№ 7555
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110170594 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „А“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..............,
чрез адв. Ц. В., със съдебен адрес: гр. С.........., е предявил срещу ЗЕАД „Б“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., искове за следното:
Иска се съдът да осъди ЗЕАД „Б“ ЕАД да заплати на ЗАД „А“ АД сумата от 2251,84 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
във връзка с настъпило на 28.06.2019г. ПТП и обичайните разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2021г. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът трябва да отговаря за 50% от стойността на щетите, нанесени
на застрахования при „А“ автомобил, тъй като този процент е израз на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от водача, застрахован при ищеца. Затова и сумата,
предмет на иска е 50% от обезщетението, платено за ремонта на автомобила, застрахован с
имуществената застраховка.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Алтернативно твърди, че
процента на съпричиняване е 80%.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнената експертиза се
установи във фактическо и правно отношение следното:
На 28.06.2019г. на път АМ Тракия, км 103+700, водачът А. Н. А., управляващ лек
автомобил марка „Киа“, с рег. № ... и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, със срок на застрахователното
покритие от 20.07.2018г. до 19.07.2019г., при движение с несъобразена скорост и неспазване
1
на дистанция спрял внезапно, което е станало предпоставка за настъпване на ПТП с
движещия се зад него лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, с рег. № ..., който
се блъснал в него. Лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, с рег. № ... бил
управляван от собственика В. В. К. и бил застрахован по имуществена застраховка
„Автокаско” при ищцовото дружество с полица № ......., със срок на застрахователно
покритие от 04.06.2019г. до 03.06.2020г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил,
за който имало сключена застраховка „Автокаско”, били причинени щети, заведени при
ищеца под № .... Ремонтът бил възложен и извършен в сервиз на „К“ ЕООД, за което била
издадена фактура на стойност 4453,69 лева, която била заплатена на сервиза на 18.02.2020г.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на сумата от 2251,84 лева,
представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, при отчитане на 50% съпричиняване. С писмо от 08.05.2020г. ответното дружество
отказало изплащане на регресната претенция, което обусловило правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящите искове.
При установяване на фактическата обстановка по делото съдът взе предвид и възраженията
на ответника, а именно: че не това е механизма на настъпване на ПТП, че описаните вреди
по лек автомобил марка „Субару“, с рег. № ... не са действителните такива, оспорването те
да са настъпили в резултат от виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „Киа“, с рег. № .... Съдът, обаче, счита тези възражения за неоснователни.
За да направи този извод взе предвид документите, част от административно-наказателните
преписки, във връзка с издаването на наказателно постановление № ...., издадено от
служител на ОД на МВР Пазарджик и наказателно постановление № 1..., също издадено от
служител на ОД на МВР Пазарджик. От тези документи се установява, че водачите и на
двата процесни автомобила са допуснали едни и същи нарушения на правилата за движение
по пътищата – нарушили са чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, защото непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП не са осигурили движение на управляваните от тях МПС на
такова разстояние от движещите се пред тях МПС, че да може да избегнат удар в него,
когато то намали скоростта си или рязко спре. Този извод на служителите на ОД на МВР
Пазарджик се подкрепя от всички останали събрани по делото доказателства, вкл. разпита
на водача на едното от процесните МПС – свидетелят А. А.. Не на последно място, извода
на съда за този механизъм на процесното ПТП от 28.06.2019г. се подкрепя и от изготвената
и приета като доказателство по делото съдебно авто-техническа експертиза, а именно: В
случай на движение на две МПС в една и съща лента, под подходяща скорост би трябвало
да се разбира, че тя е такава, която трябва да осигури необходимите условия да не се стигне
до съприкосновение с предното МПС, независимо от маневрата, която то предприеме, дори
ако тази маневра е рязко спиране. Съдът възприема заключението на вещото лице, че от
техническа гледна точна, подходяща скорост е тази, която ще осигури движещото се отпред
МПС да не попадне в зоната за опасно спиране на л. а. „Субару“ с рег. № ..., в случая
второто измежду двете МПС. Минималното изискване за подходяща скорост на движещото
се отзад МПС е неговата скорост да е по – ниска от скоростта на МПС, което се движи
2
отпред. Следователно подходяща скорост е тази, която осигурява необходимата дистанция и
те заедно или поотделно биха предотвратили възникването на ПТП, респективно настъпване
на увреждания по МПС „Субару Форестер“ с рег. № ..... Затова, при наличие на вина на
водачите на двете процесни МПС, съпричиняването във вредоносния резултат е 50 %.
Съдът счита, че вещото лице е обосновало стойността на ремонта, с който биха се
отстранили процесните щети, но тъй като разликата между посочената от вещото лице
стойност и сумата, претендирана от ищеца е минимална, в рамките на възможните средни
цени, съдът счита, че предявения иск следва да се уважи в пълен размер.
Тъй като ищецът доказа наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по
отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“, с рег. № ..., валидна към датата на застрахователното събитие; обстоятелството,
че процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по имуществената
застраховка; възникване на застрахователното събитие; че по щета № ... ищцовото
дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 4453,69 лева; предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно –
деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и причинените вреди; наличието на валиден към датата на
настъпване на застрахователното събитие договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек автомобил
марка „Киа“, с рег. № ...; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП
вреди на застрахования при ищеца автомобил, искът като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат само на ищеца.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК те са в общ размер на 708, 07 лв. и следва да
бъдат заплатени от ответника.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 411, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С..........ДА ПЛАТИ на ЗАД „А“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С.............. сума в размер на 2251,84 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, във връзка с настъпило на 28.06.2019г.
ПТП и обичайните разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С..........ДА ПЛАТИ сума в общ размер на 708, 07 лв. – разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4