№ 134
гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Г. С. с ЕГН
**********, с адрес: *******************, чрез пълномощника й адв.В. П. от АК -
Кюстендил, срещу решение №1140/29.11.2024г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№551/2024г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е отхвърлил
предявения от А. Г. С., ЕГН **********, адрес: *******************, против
***********************, ЕИК ************, представляван от директора А.И.Р.,
иск с правно основание чл.357 ал.1 във вр. чл.188 т.1 от КТ за отмяна на заповед №РД-
Н-1/02.02.2024г. на директора на *********, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „*********“, и е осъдил А. Г. С., ЕГН ********** да
заплати на ***************, ЕИК ************ сумата в размер на 800 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззивницата обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за неговата
неправилност, произтичаща от необосноваността му, както и поради постановяването
му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Извършеното от решаващия
съд процесуално нарушение произтичало от необсъждането на изложените от ищцата
1
твърдения за извършена от страна на работодателя злоупотреба с права при налагане
на дисциплинарното нарушение. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
относими към запознаването й с Етичния кодекс на предприятието /*********/, респ.
оспорва извода на районния съд, че публичността на Етичния кодекс и неговата
достъпност до всички се предполагала от качването му на сайта на работодателя.
Неизяснен и недоказан по делото останал и фактът каква е била редакцията на
Етичния кодекс към 09.01.2024г., както и дали и кога последният, в различните му
редакции, е бил качен на сайта на ************. За необоснован въззивницата намира
извода на съда, че дисциплинарното нарушение било подробно описано, включително
чрез посочване времето на извършването му в заповедта, с която е наложено
наказанието. Твърди, че в заповедта следва ясно да бъде конкретизирано нарушението,
което се вменява на нарушителя, в частност на въззивницата. Направената в заповедта
оценка на поведението на въззивницата, не кореспондирала с изискването за коректно
посочване на извършеното нарушение. Представените по делото становища от колеги
на въззивницата, според нея, съдържали оценка на нейното поведение, а не
възпроизвеждали случили се факти и обстоятелства. Становищата се откроявали и с
идентичност в изложения текст, което навеждало въззивницата на мисъл, че са писани
„********“. Необоснован бил и извода на районния съд, че не била опорочена
процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, както поради изложените по-горе факти, така и
поради съображение, че обяснения са били поискани от въззивницата за едно
нарушение, а наказанието било наложено за друго. Необосновано съдът не кредитирал
и показанията на свидетелите Б.И. и К.М., свидетелстващи за влошените отношения
между въззивницата и работодателя, както и за осъществен от последния тормоз върху
нея. Необоснованост се откроявала и в извода на съда, че с поведението си
въззивницата грубо нарушила нормите на Етичния кодекс на служителите и
работниците в *********. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна – ***********************, представляван от
директора А.Р., действаща чрез упълномощения представител адв.Т. П.. Въведеният от
въззивницата довод за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на
районният съд, поради непроизнасяне по твърдените доводи за нарушение на чл.8 ал.1
от КТ, се приема за необвързващ съда, доколкото попадал извън предмета на делото,
респ. не бил конкретизиран по признак, принадлежност или право. Сочи се, че
показанията на свидетеля Б.И. не били кредитирани от съда, тъй като се явявали
изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Счита се, че при
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл.154 ГПК,
първоинстанционният съд коректно обсъдил събраните по делото доказателства, като е
2
основал решението си върху приетите от него установени обстоятелства по делото в
рамките на въведените от страните доводи и възражения. Оспорва се довода за
незапознаване на въззивницата с Етичния кодекс, за което към отговора се представят
допълнителни доказателства, които съдът е приел в съдебно заседание. По същество се
поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като
съобрази оплакванията и възраженията на страните и прецени събраните
доказателства, в контекста на обхвата на въззивната проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има
право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно -
постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е и
допустимо.
По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на
първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни
субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността
само на изрично посочените негови фактически констатации.
Осъществявайки дължимата проверка относно правилността на обжалваното
решение, настоящият съд намира, че решението на КнРС е неправилно и – като такова
- следва да се отмени, а предявеният иск следва да бъде уважен.
Ищцата А. С. е предявила против ****************** (*****) *****, с ЕИК
************, ****************, иск с правно основание чл.188 т.1 във вр. с чл.357
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за отмяна на наложено й със заповед №РД-Н-
1/02.02.2024г. на директора на Центъра дисциплинарно наказание „*********”.
С оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание С. е била
3
санкционирана за това, че на 09.01.2024г. в 9.00 часа в кабинета на директора на
*****-К., по време на проведена служебна оперативка с администрацията на центъра,
А. С. се е държала грубо, неуважително и арогантно към директора на центъра с
думите: „**********************?“, „*******************.“,
„******************“, което поведение на А. С. е предизвикало възмущението на
останалите участници в оперативката, което е било изразено в подадени от тях
писмени становища до директора на *****. Описаното е било квалифицирано като
виновно нарушение на чл.187 ал.1 т.8 пр.2 от КТ – уронване на доброто име на
предприятието и грубо нарушение на нормите на Етичния кодекс на служителите,
работещи в *****-К..
Заповедта е била връчена на С. на 06.02.2024г., като същата е вписала
несъгласието си с нея.
Установено е по делото, включително от документите по изисканото и
приложено в преписи лично трудово досие на ищцата, че страните са се намирали в
трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор и А. С. е
заемала длъжността „************“ в *****-К..
Доказателственият материал съдържа данни и няма спор между страните
относно този факт, че на датата 09.01.2024г. в 9.00 часа в кабинета на директора на
*****-К. се е провела служебна оперативка, на която са присъствали директорът на Ц.
А.Р., ****************** А. С., както и други служители.
Разпитаните по делото свидетели – предимно работещи в ***** лица, са
депозирали показания в посока, че за свидетелите е било видно, че в предходните
няколко години между Р. и С. са били установени приятелски отношения, които към
датата на свиканата на 09.01.2024г. оперативна среща, по неясни за свидетелите
причини, вече били влошени.
Анализът на показанията на свидетелите, разпитани пред
първоинстанционния съд, в тяхната цялост дава основание да се приеме, че районният
съд е направил обоснован извод – до който и настоящата инстанция достига – че на
09.01.2024г., по време на служебната оперативка в *****, при отправена ********* от
страна на директора на ***** във връзка с носенето на работно облекло и спазването
на работното време от страна на А.С., последната, без да използва учтива форма на
обръщение към ръководителя, е заявила, че директорът Р. не може да й държи сметка
дали спазва работното си време, че *********************** от С. да го спазва.
Оплакванията във въззивната жалба, че този извод на КнРС е необоснован,
доколкото не съобразявал показанията на свидетелите Б.И. и К.М., не могат да бъдат
приети за основателни, тъй като същият е основан на показанията на множество
свидетели, присъствали на случая – Ст.Ч., Ел.А., Р.К., Д.С., чиито показания се
припокриват, последователни и безпротиворечиви са. Свидетелят Кр. М. не е давал
4
показания, свързани със случилото се на 09.01.2024г., а свидетелят Б.И. е присъствал
на оперативката и потвърждава, че А.С. е заявила на директора Р., че не спазва
работното време, с което дава пример на останалите, т.е. съществено противоречие с
показанията на другите свидетели няма. Противоречие се намира в това, че свидетелят
Б.И., сочейки, че влошаването на личните отношения между Р. и С. е довело до
влошаване и на техните служебни такива – което се потвърждава от свидетеля Кр.М., а
и от част от останалите свидетели – е заявил, че казаното от А.С. на директора А.Р. е
реакция на отправени нападки на последната спрямо ищцата и осъществяван след
влошаване на отношенията им тормоз. Правното значение на данните относно
последното подлежат на отделно обсъждане. На настоящия етап е потребно да се
посочи, че независимо дали в резултат на провокация или на ответна реакция, А.С.
пред служители на ***** се е обърнала към директора Р. с въпрос
**********************; заявила е, че *********************** от С. да го спазва.
Или - поведение, изразяващо се в посоченото, може да се приеме за установен по
делото факт.
В представените от работодателя – ответник по предявения иск – документи,
се съдържат данни относно естеството на предприетите след служебната оперативка
действия от част от участниците в нея.
На 10.01.2024г. Т.Ч. – ********* в *****, е адресирала до директора на
********* становище вх.№95-4/10.01.2024г., в което е изразила възмущението си от
поведението на ****************** А. С. на оперативната среща на 09.01.2024г., на
която С. прекрачила етичните норми и доброто възпитание с грубо, неуважително и
дори нападателно поведение към д-р Р. – говорела й на „ти“, с изрази от сорта на
„**********?“; отправила обвинения към нея, че ************, като изразявала
мнението си на висок тон и демонстрирала високомерност.
