Присъда по дело №511/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

                                              М   О   Т   И   В   И

 

                                по Присъда № 10/5.05.2017 г. на КнОС,

                     постановена по НОХД №  511/2016 г. по описа на съда

 

 

иков, В. М., М. С., С. С., Г. Х., И. Д., С. С., И. С., Н            Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против П.Д.Г., ЕГН  **********,***, ж.к.Младост 2 бл.253 вх.1 ет.6 ап.22, за престъпления по чл. 304 а пр.І във вр. с чл.304 ал.1 пр.І вр. с чл.18 ал.1 НК и по чл. 339 ал.1 НК – за това, че . 

   В о.с.з. обвинението се поддържа от прокурора, който пледира за признаване подсъдимия за виновен и по двете обвинения поради тяхната доказаност от обективна и субективна страна и налагане на наказание ЛС над средния размер за престъплението по чл.304 а пр.І във вр. с чл.304 ал.1 предл.І-во във вр. с чл.18 ал.1 НК и за престъплението по чл.339 ал.1 НК – наказание ЛС към средния размер, като на осн.чл.23 ал.1 НК му се наложи общото най-тежко наказание измежду наказанията за двете престъпления.

Защитникът на подсъдимия адв. Е.В. пледира за признаване подсъдимия за невиновен и оправдаването му и по двете обвинения поради тяхната недоказаност от събрания по делото доказателствен материал, а именно:

= за престъплението по чл.304 а НК, което, за да е съставомерно, трябва да бъдат доказани следните факти от ИД на престъплението– че подсъдимият е предложил и че е направил опит да даде подкуп на полицейски орган, заемащ отговорно служебно положение. Според адв.В. фактическата обстановка е такава, каквато я сочат свидетелите-ловци от ловната дружинка, чийто член е и подсъдимият и от обясненията на подсъдимия пред съда, а не останалите свидетели по делото, поради което установената фактическа обстановка е различна от тази в ОА. Не е установено мястото, където е направен опита за подкуп, както и опита да даде такъв. Ако изобщо е бил направен такъв опит, то според адв.В. няма пряк умисъл в обективно извършените от подсъдимия действия. И следва да се прецени според адв.В. дали няма отказ от извършване на престъпление по чл.304 а НК.

= за престъплението по чл.339 ал.1 НК – тъй като държането представлява трайна фактическа власт, то подсъдимият не е упражнил трайни фактически действия върху намереното оръжие и упражнена трайна фактическа власт върху него липсва. Според адв.В. е безспорно установено, че пушката е била намерена от подсъдимия на определено място в гората в района на ловната дружинка. Той я е взел с мисълта , че тя е на колега и по-добре да не остане в гората, а да я предаде и поради това липсва пряк умисъл за извършване на това престъпление.

По делото са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и липсват отегчаващи такива, поради което тезата на обвинението с посочения размер на евентуалните наказания на подсъдимия, които съда да му наложи, е несъстоятелна и несъобразена с целите на наказанието съгласно чл.36 НК, завърши пелдоарията ис адв.В..

Защитникът на подсъдимия адв.В.А. се солидаризира с пледоарията на предшественика си и изложи собствени съображения за несъстоятелност на обвинението. Според адв.А. няма 2 групи противоречиви показания, а има само откъслечни показани на свидетелите С., С., Н. и З., които следва да се игнорират и показания на всички останали свидетели, като единствено последните трябва да се кредитират от съда. Той разви тезата, че подсъдимият, като е извадил от джоба си банкнотата, я е извадил, защото била там заедно с документите му, а не с намерение да я предава на когото и да било, нито с цел да прекратява някаква проверка, а само защото е била до документите му. Ако съдът не възприеме тази теза, адв.А. помоли, в случай че се приеме фактическата обстановка само според показанията на св.С., да се приложи разпоредбата на чл.18 ал.3 б.”а” НК- че подсъдимият сам се е отказал от извършване на престъплението”подкуп”с думите:”Тогава по-добре не”. Относно обвинението по чл.339 ал.1 НК адв.А. изрази становището си,  че поради липса на държане, подробно развито от адв. В., следва да се постанови оправдателна присъда и в крайна сметка се дължи постановяване на такава присъда и по двете обвинения.

    В последната си дума подсъдимият помоли съда за справедлива присъда.

                Съдът, след като внимателно се запозна със събраните в ДП и СП доказателства, задълбочено обсъди и прецени  така събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305 ал.2 и 3 НПК и доводите и възраженията на страните, прие от фактическа и правна страна следното:

 

        1. По фактическата обстановка:

 

Подсъдимият П.Д.Г. е роден на *** ***, където му е и постоянния адрес. Не е осъждан, женен със средно образование, работи в „Профметал“ ООД гр. София. Член е на ловна дружинка”Яребковица” – София Юг от около 10 години.

На 03.01.2016 г., във връзка с утвърден от Началника на РУ – Дупница план за времето от 06.00 ч. до 12.00 ч., била проведена специализирана полицейска операция за системен и ефективен контрол на участниците в ловни излети, най-вече по разрешителния режим на оръжието и  валидност на разрешителните.

Във връзка с провеждането на тази операция били сформирани, отделни групи, като една от тях била в състав: свидетелите В.С., К.С.  - и двамата изпълняващи длъжността мл. ПИ КОС при РУ – Дупница. Тяхното задължение било проверка за безопасното боравене с огнестрелно оръжие, самото оръжие, валидност на разрешителните за притежаване на оръжие и недопускане на инциденти по време на ловният излет на територията на община Дупница. Към същата група се присъединили и свидетелите Д.З. и С.Н. - и двамата горски инспектори към Регионална Дирекция по горите гр. Кюстендил. Тяхното задължение било проверка по Закона за лова относно валидността на ловните билети, издадени от горското стопанство, заверка на членските карти на ловците и разрешителните за групов лов.

