№ 155
гр. П., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200120 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на „Л." ЕООД, представлявано от управителя Б.Б.Б. с
адрес: /населено място/ срещу наказателно постановление номер ********** / 01.12.2022 г.
издадено от директора на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - /населено място/, с което на
основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за извършено нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Навеждат се доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска
се изцяло да бъде отменено наказателното постановление. Претендира направените по делото
разноски.
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
В с. з. жалбоподателят "Л. " ЕООД се представлява от пълномощника адв. П., която поддържа
жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган-РДГ-/населено място/ се представлява от юрисконсулт В.,
която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното наказателно постановление на 11.11.2022 г. е установено, че на
територията на ТП "ДГС П.", /населено място/, общ. П., като собственик ползвател на обект по чл.
206 от Закона за горите, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина „Л.“
ЕООД има изградена система за видеонаблюдение, но не е осигурило системата за постоянно
видеонаблюдение, като визуално разчитане на регистрационните номера на влизащите и
излизащите МПС, транспортиращи дървесина, като разположението на камерите не е такова, че да
осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта.
На основание горното наказващият орган е приел, че на 11.11.2022 г. фирма "Л. " ЕООД, в
качеството си на собственик на обект по чл. 206 от Закона за горите, не поддържа изградената
1
система за постоянно видеонаблюдение, като не е осигурило системата за постоянно
видеонаблюдение, като визуално разчитане на регистрационните номера на влизащите и
излизащите МПС, транспортиращи дървесина, като разположението на камерите не е такова, че да
осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт Серия Е 2021 г. № 000507 от
11.11.2022 год., съставен от М. М. Г. на длъжност Главен Специалист - Горски инспектор при РДГ
- /населено място/. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели – В. В. и Д. Л.. Актът е
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, предявен
му и е подписан от него без възражения. В акта е констатирано, че на 11.11.2022 г. на територията
на ТП ДГС П., /населено място/ общ. П., жалбоподателят „Л.“ ЕООД е извършил административно
нарушение на чл. 14а, ал. 1 т. 1 и т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като не е осигурило системата за постоянно видеонаблюдение, като визуално
разчитане на регистрационните номера на влизащите и излизащите МПС, транспортиращи
дървесина, като разположението на камерите не е такова, че да осигурява видеозапис на всички
входове и изходи на обекта.
Съставен е констативен протокол Серия Е 2021 рег. № 409439, съставен от М. Г., в който е
описано, че за обекта има изградена система за видеонаблюдение, но не са поставени камери на два
входа – вход от северозападната и югозападната част на обекта като единият се свързва със селски
асфалтов път, а югозападният с основен черен път, посока гората. Камерата е неправилно
разположена и не разчита регистрационните номера на влизащите и излизащите от имота камиони.
За извършена контролна проверка е съставен Констативен протокол Серия Е № 408931 от
25.11.2022 г. от инж. П.Б. като е констатирано, че нарушението е отстранено.
В хода производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
актосъставител и присъстващите при извършване на проверката и съставяне на акта свидетели, от
показанията на които се установява, че на 11.11.2022 г. установили, че на територията на ТП "ДГС
П.", /населено място/, общ. П., жалбоподателят като собственик - ползвател на обект по чл. 206 от
Закона за горите, има изградена система за видеонаблюдение, но не е осигурено визуално
разчитане на регистрационните номера на влизащите и излизащите МПС, транспортиращи
дървесина, като разположението на камерите не е такова, че да осигурява видеозапис на всички
входове и изходи на обекта. За констатираното нарушение е съставен констативен протокол и въз
основа на него АУАН. Свидетелите направили преглед на записа от тази система. Прегледът е
извършен на място, при който е установено, че не може да се разчетат визуално регистрационните
номера на превозните средства в съответствие с изискванията на нормативната уредба, тъй като
камерите не обхващали всички входове на обекта. Това, че същите сочат различен брой входове,
изходи, следва да се обясни със субективните им възприятия относно това кое е вход или изход, но
са категорични, че камерите не са обхващали всички места откъдето са можели да влязат ППС-та, с
което и реално не е осигурена възможност за разчитане на регистрационните им номера.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима. Същата е подадена в срок от лице
легитимирано да обжалва наказателното постановление.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-
както актът за установяване на административното нарушение, така и наказателното
постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на чл. 57 от ЗАНН и
при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на
наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
В хода на административно-наказателната процедура се установи че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно
наказаното лице. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен при спазване
на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл. 57-58 ЗАНН. Установи се материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от
ЗАНН. В него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като направените
фактически констатации съответстват на посочената като нарушена разпоредба. В акта не са
2
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания.
Съдът намира, че нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е
налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както в
АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които
е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е
цитирана и санкционната норма в наказателното постановление. Установи се времето и мястото на
установяване на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено
мястото –на територията на ТП ДГС П., /населено място/, общ. П., мястото където се намира
проверявания обект. Това обстоятелство се установи и от показанията на разпитания по делото
свидетели.
Възражението, че актът е връчен на Я.Б., която няма правомощия да получава АУАН е
неоснователно, доколкото е представено генерално пълномощно, в което е отразено, че същата
има право „да се снабдява с всички необходими за дейността на фирмата документи, като за целта
ме подписва навсякъде, където е необходимо“ и „да подава от името на фирмата всякакви молби,
жалби, искания, заявления пред държавни, общински, съдебни и други органи в страната“. Същата
е депозирала обяснения, освен това жалбоподателят е реализирал в пълна степен правата си като е
упражнил правото си да депозира жалба срещу НП и да се защити в настоящото съдебно
производство.
За установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустоновения
6-месечен преклузивен срок.
НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се
защитава. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.
След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери, че не са налице основания за неговата отмяна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии -Обектите по чл. 206 от Закона за горите се оборудват със система за
постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания: 1. да осигурява визуално
разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо дървесина, както и
час и дата на влизане и излизане на превозното средство; т. 3 - разположението на камерите да е
такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта.
Следва да се приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Установи се, че
проверявания обект по чл. 206 от Закона за горите е бил оборудван със система за постоянно
видеонаблюдение, но същата не осигурява визуално разчитане на регистрационните номера на
превозните средства, с които дървесината постъпва и се експедира към и от обекта, тъй като
разположението на камерите не е такова, че да записва всички изходи.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат на извод, че дружеството
жалбоподател е осъществил обективните признаци от състава на нарушението по чл. 14а, ал. 1, т. 1
и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Едновременното посочване на т. 1 и т. 3 на чл. 14а, ал. 1 от Наредбата съдът намира, че не
нарушава правата на наказаното ЮЛ, напротив, по детайло е уточнено нарушението, защото с
непоставянето на камери по начин, позволяващ да се записват всички изходи, на практика се стига
до невъзможност визуално да се разчитат регистрационните номера на превозните средства.
В тази връзка не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие между правната
квалификация на нарушението и словесното му описание. Напротив, нарушението е описано
подробно и ясно в АУАН и НП, със всичките му съставомерни признаци, като са посочени
обстоятелствата, при които е извършено, а описанието е в пълно съответствие с цитираното по-
горе нарушение на правилото за поведение, въведено с нормата на чл. 14а, ал. т. 1 и т. 3 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Неизпълнението на посочените в Наредбата задължения представляват административно
3
нарушение, санкционирането на което не е предвидено в самостоятелна
административнонаказателна разпоредба, а общо в нормата на 270 от ЗГ, като едно от
множеството "други" възможни нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.
Освен това в както в АУАН, така и в НП е посочена разпоредбата на чл. 206 от ЗГ, която гласи, че
собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за постоянно
видеонаблюдение на обекта, като условията и редът за изпълнение на задълженията се определят с
наредба.
На дружеството жалбоподател "Л. "ЕООД за извършеното нарушение на горната норма е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.
270 от Закона за горите. Имуществената санкция е в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание. В случая съдът намира, че санкцията от 500 лева е в среден размер, но
съответства на тежестта на извършеното нарушение, и може да бъде възприета като справедлива.
Посочено е в наказателното постановление, че по отношение на същото дружество е издадено
наказателно постановление, което е влязло в сила преди извършване на настоящото нарушение.
Освен това има нарушение и през 2021 г. Това потвърдиха и свидетелите, които бяха категорични
, че и преди този случай „Л.“ ЕООД е имало нарушения.
Това, че нарушението е отстранено, не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство, тъй
като то е израз на правомерното и дължимо поведение на юридическото лице, което ако не
отстрани нарушението, ще продължи да има противоправно поведение и би подлежало на нови
санкции.
Нарушението не е маловажно. Действително в случая не е установено настъпването на вредни
последици, но нарушението е на просто извършване. Изискванията за обхващане на всички изходи
са, за да може да се осигури качествен контрол на дървесината, която влиза и излиза от обекта.
По разноските.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на ответника, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на РД по горите /населено място/
следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Предвид изложеното атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление номер ********** / 01.12.2022 г. издадено от
директора на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - /населено място/, с което на „Л." ЕООД,
представлявано от управителя Б.Б.Б. с адрес: /населено място/, на основание чл. 270 от Закона за
горите /ЗГ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.
14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии
ОСЪЖДА „Л." ЕООД да заплати на РДГ-/населено място/ сумата в размер на 80 лева
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд – /населено място/ от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5