На 10.01.2024г. до директора на ***** -К. било адресирано и становище с вх.
№95-3/10.01.2024г., подадено от Д. С., заемащ длъжността „**************“ в *****,
в което също е изразено възмущение от поведението на ************* на 09.01.2024г.,
проявено както към директора д-р А.Р., така и към самия Д.С.. И в това становище
подателят е посочил, че С. е прекрачила етичните норми и доброто възпитание с
грубо, неуважително и дори нападателно поведение към д-р Р. – говорела й на „ти“,
като я нападала с изрази от сорта на „**********?“; отправила обвинения към нея, че
************, като изразявала мнението си на висок тон и демонстрирала
високомерност.
В становище с вх.№95-6/11.01.2024г. А.А.С. – *********-********* в *****,
е уведомила директора на *****, че на 09.01.2024г. при проведена оперативна среща
на администрацията в кабинета на директора на ***** е била свидетел на негативно
поведение от страна на ****************** А. С. към д-р Р., като поведението на С. е
5
надминало очакванията й за нормално човешко поведение и за поведение директор-
служител. Посочено е, че поведението е било грубо и неуважително; изказани били
нападки относно ***********, като ********* и изказ с обръщение „ти“.
Във връзка с така постъпилите три становища, директорът на ********* д-р
А.Р. е издала заповед с №РД-01-2/17.01.2024г., с която е наредила на Етичната комисия,
назначена със заповед с №РД-01-44/12.12.2023г., да се запознае със съдържанието на
становищата и да предприеме необходимите действия за изясняване на
обстоятелствата, като в тридневен срок изготви доклад, който да представи на
директора.
На 19.01.2024г. на А.С. е била връчена покана да се яви в 11.00 часа същия
ден в стаята на д-р Ч. (председател ***************), за да бъде запозната с
постъпили срещу нея становища от служители на ***** по повод поведението й по
време на проведена оперативна среща в кабинета на директора на 09.01.2024г.
Видно от доклад с вх.№75-2/22.01.2024г. на Етичната комисия, адресиран до
д-р Р., на 18.01.2024г. членовете на комисията провели среща-разговор с тримата
автори на становищата – Д.С., Т.Ч. и Ант.С., при която тримата потвърдили
изложеното в писмените им становища. На 19.01.2024г. в 11.00 часа А.С. се отзовала
на поканата и Етичната комисия провела среща-разговор и с нея, изслушала я и й
предложила да даде писмено обяснение по изложеното в становищата на колегите й,
което С. отказала с мотива, че мотива, че държи да й бъдат предоставени становищата,
за да се запознае с тях и продължила с нападките към д-р Р., част от които били със
заплашителен характер, като „************“. В този доклад Етичната комисия
предложила А.С. да бъде запозната със съдържанието на становищата в присъствието
на комисията, а в тридневен срок от проведената среща А.С. да представи писмено
обяснение на Етичната комисия.
Видно от протокол с №75-3/23.01.2024г., на 23.01.2024г. в 10.00 часа, след
отправена покана, е била проведена среща разговор с А. С., която заявила, че държи
лично да получи копия от становищата, с които да се запознава вкъщи и отказала да
бъде запозната с тяхното съдържание на място от членовете на комисията. Предвид
посоченото, Етичната комисия предложила на директора на ***** да предприеме
необходимите действия за налагане на административно наказание спрямо С. във
връзка с грубото нарушение и погазване нормите и правилата на Етичния кодекс на
служителите на *****-К.. Идентично предложение Етичната комисия е направила и в
доклад с вх.№75-4/23.01.2024г., адресиран до директора на *****.
Видно от намиращата се в ЛТД на А.С. заповед с №РД-О-5/25.01.2024г. на
директора на *****, въз основа на изготвените от Етичната комисия доклади и
протокол (посочени по-горе), на А.С., ************ в *****-К., е наредено в
тридневен срок от получаване на заповедта да представи писмени обяснения относно
6
следните обстоятелства: 1/ защо се е държала неуважително и арогантно към
директора на ***** К. по време на проведената оперативка на 09.01.2024г. в кабинета
на директора, което е предизвикало възмущението на останалите служители,
присъствали на оперативката? и 2/ защо, след като е поканена от Етичната комисия на
19.01.2024г. и повторно на 23.01.2024г. да се запознае със съдържанието и да даде
обяснения по повод изразени становища на колегите й, присъствали на служебната
оперативка на 09.01.2024г. в кабинета на директора на *****-К., на която същата се е
държала неуважително и арогантно към директора и грубо е нарушила нормите на
Етичния кодекс на служителите, работещи в *****-К., е отказала да стори това?
Заповедта е била връчена на С. на 25.01.2024г.
На 30.01.2024г. А.С. е депозирала възражение с вх.№0-6/30.01.2024г.,
адресирано до директора на *****, в което е заявила, че оспорва заповед с №РД-О-
5/25.01.2024г., счита я за незаконосъобразна и отрича да се е държала неуважително и
арогантно. Посочила е, че поведението на директора е било неуважително, обидно и
тенденциозно към нея. С. е възразила, че се е отзовала и на двете, отправени й покани,
но не е била запозната със становищата на колегите си, които е заявила, че желае да й
бъдат връчени, заедно с изготвения доклад и протокол от Етичната комисия, за да се
запознае с тях на спокойствие и да изготви защитата си.
Със заповед с №РД-Н-1/02.02.2024г. на директора на *****-К. на А. С. е
наложено дисциплинарното наказание „*********“, законността на което е предмет на
настоящото обсъждане.
Кюстендилският районен съд, преценявайки установените по делото факти, е
обосновал извод за неоснователност на предявения иск и го е отхвърлил.
Най-общо съдът е приел за установено, че описаното в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е било извършено от С.. Счел е, че процедурата по
ангажиране на отговорността на ищцата е била спазена, в това число сроковете по
чл.194 от КТ и изискванията по чл.195 от КТ. Районният съд е приел за неоснователно
оплакването на ищцата за допуснато нарушение по чл.193 от КТ, който извод е
мотивирал с разбирането, че С. е имала възможност да се запознае със становищата на
своите колеги и е била поканена от Етичната комисия да даде обяснения, което тя не е
пожелала да стори, поради което по аргумент от чл.193 ал.3 от КТ, процедурата по
чл.193 ал.1 от КТ не може да се приеме за опорочена.
В анализа на съществото на спора, районният съд е достигнал до извода, че
нарушението, описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не
съставлява такова, което може да бъде квалифицирано като „уронване на доброто име
на предприятието“, като е изложил правните си доводи за този извод, но е приел, че
поведението на ищцата съставлява нарушение на трудовата дисциплина, с оглед на
това, че с поведението си ищцата грубо е погазила нормите на Етичния кодекс на
7
служителите и работниците в *********, което по естеството си представлява
нарушение на разпоредбата на чл.187 ал.1 т.10 от КТ, пояснявайки, че от значение за
ангажиране на отговорността на служителя е фактическото описание на нарушението,
а не посочването на правната му квалификация. КнРС е посочил, че задължението за
ищцата да спазва Етичния кодекс на служителите и работниците в *********,
произтича от длъжностната й характеристика, където е предвидено такова задължение,
съответно, неспазвайки Етичния кодекс, ищцата е нарушила трудовите си задължения.
Пояснено е, че доколкото Етичният кодекс на ********* е публичен и достъпен за
всички граждани, предвид факта, че е качен на сайта на *********, то ищцата следвало
да е запозната с него и да го спазва. Аргументиран е и извод за съответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушението – изискване, визирано в чл.189 от
КТ.
Пред КнОС е представен и настоящата инстанция е допуснала приемането на
Етичен кодекс на служителите в *****-К. от 01.11.2018г. , както и списък на
служителите, запознати с него, в който срещу името на А. С. е поставен подпис.
Окръжен съд-Кюстендил счита, че изводът на районния съд за законността на
наложеното на А. С. дисциплинарно наказание не може да бъде споделен.
Подлежащите на обсъждане аспекти на законността на наложеното
дисциплинарно наказание следва да бъдат анализирани в определена поредност.
Предвид естеството на оплакванията във въззивната жалба, преди да бъде разгледан
спора по същество, в контекста на чл.193 ал.2 от КТ, съдът следва да прецени дали
работодателят е дал възможност на ищцата да даде обяснения по случая и да посочи
доказателства. За установяване спазването на чл.193 от КТ доказателствената тежест е
възложена на ответника по иска, работодател в материалното трудово правоотношение
между страните. Доколкото законът не предвижда специална форма за искане на
обяснения и доколкото същите могат да бъдат дадени, както в писмен, така и във
вербален вид, няма ограничения откъм доказателствените средства, които могат да
бъдат използвани, с цел установяване приложението на чл.193 от КТ. Ако съдът
установи, че работникът или служителят е бил лишен от възможността да се защити,
посредством даването на обяснения за действия или бездействия, квалифицирани от
работодателя като нарушения на трудовата дисциплина, следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество – чл.193 ал.2 от КТ.
Въззивният съд, анализирайки в детайли представените по делото
доказателства, намира, че преценката на КнРС за спазване на чл.193 ал.1 от КТ, е
необоснована и не може да бъде аргументирана с данните, които се съдържат в
доказателствения материал. Приетата по делото заповед №РД-О-5/25.01.2024г.,
издадена от директора на *****, която, впрочем районният съд не е обсъждал, не
установява на С. да е била дадена възможност да изложи позицията си относно
8
нарушението, залегнало в заповедта за налагане на дисциплинаро наказание. Кодексът
на труда дава право на работника или служителя да даде обяснения, но не създава
задължение за даване на такива и ако работникът или служителят не желае може да не
се възползва от това си право. Във всички случаи, обаче, същият следва да е бил
поканен да даде обяснения по установеното от работодателя нарушение, защото това е
единственото средство за защита в рамките на протичащото пред същия
дисциплинарно производство.
Видно е от оспорената заповед, че дисциплинарната санкция на А.С. е била
наложена за това, че на 09.01.2024г. в 9.00 часа в кабинета на директора на *****-К.,
по време на проведена служебна оперативка с администрацията на центъра, А. С. се е
държала грубо, неуважително и арогантно към директора на центъра с думите:
„**********************?“, „*******************.“, „******************“, което
поведение на А. С. е предизвикало възмущението на останалите участници в
оперативката.
Видно е от заповед №РД-О-5/25.01.2024г., издадена от директора на *****, че
на А.С. е била дадена възможност да даде обяснения относно следните обстоятелства:
1/ защо се е държала неуважително и арогантно към директора на ***** К. по време на
проведената оперативка на 09.01.2024г. в кабинета на директора, което е предизвикало
възмущението на останалите служители, присъствали на оперативката? и 2/ защо, след
като е поканена от Етичната комисия на 19.01.2024г. и повторно на 23.01.2024г. да се
запознае със съдържанието и да даде обяснения по повод изразени становища на
колегите й, присъствали на служебната оперативка на 09.01.2024г. в кабинета на
директора на *****-К., на която същата се е държала неуважително и арогантно към
директора и грубо е нарушила нормите на Етичния кодекс на служителите, работещи в
*****-К., е отказала да стори това?.
Доколкото втората група обстоятелства, за които от С. са били искани
обяснения е напълно несъответна на фактите на нарушението, то интерес представлява
първата такава.
Очевидно е, че със заповедта с №РД-О-5/25.01.2024г. на С. не е била дадена
възможност да даде обяснения относно конкретни факти – въобще и в частност –
относно фактите, които в последствие са окачествени от работодателя като
дисциплинарно нарушение. Работодателят не е посочил обстоятелства, във връзка с
които служителката да може да противопостави някакви фактически твърдения, а е
използвал квалификации относно съответното поведение. По този начин, на С. не е
дадена възможност да обясни защо на конкретните дата и място се е обърнала към
директора на ***** с думи и изрази, които в последствие са посочени в заповедта за
налагане на наказание, а й е била предоставена възможност да обясни защо се е
държала „неуважително и арогантно“. Несъмнено е, че така квалифицираното
9
поведение не съдържа в себе си яснота за естеството на самото поведение – кои
действия и/или бездействия, според работодателя попадат в посочените квалификации.
За служителя трябва да е ясно кое конкретно поведение работодателят счита за
неуважително и арогантно, а не да разбира това едва при връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание – при искането на обяснения и налагането на
наказание относно фактите на нарушението трябва да има идентитет.
При предоставянето на възможност за даване на обяснения, за да се счита
спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, е било потребно да се посочат конкретните
фактически действия, извършени от ищцата, които се квалифицират от работодателя
като проява на неуважително и арогантно отношение към директора.
Нормата на чл.193 ал.3 от КТ сочи, че когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина, това не рефлектира върху
законността на наложеното дисциплинарно наказание. Според районния съд, била е
осъществена именно тази хипотеза, доколкото Етичната комисия двукратно канила С.
да даде обяснения, от което тя, по нейна вина, не се е възползвала. Този фактически
извод не е съответен на данните по делото и когато следва да се преценява спазването
на разпоредбата на чл.193 от КТ, която е императивна и цели да гарантира правото на
защита на работниците и служителите, е потребно много внимателно да се анализират
данните по делото.
На първо място следва да се посочи, че Етичната комисия, на която е било
възложено от работодателя да „се запознае със съдържанието на становищата и да
предприеме необходимите действия за изясняване на обстоятелствата“ (в т.см. заповед
№РД-01-2/17.01.2024г.), в изпълнение на възложеното й, е поканила А.С. два пъти – на
19.01.2024г. и на 23.01.2024г., но не за даване на обяснения, а за да се запознае с
постъпилите срещу нея становища. Посоченото е видно от двете покани, получени от
С. и приложени на л.28 и л.29 от делото на КнРС. С тези покани С. не е била
приканвана да се яви за даване на обяснения. Отказът на същата да се запознае със
становищата, който е несъмнено установен, дори да бъде намерен за неоправдан, в
контекста на осигурената й възможност от Етичната комисия да направи това, не може
да бъде приравнен на отказ за даване на обяснения.
На следващо място – действията на Етичната комисия са имали за цел да
извършат проверка и да помогнат работодателя да прецени дали има данни за
извършено нарушение на трудовата дисциплина. На база проверката на Етичната
комисия какво ще приеме работодателя, че съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което да ангажира дисциплинарната отговорност на С., за последната
не може да бъде ясно отнапред. Посоченото е недвусмислено и се потвърждава, както
от възложеното на комисията, така и от факта, че закономерно след като дейността й е
приключила, работодателят е извършил оценка на удостовереното в докладите на
10
комисията и с посочената по-горе заповед с №РД-О-5/25.01.2024г. е поискал от С.
обяснения. Незаконосъобразно обаче, тези обяснения не са били поискани за
конкретни факти.
Несъмнено е, че КТ не поставя изисквания за откриване на дисциплинарно
производство, нито за уведомяване на работника или служителя, че предстои налагане
на дисциплинарно наказание. Независимо от това, съществено е последният да може
да разбере за какво нарушаване на трудовата дисциплина от него се иска даване на
обяснения. Съдебната практика е категорична, че санкционирания работник или
служител трябва да е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат
обясненията, което в случая не е сторено. В практиката на ВКС се приема още, че
дори обясненията да са били поискани за нарушения, които не са били ясно
формулирани, ако служителят предостави такива, в които конкретно се
възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, това свидетелства, че същият е
разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание. Тази хипотеза в конкретния
казус също не е налице.
Следователно в процесния случай при съвкупен анализ на събраните
доказателства се налага извода, че не е била спазена от работодателя процедурата по
искане на обяснения, което е основание за отмяна на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „*********“ на формално основание, без да се разглежда
спора по същество, по аргумент от чл.193 ал.3 от КТ. Потребност от обсъждане на
останалите оплаквания на жалбоподателката не е налице.
Изложените доводи мотивират съда да приеме, че обжалваното решение е
неправилно, подлежи на отмяна, а предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Изходът от въззивното обжалване предполага отмяна на решението и в частта
относно разноските, като на ответника по иска такива не се следват, а направените от
ищцата разноски, които са в размер на 1 000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да й бъдат заплатени, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса по иска, който е неоценяем,
в размер на 50.00 лева – чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която такса е дължима по сметка на
КнРС и сумата от 25.00 лева – държавна такса за въззивната инстанция.
За въззивната инстанция на жалбоподателката се следват разноски в размер
на 1 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ изцяло решение №1140/29.11.2024г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№551/2024г. по описа на същия съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, наложеното на А. Г. С. с ЕГН
**********, на длъжност „************“ със заповед №РД-Н-1/02.02.2024г. на
директора на ***************, дисциплинарно наказание “*********”.
ОСЪЖДА ****************** *****, с ЕИК ************,
**************** да заплати на А. Г. С. с ЕГН **********, с адрес:
******************* следните суми: 1 000 лева (хиляда лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Кюстендил
и 1 000 лева (хиляда лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред ОС-Кюстендил.
ОСЪЖДА ****************** *****, с ЕИК ************,
**************** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми:
50.00 лева (петдесет лева), представляваща дължима държавна такса, платима по
сметка на РС-Кюстендил и 25.00 лева (двадесет и пет лева), представляваща дължима
държавна такса, платима по сметка на ОС-Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12