрочил делото за разглеждане в с.з.
На 22.05.2023 год., ищците са депозирали молба вх.№ 3305, с която са посочили, че
размера на предявените от тях осъдителни искове са 15 965.94 лева, която сума представлява
дължимия остатък по кредита и 2 860.85 лева, която сума представлява стойността на
платените погасителни вноски, с каквото искане за осъждане на ответника сезират съда.
С протоколно определение от 22.05.20203 год. е допуснал изменение на предявения
иск за осъждане на ответника, на основание чл.382, ал.1 изр.последно КЗ, да заплати на
„ОББ“ АД дължимият остатък по кредита за сумата от 16 740.39 лева, представляваща
неизплатената част от застрахователната сума по застрахователен сертификат № ***** като
го е намалил до сумата от 15 965.94 лева и увеличение на иска за връщане на недължимо
платената сума в размер на 1 250.85 лева, като платена без основание, на основание чл.456,
ал. 1 КЗ, чрез неговото увеличение на 2 860.85 лева и след приключване на съдебното
дирене, при участието на третото лице – помагач, е постановил обжалваното решение, с
което са отхвърлени предявените искове.
Видно от изложеното, установителният иск за прогласяване нищожността на клаузата
от ОУ към договора за застраховка е съединен за общо разглеждане с два осъдителни иска,
първият от които основан на твърдения за дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка, договорена между кредитор и застраховател за обезпечение на банков кредит.
Безспорно, законът приравнява длъжника по обезпечения със застраховката кредит /въпреки
че не е участвал като застраховащ в уговарянето на условията за обема и покритието на
3
риска в полза на своя кредитор/ на застрахован /чл. 382 изр. последно КЗ вр.пар. 1 т.1 от ДР
на КЗ/, поради което за всички права, с изключение на вземането за паричната
застрахователна сума, наследодателят на ищците има права на страна по сделката и
съответно наследниците му се легитимират като носители и на право на установителен иск
по тази сделка срещу насрещната по договора страна - застраховател. По силата на същия
законов текст, ограничението на правата на длъжника като приравнена страна по договора за
застраховка се отнася само до материалното право на вземане за плащане до размера на
ползвания кредит, но не обхваща процесуалната защита на застрахования /както и правото
за остатъчна застрахователна сума, което не е предявено с настоящия иск/. Съдът преценява,
че с тази разпоредба, тълкувана във връзка и с изрично предвидено задължение на
застраховащия кредитор да положи всички усилия за реално изплащане на застрахователна
сума при смърт на длъжника (чл. 382 ал.3 КЗ), законът цели да облекчи приравнените на
застраховани лица длъжници и техни наследници като урежда специален случай на
процесуална сурогаторна защита на чуждото притезание с процесуално застъпничество, без
да е необходимо да се легитимират допълнително по общия ред /чл.134 ЗЗД/. Специалната
уредба на КЗ обаче не изключва изрично общото императивно правило на чл. 26 ГПК, а
доколкото предмет на осъдителния иск е вземането на застраховащия се обезпечен
кредитор, участието му в процеса за дълга на страната на процесуалният му субституент
/като задължително необходим другар/ се осигурява служебно от съда.
Горното е основание настоящият състав да формира извод за недопустимост на
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 382, ал.1 КЗ. С оглед дадените в ТР №
1/2013 год. на ОСГТК указания, неучастието на задължителен необходим другар в
първоинстанционното производство не може да бъде отстранено на въззивна инстанция
поради невъзможността неучаствалият задължителен другар да бъде конституиран във
въззивното производство, поради което и постановеното по този иск решение следва да бъде
обезсилено и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за
конституиране служебно от съда на „ОББ“ АД като съищец по предявения от ищците срещу
застрахователя иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ.
За недопустимо съдът преценява и решението по предявения осъдителен иск с правно
основание чл.456, ал.1 от КЗ от И. Н. К. и К. К. К. срещу „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищците
недължимо платената от тях чрез дъщеря им В.Л.-К. с ЕГН ********** сума в размер на 2
860.85 лв.
Както се посочи, с исковата молба ищците са сезирали съда и с искане ответникът да
бъде осъден да им върне недължимо платената сума в размер на 1 250.85 лева, като платена
без основание, на основание чл.456, ал. 1 КЗ, като с допълнителна молба са посочили, че
изискуемостта на платените от тях, чрез дъщеря им, погасителни вноски е настъпила на
11.12.2021 год. и към датата на исковата молба възлизат на 2 170.85 лева. В проведеното на
22.05.2023 год. по делото съдебно заседание, по повод депозирана от ищците молба вх.№
3305, съдът е допуснал изменение на този иск като го е увеличил от 2 170.85 лева на
2 860.85 лева, която сума представлява общата стойност на платените погасителни вноски.