 Рано сутринта на 03.01.2016 г., групата извършила проверка на ловната дружинка на с. Дяково, ловната дружинка на с. Тополница след което групата тръгнала към района на ловната дружинка на град Сапарева баня.  

Движейки се по пътя към ловната хижа на с.Сапарево, около 12,00 часа, в местността „Купено“, в землището на град Сапарева баня, на границата с община Самоков, проверяващата група видяла паркиран джип марка „Мерцедес Бенц“, черен на цвят с рег.№ ***. Приближавайки се установили, че в автомобила няма хора. В този момент по същия път към тях приближил друг джип бял на цвят, марка „Тойота Ланд Круизер“. Водачът на джипа ги подминал и спрял. Проверяващите видели, че в колата има куче, а и водачът бил облечен с ловни дрехи, от което било видимо, че е ловец, и също спрели техния автомобил. Свидетелите Д.З. и С.Н. слезли от автомобила, с който пътували и извършили проверка на водача на белия автомобил. При проверката установили, че лицето се казва И.С.С. и че притежава редовно заверен ловен билет и членска карта и членувал в ловно рибарско сдружение „София-юг“. След това от полицейските служители му била извършена проверка на оръжието и на разрешителното за носене на същото.

 В момента на тази проверка от гората излязъл друг ловец, който на ремък на рамото си носел пушка и бил с маска. Върху маската си имал оранжева шапка. След като този ловец видял проверяващия екип, почти тичешком се насочил към паркирания черен джип марка „Мерцедес Бенц“, отворил вратата и поставил между двете предни седалки на джипа пушката, която носел. Тогава св. Д.З. се насочил към това лице с маската и поискал да му предостави за проверка ловния си билет и членската си карта. От проверка на документите се установило, че това е подсъдимият П.Д.Г., на който документите били редовно заверени.

След това св. В.С. му поискала да предостави разрешителното за носене и употреба на ловно оръжие. От него установила, че това е обв. П.Д. ***. Разрешителното е приложено на л.108 от ДП. При проверката констатирала, че разрешителното било в срока на валидност, а лицето визуално отговаряло на снимката в разрешителното. Разрешителното му било издадено от 07-мо РУ – СДВР. Видно от него, подсъдимият П.Г. има право да носи ловна гладкоцевна пушка марка „Бенели“, 12-ти кал. и ловна нарезна карабина марка „Ремингтон“, 22-ри кал. Срокът на разрешителното бил от 4.11.2011 г. до 4.12.2016 г.

 След проверка на разрешителното св. В.С. му поискала да й предостави оръжието, което носи и с което ловува в момента за проверка. Тогава подсъдимият П.Г. се обърнал към проверяващите го и казал, че няма пушка. Четиримата свидетели от проверяващия екип го попитали как така няма пушка, след като преди малко всичките са го видели да излиза от гората с пушка на рамо и да я е оставя между двете предни седалки на белия джип преди проверката. Тогава подсъдимият се притеснил, което било забелязано от служителите на проверяващия екип. Той казал, че пушката, която оставил в колата, била на друг негов колега-ловец, а неговата е в същия този човек и че са направили размяна на оръжието си.

Тогава св.  В.С. го попитала дали знае, че по ЗОБВВПИ няма право да взема и да предоставя оръжие от и на друг човек, след което го помолила  да се обади на този „друг човек“ и да му каже да дойде, за да проверят как точно стоят нещата. Тогава подсъдимият й отговорил, че няма сигнал по станцията и решил, че трябва да отиде да го намери и помолил проверяващия екип да го придружи, за да намерят този човек. Подсъдимият се качил в белия автомобил”Мерцедес”, а проверяващият екип – в тяхната кола, която се управлявала от св. З. и потеглили в колона, като пръв бил джипа на подсъдимия. Но след като изминали известно разстояние, св. С. се усъмнила в думите на подсъдимия и помолила св.Н. да подаде сигнал с автомобила им на подсъдимия да спре и да слезе от джипа. Той спрял, спрял и проверяващият екип.

Св. С. слязла от тяхната кола, отишла при подсъдимия и  му казала да им предаде пушката за проверка. Подсъдимият предал пушката и тогава било установено, че същата не е  22-ри калибър, както е записано в разрешителното му. Тогава подсъдимият Г. се обърнал към св. С. и й казал: „Дайте да почерпя, да се приключат нещата, да видим да оправим нещо“. Тогава св. С. му заявила, че това няма как да стане, и го поканила  да дойде при служебният джип, за да изготви съответния предавателно - приемателен протокол.Тя дала пушката на колегата си св. С., за да провери дали в цевта няма патрони. При проверка на пушката установили, че пушката е заредена и има патрон в цевта. Пушката била обезопасена, като извадили патрона от цевта и още два патрона от магазина й.

При съставяне на протокола служителите на КОС установили, че пушката няма марка и модел, имало само номер 9590, без калибър. На две места имало щамповка „немско орле“ под формата на кръст. Калибърът служителите установили по боеприпасите, които извадили от пушката, а именно 8х57мм. Тогава св. С. казала на колегата си св. К.С., че не може да се регистрира пушка без марка. През цялото време на проверката на пушката със служителите на КОС били и горските инспектори св. Д.З. и св. С.Н.. И в тяхно присъствие подсъдимият продължавал да настоява да „почерпи, за да се оправят нещата“.

При изготвянето на приемателно-предавателния протокол св. С. седнала на предната дясна седалка на служебния автомобил. Подсъдимият стоял прав до предната дясна седалка на колата на проверяващия екип, като бил извън колата, а колата била с отворена предна дясна врата. Изведнъж св. С. усетила, че подсъдимият я побутнал по бедрото на десния й крак и тя видяла, че той държи в ръката си банкнота с номинал от 100 лв., която била нова и й я подал. При подаването на банкнотата подсъдимият й казал: „Дайте да почерпя, да се оправят нещата“. Тогава св. С. излязла навън от колата му казала, че това е наказуемо и че ще го закара в полицията. А подсъдимият й казал: „Щом така стоят нещата, по-добре не“, отдръпнал се от автомобила и прибрал банкнотата в джоба си. Всичко това било видяно и чуто от останалите служители на проверяващия екип – св.С., З. и Н..

 Св. С. след това дала на подсъдимия да подпише протокола, като го помолила най-отдолу в протокола да напише собственоръчно името на собственика на оръжието. Тогава подсъдимият й казал ,че то не е на ловец от неговата дружинка, а е на баща му. И св. С. го накарала да напише името на баща му. Тогава подсъдимият  написал в протокола името „Д. Д.“, а след това добавил и второто му име „Г.“. Тогава подсъдимият не казал, че в момента на лова носи и друго оръжие.

След това всички се качили в колата и подсъдимият бил закаран в полицейското управление в гр.Дупница за изясняване на случая. Там св.С. направила справка в полицейската система, но в нея нямало регистрирано предаденото от подсъдимия оръжие, защото без марка и калибър не може да се регистрира. Когато св.С. вече в сградата на РУ-Дупница попитала св.С. кой калибър е пушката, вместо св.С. й отговорил подсъдимият:”Осми”. Св.С. направила справка и по името на бащата на подсъдимия, но се установило, че и той няма такова оръжие. Двете справки, които тя направила, са приложени на л.98-99 от ДП.

 През това време в Полицейското управление подсъдимият пишел обяснение по настояване на св.С., в което развил трета версия за въпросното оръжие – че го е намерил в гората.И тогава св.С. се обадила на началника на РУ - Дупница св.Б.Д., докладвала му и за оръжието, и за подкупа и той й казал да извика разследващ полицай, който поел нещата по-нататък.

От изготвената от в.л. Й.Х. Балистична експертиза, обективирана в Протокол № 3 рег.№ 348-р-858/20.01.2016 г.// на л.57-61 от ДП/ е установено, че предоставената за изследване един брой ловна карабина без марка,
кал. 8x57 с № 9590 е фабрично произведена, ръчно зарядна /неавтоматична/ нарезна карабина, марка и модел "Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser, с фабричен номер 9590. Тези карабини са основно оръжие на Вермахта /германската армия/ приета на въоръжение през 1935 г. Съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Предоставените за изследване три  роя  оеприпаси кал. 8x57 са: боеприпаси за огнестрелно оръжие "кал.7.92мм. Маuser", със синоним: кал. 7.92х57мм.; кал. 8х57мм.- стандартен армейски калибър в някои страни до 1945 г. Днес се използва предимно за ловни цели. Предназначени за стрелба включително и с изследваната карабина, обект № 1 от експертизата. Резултатите от проведеното изследване и проведената експериментална стрелба дават основание да се направи извод, че: представената за изследване 1 бр. нарезна карабина " Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser  с фабричен номер 9590 е технически неизправна /срязана цев/, но годна да произведе изстрели и може да порази цел. В с.з. по приемане на експертизата в.л.поясни, че оръжието е технически неизправно поради самата интервенция върху него – в случая е отрязана цевта, но това не значи, че е негодно да произведе изстрел. Всички механизми работят, но прерязването на цевта  го прави технически неизправно. Представените за изследване 3 бр. патрони "кал. 7.92мм. Маuser" са били годни за употреба по предназначение. С карабината обект на изследване е стреляно след последното й почистване. Не съществува методика за определяне на давност на изстрел.Оптическите мерни прибори са фабрично производство, но не са произведени заедно с процесната пушка, а са монтирани допълнително на нея.

   ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани изцяло или частично; от посочените в хода на горното изложение писмени доказателства и от заключението на балистичната експертиза.

Изцяло съдът кредитира показанията на свидетелите В.С., К.С., Д.З., С.Н., защото те са абсолютно непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Освен това тези свидетели са преки очевидци на описаните събития и поради това възпроизвеждат непротиворечиво своите преки и непосредствени впечатления от случая, поради което съдът ги възприема като първични доказателства. Тези свидетели са длъжностни лица: св.С. и св.С. са мл.полицейски инспектори в служба”КОС” на РУ-Дупница, а св.З. и Н. са горски инспектори от РДГ-Кюстендил. Св. С., З. и Н. пряко и непосредствено са възприели и видели както излизането на подсъдимия от гората с пушката на рамо, за която впоследствие е установено, че няма разрешително, така и изречените към св.С. от подсъдимия първоначално думи: „Дайте да почерпя, да се оправят нещата” и впоследствие - и подадената от подсъдимия на св.с. банкнота с номинал от 100 лв., както и че след като тя му е казала, че това няма как да стане и е наказуемо и че ще го закарат в полицията, подсъдимият заявил:Тогава по-добре не” и прибрал банкнотата в джоба си. Техните показания относно така описаните факти са абсолютно идентични и непротиворечиви. Показанията на тримата свидетели, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК, напълно съвпадат с показанията на св. С., която е била адресат на действията на подсъдимия.

Затова съдът недоумява позицията на защитата, че показанията на тези свидетели са противоречиви и трябвало да се игнорират. Показанията на св.С., З. и Н. бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.ІІ-ро НПК. В съдебното следствие беше извършена и очна ставка за установяване на мястото, където подсъдимият е предложил на св.С. банкнотата от 100 лв/вж л. 61-гърба и 62 от настоящото дело/. От нея се установи по безспорен начин, че в момента на подаване на банкнотата от 100 лв. на св.С. тя е седяла на предната дясна седалка при отворена врата на автомобила и е пишела приемо-предавателния протокол, а подсъдимият е стоял прав извън колата до нея и тогава й е подал банкнотата, което пряко е възприето от св.З.,Н. и С.. Освен това заявените от посочените четирима свидетели факти се подкрепят напълно от писмените доказателства в делото, както и от заключението на балистичната експертиза. Напр.показанията на св. С. и на св.С. се подкрепят напълно от намиращите се в кориците на делото справки за процесното незаконно оръжие, разрешителното за лов на подсъдимия, изготвения от нея приемателно-предавателен протокол.

 Показанията на св.Б.Д.,***, разпитан в последното заседание по искане на защитата, също се кредитират изцяло, защото потвърждават изнесеното от св.С. относно факта за какво точно тя го е информирала на инкриминираната дата 3.01.2016 г. – че му е докладвано за установено лице, което има пушка, за която няма документ и че е предложило подкуп от 100 лв. с цел да се прекрати проверката.  Така тези показания като косвено доказателство послужиха за проверка и установиха достоверността на показанията на свидетелите-очевидци.

Балистичната експертиза се кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещо лице със специални знания и тя допълва кредитираните показания на посочените свидетели.

 Показанията на свидетелите-членове на ловната дружинка: Цв. Ц., Вл. Ш., Г. М., В. М. У., П. С., А. Г., П. Д., се кредитират частично от съда само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателствени средства -  че във въпросния е имало лов, че подсъдимият е участвал в него и е бил гоняч и че ловът около обяд е бил преустановен от председателя на дружинката поради някакъв инцидент, за който те по-късно разбрали, че е свързан с подсъдимия Г.. Да, тези показания действително са непротиворечиви, но в частите им , че подсъдимият намерил пушката в гората и че в споменатия ден ловувал със законната си ловна пушка”Бенели”, която по-късно двама от свидетелите били предали на неговата съпруга, категорично се опровергават от кредитираните показания на свидетелите С., С., Н. и З. и дори от действията на самия подсъдими по време на проверката. Затова в посочената некредитирана част показанията на всички тези свидетели се приемат от съда като необективни и заинтересовани, целящи единствено оневиняването на подсъдимия. Защото ако законната му ловна пушка”Бенели” е била на мястото на лова, дори и хипотетично да се приеме, че е била в някой от другите ловци, подсъдимият е следвало да я намери и покаже на проверяващите. А самият той първоначално пред проверяващите е заявил, че няма пушка.

Обясненията на подсъдимия, дадени в последното съдебно заседание,  се опровергават напълно от кредитираните доказателствени средства и затова съдът ги възприема единствено като негова защитна теза, целяща оневиняването му. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че в деня на лова е бил с пушката си”Бенели” и бил казал на св.С., че е с неговото оръжие и че го бил оставил при колегите си в „Крушата”. Защото ако законната му ловна пушка”Бенели” е била на мястото на лова, дори и хипотетично да се приеме, че е била в някой от другите ловци, подсъдимият е следвало да я намери и покаже на проверяващите, което е логичното и дължимо действие в случая. А вместо това самият той първоначално пред проверяващите, когато му казали да даде пушката,  е заявил, че няма пушка. Обясненията на подсъдимия относно това къде се е намирала неговата пушка са противоречиви и непоследователни/ че неговата пушка я оставил в гората да не му тежи при все че е знаел, че според ловния правилник това не е разрешено/ и се опровергават категорично от кредитираните свидетелски показания на св.С., С., З. и Н., които са абсолютно идентични и се потвърждават и от останалите доказателства по делото- балистичната експертиза и писм.доказателства. Обясненията му в с.з. са противоречиви и нелогични относно произхода на незаконната пушка. Затова обясненията на подсъдимия целят неговото оневиняване и представляват негова защитна версия, но не могат да бъдат годно доказателствено средство. Такива биха били тези обяснения, ако се подкрепяха от кредитираните доказателства.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Предвид безспорно установената по-горе фактическа обстановка се налага единствено възможния правен извод за съставомерност от обективна и субективна страна и на двете обвинения по отношение на подсъдимия П.Г..

1. За престъплението по чл.304 а пр.І-во във вр. с чл.304 ал.1 предл.І-во във вр. с чл.18 ал.1 НК.

      Субект на престъплението подкуп по чл.304 а ал.1   НК е всяко физическо лице, изразено от законодателя със съюза”който”. В този смисъл подсъдимият е субект на това престъпление.

   Адресат на подкупа по ч.304 а ал.1 НК е длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение.  В настоящия случай този адресат е св.В.С., която заема длъжността”младши полицейски инспектор по контрол върху общоопасните средства". Видно от описаните в длъжностната й характеристика служебни задължения тя безусловно представлява длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а” НК, което изпълнява длъжност на заплата в държавно учреждение и съобразно длъжностните й задължения и правомощия за заеманата длъжност се налага извода, че заема отговорно служебно положение.

      От обективна страна са налице всички елементи от фактическия състав на престъплението подкуп по чл.304 а ал.1 във вр. с основния състав на чл.301 ал.1 НК, осъществен от подсъдимия. Той е осъществил две от трите алтернативно посочени изпълнителни деяния на подкупа: предложил е и е направил опит да даде подкуп. 

  Първото изпълнително деяние”предложил” е осъществено от подсъдимия с отправените към св.С. думи: „Дайте да почерпя, да се приключат нещата, да видим да оправим нещо“, когато тя му е казала да й предаде пушката, с която е излязъл от гората и която тичешком е оставил в колата си и за която вече било установено, че не е 22-ри калибър и че за нея той няма разрешително.

   Второто изпълнително деяние” направил опит да даде подкуп” е извършено от подсъдимия,   когато св.С. седяла на дясната предна седалка в служебния автомобил при отворена врата на автомобила и пишела приемателно-предавателния протокол за пушката, а подсъдимият стоял до нея прав извън автомобила. Това изпълнително деяние е осъществено с действие – той я е ”побутнал по бедрото на десния й крак” и е  изрекъл думите:” „Дайте да почерпя, да се оправят нещата“. И едновременно с това извадил от джоба си банкнота с номинал 100 лв. и я е подал на св.С..

Деянието е останало в сферата на опита по чл.18 ал.1 НК , защото изпълнителното деяние –даване на подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, не е довършено по независещи от подсъдимия причини. В момента, когато той подал банкнотата от 100 лв. на св.С., тя излязла навън от колата му казала, че това е наказуемо и че ще го закара в полицията.  И едва след това нейно поведение подсъдимият й казал: „Щом така стоят нещата, по-добре не“, отдръпнал се от автомобила и прибрал банкнотата в джоба си. Всичко това било видяно и чуто от останалите служители на проверяващия екип – св.С., З. и Н.. Следователно изпълнителното деяние даване на подкуп е било прекъснато от поведението на св.С., която е казала на подсъдимия, че това е наказуемо и ще го закара в полицията и той едва тогава е казал:”Щом е така, по-добре не” и си е прибрал парите в джоба.

 По тези съображения съдът не прие довода на защитата за квалифициране на деянието по чл.18 ал.3 НК – доброволен отказ от опит. Съгласно чл.18 ал.3 НК приготовлението и опитът не се наказват, ако деецът по собствени подбуди се е отказал да извърши или довърши престъплението. А съгласно константната съдебна практика /вж ППВС № 8/1971 г./отказ по собствени подбуди е налице, когато има възможност да извърши или довърши престъплението и той доброволно се откаже. Няма да има доброволен отказ от довършване на престъплението, когато деецът, започвайки изпълнителното деяние, е бил заплашен непосредствено от разкриване или залавяне или се е натъкнал на пречки, които са го принудили да се откаже от довършване на престъплението.

 Настоящият случай е точно такъв. Отказът на подсъдимия Г. да довърши престъплението  е предизвикан от поведението на св.С., която не само е реагирала и е отказала да получи парите, но и му е казала, че това е наказуемо и ще го закара в полицията. И едва тогава подсъдимият се отказал да довърши престъплението, казвайки: ”Тогава по-добре не!”. Съгласно константната съдебна практика, част от която са: Решение № 568/23.12.2009 г. по н.д.№ 590/2009 г., ІІІ н.о.; Решение № 80/1.03.2010 г. по н.д.№ 580/2009 г., ІІ н.о.;решение № 154/2.04.2010 г. на ВКС по н.д.№ 67/2010 г., ІІ н.о. доброволен отказ от опит е налице само тогава, когато деецът сам, без чужда намеса се откаже единствено по собствени подбуди да довърши престъплението. Отказът от довършване на престъплението не е доброволен по см.на чл.18 ал.3 НК, когато единствено съпротивата и действията на пострадалия поставят края на престъплението в процес на изпълнение. В случая престъплението”подкуп” е престъпление на просто формално извършване и затова по него няма конкретен пострадал. Но е безспорен факта, че адресатът на подкупа –св.С. с поведението си е осутетила довършването на престъплението, поради което  квалификацията на престъплението „във вр. с чл.18 ал.1 НК” е правилна и законосъобразна и разпоредбата на чл.18 ал.3 НК е неприложима. Защото доброволен отказ от довършване на престъплението е налице само тогава, когато деецът действително се е отказал да довърши престъплението и този отказ е резултат на собствени подбуди, изразяващи се в осъзнаване на общественоопасния характер на престъплението и неговата наказуемост и нова преценка на мотивите за и против извършване на деянието, обусловила взетото решение за отказ да се довърши престъплението, макар и да е била налице обективна възможност за осъществяването му/вж Решение № 232/1979 г., ІІ н.о./. В този смисъл са и Решение № 248/22.02.2017 г. на СГС по ВНОХД № 5434/2016 г. и Решение № 1287/8.12.2014 г. на СГС по ВНОХД № 4680/2014 г. Затова в случая съдът прие, че решението на подсъдимия да се откаже от довършване на престъплението - да даде подкупа в размер на 100 лв. на св. С., за да не извърши действие по служба - да не изземе по реда на чл.153, т.6, пр.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - огнестрелно оръжие, 1 бр. нарезна карабина " Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser  с фабричен номер 9590- се дължи единствено на поведението на св. С., категорично отказала ад вземе парите и заявила му, че това е наказуемо и че ще го закара в полицията.

      От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, за което се съди по обективно извършените от него действия. 

       Подсъдимият, излизайки от гората с нарезната карабина 8 калибър прекрасно е знаел, че това не е ловната пушка, за която има надлежно издадено разрешително за лов. Затова, след като е видял проверяващия екип, тичешком е оставил тази пушка в колата. По-нататък, след като св.С. му е казала да донесе пушката за проверка, той е казал, че няма пушка. Тъй като св.С. е била със служебен автомобил и с униформа, подсъдимият прекрасно е знаел, че тя е длъжностно лице от полицията, която осъществява контрол по ЗОБВВПИ. И след като тя му казала да й предаде пушката, която изнесъл от гората и оставил в автомобила си, той й казал:„Дайте да почерпя, да се приключат нещата, да видим да оправим нещо“. И след като й предал незаконната си нарезна карабина, за която нямал разрешително и св.С. започнала да пише приемателно-предавателния протокол за оръжието, за него е било ясно, че ще понесе последствията за това оръжие и то ще му бъде отнето и точно затова, както стоял до нея я побутнал по крака, извадил от джоба си банкнотата от 100 лв. и ги подал на св.С. с думите:” „Дайте да почерпя, да се оправят нещата“. Тази последователност и целенасоченост в действията на подсъдимия е доказателство за това, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си - че предлага подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Но въпреки това упорито е целял постигането на общественоопасните последици от деянието:  св. С. да не осъществи конкретно действие по служба – да не изземе по реда на чл.153, т.6, пр.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - огнестрелно оръжие, 1 бр. нарезна карабина " Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser  с фабричен номер 9590. Действията му говорят за това, че подсъдимият Г. е имал ясното съзнание, че е извършил нарушение, като държи незаконна пушка и е направи опит да й даде пари, за да не бъде наказан по предвидения в Закона за контрол над оръжията и боеприпасите ред. А деянието не е довършено единствено поради поведението на св.С., както се посочи вече.

 

2. За престъплението по чл.339 ал.1 НК.

    

Предмет на това престъпление е огнестрелно оръжие, огнестрелно оръжие, 1 бр. нарезна карабина марка и модел „Маuser 98к", кал.7,92мм, годна да произведе изстрел и да порази цел и 3 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал.8х57мм.

            Субект на това престъпление е всяко физическо лице, формулирано от законодателя с местоимението”който”. От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Г. е субект и на това престъпление.

           От обективна страна  Г. е  извършил престъплението по чл.339 ал.1 от НК, като  е осъществил една от формите на изпълнителното му деяние- държане на оръжие, без да има за това надлежно разрешение. От възприетата въз основа на кредитираните доказателства фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че той е държал оръжие, за което  няма издадено надлежно разрешение. От приемателно-предавателния протокол и от показанията на св.С., С., З. и Н. се установи, че това оръжие е - огнестрелно оръжие, 1 бр. нарезна карабина " Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser  с фабричен номер 9590 и че той е излязъл с него от гората, като го е носел на ремък на рамо.

    За да е налице държане, е необходимо деецът да е осъществил трайна фактическа власт върху оръжието. Г. безсъмнено е упражнявал такава трайна фактическа власт върху посоченото оръжие,  защото: Той е излязъл с него от гората, след което го е оставил в автомобила”Мерцедес Бенц”. След това, когато са му поискали да покаже редовното му ловно оръжие проверяващите - в частност св.С. - той заявил, че няма пушка. И когато проверяващият екип единодушно го е запитал как така няма пушка, след като са го видели че излиза с пушка от гората, той заявил, че тази пушка е на друг човек, с когото си разменили оръжията. На св.С., която му казала да се обади на този човек, подсъдимият казал, че няма връзка по станцията. След това предложил на проверяващия екип да тръгнат  и те тръгнали с колите да търсят този въпросен човек, като пропътували известно разстояние. И в един момент св.С. се усъмнила в думите на подсъдимия и се разпоредила да му се даде знак от св.З., управляващ служебния автомобил, да спре и да слезе от автомобила си, подсъдимият изпълнил разпореждането и слязъл от автомобила си, но карабината все още била в неговия автомобил. През всичкото това време процесната незаконна пушка се е намирала в лекия автомобил на подсъдимия и следователно той е упражнявал върху нея трайна фактическа власт. Такава е упражнявана от него от момента на излизането му от гората до предаването на карабината на св.С..

     Безспорно се установи от балистичната експертиза, че предоставената за изследване един брой ловна карабина без марка,кал. 8x57 с № 9590 е фабрично произведена, ръчно зарядна /неавтоматична/ нарезна карабина марка и модел "Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser, с фабричен номер 9590. Тези карабини са основно оръжие на Вермахта /германската армия/ приета на въоръжение през 1935 г. Съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Предоставените за  изследване три броя боеприпаси кал. 8x57 са: боеприпаси за огнестрелно оръжие "кал.7.92мм. Маuser", със синоним: кал. 7.92х57мм.; кал. 8х57мм.- стандартен армейски калибър в някои страни до 1945 г. Днес се използва предимно за ловни цели. Предназначени за стрелба включително и с изследваната карабина, обект № 1 от експертизата. Резултатите от проведеното изследване и проведената експериментална стрелба дават основание да се направи извод, че: представената за изследване 1 бр. нарезна карабина " Маuser 98к" кал. 7.92мм. Маuser с фабричен номер 9590 е технически неизправна /срязана цев/, но годна да произведе изстрели и може да порази цел. В с.з. по приемане на експертизата в.л.поясни, че оръжието е технически неизправно поради самата интервенция върху него – в случая е отрязана цевта, но това не значи, че е негодно да произведе изстрел. Всички механизми работят, но прерязването на цевта  го прави технически неизправно. Представените за изследване 3 бр. патрони "кал. 7.92мм. Маuser" са били годни за употреба по предназначение. С карабината обект на изследване е стреляно след последното й почистване. Не съществува методика за определяне на давност на изстрел.Оптическите мерни прибори са фабрично производство, но не са произведени заедно с процесната пушка, а са монтирани допълнително на нея.

     Безспорно е, че подсъдимият не е имал надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за придобиване на огнестрелно оръжие  или такова по чл.56 ал.1 от същия закон да съхранява, носи или употребява такова, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

    От субективна страна и това престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл. И отново за субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените от подсъдимия действия. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на това, което върши, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Обв. Г. е съзнавал, че  държи  огнестрелно оръжие,  без да има за това надлежното разрешение. Като ловец той е имал разрешително, което е носел във въпросния ден, единствено за ловната си пушка”Бенели”,за която пък се установи, че този ден не е била в него. Това съзнание е безспорно установено най-напред от поведението му след излизане от гората с това оръжие и след това от трите различни обяснения, които е дал за произхода му. Като излязъл от гората, той носел пушката на рамо на ремък. Като видял обаче проверяващия екип, тичешком отишъл до лекия автомобил и оставил там оръжието си. След това се опитал да убеди проверяващите във верността на твърдението си, че пушката е на колега-ловец, с когото няма връзка по станцията и дори пропътували известно разстояние, за да го търсят. А когато му казали да даде пушката си за проверка, той казал, че няма пушка. И след това дал различни обяснения за нейния произход. В приемо-предавателния протокол е записал, че то е на баща му, но проверката установила, че на името на баща му не е регистрирано това оръжие. А това че добре е запознат с характеристиките на пушката красноречиво говори и дадения от него отговор, че пушката е осми калибър, след като св.С. задала на св.С. кой калибър е пушката. И в обясненията, писани в полицията по настояване на св.С. подсъдимият записал, че намерил пушката в гората. Тези действия сочат на явно знание, че за носената в този ден пушка подсъдимият няма валидно разрешение и затова е използвал различни версии за произхода й, с цел да убеди проверяващите във верността на поне една от тях, но това се оказало  безуспешно.

 

     ПО НАКАЗАНИЕТО.

 

1.      За престъплението по чл. 304 а пр.І-во във вр. с чл.304 ал.1 предл.І-во във вр. с чл.18 ал. 1 НК.

 

 

      Систематичното място на престъплението”подкуп” е в глава VІІІ.НК.Престъпления против дейността на  държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. С него се засягат обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавния апарат и оттук - със сигурността и правовия ред в държавата. Именно заради това този вид престъпления се отличават с висока степен на обществена опасност. Престъплението”подкуп” е престъпление на простото формално извършване. От  него няма конкретен пострадал, тъй като са засегнати по-широк кръг от обществени отношения, свързани с цялостното функциониране на органите на държавния апарат.

     А конкретното престъпление, извършено от подсъдимия Г., засяга контролните функции, упражнявани от служба КОС при МВР по отношение на законността на оръжието, притежавано от граждани. Престъплението, както се посочи вече,  е недовършено и е останало в сферата на опита, но по причини, независещи от дееца. Затова за опита следва да се наложи наказание като за довършено престъпление в законовите рамки на наказанието ЛС до 10 години и на наказанието глоба до 15 000 лв.

      Обществената опасност на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало и добри характеристични данни, дадени от неговите колеги-ловци, съдът прие за ниска предвид начина на извършване на престъплението, размера на предлагания подкуп и реализираните неправомерни действия.

     Изхождайки от засегнатите обществени отношения степента на обществена опасност на конкретното деяние се приема за сравнително невисока.

     Съдът определи и двете наказания за това престъпление при условията на чл.54 Нк, поради следните съображения: Чл.55 НК визира едно изключение при определяне на наказанието, свързано с наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Наличието им трябва да се преценява от решаващия съд за всеки конкретен случай, като се изхожда комплексно от: конкретната обществена опасност на деянието и дееца, от мястото, механизма на извършване на престъплението и от реализираните неправомерни действия. Преценявайки всички тези обстоятелства в съвкупност за процесното престъпление съдът прие, че условията на чл.55 НК са неприложими при определяне наказанията на Г. поради липса на многобройни и изключителни  смекчаващи отговорността му обстоятелства.

      Единствените смекчаващи отговорността му обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, макар и да са доста оскъдни, се съдържат в показанията на неговите колеги-ловци. Но тези обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл.55 НК.

      Затова и предвид липса на долна законова граница и на двете наказания, съдът

прецени, че най-адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС да се наложи за срок от 6 месеца/малко над долната граница на това наказание в общата част на НК  - в чл.39 НК/ и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, с прилагане разп.на чл.66 ал.1 НК - отлагане на изпълнението му за  минималния законов изпитателен срок от 3 години. За превъзпитанието не се налага той да търпи реално това наказание, като бъде откъснат от нормалната му социална и трудова среда и от обществото.

    Относно съпътстващото наказание”глоба” съдът прие, че то следва да се наложи също при условията на чл.54 НК - при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по посочените по-горе съображения - в размер на 100 лв., изхождайки от една страна, от размера на сумата, предлагана като подкуп и от друга страна - от определения в общата част на НК минимален размер на наказанието „Глоба”, който е 100 лв. Глоба в завишен над 100 лв. размер би било твърде тежко и несъответно на деянието наказание. Налице са данни за трудова ангажираност на подсъдимия, а и целите на наказанието в пълна степен биха се постигнали с налагане и на това наказание. Съдът не намери основание да приложи нормата на чл.55 ал.3 НК.

 

2.                                  За престъплението по чл.339 ал.1 НК.

 

            Систематичното място на това престъпление е в глава ХІ от НК-Общоопасни престъпления, раздел І от нея:Престъпления, извършени по общоопасен начин и с общоопасни средства. С него се засягат обществени отношения, свързани с реда за носене и съхраняване на огнестрелни оръжия, регламентиран от специален закон – ЗОБВВПИ. Предмет на това престъпление е огнестрелно оръжие, огнестрелно оръжие, 1 бр. нарезна карабина марка и модел „Маuser 98к", кал.7,92мм, представляваща огнестрелно оръжие, годна да произведе изстрел и да порази цел и 3 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал.8х57мм. В момента на предаването й от подсъдимия е имало патрон в цевта.

Затова това престъпление е с висока степен на обществена опасност, предвид засегнатите с него обществени отношения.

Поради обаче чистото съдебно минало на подсъдимия неговата обществена опасност не е висока.

За това престъпление законодателят е предвидил наказание”лишаване от свобода” от 2 до 8 години.

Съдът прие по изложените в предходната точка съображения, че и това наказание следва да се определи при условията на чл.54 НК при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице условия за прилагане на чл.55 НК поради липса на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и затова съдът определи размера на това наказание на законово определения минимум от 2 години. Този размер според съда съответства в най-пълна степен на тежестта на извършеното престъпление и на целите на генералната и специална превенции. За превъзпитанието на подсъдимия и чистото му съдебно минало не е необходимо това наказание да се търпи ефективно и затова съдът отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.

 Тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления, налице са условията на чл.23 ал.1 НК за определяне на едно най-тежко общо наказание измежду така определените му 2 наказания ЛС за двете престъпления – а именно най-тежкото от тях, което е 2 години”лишаване от свобода” и чието изпълнение се отлага за изпитателен срок от 3 години, което съдът стори с присъдата си.

Изхождайки от разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, съдът към това общо най-тежко наказание присъедини изцяло и наложеното съпътстващо наказание”глоба” в размер на 100 лв.

   С присъдата си на осн.чл.54 ал.2 б.”б” НК съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. нарезна карабина марка и модел „Маuser 98к", кал.7,92мм, годна да произведе изстрел и да порази цел и 3 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, кал.8х57мм, намираищ ес ан съхранение в сектор „Трасолоигя и балистика” в ЦЕКИ към НИКК-МВР София да ес отнемат в полза на държавата след влизане на присъдата в сила.

  На осн.чл.189 ал.3 НПК разноските по делото следва да се заплатят от подсъдимия, което съдът постанови с присъдата си. Тези разноски са разпределени, както следва: 49,74 лв. – по сметка на НИКК-МВР София за балистичната експертиза; 103,14 лв. на РУ МВР-Дупница за балистичната експеритза и 20 лв. по сметка на КнОС, като общо разноските са в размер на 172,84 лв.

 

               По доводите на защитата.

 

  Относно довода за преквалификация на престъплението”опит за подкуп” по чл.18 ал.3 НК съдът го прие за неоснователен и изложи по-горе подробните си съображения за това.

Неоснователен е и довода, че фактическата обстановка, установена от доказателствата по делото, била различна от тази в ОА. Кредитираните доказателства по делото установяват сочената в ОА фактическа обстановка и то по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК и тя установява съставомерност и на двете обвинения от обективна и субективна страна. Относно подкупа/опита за подкуп/ съдът изложи подробните си съображения по-горе в частта Правна квалификация - както за обективната, така и за субективната съставомерност  на това обвинение. За престъплението по чл.339 ал.1 НК съдът също прие обективна и субективна съставомерност по гореизложените в посочената част на настоящите мотиви съображения. А защитната пледоария на адв.В. в частта й,че подсъдимият изнесъл пушката от гората с намерение да я предаде, се опровергава не от друго, а от самите действия на подсъдимия след излизането му от гората/които подробно се описаха във фактическата обстановка/ и от кредитираните свидетелски показания.

Що се отнася до кредитираните доказателствени средства и причините за частично кредитиране показанията на свидетелите-ловци съдът изложи съображенията си по-горе в частта по доказателствата. Няма никакви основания да се елиминират показанията на свидетелите от проверяващия екип-С., С., З. и Н., както поиска адв.А., поради това, че те са показания на свидетели-очевидци, които са се намирали в непосредствена близост при извършване и на двете престъпления и може да се каже, че са били на местопрестъплението. Докато останалата група свидетели изобщо не са били  на мястото на престъплението, а възпроизвеждат факти, които са узнали по-късно, след прекратяването на лова и напускането на гората. Относно това, че показанията на св.С. от ДП и СП били противоречиви, то тези показания се приобщиха чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК и непълнотата и противоречието бяха отстранени по надлежния процесуален ред. По този начин поради тяхната непълнота бяха приобщени и показанията на св.З. и Н.. Показанията на св.С. от ДП и СП са напълно идентични и не се наложи дори прочитането им по реда на чл.281 НПК. А тя е основния адресат на подкупа и основния свидетел по делото. Нейните показания пък се подкрепят категорично от показанията на останалите трима свидетели-очевидци З., С. и Н.. Между показанията на тях тримата няма каквото и да било противоречие, както твърди защитата.След внимателния прочит на тези показания от ДП и СП е видно, че те напълно подкрепят показанията на св.С. и относно мястото на предлагане на подкупа, и относно местонахождението в този момент на св.С..

Предвид така кредитираните показания и очертаната подробно описана фактическа обстановка и правни съображения се опровергава напълно защитната теза, че подсъдимият случайно е извадил банкнотата от 100 лв., защото се намирала при документите му.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: