Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ Г.
при
участието на секретар Марина Тодорова и в присъствието на прокурор Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №2619/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 2 с-в от 28.03.2016 г. по НОХД № 15132/12 г. подс. М.А.С. е
признат за невиновен за това, че на 21.02.12 г. около 20.00 ч. в гр. София, МОЛ
„Сердика“, находящ се на бул. „******№**, от магазин „Теранова“ е отнел чужда
движима вещ – един брой мъжко яке, черно, марка „Теранова“, на стойност 119.90
лв., от владението на А.В.- управител, собственост на фирма „Теранова“, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като завареният на
мястото на престъплението С. е употребил сила – срязал с нож якето на
охранителя С., за да запази владението върху откраднатата вещ, поради което и
на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл.198, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП. В протеста
се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и е направено искане същата да
бъде отменена, като подс. С. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл.198, ал.3 вр. ал.1 от НК. Изложени са
съображения, че възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва
по категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство
доказателства. Твърди се, че предметът на деянието – мъжко кожено яке, е
достатъчно добре индивидуализиран, включително и със сериен номер, и не може да
има съмнение, че предаденото от подсъдимия кожено яке с протокол за доброволно
предаване и огледа на кожено яке по делото, касаят една и съща вещ. Посочено е,
че от свидетелските показания по делото е видно, че при извършване на деянието
подсъдимият се е държал агресивно, извадил е нож и е прорязал якето на св. С..
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът моли съда да остави без уважение въззивната жалба,
като счита, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия излага
съображения за недоказаност на обвинението и моли първоинстанционният съдебен
акт да бъде отменен, и подсъдимият да бъде признат за невиновен.
При последната си дума към
съда подсъдимият моли да се отмени присъдата на районния съд и да се постанови
оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
В
хода на производството пред районния съд е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.3**, ал.3, т.1 от НПК, което е довело до
ограничаване на правата на пострадалите от престъплението за участие в
производството.
Прокуратурата
е повдигнала обвинение срещу подс. С. за извършено престъпление по чл.198,
ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на 21.02.12г. около 20.00 ч. в гр. София, МОЛ
„Сердика“, находящ се на бул. „******№**, от магазин „Теранова“ е отнел чужда
движима вещ – един брой мъжко кожено яке, черно, марка „Теранова“, на стойност
119.90 лв., от владението на А.В.– управител в магазина, собственост на фирма
„Теранова“, с намерение противозаконно да я присвои, като завареният на мястото
на престъплението С. е употребил сила – срязал с джобен нож якето на охранителя
С. С., за да запази владението върху откраднатата вещ. Юридическата конструкция
на това престъпление го определя като такова с двоен обект на посегателство,
като от една страна, престъплението засяга обществените отношения, свързани с
опазване на собствеността на гражданите, а от друга страна, обществените
отношения, свързани със защита на живота, здравето и телесната неприкосновеност
на гражданите. Поради това и съобразно фактите по обвинението, в конкретния
случай, пострадали от престъплението се явяват едновременно две лица – на първо
място, управителят на магазин „Теранова“ А.В., от чието владение е отнета
инкриминираната вещ, и на второ място – охранителят С. С., спрямо когото деецът
е упражнил сила, за да запази владението върху откраднатата вещ. В
производството пред първата инстанция за съда е съществувало задължение да
призове двете пострадали лица за съдебно заседание, да им разясни правото да
направят искане за конституиране частни обвинители и/или граждански ищци и да
им даде възможност да направят изявления в тази насока. Горепосочените
изисквания на процесуалния закон не са били изпълнени. А.В.и С. С. действително
са били призовавани за съдебните заседания, но в призовките за първото по
делото заседание, в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.3 и ал.4 от НПК, не
им е било съобщено правото да направят искане за конституиране като страни в
съдебното производство. В съдебно заседание на 11.04.13 г. пострадалите А.В.и С.
С., редовно уведомени от предходно съдебно заседание, не са се явили. В същото
съдебно заседание съдът незаконосъобразно е дал ход на делото и ход на съдебното
следствие в отсъствие на двете пострадали лица. Поначало при неявяване на
пострадалите, когато те са били редовно призовани и няма уважителни причини за
тяхното неявяване, съдът може да даде ход на делото и да даде ход на съдебното
следствие, но само при положение, че преди това на пострадалите са били
разяснени процесуалните им права, включително възможността да направят искане
за конституиране като страни и също така са били уведомени за преклузивния
срок, в който могат да направят това искане. Оттам нататък законът предоставя
на пострадалите преценката дали да се явят в съдебно заседание и да направят устна
молба за конституиране като страни, дали вместо това да подадат такава молба в
писмена форма /при което явяването им в съдебно заседание не е наложително/ или
изобщо да не упражняват правото си за участие в съдебното производство. В
конкретния случай не са били налице предпоставките за даване ход на делото в
отсъствие на пострадалите, тъй като, макар те да са били редовно уведомени за дата
и часа съдебното заседание, на тях не са им били предварително разяснени
процесуалните права. Видно от отразеното в съдебния протокол от 11.04.13 г.,
при решаването на въпроса за даване ход на делото съдът е приел, че
пострадалата А.В., която не се е явила, е била редовно уведомена за правата й,
което в действителност не е така, тъй като видно от съдържанието на призовките
до нея за предишни съдебни заседания, в тях не е било вписано правото й да се
конституира като частен обвинител и/или граждански ищец в процеса; в съдебните
протоколи от предишните съдебни заседания не е отразено съдът да е разяснил устно
на пострадалата А.В.процесуалните й права, произтичащи от качеството на
пострадала. Що се отнася до пострадалия С. С., съдът изобщо не е съобразил, че
същият има качеството на пострадал от престъплението и съответно не е обсъждал
въпроса за неговото неявяване при преценката на предпоставките за даване на ход
на делото в съдебното заседание на 11.04.13г.
При горните обстоятелства
/липса на надлежно разясняване на процесуалните права на пострадалите В. и С.,
и неуведомяване за преклузивния срок, в който те могат да ги упражнят/, съдът
не е следвало да дава ход на съдебното следствие в тяхно отсъствие в съдебно
заседание на 11.04.13 г., независимо от редовното уведомяване на пострадалите
за дата и часа на съдебното заседание, тъй като по този начин съдът
безвъзвратно е преклудирал възможността на пострадалите да се конституират като
страни в процеса. Съдът е следвало да отложи делото за друга дата и едва след
като пострадалите бъдат изрично уведомени за правата им в наказателното
производство – чрез съответно вписване в изпратените до тях призовки, а така
също и устно, ако те се явят в съдебно заседание, съдът е можел да пристъпи към
даване ход на съдебното следствие.
Посоченото
по-горе съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.3**, ал.3, т.1 от НПК,
което не може да бъде отстранено във въззивното производство, представлява
основание по чл.335, ал.2 от НПК за отмяна на постановената присъда от
въззивната инстанция. Нарушението следва да бъде отстранено, като след връщане
на делото за ново разглеждане от районния съд, в съобщение по чл.247б от НПК,
както и устно – в разпоредително съдебно заседание, на пострадалите следва да
бъде разяснена възможността да направят искания за конституиране като частни
обвинители и/или граждански ищци, и по евентуално направени искания съдът
следва да се произнесе в разпоредителното съдебно заседание по реда на чл.2**,
ал.2 от НПК. Предвид обстоятелството, че в настоящия случай допуснатото от районния
съд съществено процесуално нарушение, което представлява основание за отмяна на
постановената присъда, се изразява именно в лишаване на пострадалите от
възможността да направят пред съда искания за конституиране като страни в
процеса, то съответно не е приложима съдебната практика, която ограничава
възможността да се правят такива искания до даване на ход на съдебното
следствие /при старата редакция на НПК/, респ. до започване на разпоредителното
заседание /при действащата редакция на НПК/ само при първото разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, но не и след връщането му за ново
разглеждане от въззивната инстанция; както вече се посочи, самото естество на
допуснатото съществено процесуално нарушение предполага то да бъде отстранено,
включително и чрез евентуално конституиране на пострадалите като страни, дори и
при повторното разглеждане на делото от първата инстанция.
Допуснатото
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.3**, ал.3, т.1 от НПК не може
да бъде отстранено във въззивното производство, но може да бъде отстранено при
ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което в
съответствие с разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК присъдата на районния съд
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.1 и чл.335,
ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда
на Софийски районен съд, НО, 2 с-в от 28.03.2016 г. по НОХД № 15132/12 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.