Решение по дело №1570/2010 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№  155

гр. С., 5 април 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и трети февруари 2011 г., в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря Н. Г. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1570 по описа на съда за 2010 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. твърди, че в изпълнение на Национална програма „В подкрепа на майчинството” и въз основа на заявление, подадено от Ф. Д. И., нейната майка – ответница по делото, била назначена като детегледачка на детето й Д. Р. П.. Твърди, че трудовата заетост на майката представлявала условие за включването й в програмата, като същата поела ангажимента в 7-дневен срок да уведоми Дирекцията при настъпване на  промяна в нейния трудовоправен статус. Ежемесечно майката подавала декларации, че упражнява трудова дейност при работодателя си „В.” ЕООД, включително и в периода от 01.09.2009 г. до 03.05.2010 г., въпреки че от служебно получена от ищеца информация се установило, че на 01.09.2009 г. тя е освободена от заеманата при него длъжност. От извършена справка за задграничните пътувания на майката се установило, че на 31.08.2009 г. тя е напуснала страната, като същото на по – късен етап (26.04.2010 г.) сторила ответницата заедно с детето Д. Р. П.. Ищецът счита, че след като е загубила статуса си на заето лице Ф. Д. И. престанала да отговаря на условията за участие в националната програма „В подкрепа на майчинството”, което било основание за прекратяване на трудовия договор на детегледачката Д.К.И.. С оглед гореизложеното моли съда да осъди последната да му заплати сумата от 2048,80 лв., представляваща неиздължена част от неправомерно получени трудови възнаграждения по трудов договор  РД 07 № 121 от 10.02.2009 г. за периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2010 г. и внесени през този период осигурителни вноски, възлизащи на общата сума от 2248,80 лв. от която 1922,88 лв. представлявали брутна работна заплата, а 325,92 лв. – внесени от работодателя осигуровки. В съдебно заседание заявява, че в течение на съдебното производство  страните  сключили споразумение за разсрочено плащане на търсените суми, по което ответницата заплатила само една от погасителните вноски, след което прекратила плащанията. Последното дало основание на ищеца да се възползва от правото си да прекрати действието на това споразумение.

Ответницата Д.К.И. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск и под никаква форма не взема отношение по образуваното исково производство.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

От представено по делото писмено заявление се установява, че на 06.02.2009 г. Ф. Д. И., дъщеря на ответницата, е пожелала да бъде включена в НП “В подкрепа на майчинството”, при условията на която да бъде назначен детегледач на детето й Д. Р. П.за времето докато то навърши тригодишна възраст. Тъй като трудовата  заетост на майката на детето била необходимо условие за участие в програмата, чрез депозираното заявление Ф. Д. И. се  задължила да уведоми в седемдневен срок Д „СП” при настъпване на промяна в трудовопрания й статус. В изпълнение на програмата, на чиито изисквания Ф. И. отговаряла, Д „СП” сключила трудов договор с нейната майка – ответница по делото, на която възложила да изпълнява длъжността детегледач на детето Д. Р.П.при срок на действие на договора – до 10.10.2010 г. включително. Представеният по делото договор предвижда няколко хипотези, при които действието му се прекратява преди изтичането на отбелязания в него краен срок, като една от тях визира загубването на статута на заето лице, съответно отпадане на останалите предпоставки за участие в НП „В подкрепа на майчинството” от страна на майката в периода след изтичане на отпуска за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 КТ до навършване на тригодишна възраст на детето.  Към момента на включването си в националната програма, чрез която тя следвало да бъде подпомогната при отглеждането на детето си  (м. февруари 2009 г.)  Филипа И. се намирала в трудови правоотношения с работодателя „В.” ЕООД – С.. През всеки от месеците, през който нейната майка изпълнявата трудовите си задължения съобразно изискванията на програмата, включително и през периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2010 г., Ф. И. декларирала в писмен вид пред Д „СП” – С. обстоятелствата, че упражнява трудова дейност във „В.” ЕООД и че детето й не посещава детско заведение. Спазвайки сключения трудов договор ищецът в качеството си на работодател на детегледачката Д.К.И. редовно й заплащал дължимите й се трудови възнаграждения, като добросъвестно изпълнил своите насрещни задължения и пред процесния период от 01.09.2009 г. до 31.05.2010 г. както по отношение на полагащата се на ответницата работна заплата, така и по отношение на дължимите върху тази заплата осигурителни вноски. От представена от него справка по делото се установява, че размерът на общо полученото от детегледачката брутно трудово възнаграждение за посочения период възлиза на сумата от 1922,88 лв., а размерът на начислените и внесени от работодателя осигуровки – на сумата от 325,92 лв.

След като в продължение на няколко месеца при провеждане на редовните контролни проверки представители на социалните служби не сполучили да открият в работно време ответницата на адреса на нейната дъщеря, същите извършили проучване, от което станало ясно, че Ф. И. е прекратила трудовоправната си връзка с работодателя „В.” ЕООД – С., считано от 01.09.2009 г., като още на 31.08.2010 г. е напуснала пределите на страната. Няколко месеца по – късно – на 26.04.2010 г., същото сторила и ответницата заедно с отглеждането от нея дете. В резултат на така установената ситуация трудовият договор, обвързващ страните по делото, бил прекратен със заповед № 07 – 365 от 11.06.2010 г. на Директора на Д „СП” – С. поради обстоятелството, че „лицето е напуснало пределите на страната на 26.04.2009 г., с което и мястото на работа и е престанало да отговаря на условията за участие в НП „В подкрепа на майченството”, съгласно сключения с Д „СП” трудов договор.”

На 18.11.2010 г. след като настоящият иск е бил предявен, страните по делото  сключили споразумение, чрез което постигнали съгласие за разсрочено плащане на дължимите от ответницата суми. Последната издължила първата вноска от уговорения погасителен план и след това изпълнение преустановила плащанията. Ищецът си запазил правото да прекрати едностранно споразумението при забава в плащането на погасителна вноска с повече от десет дни, от която възможност той се възползвал, констатирайки забавеното изпълнение на длъжника си над предвидения в споразумението срок.

При така изложените факти съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В исковата молба  се застъпва тезата, че ответницата неправомерно е получила трудовите си възнаграждения, тъй като същите не били дължими с оглед на обстоятелството, че от 01.09.2009 г. майката на детето Ф.И. престанала да покрива изискванията на НП “В подкрепа на майчинството” и  не следвало в бъдеще да бъде подпомагана в отглеждането на детето си, но тази теза не отчита трудовоправната връзка между ответницата и нейния работодател, която представлява основание за получаването от нейна страна на претендираната за възстановяване работна заплата. През процесния период ответницата е изпълнявала поетите спрямо своя работодател трудови задължения и това изпълнение се явява основанието, на  което й е било изплатено трудово възнаграждение и са й били начислени и внесени задължителните по закон осигурителни вноски. Неследващата се  според критериите на националната програма облага, чиято стойност съответства на  исковата сума, е била получена от майката на детето Ф. И., която е нарушила договорните си задължения спрямо ищцовата страна, като не й е съобщила за промените в трудовоправния си статут, въпреки съществуващата в този смисъл първоначална уговорка. Това е така, тъй като именно тя се е ползвала безплатно от услугите на детегледачка за невръстното си дете и по този начин си е спестила поетите от Д “СП” разходи по заплащането на полаганите от детегледачката трудови усилия. Същевременно ответницата е получила съгласуваната предварително между страните по трудовия договор парична равностойност на положения труд, поради което на плоскостта на неоснователното обогатяване не може да се претендира нейното възстановяване при това с довода, че ако ползващото се от привилегиите на програмата лице Ф. И. бе подходило добросъвестно при изпълнението на поетите ангажименти, трудовият договор с ответницата би бил прекратен на по – ранна дата, а именно от 01.09.2009 г. Трудовите възнаграждения, заплатени на ответницата през периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2010 г., й се полагат, тъй като тя е изпълнявала възложените й от нейния работодател трудови задачи, като обстоятелството, че работодателят не би й възложил тези задачи и би прекратил на по – ранен етап трудовите си правоотношения с нея, ако са му били известни определени факти, не би могло с обратна сила да заличи трудовоправната връзка между страните и да освободи ищеца от задължението да заплати на работника си извършената по негово поръчение трудова дейност.

Както стана ясно на 18.11.2010 г. след завеждане на делото страните въпреки изложеното по – горе становище на съда са постигнали споразумение за възстановяването на търсената в настоящото производство сума. Изявлението на ответницата в това споразумение следва да се възприеме като извънсъдебно признание на иска, с което обаче съдът не се счита обвързан с оглед разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, според която той е в правото си да не съобрази дори извършеното в хода на производството признание на иска, в случай, че признатото право противоречи на закона.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С. против Д.К.И. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2048,80 лв., представляваща неиздължена част от недължимо получени трудови възнаграждения за периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2010 г. по трудов договор  РД 07 № 121 от 10.02.2009 г. и внесени през същия период от работодателя осигуровки, възлизащи на общата сума от 2248,80 лв. от която 1922,88 лв. представлявали брутна работна заплата, а 325,92 лв. – внесени от работодателя осигуровки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.