РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр. Брезник, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211710100240 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.********************************, чрез пълномощника си юрк.Т. Д. К. срещу Г.
К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.В,, общ.Брезник, обл.Перник.
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.********************************, чрез пълномощника си юрк.Т. Д. К. срещу Г.
К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.В,, общ.Брезник, обл.Перник.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че на 30.08.2019г. е
сключен договор за потребителски кредит № ************ между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и Г. К. П. като кредитополучател, при следните
параметри на договора: сума на кредита: 850 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; размер
на вноската: 51.38 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 48.90 %; годишен лихвен
процент: 41.00 %; - лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита:
1232.82 лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 255.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 765.00 лв; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 42.51 лв.;
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:
1
2252.82 лв.; Общ размер на вноска: 93.89 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора, и
с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. изискуемост неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 280.03 лева (двеста и
осемдесет лева и три ст.). Договорното възнаграждение сеСъгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага
дружеството. От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски
кредит № ************, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 93.89 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 30.08.2019г. превежда на длъжника Г. К. П. парична сума в размер на
850.00 лв., чрез посочения от самия него начин на разплащане - Easy Pay. На
07.01.2020 г. Г. К. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК
№ ************, като е пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На
28.01.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. К. П. е сключен Анекс №
1 към ДПК № ************, с който страните се договарят да бъде отложена една
погасителна вноска № 4 като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия
към ДПК № ************ длъжника Г. К. П. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 280.03 лева.
Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на
което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната претендира от
падежа на първата неизплатена вноска — 15.01.2020г. до 03.02.2021г.; Съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
************ клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни
услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да
се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора
2
възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги
възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част
от всяка една погасителна вноска. В българското действащо право, в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако
желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в
понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като
те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за
свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №
************: „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да
закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и
прилага единствено по ДПК, по които КЛ/CД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по
желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите — „Фаст“ сума в размер на 255.00 лв. и
„Флекси“ сума в размер на 765.00 лв. От страна на длъжника по услуга „Фаст“ е
заплатена сума в размер на 42.52 лева (четиридесет и два лева и петдесет и две ст.) и
остават да бъдат заплатени 213.48 лева (двеста и дванадесет лева и четиридесет и осем
ст.) и по услугата „Флекси“ са залатени 109.89 лева (сто и девет лева и осемдесет и
девет ст.) и остават дължими 655.11 лева (шестстотин петдесет и пет лева и единадесет
ст.). Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит. Представителите на ищеца са извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“
е използвана от длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази
процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ,
озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата. Намаляване на
определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, те ще
могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на определен брой
погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със
закупената от него услуга „Флекси“ “ не се е възползвал от същата. Смяна на
падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят
датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и
3
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на
дата на падеж“/. Длъжникът се е възползвал от услуга „Флекси“, като е отложил
заплащането на погасителна вноска.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
три пълни погасителни вноски и една непълна, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № ************, като след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит: "кpeдиторът може дa обяви предсрочна пзмскуемост с писмено
еведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници,
настойници, или попечители просрочат двe или повече последователлп
месечни вноски в пълен размер“. На 03.02.2021г. ДПК № ************ е обявен за
предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е
изпратено уведомително писмо, с което е информирани, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е
бил уведомен. На Г. К. П. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
страна на дружеството, с което е направен опит той да бъде уведомен, че е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Трябва да се отбележи, че адресът, на който е
изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до ответника е идентичен с този,
който е посочен на всички документи в договора. На посочения от ответника адрес,
изпратените от дружеството книжа са получени лично от длъжника. Към настоящия
момент размерът на погасеното от Г. К. П. задължение по ДПК № ************ е в
общ размер на 438.40 лева (четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет ст.). С
плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които
номинал в размер на 306.55 лева (триста и шест лева и петдесет и пет ст.). Сумата от
61.85 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1
от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вносла, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 процента годишно, изчислена за всеки
ден забававърху размера на просроченото плащане”. Съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК № ************, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за
извършените om KP такси тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че KP има право ла
обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочения дълг ла КЛ/СД в тoвa число, но не само разноските за
телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..“. С плащанията си
клиентът е заплатил 70.00 лева (седемдесет лева) от начислените такси по тарифа, като
по тях няма дължими суми. За периода от изпадане на длъжника в забава 16.10.2019 г.,
дата на изпадане на длъжника в забава до 03.02.2021 г. (дата на предсрочна
изискуемост), длъжникът дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен
4
размер от 88.54 лева. Дружеството претендира законна лихва в размер на 44.53 лева,
дължима от 03.02.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г. и законна
лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Г. К. П. дължи на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер 2041.69 лева (две хиляди
четиридесет и един лева и шестдесет и девет ст.), от които: главница в размер на 761.00
лева (седемстотин шестдесет и един лева), договорно възнаграждение в размер на
280.03 лева (двеста и осемдесет лева и три ст.), възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 212.48 лева (двеста и дванадесет лева и четиридесет и осем ст.),
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 655.11 лева (шестстотин
петдесет и пет лева и единадесет ст.), лихва за забава в размер на 88.54 лева (осемдесет
и осем лева и петдесет и четири ст.), дължима за периода 16.10.2019 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 03.02.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) и
законна лихва в размер на 44.53 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и три ст.),
дължима от 03.02.2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
************. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/,
представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и
данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да
го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия
Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Следва да се отбележи
също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ.
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считат за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата cумa, която трябва да върне, така и
с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд — Брезник. По заявлението е
образувано ч. гp. д. № 119/2021г. След като длъжникът е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
07.07.2021г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
пpeтeндиpaт възнаграждение за закупена ycлyгa Фacт и възнаграждение за закупена
ycлyгa Флекси, като на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 om ГПК на „ПРОФИ КРЕДНТ
5
България“ ЕООД подава настоящия осъдителен иск. За останалата част от заявените
вземания на ищeцът е указано дa пoдaдe установителен иск на основание чл. 415, ал.
1,т.1 ГПК. Искането към съда е след като се убеди в основателността на исковата
претенция, да постанови решение, с което да установите съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Г. К. П.,
представляващо главница в размер на 761.00 лева (седемстотин шестдесет и един
лева), договорно възнаграждение в размер на 280.03 лева (двеста и осемдесет лева и
три ст.), лихва за забава в размер на 88.54 лева (осемдесет и осем лева и петдесет и
четири ст.), дължима за периода 16.10.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава
до 03.02.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 44.53
лева (четиридесет и четири лева и петдесет и три ст.), дължима от 03.02.2021г. - датата
на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г., представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит №. ************.
Иска се и постановяване на решение, с което да бъде осъден длъжника по ДПК №
************ Г. К. П. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
възнаграждение за закупена услу лице помагач в процеса, респективно предявяване на
обратен иск срещу него, както и възможността за представителство от служебен
адвокат. С разпореждането по чл.131 от ГПК съдът е разяснил на ответника
възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу нея и
предпоставките за това. Ответникът се е явил в съдебно заседание, признава
задължението си, поискал отлагане на делото за сключване на спогодба. Такава не е
постигната.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие
на правен интерес. Съгласно разпореждане № от 13.07.2021г. по ч.гр.д. № 119/2021г.
по описа на БрРС съдът е указал на заявителя по издадена заповед за изпълнение, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният
установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на
пълно главно доказване наличието на твърдения договор за потребителски кредит
между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера
на задължението на ответника.
След извършена служебно справка в официалната интернет страница на
Българска Народна банка, Регистър на финансовите институции по чл. 3а, от ЗКИ, се
установи, че ищецът е регистрирана финансова институция.
6
От представения по делото договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт е видно, че на 30.08.2019г. е сключен договор за потребителски кредит №
************ между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Г. К. П. като
кредитополучател, при следните параметри на договора: сума на кредита: 850 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 51.38 лв.; годишен процент на
разходите (ГПР): 48.90 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; - лихвен процент на ден:
0.11 %; общо задължение по кредита: 1232.82 лв. По поискана и закупена
допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 255.00 лв.;
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 765.00 лв; размер на вноска по
закупени допълнителни услуги: 42.51 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 2252.82 лв.; Общ размер на вноска: 93.89 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца. Така длъжника поема задължение по Договор
за потребителски кредит № ************, като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 93.89 лв. и падежна дата всяко 15-то
число на месеца. Дружеството-ищец на 30.08.2019г. е превело на ответника Г. К. П.
парична сума в размер на 850.00 лв., чрез посочения от самия него начин на
разплащане - Easy Pay. На 07.01.2020 г. Г. К. П. е подал Заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № ************, като е пожелал да бъде отложена една
погасителна вноска. На 28.01.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. К.
П. е сключен Анекс № 1 към ДПК № ************, с който страните се договарят да
бъде отложена една погасителна вноска № 4 като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен
план. Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя. Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК № ************ длъжника Г. К. П. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 280,03 лева.
Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на
което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер
на 280.03 лева (двеста и осемдесет лева и три ст.). Договорното възнаграждение се
претендира от падежа на първата неизплатена вноска — 15.01.2020г. до 03.02.2021г.; В
случая дружеството-ищец е изпълнило своите задължения, съгласно подписания
Договор за потребителски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. Ответника не признава задължението си по основание и размер.
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Съгласно Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита
представлява неизпълнение. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни
7
вноски, с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във
връзка с чл. 432 от ТЗ, Дружеството - ищец е обявило всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с
лично връчено писмо с от 14.03.2021г. Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при
настьпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и
лихва за забава. Фирмата е предприела действия за принудителното събиране на
вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №119/2021г. по
описа на Районен съд - Брезник.
Предвид изложеното съдът приема за доказано обстоятелството, че между
ищеца и ответника е сключен описания по-горе договор за кредит, с посочените
клаузи.
От приетите доказателства по делото се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора за потребителски кредит, като на 30.08.2019г. сумата по
кредита е усвоена от ответника. Съдът счита, че е налице твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на кредита. Настъпване на такава е предвидено в договора
като предпоставка за това е неплащане изцяло или частично на две или повече
последователни месечни вноски.
По делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, поради което съдът счита, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялата дължима по него сума. Затова и определената по размер
неустойка при забава върху просрочените вноски се дължи като началният момент на
дължимостта е 16.10.2019г. до 03.02.2021г. включително. Размерът на главницата и
възнаградителната лихва са установени от представените писмени доказателства по
делото. Въз основа на тях, съдът намира за доказани исковете за просрочена главница
в размер на 761,00 лв., просрочена договорна лихва в размер на 280,03 лева, мораторна
лихва в размер на 88,54 лева върху всяка от тях от до изплащане на вземането, както и
законна лихва в размер на 44.54 лева. Поради това исковете за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава и законна лихва следва да бъдат уважени в
размер на 1174.10
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение и предвид
качеството на кредитополучателите - физически лица и липсата на противни
твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и
ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират
и нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143
8
– чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като в нормите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК са посочени изискванията за форма и съдържание, на които такъв
договор следва да отговаря. Освен това, в случая отпуснатият на соченото като
длъжник лице заем представлява „финансова услуга“ по смисъла на §13, т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите, поради което същото има качеството „потребител“
по смисъла на т. 1 от същия параграф. В тази връзка следва да се приеме, че същото се
ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, уредена в ЗЗП, за наличието на които
съдът следи служебно и без да е наведено от страната подобно възражение.
От своя страна в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП се съдържа легално определение
на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, съгласно което такава е
всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочения текст.
Освен това, според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а съгласно ал. 2 – не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в
цитираната Директива 93/13/ЕИО.
В конкретния случай, по делото не се спори, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително
определени от кредитора договорни клаузи. Това е видно и от самия договор, който
представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от кредитора, поради което настоящият състав намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Видно е също, че в договора за
9
потребителски кредит като съставна част е включен и съответен избран и закупен
пакет от допълнителни услуги, за който ответника дължи заплащане на
възнаграждение в общ размер на 867,59 лева. Следователно, в случая се касае за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са
инкорпорирани в него – в частта „Параметри“ и месечната погасителната вноска
включва освен главница и лихва и парична сума по този допълнителен пакет услуги,
чиято регламентация се съдържа в общите услови към договора.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да
заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,
поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови
разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва, на
потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището
по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит.
В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата
би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на
становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище
и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за
отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на
резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще
има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване
на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще
може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора
10
схема за плащане. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-
голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна
погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. При главница от 761,00 лева законната лихва за забава на
годишна база е в размер на около 88,54 лева, докато таксата „Флекси“ е в размер на
655,11 лева. Видно е, че уговорката за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение в размер на 17% от предоставената главница
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните
ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ.
до нищожност на клаузата поради неравноправност и в тази си част иска следва да
бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
заповедното производство –40,84 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и тези направени в исковото производство – 40,83лв. –
държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска, а именно: общо 133,23 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на
Г. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.В,, общ.Брезник, обл.Перник, че дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *************, общо сумата от 1174,10 ( хиляда сто седемдесет и
четири лева и десет стотинки), както следва: главница в размер на 761.00 лева
(седемстотин шестдесет и един лева), договорно възнаграждение в размер на 280.03
лева (двеста и осемдесет лева и три ст.), лихва за забава в размер на 88.54 лева
(осемдесет и осем лева и петдесет и четири ст.), дължима за периода 16.10.2019 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 03.02.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост) и
11
законна лихва в размер на 44.53 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и три ст.),
дължима от 03.02.2021г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
************.
ОТХВЪРЛЯ искането „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****************, да бъде признато за
установено, че Г. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.В,, общ.Брезник,
обл.Перник, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, сумата от
2041, 69 лв. за горницата над сумата от 1174,10 лева, представляваща възнаграждение
за закупена услуга Фаст в размер на 212.48 лева (двеста и дванадесет лева и
четиридесет и осем ст.), възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 655.11
лева (шестстотин петдесет и пет лева и единадесет ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. К. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с.В,, общ.Брезник, обл.Перник, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************, сумата от 133,23 лева, представляващи разноски по настоящото и
заповедното производства за заплатена държавна такса от 81,68 лв. и 150 лв.
възнаграждение за юристконсулт, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
12