Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр. Варна, 26.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия М. Славов в.гр.д. № 349 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Кооперация
„Земеделска кооперация „Златно зърно““, с. Калипетрово, общ. Силистра чрез адв.
Ст. Н. *** против решение № 56/22.05.19г. по гр.д. № 211/18г. на ОС-Силистра, с
което e отхвърлен иска ѝ
против Държавата Република България, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, гр. София, да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на придобивна
давност, текла за периода от 1993г. до 2018г., на поземлен имот с идентификатор
41143.501.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Калипетрово, Силистренска
област, ж.к. „Дръстър“, с площ 168071 кв.м., с трайно предназначение на
територията като урбанизирана и с начин на трайно ползване - за друг вид
производствен и складов обект, при съседни поземлени имоти -
41143.37.15,41143.501.22, 41143.501.23, 41143.501.34, 41143.501.7, 41143.501.5,
41143.501.21, 41143.501.35, 41143.501.36, 41143.501.37, 41143.501.19,
41143.501.16 и 41143.501.18.; и ищецът е осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 017 лева. Счита се, че
решението е неправилно като са изложени подробни съображения за
противоконституционност на нормата на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006г./,
според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да
тече до 2022 г. Поради това се счита, че тази норма не следва да бъде
прилагана. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София чрез Г.С.К.
– директор на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и
човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра. Въззивната жалба
е оспорена като неоснователна като се счита, че съдът точно е приложил
материалния закон, поради което се претендира решението да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
Доказателствената тежест по предявения положителен иск за установяване
правото на собственост върху процесния имот, за който ищецът твърди да го е
придобил въз основа на оригинерния способ – изтекла в негова полза придобивна
давност
за периода от 1993г. до подаването на исковата молба през
2018г. /така съобразно уточнението, направено в с.з. на 20.01.19г. пред
първоинстанционния съд/, е върху ищеца, а доказването на правоизключващите тези
права възражения - е върху ответника. В
тази връзка съдът пък следва да приложи служебно императивните правни норми,
регламентиращи процесните правоотношения.
Във въззивната жалба няма оплакване относно правилността на установените от
първоинстанционния съд факти, а те са следните:
Видно от план за регулация на гр. Силистра, одобрен със заповед №
РД-09-4/05.01.1984г., както и от разписния лист към същия, че имот с № 6018 е
записан като собственост на „Осеменителна станция“ – Силистра /л. 44-45/.
Съгласно Заповед
№ УЗ-00-27/24.07.1992 г. на Министъра на МСРЗВПЗ, издадена
на осн. чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, на Селекционен център по
животновъдство гр. Силистра се предоставят за ползване „214
дка земеделски земи от Държавния поземлен фон, в
землището на с. Калипетрово – кад. № 6018, от които 168 дка обработваеми земи и
46 дка стопански двор“, съгласно приложената към заповедта скица (л. 50-51).
Министърът е разпоредил заповедта да се доведе до знанието на ОбПК гр. Силистра
за отразяване при изготвянето на плановете за земеразделяне. От записването върху самата скица се установява, че имотът е придобит въз основа на разпореждане № 2115 на
МС от 05.12.1960г. – за 37 дка и 200 дка от ТПС-комисия с протокол №
3/27.11.1962г.
С нова
Заповед № УЗ -00-47/28.03.1994 г. на Министъра на
земеделието (лист
62) на Регионална служба за селекция и репродукция в
животновъдството – гр. Русе, звено гр. Силистра, се предоставят за ползване още 14 дка и 700 кв.м. земеделски земи и застроени площи в землището на с. Калипетрово –
кадастрален № 324, към вече предоставените с горната заповед 214 дка.
Приложената скица към тази заповед е на л. 63 и не е достатъчно четлива относно
графичното изобразяване на границите на предоставения допълнително имот.
С решение №
18/23.07.1998 г. на ПК гр. Силистра и въз основа на заявление вх. № 2000К/04.08.1992г. на ДПФ, с. Калипетрово,
на осн. чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, се възстановява
правото на собственост на Държавен поземлен фонд в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 214
дка, находяща се в строителните граници на с.
