Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045
гр. Свищов, 29.11.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 05.07.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 420 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №20-01275-002157/04.12.2020г. на Началник Сектор към ОД.
Жалбоподателят Т.И.П. ЕГН **********
*** обжалва наказателното постановление, с което й е наложено административно
наказание глоба: в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание се
представлява от адв. С.Т.. Сочи, че безспорно от
събраните доказателства се установява,
че на процесната дата е настъпило ПТП, за което жалбоподателката няма вина. В тази връзка развива доводи,
изключващи отговорността на жалбоподателката. На
първо място сочи, че ПТП е станало в изключително гъста мъгла, а движещото се
пред жалбоподателката
ПТП не било с работещи габаритни светлини. Освен това този автомобил, който би
трябвало да е специален е бил с габарати . Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателя Т.П. ***. На 25.11.2020г.
се наложило тя и съпругът й – св. Н. П.да отидат в гр. Свищов, откъдето да
вземат неговата майка. Тръгнали с л.а. „*, управляван от жалбоподателката.
На връщане към с. Вардим автомобила отново бил управляван от П., а св. Н. П.се
возел на предната дясна седалка. На задната седалка по средата била седнала св.
Д.Я.. Пътят, който свързвал гр. Свищов със с. Вардим – ІІ-52 бил в ремонт, като
съгласно Заповед №РД-ВТ-45/06.10.2020г. на Областно пътно управление била въведена
временна организация на движението във връзка с извършване на дейности към
обект „Технологичен проект за превантивен ремонт на път Граница Област
Русе-Вардим-Свищов от км 42+200 до км 49+300“ за периода от 06.10.2020г. до
27.03.2021г. Ремонтът се извършвал от „П.С.В.Т.“ АД, чиито служител бил св. П.П.. Съгласно утвърдената заповед за временна организация на
движението, в зависимост от това дали се извършват ремонтни дейности върху
едната пътна лента с дължина по-малко от 50м. или повече от 50м. били изготвени
четири схеми на временна организация на движението. В конкретния ден в началото на ремонтните
дейности била поставена табела в двата края на ремонтирания участък от пътя с
надпис, че пътят е в ремонт 15 км. Малко преди 09,20ч. автомобилът управляван
от жалбоподателката излязъл от гр. Свищов и продължил
движението си по път ІІ-52минал през моста в м.“Патметниците“
и продължил движението си по пътя в ремонт в посока с. Вардим. Пътното платно
било мокро, тъй като по това време в района имало гъста мъгла, поради което и
видимостта била изключително ниска. В
същото време, също в посока с. Вардим в района на км 45+100, (малко след отбивката за старческия дом) се движел с бавна скорост
специален автомобил“**, управляван от служителя на горепосочената фирма св. П. П.ов. Съгласно временната организация на движението, при
дължина на пътния участък повече от 300м. (схема №4), следвало на всеки 300 м.
от пътя да има поставени знаци В24 и В26, както и С16. Такива не били
поставени. Свидетелят П. полагал емулсия, тъй като предстояло полагане на нов
слой асфалт в диапазон от километър и половина. Полаганата емулсия била около
70 градуса, при което при съприкосновението й със студения асфалт, се отделяла
допълнително пара. Пръскачките от които емулсията била разпръсквана по асфалта,
излизали на разстояние около 60-70 см. от двете страни на специалния автомобил,
така че да обхванат изцяло пътната лента, по която щял да се полага асфалта. Специалният
автомобил на водача нямал опознавателен знак, от
който да е видно, че това е специален автомобил, а задните светлини били
закрити от платно брезент, което било поставено с цел да предпази камиона от
впръскваната емулсия.
В 09,20 ч. управлявания от жалбоподателката лек автомобил стигнал района на км 45+100.
Пред водача на л.а. „* се движел друг автомобил, който изпреварил специалния автомобил на св. П.. Тъй като този
участък от пътя бил прав, жалбоподателката също
предприела действия по изпреварване. В този момент пред нея се издигнало кълбо
от пара, което още повече затруднило видимостта. При извършването на маневрата
изпреварване, предната дясна част на управлявания от Петкова автомобил се
ударил в лявата пръскачка на специалния. Последната се обърнала и ударила
стъклото на лекия автомобил, при което същото се спукало. Водачите и на двете
МПС спрели. За настъпилото ПТП била уведомена полицията. На място пристигнали
свидетелите Б.Д. – мл. автоконтрольор и Ц.Х. – младши
инспектор, и двамата от Р.н.М.С. Двамата провели разговор с участниците в ПТП
за изясняване на обстановката. Тъй като мъглата била все още много гъста, на
мястото на произшествието малко по-късно пристигнали и други полицейски служители, сред които
свидетеля Д.М., който взел участие в контролиране на движението. По-късно и на
двамата водачи били съставени АУАН. Свидетелят Б.Д. съставил АУАН на жалбоподателаката с №327804/25.11.2020г., в присъствието на
свидетелите Ц.Х. и Д.М., който жалбоподателката
подписала с възражения. Св. Д. приел, че П. е извършила нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, тъй като в посочения участък от пътя, който е в ремонт, обозначен
със пътни знаци, „при управление на автомобила си не избира скоростта си на
движение да е съобразена с атмосферните условия (гъста мъгла) и състоянието на пътя (ремонтни дейности),
предприема маневра изпреварване и блъска отзад в ляво бавнодвижещия
се в същата посока специален автомобил, който полага битумна емулсия за предстоящо
асфалтиране на платното за движение. Претърпяват ПТП с материални щети по двата
автомобила“.
На 04.12.2020г. Началник сектор
към ОДМВР Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, в което
възпроизвел съдържанието на АУАН, като изложил мотиви за липса на основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. На основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателят била наложена глоба в размер на 200лв. Видно от отбелязаното на
обжалваното НП жалбоподателят е получил постановлението на 23.12.2020г., а жалбата
е входирана в деловодството на
административно-наказващия орган в същия ден.
Изложената фактическа обстановка
се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество е основателна.
При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира
следното:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
кръга на предоставените им правомощия.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Законосъобразното налагане на
административно наказание за неизпълнение на установеното задължение в
цитираната като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, е обусловено в
конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на
водач на МПС при избиране на скоростта на движението не съобразил атмосферните
условия (гъста мъгла) и състоянието на пътя (ремонтни дейности). Изискването за
съобразяването на скоростта има за цел да обезпечи възможността водачът да спре
пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност субекта
на задължението да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре пред
всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътнотранспортна
обстановка. От възприетата по-горе фактическа обстановка по делото се
установява, че реализиралото се ПТП е в резултат на предприемане от страна на жалбоподателката на маневра изпреварване на бавнодвижещия се пред нея специален автомобил, който е
полагал битумна емулсия. В случая жалбоподателката е
нарушила задължението си разписано в
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, доколкото тя не осигурила достатъчно разстояние между
нея и изпреварваното МПС. Съдът намира, че неправилно е бил приложен
материалния закон и неправилно е било прието, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При анализа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че Т.П. се е движела по
ІІ-52 в участък от него, който е бил в ремонт. Указващи табели, че пътят е в
ремонт имало само в началото и края на ремонтирания участък. В конкретния ден
не били поставени всички останали пътни знаци, съгласно одобрената схема на
временна организация на движението в този пътен участък. Установява се от
събраните доказателства, че жалбоподателката след
като е достигнала специалния автомобил, който полагал битумната емулсия в
ремонтирания участък, е предприела маневра изпреварване. От доказателствата се
установява, че контактът между превозните средства не е резултат на неправилна
преценка за избиране на скоростта на превозното средство, управлявано от жалбоподателката , така че да може да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая жалбоподателката е предприела маневра
изпреварване и не се е съобразила със системата за пръскане на специалния
автомобил или другояче казано с пръскалките, стоящи странично и извънгабарите на това МПС.
От това може да се направи извод, че нарушението, което е описано в акта и
постановлението не е осъществено от обективна страна. При това положение съдът не
може да измени НП, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
От субективна страна нарушението също не е извършено виновно, доколкото жалбоподателката не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от деянието си и не е могла,
нито е била длъжна да ги предвиди. Така е, защото от събраните доказателства се
установи, че по никакъв начин не са спазени изискванията за безопасност от
страна на извършващата ремонта фирма. В конкретния случай допълнително
затруднение е създала и изпусната пара от разпръскваната емулсия, тъй като се
установи че последната се изпуска от процесните пръскачки при 70 градуса по Целзий.
Съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия
орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид
представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по
делото. В случая, във връзка с отправеното изрично искане от другата страна за намаляването
му, поради прекомерност, съдът съобрази фактическата и права сложност на делото
и разглеждането му в няколко съдебни заседания. Размерът на това адвокатско
възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към който ред и препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Съгласно
първата от цитираните разпоредба, за защита по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е
над минималния размер. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче,
е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ, а същият се определя по свободно договаряне
въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален
размер не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла
на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ето защо, съдът следва да определи такъв размер, който
е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован". Предвид горното, съдът
приема, че размерът е съобразен с това изискване, с оглед на което уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева следва да бъде възложено в
тежест на другата страна, а именно ОДМВР Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-01275-002157/04.12.2020г.
на Началник Сектор към ОД, с което на Т.И.П., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, т.2 от ЗДвП ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Велико Търново да заплати на Т.И.П.
ЕГН ********** *** сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Великотърновски административен съд.
РАОНЕН СЪДИЯ: