РЕШЕНИЕ
гр.
Русе, 29.03.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
в публично заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г. разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6620 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ от С.Й.В. против
СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ ЕАД.
Ищецът
твърди, че работил по силата на безсрочен трудов договор с ответника като *************.
Със заповед № 55/21.10.2015 год. ответникът му наложил дисциплинарно наказание
„*************” на основание чл. 195, ал. 1, чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, т. 3 и
т. 10 от КТ год., а на 22.10.2015 год. му била връчена и заповед №
56/21.10.2015 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено поради наложеното дисциплинарно наказание. Ищецът
счита уволнението за незаконно, тъй като работодателят не е уведомил работника
за започналото дисциплинарно производство и в хода му не е дал възможност да
даде обяснения и да посочи доказателства в своя защита. Дадените от работника
обяснения на 08.10.2015 год. не били по повод образуваното дисциплинарно
производство, а по повод искане на работодателя във връзка с обработен на
17.09.2015 год. товар на МТ ТРАНС БГ ЕООД.
На
второ място твърди, че не е извършил вменените му във вина дисциплинарни
нарушения.
На
трето място твърди, че заповед № 55/21.10.2015 год. не съдържа предвиденото в
чл. 195 от КТ съдържание, а именно: не е посочено извършеното нарушение,
законния текст, въз основа на който се налага наказанието. Заявява, че
наложеното наказание не отговаря на тежестта на описаното в заповед № 55/21.10.2015 год. нарушение, дори
и то да е било извършено. Моли съда да отмени заповед № 55/21.10.2015 год. и
заповед № 56/21.10.2015 год. и да постанови възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност.
В указания срок същият
е подал писмен отговор. Оспорва предявения иск. Твърди, че е проведената
процедура по налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискванията на
закона, както и че извършеното нарушение е било санкционирано правилно и
съобразно тежестта му от работодателя. Заявява, че оспорваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на изискванията на закона
относно нейното издаване и съдържание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че С.Й.В. е бил в трудово правоотношение със СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ
ЕАД по силата на трудов договор, който е прекратен, вследствие наложеното със
заповед № 55/21.10.2015 год. дисциплинарно наказание „***********” за това, че
в качеството си на заемащ длъжността „***************” в отдел „Материално-
техническа база” е нарушил трудовата дисциплина, като не е изпълнил възложената
му работа, не е изпълнил трудовите си задължения, възложени му с трудовия
договор и длъжностната характеристика (т. 8.1, 8.4, 8.5 от същата), като на
17.09.2015 год. е дал неправилно нареждане и указания за разтоварване на целия
товар на МТ ТРАНС БГ ООД, складиран в камион по заявка на дружеството от
17.09.2015 год., и не е извършил текущ
контрол върху работата по разтоварване на камиона, с които действия са осъществени
съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ, като
всяко едно от посочените нарушения е самостоятелно основание за налагане на
дисциплинарното наказание „************”.
От
приетата като писмено доказателство по делото длъжностна характеристика се
установява, че на ищеца на основание т. 8.1, 8.4, 8.5 от същата му е вменено
изпълнението на следните задачи: да отговаря за приемане, разтоварване,
подреждане, опазване и предаване на стоките в поверените складове; да изпълнява
точно и своевременно заявките за приемане или експедиране на стоки; да дава
указания на работниците по претоварни операции как да подредят стоките в склада
или на превозното средство.
В
изпълнение на тези си задължения, на 17.09.2015 год., след като получил заявка
от МТ ТРАНС БГ ООД за разтоварване и
натоварване на половината от товара в камиона, който превозвал кибрит, тъй като
същият бил разместен, ищецът разпоредил на работниците да разтоварят и
претоварят половината от количеството кибрит до първата каната. Свидетелят М* И*
Й* заяви, че след като говорил с ищеца и свидетеля С* Г* относно работата,
която трябва да се извърши и цената, която трябва да заплати, пуснал заявление
до Свободна зона, както и молба до Митница Ру*, откъдето получил разрешение
камионът да бъде разпломбиран и кибритът- претоварен. Този свидетел, както и
свидетелите С* Г* и С* А* заявиха, че заявката е получена от С.В. и същата
касае претоварването само на половината (около 9 тона) товар на камиона.
Въпреки, че цитираната заявка беше изключена като доказателство по делото, тъй
като не беше представена в оригинал от ответника, който заяви, че липсва такъв,
всички свидетели установиха нейното наличие и съдържание, както и устните указания,
които ищецът е дал на работниците по отношение на начина и количеството товар,
който следва да се разтовари. Цитираната заявка е приложена и към обясненията
на С* Г*като Приложение 3 (лист 24 от делото). На 17.09.2015 год. работниците разтоварили
около 7 тона, поради което за другия ден останали още тон- тон и половина.