Калипетрово, в местността „Селекционен център“, заявен с пореден № 9 от заявлението и установен с Кадастрална карта.
Със заповед № РД-10-086/17.12.1999г. на Генералния директор на Националната
служба за селекция и репродукция в животновъдството, която е била
административна структура към МЗГАР, на основание цитирана заповед на
министъра, считано от 20.12.1999г. е наредено закриването на Областната служба
за селекция и репродукция в животновъдството в гр. Силистра. Трудовите правоотношения
с работниците и служителите на закриваната служба е разпоредено да се уредят
при условията на пълна ликвидация съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ.
Въз основа на Заповед № РД-09-1508/23.12.1999г. на министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа и в изпълнение на ПМС №
203/10.11.1999г., считано от 22.12.1999г. е създадена дирекция „Контрол по
развъдната дейност в животновъдството“ като поделение в състава на НВМС. Със
Заповед № РД-10-001/20.01.2000г. на директора на Дирекция „Контрол по
развъдната дейност в животновъдството“ на НВМС и въз основа на горната заповед,
е определена структурата на дирекцията
чрез Регионални служби за контрол на развъдната дейност /РСКРД/ с областни
звена. Така в рамките на РСКРД-Русе е създадено областно звено в Силистра.
Наредено е в срок до 01.02.00г. да се изградят структурите на регионалните
служби и да се назначат служителите съгласно определената численост.
На л. 41-43 от делото са приети
представените от ответника писмени доказателства, от които се установява, че на
20.10.2001г. в гр. Русе е бил
сключен договор за съвместна дейност по обработка на земя и производство на
фуражно зърно между РД „Контрол на развъдната дейност в животновъдството“ на ГД
„КРДЖ“ към НВМС и ищцовата кооперация, по силата на който поделението на
посочената ГД в гр. Русе е предоставило на ЗК „Златно зърно“ за срок от 1
година собствената си земя от 150 дка, отредена ѝ със Заповедта с № УЗ
0027/24.07.1992г. на МЗХП, в с. Калипетрово, с кад № 6018, за обработка и
реколтивиране за своя сметка. Уговорено е след реколтивирането и заготовката на
продукцията, кооперацията да се разчете с РД КРДЖ-Русе. Освен това страните са
приели, че като част от резултата от съвместната дейност РД КРДЖ-Русе получава
по 60 кг пшеница от дка или общо 9 000 кг. зърно за изхранване на
животните си. Договорът е сключен въз основа на отправеното на 08.10.01г.
предложение от ищцовата кооперация за участие в процедурата за обществени
поръчки за обработката на 150 дка в землището на гр. Силистра. В изпълнение на
този договор, на 15.07.02г. представители на двете страни са подписали протокол
за съхранение на пшенично зърно реколта 2002г. в базата на ЗК „Златно зърно“ до
реализирането му на пазара на подходяща цена. В протокола е отразено, че е била
прибрана реколтата от земята на РД „Селекция и репродукция в животновъдството“,
гр. Русе /тъй като междувременно и въз основа на ПМС № 78/09.04.02г. ГД „КРДЖ“
към НВМС към МЗГ е преобразувана в Изпълнителна агенция по селекция и
репродукция в животновъдството към МЗГ, ведно с преминаването на всички активи
и пасиви, архиви и служебни и трудови правоотношения от преобразуваното звено
към новосъздадената ИА – л. 68-69/.
За договора от 20.10.01г. ищецът заявява, че е бил „фиктивен“ и не е
произвел никакво действие, тъй като по същия не е налице никакво изпълнение в
полза на РД „Селекция и репродукция в животновъдството“, гр. Русе.
Със Заповед № 01-01/27.05.02г. на
ИД на ИА по селекция и репродукция в животновъдството е определена временната
структура на агенцията до утвърждаването на устройствен правилник. Създадени са
регионални дирекции, една от които е в гр. Русе.
Видно от Заповед № 445/12.03.09г. на кмета на Община Силистра, че на осн.
чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, поради наличието на
съществени непълноти или грешки в КП или КК, които налагат изменение на ПУП и
въз основа на заявление от 19.12.08г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“,
е одобрен проект „Допълване/поправка на КП и изменение на ПР за ПИ № 6018, кв.
1 на ж.к. „Дръстър“ – с. Калипетрово“, като за част от имота се обособява нов
ПИ № 1747 (съгласно кафявите линии и надписи по приложената скица). В кв. 6 се
отрежда нов УПИ ХІ-1747 – за производствено-складова дейност. За това изменение
е била изготвена скица № 11/07.01.09г. от гл. архитект на общината /л. 48/
върху която е бил нанесен имот 6018 по плана, одобрен със заповеди на
05.01.1984г., № 271/05.06.97г. и № 915/28.05.07г., с отразяване, че
собствеността е държавна.
Видно от Заповед
№ РД-6-549/23.11.2010г. на зам.министъра на МЗХ, че
на осн. чл. 24, ал. 2 и чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ е била отменена
заповедта с № УЗ-00-27/24.07.1992г., като е прекратено правото на ползване върху обработваеми земи /имот кад.
№ 6018 и идентификатор по неодобрена КК № 41143.501.1/, с площ от 168 дка и 46
дка стопански двор. Заповедта е била издадена въз основа на предложение от
26.03.10г. на директора на Обл. Дирекция „Земеделие“, гр. Силистра.
Видно от представеното от ищеца заверено копие на вносна бележка от
22.07.16г., че кооперацията е заплатила по сметка на ОД „Земеделие“- Силистра
сумата от 4 000 лв. като арендно плащане за имот с идентификатор № 41143.501.1, въз основа на заповед №
РД-09-149-84/20.06.16г. На 05.01.17г. кооперацията е подала до ОД „Земеделие“-
Силистра заявление за сключване на договор за наем за стопанската 2016/2017г.
за процесния имот, представляващ земя от ДПФ, с площ от 160 дка.
На 22.02.18г. е бил съставен АЧДС № 3894 за процесния ПИ като такъв от ДПФ
с площ от 168 071 кв.м. в урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: нива, на осн. чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗДС; чл. 104, ал. 1,
т. 5 от ППЗДС. В акта е отразено, че са предоставени права за управление на
МЗХГ на осн. чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ.
Страните не спорят относно идентичността на имота, описан в АЧДС като част
от имота, описан в решението на ПК от
23.07.1998г. За това решение обаче ищецът поддържа, че не представлява
документ, тъй като върху същото липсват подписите на издателите му.
Ищцовата кооперация не оспорва, че процесният имот е идентичен на описания
в АЧДС.
Междувременно през 2017-2018г. са се развили две административни
производства във връзка с издадени заповеди на директора на ОД „Земеделие“-
Силистра, с които на осн. чл. 34, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е било
наредено да бъде иззет процесния имот от ищцовата кооперация, тъй като имотът е
част от ДПФ и се обработва без основание от последната. И двете заповеди са
били отменени от съда с влезли в сила съдебни решения по адм.д. № 1382/17г. и
адм.д. № 1318/18г. на РС-Силистра.
Със Заповед № РД-09-84/29.06.18г. на директора на ОД „Земеделие“, гр.
Силистра е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или
аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в област Силистра за стопанската
2018/2019г. за отглеждане на едногодишни полски култури и многогодишни фуражни
култури, за създавена на трайни насаждения. Един от предлаганите имоти е
процесният – л. 20-21 от делото на РС-Силистра.
От показанията на разпитаните свидетели /които съдът преценява с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като и двамата са член-кооператори в ищцовата
кооперация, а първият е и член на нейния УС/ се установява, че до Селекционния
център в гр. Силистра има обработваема земя. Тя е била обработвана от бившето
ТКЗС, а след това само от ищцовата кооперация. На това място няма частници,
няма и други собственици. Селекционният център е притежавал административна
сграда и три обора. Земеделската земя е била до оградата му, тъй като целият
този център е бил ограден. Селекционният център е обслужвал целия окръг като е
произвеждал осеменителен материал за кравефермите.
От така установената по делото фактическа обстановка се налага извода, че
процесният имот е в патримониума на държавата още от 1960-62 г. /съобразно
записването върху скицата на л. 54 /и се
използва и понастоящем като земеделска земя. Същият е бил предоставен и
използван за нуждите на създадения Селекционен център по животновъдство –
Силистра (Осеменителна станция – съобразно записването в разписния лист към КП
от 1984 г.) и няма данни за възстановяването му по силата на реституционните
закони /в тази връзка ответната страна не представя решението на ПК във формата
на подписан от издателите му документ/. Държавата е продължила да упражнява
права върху имота като земеделска земя чрез министъра на земеделието /с
различни наименования на органа в различните периоди от време/ в хипотезата чл.
24, ал. 2 от ЗСПЗЗ (в редакцията му от
1992 г.), вкл. и чрез издаването на нарочната заповед от
24.07.1992г. /л. 15/, а след това и чрез съответното регионално поделение на
централния държавен орган към МЗ /в структурата на НВМС, или на ГД, или на ИА/.
След издаването на заповедта от 23.11.10г. /л. 17/ и понастоящем, държавата
упражнява права върху имота чрез ОД „Земеделие“ – Силистра.
Вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да
се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като
течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно с
разпоредбата §
1 ДР ЗС в последния ден от срока - 31.05.2006 г., за определен период от
време, понастоящем удължен до 31.12.2022г.
До обявяването за противоконституционна на една правна норма или на закони
и другите предвидени в нормата на чл. 149 от Конституцията актове, същият
продължава да действа и правоприлагащият ги орган, вкл. и съда при
осъществяване на правораздавателната си дейност, следва да ги прилага /по арг.
от чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ/. Поради това и не могат да
бъдат обсъждани правните съображения за противоконституционност на разпоредбата
на § 1 от ЗД на ЗС.
При това положение ищцовата кооперация не е могла да придобие процесния
имот въз основа на придобивна давност за посочения от нея период от 1993г. до 2018г.
Действително съобразно приетото в съдебната практика /Решение № 391 от
18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2011 г., I г. о., ГК/, актовете за
държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие и при оспорването им в тежест на общината/държавата е да докаже
наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността
върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен
факт, доказването става чрез доказване на изключващите го положителни такива.
В настоящия случай обаче следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
държавата освен съставения през 2018г. АЧДС, други преки доказателства за
придобиването на правото на собственост върху процесния имот не е ангажирала,
то ищецът не установи фактите, за които носи доказателствената тежест за
главното им и пълно доказване – осъществявяне на непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт с намерението за своене на имота. Както се посочи и по-горе,
през 2001г. кооперацията е сключила договор, с който е приела да обработва
земята като такава на държавата срещу задължението да ѝ предостави част
от произведената земеделска продукция. Евентуално неизпълнение на този договор
не доказва неговата недействителност, в какъвто смисъл следва да се разбира въведеното
от ищеца възражение за „фиктивност“ на тази правна сделка. От 1993г. до 2001г.
не е изтекъл 10 годишен период от време. Такъв не е изтекъл и за следващия
период до 2016г., когато кооперацията е заплатила арендно плащане в полза на
държавата за ползването на процесния имот, както и до подаване на исковата
молба, в който период самият ищец е кандидатствал за наемането на имота за
стопанската 2016/2017г., както и са предприети активни действия от страна на ОД
„Земеделие“, гр. Силистра относно имота /чрез издаваните заповеди по чл. 34,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и на АЧДС/.
При това положение предявеният положителен установителен иск се явява
неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК и въз основа на отправеното от
въззиваемата страна искане, на същата следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ /като съдът намира, че в настоящия случай не следва да се
прилага нормата на чл. 25, ал. 2 от същата и възнаграждението да се завишава/ в
размер на 300 лв. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 56/22.05.2019г.,
постановено по гражданско дело № 211 по
описа за 2018г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Златно зърно” с.
Калипетрово, Силистренска област, ЕИК *********, да заплати на Държавата
Република България, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, гр. София чрез Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за
допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: