Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
27.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря В. Христова, като разгледа докладваното
от съдията т.д. № 8679 по описа на СРС за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 152585/28.11.2016 г., подадена от „З.
– Н.И С.” СД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „М.“, ул. „**********.
Предявени са следните осъдителни
искове при условията на обективно кумулативно съединяване:
1)
иск по чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
37 392,00 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното
й плащане-представляваща остатък от уговорена продажна цена за изграждане на
електронно-съобщителна мрежа, съгласно чл. 4.2.2. по смисъла на договор от
03.12.2015 г., за която е издадена фактура с № **********/05.05.2016 г.;
2)
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1 852,52 лв. – представляваща лихва за забава върху сумата от 37 392
лв., което обезщетение за забава е дължимо за периода от 03.06.2016 г. до
27.11.2016 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2015 г.
страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
електронно-съобщителна мрежа /съоражение/, по което съглашение ищецът е имал
качеството на продавач, а ответника такова на купувач. По смисъла на този договор
ищецът е поел, като свое задължение да изгради и да прехвърли в собственост на
ответника – един брой тръбна канална мрежа, заедно с ½ идеална част от
изградените шахти, които са част от обект : „Електронно-съобщителна
инфраструктура – подземна канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни
мрежи на територията на ж.к. „М.Д.“ и
ж.к. „К.“ в гр. Плевен, притежавани от продавача по договора. Уговорена е обща
продажна цена от 82 000 лв. /без ДДС/, като след заплащане на аванса в
размер на сумата от 10 000 лв. разплащанията стават поетапно, а именно
след представяне пред купувача на приемо-предавателен протокол за извършени
работи и издадена фактура. Между страните има съгласие за това, че плащането на
цената следва да става в рамките на 14 дни, считано от представяне на фактура
относно стойността на изграждането на съоражението при всеки един от етапите.
Така в периода от 04.04.2016 г. до 30.04.2016 г. от страна на купувача - „Б.“
ЕАД били приети без забележки СМР изпълнени от ищеца, за което се подписал и
Акт Образец 14. Общата стойност на извършените в посочения период СМР е
31 600 лв. /без ДДС/, респективно 37 392 лв. /с ДДС/. Съобразявайки
това дружеството-ищец издало фактура с №
**********/05.05.2016 г. относно посочената сума, която била изпратена чрез
куриер на купувача и получена от последния на 20.05.2016 г. Посочва се, че на
03.06.2016 г. уговорения срок за заплащане на цената по фактурата от 14 дни,
считано след получаването й е изтекъл, но плащане не било осъществено от адресата
на договорното задължение в лицето на ответника. За да предотврати
пристъпването към съдебно разрешаване на спора от ищеца се предприело действие
по изпращане на купувача на напомнително писмо от 07.09.2016 г., но отново не
последвало плащане на съдебно предявените вземания. Ищецът претендира и за присъждането на
разноски.
Ответникът – „Б.“ ЕАД, ЕИК ******** в срока по чл. 367 ГПК се възползва от правото си да
подаде писмен отговор срещу исковата молба на дружеството-ищец, като с него оспорва
предявените искове при възражения, че същите са неоснователни и недоказани.
Признава, че между страните е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на назованото в ИМ съоражение от 03.12.2015 г., както и това,
че остатъка от уговорената продажна цена след заплащане на аванса по чл. 4.4.1.
от договора ще се заплаща поетапно, а именно след представяне на
приемо-предавателен протокол за извършени работи издадена фактура, като плащането следва да
осъществи по банков път в 14 дневен срок. Навежда се възражението, че за да се
породи вземането на ищеца, каквото същия сочи в ИМ е необходимо наличие на
приети от ответника СМР, които да са обективирани в протокол, както и издадена
фактура за стойността на тези дейности, която също да е получена от купувача по
договора, като се отрича да е налице първото от кумулативните условия за
възникване на вземането, а именно да е доказано изготвяне на
приемо-предавателен протокол за извършени от ищеца работи, които са фактурирани
в издадената фактура, по която се търси плащане. Опонира се, че акт образец 14,
на които ищеца се позовава, като такъв осъществяващ функциите на документ
удостоверяващ предаването и приемането на работата, всъщност е издаден на
18.05.2016 г., а фактурата е издадена по-рано на 05.05.2016 г., което показва,
че тя е издадена към момент, които предхожда приемането на СМР и нещо повече тя
била издадена въз основа на протокол от 03.05.2016 г., за които не са налице
данни да е осъществено приемане на работата от ответника. Възразява се и относно това, че фактурата от
20.05.2016 г. е била надлежно връчена на ответното дружество, като се развиват
съображения, че куриерската пратка чрез която се твърди да е била изпратена
фактурата е адресирана до адрес, които не е идентичен с адреса на управление на
ответника, съответно не ставало ясно какво е конкретното съдържание на
въпросната пратка. Допълва се, че посоченото лице – С. Л., което е получило
пратката към датата на получаването не е бил служител на ответното дружество.
Изложеното мотивира ответника да поддържа, че съдебно предявеното парично
вземане не е изискуемо, а оттам и не е дължимо, което обосновава постановяване
на решение, с което претенцията да се отхвърли, като недоказана по своето
основание. Акцесорната претенция за заплащане на лихва се поддържа да е
неоснователна, поради недоказаността на главното вземане.
Дружеството-ищец не упражнява
правата си да подаде допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК, в
какъвто смисъл му е предоставена процесуална възможност от съда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
03.12.2015 г. между ищеца и ответника се сключил предварителен договор за
продажба на електронно съобщителна мрежа /съоражение/, като с това съглашение
се постигнало съгласие от страните, че дружеството-ищец в качеството му на
продавач ще изгради и прехвърли в собственост на ответника-купувач – един брой
тръбна канална мрежа, заедно с ½ идеална част от изградените шахти,
които са част от обект : „Електронно-съобщителна инфраструктура – подземна
канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на
ж.к. „М.Д.“ и ж.к. „К.“ в гр. Плевен,
притежавани от продавача по договора. Цената за придобиване предмета на
договора е договорено да възлиза на сумата от 82 000 лв. /без ДДС/, като
същата ще се издължи от купувача на няколко етапа, а именно : авансово плащане
в размер на 10 000 лв. платими в
10-днвен срок след подписване на обсъждания договор и представяне на фактура;
оставащата продажна цена подлежи на поетапно разплащане след представяне на
приемо-предавателен протокол за извършена работа и издадена фактура. Определен
е срок от 14 дни за извършване на разплащанията след представяне на фактура за
частта от цената отговаряща на етапа на изграждане на съоражението предмет на
продажбата; последната вноска в размер на 10 000 лв. р уговорено да се
разплати от купувача при кумулативно наличие на следните предпоставки –
подписване на последния приемо-предавателен протокол за завършване на строежа,
предоставяне на купувача на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
съоражението и прехвърляне на собствеността върху същото. В съдържанието на
договора е въведено изменение с подписване на Анекс от 03.12.2015 г. относно
това, считано от кои момент започва да тече уговорения срок за авансово плащане
от страна на купувача на част от продажната цена, а именно прието е, че това е
момента на започване на строителните работи и писмено уведомление на купувача
за наличието на това обстоятелство.
Ангажирана е
фактура с № ********** от 05.05.2016 г., която е издадена от продавача - „З. – Н.И
С.” СД и има за получател ответника – „Б.“ ЕАД, като с нея е фактурирана сума в
размер на 37 392 лв. / с вкл. ДДС/, като под основание за издаването и
фигурира изявление – плащане по чл. 4.2.2. предварителен договор за продажба на
електронно съобщителна мрежа /съоражение/ от 03.12.2015 г. и
приемо-предавателен протокол за СМР от 03.05.2016 г.
Според ангажиран и приет за писмено доказателство Акт 14 за извършване на
СМР касаещ дейности по обект „Оптична мрежа – кв. М.Д., гр. Плевен“ и обхващащ
извършени дейности от 04.04.2016 г. до 30.04.2016 г. се установява, че
количеството изградена канална мрежа е 3800 метра, което при единична цена в
размер на 8,20 лв. формира обща стойност на изграденото трасе в размер на
сумата от 31 160 лв. Цитираният акт 14 е приет на 18.05.2016 г. от лице с
имена – А. О., за което е отразено, че е представител на купувача - „Б.“ ЕАД.
Приобщена по делото е товарителница с № *********, с която от ищеца е
изпратена куриерска пратка с документи на 19.05.2016 г., като е удостоверено,
че тази пратка е била получена на 20.05.2016 г. в гр. Стара Загора от лице на
име – С.Л., който се е представил за служител на дружеството-получател на
пратката. Относно това лице е представена заповед с дата -16.05.2016 г., с
която трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено при постигнато
взаимно съгласие, като прекратяването е станало именно, считано от 16.05.2016
г. Тази заповед е била връчена на служителя, чието правоотношение се прекратява
отново на датата – 16.05.2016 г., респективно е известена НАП с уведомление по
смисъла на чл. 62, ал. 5 КТ, което е отразено във водения нарочен регистър на
уведомленията относно прекратяване на трудовите договори спрямо служители на
регистрирани осигурители.
Сред доказателствения материал събран по делото фигурира и писмо с датата
07.09.2016 г., с което ищеца отправя към ответника изявление с напомнителен
характер, че съобразно договор от 03.12.2015 г. за изграждане на подземна
канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на
ж.к. „М.Д.“ и ж.к. „К.“ в гр. Плевен и
издадена въз основа на него фактура от 05.05.2016 г. за сумата в размер от
37 392 лв. по протокол от 18.05.2016 г. няма предприето погашение чрез
плащане въпреки, че уговорения срок от 14 дни след предоставянето на фактурата
е изтекъл. Поискано е в рамките на 10-днвен срок от уведомяването му ответника
да предприеме действия по доброволното разплащане на натрупаните към ищеца
парични задължения сред които и това по упоменатата фактура от 05.05.2016 г. В
кориците на делото няма данни това писмо да е достигнало до адресата му.
За да подкрепи исковата си претенция ищеца е представил и едностранно
изготвена от него счетоводна справка за присъстващите в счетоводните му
записвания парични задължения на ответното дружество, които за периода
04.04.2016 г. 30.04.2016 г. възлизат на 37 392 лв. Отново с идентична
насоченост е и счетоводна справка за материалите изразходвани за извършване на
СМР по предварителен договор за продажба на електронно-съобщителна мрежа от
03.02.2015 г.
От
изслушаното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като неоспорено от страните и обективно и компетентно изготвено,
се установява, че въз основа на осъществената от вещото лице проверка в
счетоводството на ответното дружество и представените там документи е
установено, че фигуриращите неизплатени суми от „Б.“ ЕАД към „З. – Н.И С.” СД по цитирания в ИМ договор възлизат на
сумата от 37 392 лв. Именно по повод изпълнение на дейности по този
договор „З. – Н.И С.” СД е издал фактура с
№ **********/05.05.2016 г. на стойност от 37 392 лв., която сума не
е изплатена от „Б.“ ЕАД. В заключението е даден и отговор, че размера на
лихвата за забава върху паричното задължение фактурирано с цитираната фактура
за периода от 03.06.2016 г. до 27.11.2016 г. възлиза на 1849,12 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страните са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския
закон, поради което за тях са приложими разпоредбите за търговските сделки. Ищецът
твърди, че е сключил предварителен договор за търговска продажба, като
добросъвестно и срочно е изпълнил задължението си да изгради и предаде на
ответника - един брой тръбна канална мрежа, заедно с ½ идеална част от
изградените шахти, които са част от обект : „Електронно-съобщителна
инфраструктура – подземна канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни
мрежи на територията на ж.к. „М.Д.“ и
ж.к. „К.“ в гр. Плевен, но въпреки това не получил изцяло уговорената насрещна
престация за продажна цена, като отсъствие на разплащане се поддържа да е
налице за един от етапите по изграждане на упоменатото съоражение, предмет на
продажбата, чиято стойност възлиза на 37 392 лв. и е фактурирана в издадена фактура с № **********/05.05.2016 г.
При предявен иск за
изпълнение на основното задължение на купувача по търговска сделка, в тежест на
продавача е да докаже предаването на стоката във фактическата власт на
приобретателя, или предаването на документите, даващи право на купувача да
получи стоката /чл.327, ал.1 ТЗ/, а купувачът следва да установи при условие на
пълно главно доказване изпълнението на основното си задължение – плащането на
цената. Втората хипотеза на чл. 327, ал.1 ТЗ ще е налице при продажба на стока
чрез прехвърляне на ценна книга /чл. 336 ТЗ/, материализираща право на
собственост върху стока и право за получаването на стоката срещу предявяването
на ценната книга /напр. коносамент, товарителен запис и др./. Съвсем различна е
хипотезата, когато е налице съгласие на
страните, продавачът да предаде на
купувача и определени документи (чл. 321 ТЗ). При наличие на такова съгласие,
продавачът следва да установи, че е изпълнил
и това си задължение.
Основно
задължение на ищцовото дружество в качеството му на продавач, регламентирано в чл.
319 от ТЗ е да предаде стоката- предмет на сделките. От представения Акт 14
за извършване на СМР, който документ е подписан от представител на ответника изграждането
на процесната канална мрежа и нейното предаване на купувача на съоражението в
лицето на ответника се установява, че продавачът е спазил основния си
ангажимент по договора за продажба състоящ се в това да предаде на купувача
уговореното съоражение след неговото изграждане. Доказателствената сила на този документ не бе
оборена от ответника, което означава, че предмета на сделката е бил предаден и приет от
купувача. За факта на приемане на съоражението предмет на продажбата говори и
осъщественото осчетоводяване на фактурата, в която е посочена цената
кореспондираща на тази в съставения Акт 14 от 18.05.2016 г. Следователно този
елемент от фактическия състав по възникване правото да се получи уговорената
продажна цена е успешно доказан от страната заявяваща наличието на подобно
право. Върху доказването на факта по предаване на стоката влияние не може да
окаже разминаването на датите при които е издадена фактурата за търсената
продажна цена – 05.05.2016 г. и момента на съставяне на Акт 14 – 18.05.2016 г.,
с който представител на ответника е приел изградената канална мрежа. Фактурата
не е издадена въз основа на този обсъждан акт, а нейно основание е
предварителния договор за продажба от 03.12.2015 г. и приемо-предавателен
протокол от 03.05.2016 г. Вярно е, че последния протокол не е приобщен, като
доказателство по делото и няма данни, какво е възприето в него, но сам по себе
си този факт не може да изолира останлата установена фактическа обстановка и
последиците от нейното настъпване, а именно, че дейността по изграждането на
съоражението е осъществена, и че същото е било предадено и прието от ответника,
което се потвърждава от обсъдените вече писмени доказателства и от заключението
на вещото лице, което дава еднозначен отговор за отразяване в счетоводството на
ответника на парично задължение, което има спрямо ищеца в размер на исковата
сума.
Другият основен пункт в
спора протичащ между страните относно съществуването на съдебно предявеното
вземане за продажна цена е това, дали претенцията на ищеца е станала изискуема
и се дължи нейното плащане с оглед уговорката между страните наблюдавана в чл.
4.2.2. от договора. Тази уговорка е израз на договорната възможност установена
в нормата на чл. 321 ТЗ. Вярно е, че по делото не са ангажирани преки
доказателства за това, че фактурата и цитирания в нея протокол са достигнали до
купувача в лицето на ответника, но настоящата инстанция намира, че този факт
все пак се установява от извършеното осчетоводяване при ответника на
задължението по фактурата, което само по себе си представлява действие по
извънсъдебно признание, че ответника е узнал за издадената фактура, както и за
документите назовани в нея, включително протокол за отчетена работа по
изграждане на съоражението. Не е без значение за факта на това узнаване и подписването
на 18.05.2016 г. от представител на ответника на акт, в които отново ясно е
дефинирана по своя обем, съдържание и стойност дейността по изграждането на
продавания телекомуникационен продукт и най-вече това, че стойността по този
акт е идентична с тази упомената във фактурата и касае изпълнението на
задълженията именно по цитираната в ИМ сделка. Трябва да се отбележи и това, че
от доказателствата се установява, че ищеца е направил опит да връчи на
ответника издадената фактура целейки изпълнение на задължението си поето в тази
насока с договора подписан между страните, като връчване на пратката е осъществено
на лице, което се е представило пред оператора за пощенски услуги, като
представител на ответника и я е приело от името на същото, като това, че
правоотношението на служителя - Л. с ответника е било прекратено 4 дни преди
момента на оформяне получаването на пратката съвсем не означава, че същия не е
предал фактурата на нейния адресат, още повече, че се установява, че сумата по
нея е отразена, като задължение към ищеца в счетоводството водено при
ответника. Дори все пак да се допусне, че документите по смисъла на договорната
клауза на чл. 4.2.2. не са били получени от ответника в периода до подаване на
ИМ, то несъмнено с връчването им, като приложения към ИМ за отговор по нея
ответника е узнал за тяхното издаване, респективно за съдържанието им, което е
направило съдебно предявеното вземане за продажна цена изискуемо към момента на
даване ход на устните състезания по спора. В този смисъл общият краен извод
формиращ се при съдът сезиран с разглеждане на спора е, че изпълнение на
предвидените за продавача с договора задължения е осъществено от ищеца в обем създаващ
основание да се активира насрещното задължение за заплащане на уговорената
продажна цена по издадената фактура. Изпълнение на породилото се и изискуемо
задължение за заплащане на заявената с ИМ продажна цена на обекта на продажбата
не се установява да е било предприето от ответника. С оглед изложените съображения съдът счита, че предявеният
иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да се уважи изцяло за сумата в размер от 37 392,00
лв., ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното й
плащане-представляваща остатък от уговорена продажна цена за изграждане на
електронно-съобщителна мрежа, съгласно чл. 4.2.2. по смисъла на договор от
03.12.2015 г., за която е издадена фактура с № **********/05.05.2016 г.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно
чл.86, ал.1, изр.І ЗЗД „при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”.
В
договорното съдържание на подписания договор за продажба на соченото с ИМ
съоражение е предвидено изрично, че плащането на продажната цена формиране при
изграждането на обекта на проданта към всеки един етап ще се осъществява в 14
дневен срок след предоставяне на фактура обективираща стойностите на вложените
дейности през съответния етап на изграждане. Следователно, доколкото се касае
до парично задължение с определен срок за изпълнение, ответното дружество би
изпаднало в забава за посочената във фактурата цена с настъпването на уговорената
датата за плащане, без да е необходимо връчването на покана за плащане-чл.84,
ал.1, изр.І ЗЗД. В тежест на ищеца при провеждане доказването на тази му
претенция е да установи при условията на пълно и главно доказване изпадането в
забава на ответника по отношение плащането на уговорената продажна цена и
конкретния начален момент на тази забава, считано от които се поражда
задължението за заплащане на обезщетение. Доказване с такъв обхват по делото
обаче не се установява. Исковата претенция е заявена с период от 03.06.2016 г.
до 27.11.2016 г., но по делото няма несъмнени данни за точния момент на
изпадане на ответника в забава, доколкото не се установява кога фактурата е
достигнала до получателя й. Действително заключението по счетоводната
експертиза дава сведение, че при ответника фигурира дълг към ищца в размер на
главното вземане, но не се посочва конкретен момент, считано, от които този
дълг е отразен във воденото при ответника счетоводство. Тоест не може да се
приеме, че това е станало към 20.05.2016 г. и от тогава е започнал да тече
договорения срок за плащане на цената по фактурата, респективно е изтекъл на
03.06.2016 г. Предвид изложеното й липсата на посочената материална
предпоставка за присъждане на вземането за обезщетение по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, то този иск за присъждане на сумата в размер от 1 852,52 лв. подлежи
на отхвърляне, като недоказан в своето основание.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора разноски се
дължат й на двете страни по делото. Общият размер на доказаните от ищеца
разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция възлиза на
сумата от 4 769,78 лв. /1569,78 лв. – държавна такса; 200 лв. – депозит за
вещо лице; и 3000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/. Отчитайки
уважената част от исковете СГС приема, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца подлежат на присъждане разноски в размер на сумата от 4 544,62
лв. Доколкото ответника не е заявил изрично искане за присъждане на разноски и
не е представил доказателства за направата на такива, то съдът намира, че с
крайния си съдебен акт не следва да присъжда такива в полза на тази страна.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“, ул. „**********
да заплати в полза на „З. – Н.И С.” СД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 327 ТЗ, сумата в размер от 37 392,00 лв.,
ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното й
плащане-представляваща остатък от уговорена продажна цена за изграждане на
електронно-съобщителна мрежа, съгласно чл. 4.2.2. по смисъла на договор от
03.12.2015 г., за която е издадена фактура с № **********/05.05.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. – Н.И С.” СД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против
„Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“, ул. „**********,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер от 1 852,52 лв. –
представляваща лихва за забава върху главния дълг, което обезщетение за забава
се претендира за периода от 03.06.2016 г. до 27.11.2016 г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“,
ул. „********** да заплати в полза на „З. – Н.И С.” СД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 4 544,62
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: