Решение по дело №1598/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,14.04.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети март  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1598 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №2025 от 17.11.2020 г. по гр.д. №46905/19 г., СРС, ГО, 40 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „******, за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76303/2018г. по описа на CPC, а именно: 1055,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 132889, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 58,10 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 19.11.2018 г., сумата от 31,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018г„ и мораторна лихва върху главницата за цена на дялово разпределение в размер на 5,86 лв. за периода от 30.11.2015 г. до 19.11.2018г

         Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди,че решението е  неправилно, в нарушение на материалния  закон.По делото имало доказателства,справка от общината,че фигурират данни ответницата да е наследник на М.Х.и като собственик да е ползвател на топлоснабдения имот.Неправилно съдът приел,че липсват такива доказателства.

           Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да уважи исковете .

По въззивната жалба  е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвали енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

            Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

              По делото не са ангажирани доказателства, които да обусловят извод, че процесният имот е собственост на ответника или че му е учредено вещно право на ползване. В представеното съобщение изх. № ОИ-30-6/1/13.02.2015г.  на Столична община - район „Люлин“ е посочено, че с договор за покупко-продажба от 28.12.1990г., ап. № 18, находящ се в ж. к. „******, е продаден на М.С.Х.и В.Д.Х.. В изравнителните сметки за имота за периода 01.05.2016г.-30.04.2018г„ представени от третото лице - помагач , като клиент на топлинна енергия е записано лицето М.С.Х.. Липсват твърдения и доказателства за настъпило правоприемство между лицето М.Х.и ответника по делото. Ищецът е представил „неофициална информация за наследници СО Район - Люлин“ , в която М.М.Х. е посочена като негова дъщеря. Тази справка няма характеристиките  на документ, доколкото липсва изявление на автора й и не може да бъде приета за официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Доколкото се оспорва качеството потребител от страна на ответника, ищцовото дружество следва да ангажира такива доказателства, които да водят до несъмнен извод за този факт, каквито в случая липсват.

              Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.            

              Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  следва да бъде потвърдено.

               Водим от гореизложеното, съдът

                                                          Р   Е   Ш   И :

   ПОТВЪРЖДАВА  решение №2025 от 17.11.2020 г. по гр.д. №46905/19 г., СРС, ГО, 40 с-в .

   РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

                   ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.