Камионът бил изкаран от склад № 16, а електричеството в склада било прекъснато
от съображения за сигурност, за да не прехвръкне искра и да избухне пожар.
Прекият
ръководител на ищеца- свидетелят А. М*, който изпълнява длъжността „Началник
отдел Материално- техническа база", на 17.09.2015 год. е отсъствал от
работа. Поради това заявката е приета от В.. На 18.09.2015 год. М* вече е бил
на работа и още сутринта около 08:30- 08:45 часа е уведомен от свидетеля С* Г*
за започналото предния ден претоварване. Г* му казал също, че трябва да
проследи заявката, тъй като клиентът имал молба да не остава за почивните дни,
които били общо четири (19, 20, 21 и 22 септември) и ще се получат много
денгуби, които трябва да се платят. Указал на М*, че С.В. е запознат колко
точно количество е необходимо да се разтовари. Това се признава и от самия М* в
писмените му обяснения на лист 34 от делото. Въпреки, че на 18.09.2015 год. е
било негово задължение да ръководи работата на отдела, той не се е
поинтересувал за същността на заявката, нито е видял същата, не е поискал
документи, не е видял такива, не е контролирал изпълнението й. От показанията на свидетелите, които са
незаинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК- С* А* и М* Й*, се установява, че
ищецът е изпълнил точно вменените му с трудовия договор и длъжностната
характеристика задължения, поради което и не е следвало да бъде ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Неточното изпълнение на заявката се дължи на
поведението на други хора- посочените в заповед № 50/05.10.2015 год. Е*, Г*, Д*
и М*, както и на свидетеля М*, чието задължение като началник- отдел МТБ е било да контролира процеса, след като
на 18.09.2015 год. вече е бил на работа, включително и работата на цитираните
работници, които са отказали да работят този ден. Негово задължение е да
контролира и работата на ищеца като негов пряк ръководител. Поради това съдът
не кредитира показанията на М*, тъй като е възможна негова заинтересованост да
бъде наказан ищецът, а не той. Точно М* не се е справил със задълженията си на
ръководител, тъй като не е успял да разбере цял един ден- на 18.09.2015 год.,
че има проблем с претоварването на камиона, че работниците недоволстват от
миризмата, която се носи от товара, дали е било нужно да бъдат ангажирани
предпазни средства, какви да бъдат те. Не е успял да мотивира работниците да
изпълняват задълженията си. Данните по делото сочат, че дори и да е имало
някакви здравословни неразположения у тях на 17.09.2015 год., на 18.09.2015
год. са продължили разтоварването. След обяд, когато е станало ясно, че
погрешно са разтоварили целия камион и трябва да се натовари обратно, са
отказали да работят, тъй като до края на работния ден оставало малко време и
щяло да се наложи да останат извънредно. Тогава, със съгласието и след намесата
на С* Г*, тъй като М* не се е справил със задълженията си, управителят на МТ ТРАНС
БГ ЕООД възложил на други лица, които не са работници при ответника, да
извършват натоварването за негова сметка, което приключило към 21:00 часа на
18.09.2015 год. На другата сутрин камионът бил отново пломбиран и напуснал
Свободна зона.
Във
връзка с извършените нарушения, на 05.10.2015 год. със заповед № 50
изпълнителният директор на СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ ЕАД е поискал от С.В. обяснения
във връзка с приетия на 17.09.2015 год. за пренареждане товар, касаещи извършените
действия по приемането му, дадените на работниците конкретни нареждания за
начина на неговата обработка, предприетите действия относно безопасността на
лицата по т. 2 от заповедта (Й* Е*, Г* Г*, Д* Д* и Я* М*) и причините, поради
които същите тези лица са отказали нареждането му в камиона. Идентични
обяснения са изискани и от свидетеля С* Г*, заместник- изпълнителен директор, и
от А. М*, началник отдел „МТБ”. Изискани са обяснения и от работниците,
участвали в товаро- разтоварните дейности, а именно: какви нареждания са
получили на 17.09.2015 год. във връзка с това и от кого, получили ли са
нареждане за разтоварването на целия товар и от кого на 18.09.2015 год., както
и по какви причини са отказали пренареждането му в камиона на 18.09.2015 год.
Техните обяснения са неизчерпателни и не дават отговор на всички поставени
въпроси. Дали е ангажирана дисциплинарната им отговорност, не е предмет на
настоящото дело.
Показанията
на свидетелите Г*, Й* и А* установяват, че ищецът пряко и еднолично е ръководил
на 17.09.2015 год. разтоварването на намиращ се в зоната камион на МТ ТРАНС БГ
ООД. Това той е вършил до края на работния ден. На 18.09.2015 год. разтоварната
операция се е ръководела, според същите свидетели, не от В., а от М*. Нито един от разпитаните по делото свидетели не установи, че ищецът е давал на работниците,
обработващи товара, нареждания и указания за разтоварване на целия камион.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от ПРАВНА СТРАНА следното:
В
тежест на работодателя е да докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с
работника или служителя.
При произнасянето
си съдът намира за нужно да коментира и обясненията на останалите, участвали в
дисциплинарното производство лица, дадени в писмена форма. Тези доказателства
нямат характер на свидетелски показания, а са частни свидетелстващи документи (Решение
№ 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК).
В
настоящия случай, видно от съдържанието както на обстоятелствената, така и на
диспозитивната част на заповед № 55/21.10.2015 год. и на заповед №
56/21.10.2015 год., ответникът не е посочил законния текст, въз основа на който
е наложил дисциплинарното наказание в някоя от хипотезите на чл. 190, ал. 1 от КТ, която съдържа видовете дисциплинарни нарушения, за които може да бъде
наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „**********". Когато
работодателят е решил да накаже свой работник или служител с това наказание,
той следва да посочи някое от нарушенията, предвидени именно в чл.190 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че липсата на посочване на някоя от
цитираните законови хипотези, не опорочава издадената заповед в степен,
налагаща нейната отмяна. Според
Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК неправилната правна квалификация, дадена в заповедта за
уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е
установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с
фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Поради
това позоваването само на чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ в
конкретния случай, не е порок на заповедта.
Относно заповедта,
която следва да бъде отменена: според Решение № 43 от
10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г., IV г. о., ГК липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди -
една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на
трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която
се налага дисциплинарното наказание "************" е напълно
достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по
дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши това.
Тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй
като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "**********"
ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче
работодателят издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с тази
заповед. Тази заповед трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ.
Следователно, на отмяна в настоящото дело подлежи първата
заповед- № 55/21.10.2015 год.
Изложеното до тук
обосновава извод за липса на дисциплинарно нарушение, което да влече налагане
на дисциплинарно наказание. Поради това съдът не следва да обсъжда и
съотношението между извършеното и наказанието, съобразно заявеното в исковата
молба. Съдът приема, че работодателят е уведомил ищеца за започналото
дисциплинарно производство, дал е възможност и е получил писмени обяснения във
връзка с него. Липсва законова разпоредба, която да задължава работодателя да
изпада в краен формализъм, като открива специална процедура с уведомяване на
работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване.
Предвид
уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
уважи и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът да бъде
възстановена на заеманата длъжност.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по граждански дела за
отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен
самостоятелно, възнаграждението за процесуално представителство не може да бъде
по- малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ. В случая договорът е сключен на
03.11.2015 год. и към този момент МРЗ е била 390.00 лева. В производството по
делото ищецът има право на разноски за възнаграждение за един адвокат. Договор
е сключен, сума е уговорена и платена само на адвокат К.Х.. Адвокат В*е
представлявал ищеца само по силата на упълномощаването, поради което липсват
данни на него да е заплащано възнаграждение. В този смисъл съдът следва да
разгледа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат
Х.. Възражението е неоснователно. Делото е със средна фактическа сложност,
проведени са три съдебни заседания, разпитани са петима свидетели, ангажирани
са писмени доказателства. Платеното възнаграждение на адвоката е по- малко от
двойния размер на предвидения в наредбата минимум. Следва да се съблюдава и
свободата на договарянето, която намира приложение и между ползвателите на
правни услуги и предоставящите ги адвокати, съобразно степента на тяхната
квалификация и адекватната защита, която предоставят на доверителите си. Поради
това на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 680.00 лева за
платено адвокатско възнаграждение и на основание чл. 92 а от ГПК- разноските на
ищеца за третото съдебно заседание, което беше отложено по вина на ответника.
Дължимите
държавни такси, платими от ответника,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
обективно съединените искове е в размер на по 50.00 лева за всеки от неоценяемите искове или общо 100.00 лева.
Така
мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 55/21.10.2015 год., издадена от изпълнителния директор
на СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение със С.Й.В.,
ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Й.В.,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението „О****” в отдел „Материално-
техническа база” на СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ ЕАД.
ОСЪЖДА СВОБОДНА
ЗОНА- РУСЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, бел. Т*
№ *, представлявано от изпълнителния директор Д* Д* Н* да заплати на С.Й.В.,
ЕГН ********** сумата 880.00 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СВОБОДНА ЗОНА- РУСЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Р*, бул. Т***** № **, представлявано от изпълнителния
директор Д* Д* Н* да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 100.00 лева, представляваща държавни такси по обективно съединените
искове.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на 29.03.2016 год. пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: