№ 21730
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. П.
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П. Гражданско дело №
20241110106192 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание 226, ал. 2 от КТ за осъждане на
ответника „Мeдисън Фарма България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Р.
Т. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 24 753,78 лева, представляваща обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 17.11.2023г. до
18.12.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до
окончателното плащане.
Ищецът Р. Т. Т. твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение по трудов договор от 08.02.2023г., по който ищцата била
назначена на длъжност „Оперативен ръководител за страната“, срещу основно месечно
възнаграждение в размер на 21 952 лева, което трудово правоотношение е прекратено
на основание чл. 326, ал. 1 КТ със заповед, получена от ищеца на 15.11.2023г.
Поддържа, че на адреса на управление на ответното дружество гр. София, бул. „Ген.
Ед. Тотлебен“ № 53-55, офис 211, фактически няма представители на работодателя,
офис и деловодство, поради което на същата дата 15.11.2023г. ищцата е отправила
запитване до Г. О. – мениджър „Човешки ресурси“ на регионално ниво относно
предаване на трудовата книжка за оформяне. Посочва, че на 16.11.2023г. получава
инструкции на електронния си адрес да предаде документа на Д.Т. в офиса на
ответника, находящ се в гр. София, Европейски Търговски център, бул. „Цариградско
шосе“ № 115, сграда Д. Поддържа, че изпълнила указанията незабавно, като изпратила
чрез куриер трудовата си книжка, получена от ответника на 17.11.2023г. Ищецът Т.
заявява, че едва на 01.02.2023г. получава документа чрез куриер, като същият не бил
1
надлежно оформен – липсвал подпис на представляващия работодателя и печат на
дружеството, поради което на 04.12.2023г. отново се обърнала към Г. О. за валидно
оформяне на трудовата книжка. След ново продължително и незаконосъобразно
задържане, на 11.12.2023г. отправила покана до адв. З. Т., представяща се като
пълномощник на ответника, с искане да бъде уведомена на кого да я предаде. В
последвалата кореспонденция била поканена в срок до 15.12.2023г. да предаде
трудовата си книжка на адрес: гр.София, АДРЕС – на вниманието на адв. З. Т. или г-н
С. В.. Ищцата твърди, че с товарителница № **********/13.12.2023г. на „Спиди“ АД
пратката е доставена на г-н В. на 15.12.2023г. Излага съображения, че на същата дата -
15.12.2023г. е изпратено уведомление до електронната поща, че трудовата книжка е
оформена и може да бъде получена, като фактически е предадена с протокол на
18.12.2023г. С оглед изложеното прави искане да бъде заплатена сумата от 24 753,78
лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищеца за периода от 17.11.2023г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва.
Претендира сторените разноски.
Ответникът „Медисън Фарма България“ ЕООД е депозирал отговор в срока по
чл.131 ГТПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложената в
исковата молба фактическа обстановка като твърди, че ищцата е предприела
неправилни действия по повод предаване на трудовата книжка, адресирайки ги до
лица, които не са служители на ответника, с цел злоупотреба с правото на обезщетение
по чл.226 КТ. Оспорва водената кореспонденция с посоченото лице - Г. О. и даваните
инструкции за предаване на книжката на адреса в гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 115, при твърдения че същата е служител на друго, румънско дружество, поради
което извършените действия са от лице без представителна власт. Оспорва
твърдението, че адреса на управление на работодателя - гр. София, бул. „Ген. Ед.
Тотлебен“ № 53-55, офис 211 е фиктивен. В тази насока подчертава, че ищецът е
изпратила на последния адрес предизвестието си за прекратяване на
правоотношението с работодателя, а впоследствие и поканата за плащане на
обезщетение от 05.01.2024г. В допълнение излага, че на адреса в ТР винаги е имало
служители, които да получават входящата кореспонденция, а след напускането на
ищцата /оформяла трудовите книжки на служителите в българския офис/, тези
правомощия са възложени с изрично писмено пълномощно на адв. З. Т. и на С. В.,
поради което и заповедта за прекратяване е подписана от адв. Тодорова. Оспорва
надлежното връчване на трудовата книжка на адреса на бул. „Цариградско шосе“ при
твърдения, че лицето подписало пратката няма общо с ответника и дори и да е
получило трудовата книжка не я предало, поради което счита, че не е изпаднал в
забава, а фактически предаването се е осъществило на 15.12.2023г. Оспорва наличието
на настъпили имуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените в производството разноски.
2
Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ вменява на работодателя задължение при
прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на
следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на
трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното
задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат
имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за
времето на задържане на трудовата книжка.
С постановеното ТР № 1/02.12.2019г. на ОСГК, ВКС приема, че: 1.
Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника
или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той
изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. 2. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата
си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226,
ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка
за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението
се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
3
стаж.
По настоящото дело не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на
сключен между тях Трудов договор от 08.02.2023г., с който работодателят – ответникът
в настоящото производство, е възложил, а работникът/служителят – ищецът, е приел
да изпълнява длъжността „Оперативен ръководител за страната“ при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 21 952 лева към датата на подписване на
договора.
Страните не спорят и че правоотношението е прекратено по силата на Заповед
от 15.11.2023г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, поради отправено предизвестие от
страна на работника/служителя. Съгласно т.3 от заповедта, служителят следва да
предаде на работодателя за попълване, след което да получи своята трудова книжка,
надлежно попълнена и заверена от работодателя.
Релевантните към предмета на спора обстоятелства са предал ли е работникът
трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на
трудовия договор, както и задържал ли е работодателят незаконно трудовата книжка,
отказвайки да я върне доброволно или го възпрепятства да я получи своевременно
след прекратяване на трудовия договор. Следва да бъдат установени по делото от
ищеца и претърпените от него имуществени вреди, които следва да са в причинно -
следствена връзка с противоправното поведение на ответника или негови служители, а
именно неоснователното задържане на трудовата книжка.
По делото е представен имейл, изпратен от ищцата Р. Т. на 15.11.2023г. на адрес
*********@*************.***, с копие до ИМЕЙЛ, ИМЕЙЛ, ИМЕЙЛ, съдържащ
изявление на служителя, че е получила заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Със същото писмо е отправено запитване на кого и къде да предаде
трудовата си книжка за оформяне. Видно от електронно писмо от 16.11.2023г. Г. О.
информира ищцата, че следва да изпрати посочения документ в офиса в гр. София,
Европейски търговски център, бул. „Цариградско шосе“ 115, сграда Д, в запечатан
плик, на вниманието на Д.Т. или да я предаде лично. В допълнение към това в
писмото Олтеану заявява, че ще предаде на Т., след което книжката ще бъде изпратена
до местна счетоводна фирма за оформянето . По делото е представена разписка от
куриерска фирма „Спиди“ от 16.11.2023г. с подател ищцата Т. и получател ответното
дружество – „Медисън Фарма България“ ООД, с посочен адрес: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ 115М, ет.1, сграда Д/офис Регус, с отразяване изпращането на
документи. В допълнение към това е представен касов бон за заплатена на 16.11.2023г.
от ищеца пощенска услуга, като е ангажирана и обратна разписка от 17.11.2023г. за
получаване на пратката.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
4
намира за установено, че работодателят /ответник/ е бил уведомен за готовността на
работника/служителя да предаде за оформяне документа с писмото от 15.11.2023г.
Ответникът е възразил, че лицето Г. О., с която е осъществена писмената
кореспонденция, не е служител на ответното дружество и фактически не полага труд
при него, а при румънското дружество Medison Pharma S.R.L. Видно от приложения в
превод трудов договор на Г. О., същата изпълнява длъжността – специалист човешки
ресурси в Medison Pharma S.R.L., което несъмнено включва пълния обем от права и
задължения свързани с администриране на персоналния състав и документално
оформяне на трудовите правоотношения между работодателя и наеманите
служители/работници. Не съществува законово ограничение тези правомощия да се
осъществяват от служител в отделно звено, клон или подразделение на работодателя,
какъвто несъмнено е настоящия случай, видно от отразяването на позицията на
Олтеану в приложените по делото електронните писма - Бизнес Партньори ЧР,
Централен и Южен клъстър, Европейски партньорски пазари, а на още по – силно
основание няма пречка този служител да изпълнява задълженията си на място
различно от работното място на ищцата. В допълнение към това следва да се отбележи
и че писмото на ищцата от 15.11.2023г. е адресирано както до Г. О., но и до други лица,
всички с електронни адреси поддържани при ответника - Medisonpharma.com, в това
число и до Панагиотис Фостерис, пълномощник на ответното дружество, който е
подписал трудовият договор с ищцата, съответно се явява лице с работодателска
власт, което обстоятелство не е било оспорено в хода на производството. С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че с изпращане на официалния удостоверителен
документ, респективно получаването му от страна на ответника на 17.11.2023г., за
последния е възникнало задължението да предаде на ищеца незабавно надлежно
оформена трудовата книжка, съответно работодателят е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си по чл. 350 КТ в същия ден. Не може да бъде
споделено възражението на ответната страна, че документът не е бил надлежно
връчен, респективно и получен на 17.11.2023г. Противно на изложеното в отговора на
исковата молба, посоченото седалище и адрес на управление на ответника в трудовия
договор и заповедта за прекратяване на трудовоправната връзка не е идентичен,
доколкото в договора е отразен адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 8, ет. 3, а
в уволнителната заповед - гр. София, бул. „Ген. Ед. Тотлебен“ № 53-55, офис 211.
Същевременно ищцата Т. е изпълнила дадените с електронно писмо от 16.11.2023г.
указания, като е изпратила документа, чрез куриер на посочения адрес – гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115, сграда Д, получен за ответника на дата 17.11.2023г. от
лице с фамилия М., от който момент съдът приема, че трудовата книжка на ишцата е
била във фактическо държане на ответника и за него е възникнало задължението за
отразяване на необходимите данни съгл. чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. Последното намира подкрепа в последвалото изявление на г-
5
н С. В. от 13.12.2023г. /пълномощник на работодателя/, с което се представя отговор на
по-рано изпратеното на 11.12.2023г. от ищцата, чрез упълномощен представител – адв.
П. писмо, с което Т. е поканена да предаде лично или чрез куриер отново трудовата си
книжка, за която представителят на работодателя твърди, че вече е оформена, с цел
допълването с подпис на упълномощен представител на дружеството и печат.
Последното по мнение на настоящия състав представлява извънсъдебно признание на
неизгодно за страната на обстоятелството - че ответникът е получил трудовата книжка
на ищцата за вписване на настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение на
датата посочена в обратната разписка – 17.11.2023г., съответно и бланкетното
оспорване на подписа положен за получател – М., се явява опровергано. В този смисъл
наведените твърдения, че трудовата книжка е получена от лице без представителна
власт и едва когато е достигнала до пълномощниците на „Медисън Фарма България“
ЕООД на 15.12.2023г., е била надлежно предадена на работодателя, останаха
недоказани в процеса. Приложеното по делото пълномощно от управителите на
дружеството, с което оправомощават З. Т. и С. В. да представляват дружеството в
трудовоправните отношения със служители, в т.ч. да попълват, оформят, подписват,
подпечатват и изпращат/предават на служителите трудовите книжки, в частност и по
отношение на ищцата Т., представлява частен документ едностранно съставен от
ответника, без дата, предвид на което не е годен да установи благоприятното за него
собствено твърдение, че ищцата е следвало да предаде документа именно на
посочените лица. По делото ищцата не е признала този твърдян от насрещната страна
факт, предвид на което съдът намира същото обстоятелство за недоказано. Следва да
се посочи и че когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работодателят
следва в пет дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да поиска от
работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване
настъпилите изменения в трудовото правоотношение, за което по делото няма
твърдения да е направено, но което е индиция, че работодателят в чиято тежест
законодателят е възложил действията по "администрирането" на трудовото
правоотношение, вкл. и воденето на изискуемата се документация, т. нар. "трудово
досие" на работника или служителя, не е положил дължимата грижа за
това.
Съгласно нормата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж - при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на
трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва
от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Следователно законодателят нормативно е очертал задължителните реквизити, които
следва да бъдат вписани, за да се приеме, че е извършено надлежно оформяне на
6
удостоверителния документ. Ето защо, макар за периода 01.12.2023г. – 13.12.2023г.
/когато повторно е изпратена/ трудовата книжка да е била при ищцата, същата не е
била с вписано от работодателя необходимо по силата на нормативната уредба
съдържание, поради което не може да се приеме, че ответникът е изпълнил
задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ.
Нормата на чл. 6, ал. 3, изр. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
(НТКТС) предвижда, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я
получи лично. Съобразно изр. 2 на същия текст трудовата книжка може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие. Съобразно мотивите към т. 1 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на
ВКС във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата
си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да
получи лично трудовата си книжка. След като работодателят е изпълнил
добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата,
задържането на трудовата книжка не е незаконно. Работодателят се освобождава от
последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в
забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема
предложеното изпълнение.
По делото не е спорно между страните, че на 15.12.2023г. ответникът е
информирал ищцата, че трудовата книжка № 25, серия Щ № 204070 е допълнена с
подпис на упълномощен представител на дружеството и печат, както и че същата е
получена лично от Р. Т. на 18.12.2023г., за което е съставен приемо-предавателен
протокол, носещ подписите на страните. Следователно именно с уведомяването на
ищцата Т. на дата 15.12.2023г., ответникът се е освободил от изпадането си в забава по
отношение изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ, до когато дължи
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. Съобразно мотивите
към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС изпълнението на задължението на
работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на
трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването
на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може
да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея
работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да
получава обезщетения за безработица. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2005 г. - „задържането на трудовата книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на
7
задълженията по трудовия договор между страните“. Причинените на работника или
служителя вреди, в резултат на това задържане, подлежат на обезщетяване съгласно
чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните четири предпоставки: 1.прекратено трудово
правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или
служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва
размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно
определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2
КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение, че
задържането на трудовата книжка не било довело до реално настъпване на вреди за
ищеца. Възражението е неоснователно. Законът презумира настъпилите от
незаконното задържане на трудовата книжка вреди. Презумпцията е оборима, като
тежестта за оборването й, и то при условията на пълно доказване, е за ответника –
работодател. За да обори презумпцията, работодателят следва да докаже, че в периода
на задържането на трудовата книжка работникът е реализирал доход и в какъв размер
(така например решение № 519/09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО).
Такова доказване не е проведено по делото от страна на ответника. Напротив, видно от
представено по делото писмо изх. № 10-44-00-3039/24.07.2024г. от НАП, Териториална
дирекция на НАП София, офис „Център“ за процесния период 17.11.2023г. –
18.12.2023г. по отношение на ищцата Р. Т. няма данни за регистрирани действащи
трудови договори.
По горните мотиви на съда за ответника - работодател е възникнало задължение
да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на предаване на работодателя на
трудовата книжка – 17.11.2023г. до отпадането на забавата му на 15.12.2023г. От
представен по делото фиш за заплата се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния отработен месец е в размер 22 077,67 лева.
Следователно дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за
процесния период от 17.11.2023г. до 15.12.2023г. на основание нормата на чл. 162 ГПК
/при изчислено среднодневно брутно трудово възнаграждене 1003,53 лева х 21 дни/
възлиза на сумата в размер на 21 074,13 лева. До последния размер и за периода от
17.11.2023г. до 15.12.2023г. предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ е основателен и следва
да бъде уважен. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 24 753,78 лева и за периода от 16.12.2023г. до
18.12.2023г.
По разноските:
8
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът доказва разноски за сумата 3300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на иска има право на 2805 лева, които
следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно
отхвърлената част от иска, но доколкото не е представил доказателства за реално
сторени такива, разноски не следва да му се
присъждат.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъде
възложена дължимата се по делото държавна такса в размер на 842,97 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медисън Фарма България“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. Т., ЕГН **********, на основание на основание чл. 226, ал. 2 КТ
сумата 21 074,13 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода от 17.11.2023г. до 15.12.2023г., вкл., и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 2805 лева – разноски по делото, сторени пред СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 2 КТ за горницата до пълния предявен размер от
24 753,78 лева и за периода от 16.12.2023г. до 18.12.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Медисън Фарма България“
ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата
842,97 лева – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9