РЕШЕНИЕ
№ ...72
гр. Самоков, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1315 по описа на съда за
„Теленор България” ЕАД, гр. София, е предявило срещу Г.Г.С. *** (установява се, че
понастоящем ответницата е с фамилно име А.) иск за установяване съществуването
на свои вземания срещу нея в общ размер 165,81 лв., представляващ сбор от дължими
на основание сключени между страните договор за мобилни услуги № ********* от
01.06.2016 г. и договор за лизинг от 01.06.2016 г. неплатени месечни
абонаментни такси, такси и цена за ползвани услуги за отчетен период общо от
18.07.2017 г. до 17.11.2017 г.; месечни лизингови вноски, начислени в същия
период за мобилно устройство „Samsung Galaxy A5 Black” и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
същото устройство, за които са издадени фактури №№ **********/18.08.2017 г.,
**********/18.09.2017 г., **********/18.10.2017 г., **********/18.11.2017 г. и
**********/18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.07.2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 704/2019 г. по описа на РС –
Самоков до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и разноските в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че на
основание горепосочените сключени между страните договори ищецът се задължил да
предостави на ответницата мобилни услуги за мобилен телефонен номер 0893
716064, както и ползването на мобилно устройство „Samsung Galaxy A5 Black”, а ответницата се
задължила да заплаща месечна абонаментна такса и цената на ползваните мобилни
услуги, както и да заплати сумата 418,27 лв. с ДДС, представляваща обща цена на
лизинговата вещ – мобилен телефон. Уговорено било плащане на лизинговите
вноски, както следва – първоначална вноска 200 лв. с ДДС, платима при сключване
на договора за лизинг и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка в размер
9,49 лв. с ДДС, като било предвидено тези лизингови вноски да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните мобилни услуги. В периода от 18.08.2017
г. до 18.12.2017 г. ищецът издал следните 5 броя фактури, посочени в исковата
молба: 1.) фактура № **********/18.08.2017 г. за сумата 46,53 лв.,
представляваща общ размер на месечна абонаментна такса, такса за спиране на
номер, използвани услуги и лизингова вноска, дължими на горепосочените
основания за отчетен период от 18.07.2017 г. до 17.08.2017 г.; 2.) фактура № **********/18.09.2017
г. за сумата 31,75 лв., представляваща общ размер на месечна абонаментна такса,
такса за спиране на номер, използвани услуги и лизингова вноска, дължими на
горепосочените основания за отчетен период от 18.08.2017 г. до 17.09.2017 г.; 3.)
фактура № **********/18.10.2017 г. за сумата 27,48 лв., представляваща общ
размер на месечна абонаментна такса и лизингова вноска, дължими на
горепосочените основания за отчетен период от 18.09.2017 г. до 17.10.2017 г.;
4.) фактура № **********/18.11.2017 г. за сумата 3,11 лв., представляваща част
от лизингова вноска, дължима на горепосоченото основание за период от
18.10.2017 г. до 17.11.2017 г. след приспадане на част от месечната абонаментна
такса съобразно броя дни, в които ответницата е ползвала услугите на оператора
в отчетния период и 5.) фактура № **********/18.12.2017 г. за сумата 228,51
лв., представляваща общ размер на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и на предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски, дължими на основание чл. 12 от Общите условия на ищеца за договорите за
лизинг поради неизпълнение на паричните задължения на ответницата като
лизингополучател и по свързаните договори за мобилни услуги, за отчетен период
от 18.11.2017 г. до 17.12.2017 г., от която в настоящото производство се
претендира сумата 56,94 лв., представляваща само размера на предсрочно
изискуемия остатък от лизингови вноски, равняващ се на шест неначислени
лизингови вноски. Така общият размер на претендираните от ищеца задължения на ответницата
по посочените 5 бр. фактури, които тя не платила до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и до предявяване на
иска, бил 165,81 лв. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите
настъпвала 15 дни след издаването й.
За тези свои претендирани в
настоящото производство изискуеми вземания в общ размер 165,81 лв. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 704/2019 г. на РС – Самоков. Съдът издал заповед за
изпълнение, която била връчена на ответницата – длъжник в заповедното
производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези
обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на
установителен иск с предмет – заявените в заповедното производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата не е представила отговор на исковата молба.
В писмено становище, постъпило в
съда на 11.11.2020 г., т. е. преди насроченото по делото открито съдебно
заседание, адв. З. Ц. – пълномощник на ищеца,
е заявил, че поддържа предявения иск.
Пред съда ответницата се явява
лично и изтъква, че не дължи процесната сума, защото не помни да е сключвала
посочените в исковата молба и приложени към нея договори. При предявяването им
на ответницата тя заявява, че лично е подписала договора за мобилни услуги от
01.06.2016 г., но не и договора за лизинг от същата дата. С оглед изявлението
на ответницата съдът е открил производство по оспорване истинността на договора
за лизинг, сключен между ищеца и ответницата на 01.06.2016 г.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 704/2019 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията
й, обн. ДВ, бр. 86/2017 г./ на заявителя - настоящ ищец е указана възможността
да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен. Разпоредбата на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК установява задължение за съда да укаже на заявителя в
заповедното производство да предяви иск за вземанията по заповедта за
изпълнение при определени предпоставки. Затова измененията в тази разпоредба
/обн., ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, установяващи допълнителна
кумулативна предпоставка за даване на такива указания, не следва да се прилагат
към случаи като конкретния, в които към датата на влизането им в сила, указанията
за предявяване на иск при предходната процесуална уредба са вече изпълнени и
иск е предявен, с което този етап от динамичния фактически състав на
процесуалното правоотношение между заявителя и съда в заповедното производство
относно последиците от връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вече е приключил.
Искът е основателен.
Между ищеца „Теленор България”
ЕАД и ответницата Г.Г.С., с фамилно име понастоящем А., валидно са възникнали
облигационни отношения, основани на сключени между тях на 01.06.2016 г. договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и договор за лизинг с
предмет временно и възмездно ползване на устройство марка „Samsung Galaxy A5 Black”.
Фактите и обстоятелствата относно
основанието на иска, размера на вземанията при тяхното възникване и относно
настъпването на тяхната изискуемост, не са надлежно оспорени в срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 от ГПК, а и се установяват от събраните писмени
доказателства.
Наред с това ответницата не
проведе никакво доказване на неистинността на договора за лизинг от 01.06.2016
г. относно неавтентичността на подписа й за лизингополучател, а това е в нейна
тежест на доказване съгласно чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, както й е
разяснено в с. з. на 12.11.2020 г.
По изложените съображения искът следва
да бъде изцяло уважен, а на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2, изр. първо от ГПК съдът следва с диспозитива на решението да признае, че оспорването на
истинността на договора за лизинг от 01.06.2016 г. относно автентичността на
подписа на ответницата за лизингополучател, е недоказано.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите
като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на
разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 770 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 704/2019 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 385 лв. са разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 52/2019 г. на РС – Самоков – за
внесена държавна такса за разглеждане на заявлението (25 лв.) и за платено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство (360 лв. с ДДС), а в
настоящото исково производство ищецът е сторил разноски в общ размер 385 лв.,
от които 25 лв. за довнесена държавна такса за разглеждане на иска и 360 лв. за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., срещу Г.Г. А. (с предишно фамилно име С.), ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, в общ размер 165,81 лв., представляващ сбор от дължими на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по сключени между страните договор за мобилни
услуги № ********* от 01.06.2016 г. и договор за лизинг от 01.06.2016 г.
неплатени месечни абонаментни такси, такси и цена за ползвани услуги за отчетен
период общо от 18.07.2017 г. до 17.11.2017 г.; месечни лизингови вноски,
начислени в същия период за мобилно устройство „Samsung Galaxy A5 Black” и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за същото устройство, за които общо са издадени
фактури №№ **********/18.08.2017 г., **********/18.09.2017 г.,
**********/18.10.2017 г., **********/18.11.2017 г. и **********/18.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2019 г. – датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 704/2019 г. по описа на РС – Самоков до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от Г.Г. А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, на истинността на договор за лизинг, сключен на
01.06.2016 г. между нея и „Теленор България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление ..,
относно автентичността на подписа й за лизингополучател.
ОСЪЖДА Г.Г. А. (с предишно фамилно име С.), ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление .., сумата
770 лв. за разноски, от която 385,00 лв. са разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 704/2019 г. по описа на РС – Самоков и 385,00 лв. са разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: