№ 107/17.01.2019 г.,
гр. Хасково
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
като разгледа
докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 2867 по описа за
Производството
е образувано по искова
молба от „Еос Матрикс” ЕООД срещу И.Х.Х..
При
извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК исковата молба е оставена без движение с
разпореждане от 04.12.2018 г., като на ищеца са дадени конкретни и ясни
указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок. Едновременно с това е указано и
че при неизпълнението им в срок производството по делото ще бъде прекратено.
От приложената по делото разписка е видно, че съобщението за това
е връчено редовно на
ищеца на 28.12.2018 г.
Следователно, крайният срок е изтекъл
на 05.01.2019 г. /присъствен ден/, като не е поискано продължаване или
възстановяване на срока.
Въпреки това и до настоящия момент не са отстранени констатираните недостатъци.
Безспорно е, че правото на иск може да бъде надлежно упражнено чрез предявяването на редовна исковата молба, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. От друга
страна, неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК указания във връзка с
редовността на исковата молба представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, съотв. за
прекратяване производството по делото.
За пълнота
е необходимо да се отбележи, че евентуалното повторно даване на указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, би
нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в
гражданския процес, като би поставило една от тях в привилегировано
положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн помощник. В този
смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което имащо характер на
задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от
19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Ето защо
съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 4, вр.
ал. 3 ГПК, доколкото вече е образувано дело,
производството по него следва да бъде прекратено.
Съгласно т.
13 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС при прекратяване
на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, каквато не е настоящата хипотеза, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от
съда в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване.
При това
положение Заповед № 670/11.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1446/2018 г., следва служебно да бъде обезсилена.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 2867/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 670/11.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1446/2018 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Окръжен съд -
Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.