Съдът намира обаче, че така формулираното искане не съставлява изменение на иска по
размер чрез неговото увеличаване, тъй като както е видно и от сезиралата съда молба
общата глобална сума е увеличена с платените след датата на завеждане на исковата молба
суми. Последното съставлява новонастъпил правопораждащ пряка претенция по чл.456, ал.1
КЗ факт, който е основание за нов иск, а не за изменение на вече предявеният такъв чрез
неговото увеличение. Дори и изводът за предяваване на нов иск да не бъде споделен чрез
добавянето на ново основание и чрез увеличение на иска по размер се стига до
едновременно изменение на иска по основание и петитум чрез увеличение по размер, при
неналично изключение по чл.214 ГПК, което също е недопустимо.
4
Произнасянето по същество от настоящия състав до размера на първоначално
посочената сума от 2 170.85 лева също е невъзможно поради нередовност на исковата
молба, която с оглед недопустимото произнасяне за горницата до 2 860.85 лева, не е могла
да бъде отстранена в хода на въззивното производство. Нередовността на тази претенция се
изразява в липсата на конкретизация на ищците на броя на погасителните вноски по
кредита, респективно на вида на платените от тях, чрез пълномощник дъщеря им,
задължения в полза на „ОББ“ АД и в непосочване на датата на всяко едно от осъществените
плащания, които се претендират от застрахователя. А последните като част от фактическите
обстоятелства на исковата молба е необходимо доколкото предмет на прекия иск по чл.456
КЗ може да е задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. При
последващите действия по отстраняване на тази нередовност, първоинстанционният съд
следва да съобрази и съществуващото противоречие в твърденията на ищците, които
твърдейки, че след смъртта на сина им са заплащали дължимите по кредита погасителни
вноски сочат /в допълнителна молба/, че изискуемостта на платените от тях, чрез дъщеря
им, погасителни вноски е настъпила на 11.12.2021 год., която дата е тази на смъртта на сина
им, а не дата на конкретно плащане. Следва да бъде съобразено и че с уточняваща пред
ВОС молба вх.№ 25008/16.10.2023 год. ищците са посочили, че този иск е предявен при
условието, че бъде уважен предявения от тях срещу застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Ето защо и постановеното по този иск решение следва да бъде обезсилено и делото
върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на
мотивите относно нередовното изменение на предявения с правно основание чл.382, ал.1 КЗ
иск и нередовността на исковата молба.
За недопустимо съдът преценява и решението по предявения установителен иск, В
ЧАСТТА, с която същото е произнесено по отношение на „ОББ“ АД, в качеството й на
трето лице – помагач на страната на ищците. Видно от исковата молба първоначално, без да
е конкретизирано по кой от исковете, „ОББ“ АД е посочена от ищеца като съищец. В
изпълнение на неточни указания от съда за представяне на пълномощно от страна на
банката за предявяване на исковете, страната е посочила, че иска банката да бъде
„конституирана като подпомагаща страна, която има интерес“. Липсват каквато и да е
конкретизация на това дали по един или всички искове се иска привличането й, както и
липсва изложение на обстоятелствата, от които ищците извличат правния си интерес от
конституирането й като трето лице помагач на тяхна страна. Сам по себе си предявения иск
за прогласяване нищожността на клауза от застрахователния договор не разкрива такъв и не
са налице основания за конституирането й като ТЛП. А доколкото положителното
произнасяне на съда за конституиране на ТЛП /било то при нередовно искане или при
неправилна преценка относно наличията на основанията за това/ не подлежи на съдебен
контрол, тази проверка се осъществява по пътя на въззивното обжалване на постановеното,
при участието на неправилно конституираното ТЛП и ако се констатира такова, какъвто е
настоящия случай, въззивното решение по отношение на него следва да се обезсили.
Нарочно обезсилване на решенията по останалите два иска по отношение на третото лице
помагач, с оглед липсата на правен интерес от участието на „ОББ“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищците, с оглед обезсилването им на друго основание не е
необходимо.
По отношение на предявения на основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6 ЗЗП
от И. Н. К. и К. К. К., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН
**********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД иск
за прогласяване нищожността на клаузата по т.9.11. от Общи условия на групови рискови
застраховки „Живот“ - редакция 12 от 16.03.2020г. в сила от 17.03.2020г. на „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, настоящата инстанция приема, че произнасянето
съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
5
производството и решението са допустими.
Не е спорно между страните по делото, че наследодателят на ищците Н. К.ов К. е
сключил с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит № 20R-L482639/10.12.2020 год.в
размер на 20 001 лева, като същият е бил включен в групата на застраховани лица по
Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на кредити над 20 000 лева
№ 3133/01.07.2020 год. в полза на „ОББ“ АД, за което му е издаден застрахователен
сертификат № *****. Последният, както и съгласието на кредитополучателя за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка, са
приложени по делото, като при подписване на застрахователния сертификат същият е
декларирал, че е получил екземпляр, запознат е и приема общите условия на застраховката.
В последните, в сочената от ищците клауза 9.11 застрахователят е посочил като изключен
риск заболявания, определени за пандемия от СЗО.
Ноторно е и обстоятелството, че пандемията от COVID-19 е официално обявена в
Република България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването, като от приложените към делото
Общи условия по групови рискови застраховки „Живот“ на кредитополучатели на „ОББ“
АД е видно, че същите са приети на 16.03.2020 год., респективно влезли в сила на 17.03.2020
год.
Безспорно прието по делото е също така, че наследодателят на ищците и
кредитополучател е починал вследствие заболяване с COVID - 19, както и че въз основа на
подадено от ищците, в качеството им на наследници на починалия кредитополучател,
заявление застрахователна претенция за изплащане на застрахователна сума до размера на
непогасения остатък по кредита, застрахователят – ответник е отказал изплащане на
обезщетение, позовавайки се наличие на изключен с клаузите от Общите условия
застрахователен риск, в частност т.9.11.
Именно действителността на тази клауза от Общите условия на застрахователя, като
част от застрахователния договор, които лимитират отговорността на последния при
настъпване на събития, е и единственият спорен въпрос по делото, като извън специалното
правило на приложимия чл. 382 КЗ съдът следва да приложи и правилата за този вид
застраховане /чл. 438 и сл. КЗ и поспециално чл.449 ал.2 КЗ допускащ уговаряне на обема на
покритите рискове и изключенията от тях/.
Изложените в исковата молба и поддържани във въззивната жалба доводи за
неравноправност на процесната клауза, като уговорка, сключена във вреда на потребителя,
настоящият състав на ВОС не споделя.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна е и тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя.
В случая, спорната клауза не е такава. Същата е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, отнасяйки се само за събития, чието настъпване е във връзка със
заболявания, определени за пандемия от СЗО, а не във връзка с общо здравословно
състояние на застрахования, в който случай би била приложима нормата на чл.362, ал.1 КЗ.
Видно е и че наличието на изключен застрахователен риск не е оставено на субективната
преценка на застрахователя. Същата не поставя и застрахования в неравностойно
положение, а застрахователят е въвел адекватно на ситуацията ограничение на носената от
него отговорност. С Решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., е
прието, че когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които
6
водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и
застраховател и предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна
премия, е въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето. Така, съдът
намира за допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на застрахователя стига
същите да не противоречат на императивни правни норми. Подобно противоречие не е
налице, а уговореният изключен застрахователен риск черпи правното си основание в
разпоредбата на чл.449, ал.2 КЗ, където законодателят е предвидил възможността страните
да договорят и други основания за изключване отговорността на застрахователя,
разширяващи кръга на предвидените в чл.449, ал. 1 КЗ такива.
Ето защо, поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по предявения установителен иск, обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/20.06.2023 год., постановено по гр.д. № 1452/2022
год. на РС – Провадия, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените установителни
искове с правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6 ЗЗП вр. с чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД на И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: о******, в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********,
починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за
прогласяване нищожността на клаузата по т.9.11. от Общи условия на групови рискови
застраховки „Живот“ - редакция 12 от 16.03.2020г. в сила от 17.03.2020г. на „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В. 645/15.05.2023 год..
ОБЕЗСИЛВА решение № 152/20.06.2023 год., постановено по гр.д. № 1452/2022 год.
на РС – Провадия, В ЧАСТТА , с което са отхвърлени предявените установителни искове с
правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.1, т.2, т.6 ЗЗП вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на И.
Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: о******, в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН **********,
починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ – ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за
прогласяване нищожността на клаузата по т.9.11. от Общи условия на групови рискови
застраховки „Живот“ - редакция 12 от 16.03.2020г. в сила от 17.03.2020г. на „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В. 645/15.05.2023 год., по отношение
на„ОББ“ АД, в качеството й на трето лице – помагач на страната на ищците.
7
ОБЕЗСИЛВА решение № 152/20.06.2023 год., постановено по гр.д. № 1452/2022 год.
на РС – Провадия, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл.
382, ал.3 КЗ от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** в качеството им на наследници на Н. К.ов К., ЕГН
**********, б. ж. на град Провадия, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1463, бул.„Витоша" 89Б, бл.53Е, вх.В дължимия остатък на вземанията
по договор за потребителски кредит *******., сключен между Н. К.ов К., ЕГН **********,
починал на 11.12.2021 г. в размер на 15 965.94 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователна сума по застрахователен сертификат № ***** към Договор за групова
рискова застраховка „Живот“, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното
плащане, като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 152/20.06.2023 год., постановено по гр.д. № 1452/2022 год.
на РС – Провадия, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.456, ал.1 от КЗ от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К.
К. К., ЕГН**********, с постоянен адрес: о******, в качеството им на наследници на Н.
К.ов К., ЕГН **********, починал на 11.12.2021 г. срещу „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В за осъждане на ответника да заплати на
ищците недължимо платената от тях чрез дъщеря им В.Л.-К. с ЕГН ********** сума в
размер на 2860.85 лв., като недопустимо.
ВРЪЩА делото по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 382, ал.3
КЗ и чл. чл.456, ал.1 от КЗ за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и К. К. К.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: о****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ДЗИ –
ЖИBOTOЗACTPAXOBAHE“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1463, бул.„Витоша“ 89Б, бл.53Е, вх.В сумата от 200 лева, представляваща сторени
пред настоящата инстанция разноски за юрисонсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9