Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-57 15.06.2018
г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, IV
граждански въззивен състав,
На
двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година,
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Узунова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Д.
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 566 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивната жалба на ПК
„НАРКООП“ – гр. Карнобат против Решение № 30/13.02.2018 г. по гр.д. № 627/2017
г. по описа на PC -
Карнобат, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждане на
Българската държава, представлявана от МЗХГ, да заплати на ПК „НАРКООП“ сумата
от 7000 лв., представляваща получен граждански плод – наем (рента) от
земеделски земи – поземлен имот № 048002 по плана на землището на с. Крушово,
общ. Карнобат, за периода 01.10.2014 г. – 30.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и ищецът е осъден да заплати на Министерство на земеделието,
храните и горите – ОД „Земеделие“ – Бургас разноски по делото в размер на 29
лв., и на Държавата, представлявана от Министерството на финансите, разноски в
размер на 100 лв. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение
на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано, поради което
моли то да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново
решение, с което да уважи предявения иск, както и да присъди на въззивника
направените разноски във всички инстанции. В жалбата се твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните доказателства, в
резултат на което неправилно е приел, че липсват надлежни писмени доказателства
за правоприемство между КК „Самопомощ“ и ПК „Наркооп“, от които да се направи
извод за идентичност между тях. Счита, че по делото е доказано, че ищецът е бил
собственик на имота през процесния период, както и че ответникът е получил без
основание граждански плод от имота, връщането на който дължи на осн. чл. 93 от СК, поради което искът е основателен и доказан. Изложени са подробни доводи по
съществото на спора и в подкрепа на твърденията на въззивника. В
съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззивното
дружество, който поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК, поради което същата е допустима.
Въззиваемата страна –
Държавата, представлявана от МЗХГ, не е депозирала отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но с писмено становище от 16.05.2018 г. е
заявено, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, а решението на КРС да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Моли се при отхвърляне на жалбата на въззиваемата страна да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заявено е и възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, като се моли при условие, че жалбата бъде уважена, на въззивника
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на въззиваемата страна, не са
ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Карнобат е образувано по предявен
от ПК „НАРКООП“
против Българската държава, представлявана от Министъра на ЗХГ (след направено
уточнение на исковата молба) иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7 000 лв., представляваща получен граждански плод – наем (рента)
от земеделска земя – поземлен имот № 048002 по плана на землището на с.
Крушово, общ. Карнобат, с площ от 200,001 дка, за периода 01.10.2014 г. –
30.09.2015 г., включващ една стопанска година (2014/2015 г.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е правоприемник на ВК (КК,
Селкооп) „Самопомощ“ – с. Крушово, и като такъв е собственик на горепосочената
земеделска земя, възстановена на КК „Самопомощ“ по реда на ЗСПЗЗ, като според
ищеца е налице идентичност между ВК „Самопомощ“ и КК „Самопомощ“. Твърди също
така, че по силата на договор за наем на гореописания земеделски имот
Българската държава е получила наем (рента) за стопанската 2014/2015 г. в
размер на 7 000 лв. Поради това и на осн. чл. 93 от ЗС ищецът счита, че
тази сума принадлежи на него като собственик на имота и следва да му бъде заплатена
от ответника.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 93 от ЗС, като
същият е допустим.
Българската държава, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите, оспорва иска като недопустим, неоснователен
и недоказан. Твърди, че ищецът не е собственик на отдадения под наем земеделски
имот, поради което предявеният от него иск е недопустим, поради липса на
материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца. Твърди също така, че
искът е неоснователен и недоказан, тъй като ВК „Самопомощ“ и КК „Самопомощ“ не
са едно и също юридическо лице и не е налице правоприемство между ищеца и КК
„Самопомощ“, на която е бил възстановен имотът. Алтернативно се твърди, че
искът е неоснователен, тъй като държавата е била добросъвестен владелец на
имота на основание издадения акт за държавна собственост за него, поради което
на осн. чл. 71 от ЗС има право да получи добивите, които вещта е дала.
С обжалваното
решение районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е
приел, че липсват доказателства за правоприемство между КК
„Самопомощ“ и ищеца ПК „НАРКООП“.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо, а по
същество решението е правилно по следните съображения:
По делото е приложено копие на Решение №
201/24.10.2014 г. по гр.д. № 591/2014 г. на КРС, с което е признато за
установено по отношение на Държавата, че към 31.12.1979 г. е било извършено
вливане на Всестранна кооперация „Самопомощ“ – с. Крушево в потребителна
кооперация „НАРКООП“ – гр. Карнобат чрез отбелязване в регистъра на
юридическите лица при РС – Карнобат.
Същевременно от представените по делото документи
във връзка с възстановяване на правото на собственост върху имота, гражданските
плодове от който са предмет на настоящия иск, е видно, че имотът е бил заявен
за възстановяване от председателя на ПК „НАРКООП“ – Карнобат, в качеството на
правоприемник на Кредитна кооперация „Самопомощ“ – с. Крушово, но с Решение №
19/12.09.1997 г. на ПК – Карнобат правото на собственост върху имота е било
възстановено не на заявителя, а на посочения в заявлението негов праводател - Кредитна
кооперация „Самопомощ“.
Предвид на така извършеното възстановяване на
правото на собственост в патримониума на Кредитна кооперация „Самопомощ“, а не
на нейния правоприемник, както е било заявено, и при наличните данни, че
вливането на Всестранна кооперация „Самопомощ“ в ПК „Наркооп“ е извършено преди
31.12.1979 г., а не след възстановяването на имота, въззивната инстанция
намира, че в случая е ирелевантно дали е налице идентичност между Кредитна
кооперация „Самопомощ“ и Всестранна кооперация „Самопомощ“, чийто правоприемник
е ищецът по делото, тъй като дори такава идентичност да се установи, това не би
ползвало по никакъв начин ищеца при доказване на твърдяното от него право на
собственост. Въпросът за наличие на идентичност между Кредитна кооперация
„Самопомощ“ и Всестранна кооперация „Самопомощ“ би имал значение за настоящото
дело само в случай, че имотът е бил възстановен на правоприемника на Кредитна
кооперация „Самопомощ“, но в случая липсва решение на ПК-Карнобат в този
смисъл. Всички твърдения на ищеца (и в исковата молба, и във въззивната жалба)
сочат, че към датата на възстановяване на правото на собственост върху
процесния имот лицето, в полза на което имотът е бил възстановен, а именно Кредитна
кооперация „Самопомощ“, не е съществувало в правния мир, което е индиция за
евентуален порок на реституционното решение, но този порок не може да бъде
отстранен в настоящото производство.
Предвид гореизложеното и тъй като по делото
липсват доказателства, удостоверяващи твърдяното от ПК „НАРКООП“ право на
собственост върху процесния имот, съдът намира, че предявеният от ищеца, като
собственик на имота, осъдителен иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Поради това и тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, макар и с различни мотиви, решението на РС – Карнобат следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в
размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 30/13.02.2018 г., постановено по гр.д. № 627/ 2017 г. по описа на
Районен съд - Карнобат.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация
„НАРКООП“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул.
„Кооперативна“ № 6, представлявана от Стефка Тодорова Костова, да
заплати на Българската
държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 100,00 (сто) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.