Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2319 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.11.2020г., гр.д.4043/20г., СРС, 74 с-в
се осъжда „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на П.М.В. по искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 308 лава, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за претърпени имуществени
вреди от застрахователно събитие, настъпило на 13.09.2019 г. в Банско, на
второкласен път № II-19, км. 60 посока Добринище за с. Места, ведно със
законната лихва от 23.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 7,10 лева за периода от 01.11.2019 г. до датата на депозиране
на исковата молба – 22.01.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 119,62 лв., разноски в производството съобразно уважената част от
исковете, отхвърля иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над
уважения размер от 308 лв. до пълния предявен размер от 1 438,28 лв. и иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 7,10 лв. до
пълния предявен размер от 33,96 лв., като осъжда ищцата да заплати на ответника
сумата от 235,79 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковете постъпва въззивна жалба от ищцата П.М.В.. Счита за неправилно намалено
обезщетението за тотална щета на автомобила след приспадане от действителната
му стойност на 30 % от запазените части. Погиналото МПС не е предадено на
лицензиран център за прекратена регистрация за разкомплектоване съгласно чл.18,
ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 от Наредба за излезлите от употреба МПС-та. Подобно
условие е предвидено за изплащане на обезщетение в Общите условия на
застрахователя, а именно автомобилът да е с прекратена регистрация. В тази
връзка, неправилно частично е отхвърлен и искът по чл.86 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемят – ответникът по
исковете „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорни и установени по делото са следните
обстоятелства: НА 13.09.2019 г. настъпва ПТП, при което управляваният и
собствен на ищцата П.М.В. автомобил е
увреден. Същият е застрахован при ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД по имуществена
застраховка „Автокаско". След настъпване на застрахователното събитие, ответникът
изплаща застрахователно обезщетение от 3 741 лв. Ето защо и на основание чл.405,
ал.1 КЗ, ищцата може да претендира от ответника изплащане на остатъка от
дължимото застрахователно обезщетение.
Спорният въпрос и пред двете съдебни инстанции е
начинът за определяне на обезщетението.
Според съдебно-автотехническата експертиза, стойността
на средствата за нови части, материали и труд, необходими за отстраняване на повредите
е 5 399 лв. и превишава действителната пазарна стойност на автомобила от 5 586,79
лв. към момента на ПТП. Изпълнена е хипотезата на чл. 309, ал. 2 КЗ за тотална щета на моторно превозно средство, представляваща
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70
на сто от действителната му стойност.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази
правилото на чл. 22, ал. 2 от Методиката (Приложение 1), приложима на основание
чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/2014 г., според което при тотална щета и
установяване на запазени части, размерът на застрахователното обезщетение не
може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение №
165/24.10.2013г., т.д.469/12г., ІІ т.о.,
според която застрахователното обезщетение се определя като от действителната
стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадне стойността на
запазените части. Затова съдът кредитира изготвеното в същия смисъл заключение,
според което застрахователното обезщетение възлиза на 4 049 лв. След
приспадане и на частично изплатеното обезщетение от 3 741 лв., искът по чл.405,
а.1 КЗ е основателен до размер на сумата 308 лв., а над него следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 438,28 лв.
Неприложимо спрямо основателността на главния иск е
изискването на чл.390, ал.1 КЗ, че преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Това
извънсъдебно искане на застрахователя за дерегистрация на автомобила има
значение само за началото на срока за забавата и настъпване на изискуемост на
главния дълг за застрахователно обезщетение. Същото не е условие за възникване
на самото задължение на застрахователя, нито касае основателността на иска за
застрахователно обезщетение (решение № 44/02.06.2915г., т.д. 775/14г., ВКС, I т.о. и решение № 140/01.08.2018г., т.д. 2278/17г., ВКС). Противно на оплакванията в жалбата, представянето на
доказателства за дерегистрация не е предвидено сред изключенията за изплащане
на застрахователно покритие, очертани в раздел 9 от Общите условия на ответника.
Извънсъдебният отказ на ответното дружество да изплати
спорния остатък от застрахователното обезщетение, не е мотивиран с правилото на
цитираната разпоредба и ответникът не предявява изискване към собственика да
представи доказателства по чл.390, ал.1 КЗ. Затова и по арг. от чл.405, ал.1 КЗ, мораторната лихва върху обезщетението се дължи, считано от настъпилата забава
за плащане с изтичане на 15 работни дни от уведомяването на 16.09.2019г., от
когато застрахователят знае за настъпване на застрахователното събитие. Акцесорният
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен до размер на сумата 7,10 лева през периода
01.11.2019 г. - 22.01.2020 г. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния
предявен размер от 33,96 лв.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени
исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2020г.,
гр.д.4043/20г., СРС, 74 с-в в частта, с
която се отхвърлят предявените от П.М.В. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от
308 лв. до пълния предявен размер от 1 438,28 лв. - застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско +“ за претърпени имуществени вреди от застрахователно
събитие, настъпило на 13.09.2019 г. в Банско, на второкласен път № II-19, км.
60 посока Добринище за с. Места и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 7,10 лв. до пълния предявен размер от 33,96 лв.
ОСЪЖДА П.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД, с адрес: гр. София, бул. „***** сумата 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.