№ 833
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 266049/07.10.2021г. постановено по гр.д. № 2770/2020г., по описа на СГС,
ГО, 29 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „ЛЕВ ИНС“
АД, са осъдени да заплатят в полза на С. Г. Н. , сумата 70 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 23.11.2019г. осъществило се в
гр.София, на ул. „Дойран” в района на № 26, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
70 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 150 000 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят в
полза на адв. В. В. О. от САК сумата от 2576.34 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 г., а в полза на СГС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3052 лева - дължима д.т. и разноски по производството.
По компенсация С. Г. Н. е осъдена да заплати в полза на ЗК „Лев ИНС“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 312 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
1
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец С. Г. Н. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за
разликата над 70 000 лв. до 150 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в
пълен размер. Изтъква факта, че от процесното ПТП са й причинени следните травматични
увреждания: Контузия на главата, Мозъчно сътресение, Счупване на горно и долно рамо на лява
лонна /срамна/ кост на таза, Счупване на долно рамо на дясната срамна кост на таза, Счупване на
крилото на лява хълбочна кост, Счупване на тялото на кръстната кост на таза, Хематом на лява
седалищна област, Контузии и кръвонасядания в областта на главата, левия лакът и лявото коляно.
Всяка една от получените 5 фрактури на тазовите кости са довели на пострадалата трайно
затруднение на движенията на долните крайници и снагата за срок по-дълъг от 30 дни /в случая
около 7 месеца/. Вещото лице по СМЕ установява, че общо лечебният и възстановителен период
на ищцата до възможност да се придвижва сама е бил осъществен за срок от 6 месеца. През този
период пострадалата е провеждала медикаментозно лечение и на придружаващи заболявания, тъй
като през този период са се обострили. Ищцата е продължила лечението си с физиолечение и
рехабилитация. Посочва още, че от извършения личен преглед се установява, че тя продължава
да търпи болки в тазовите кости, тъй като три от тях са останали незараснали - горно и долно рамо
на лява срамна кост и фрактура на долното рамо на дясна срамна кост на таза, което е видимо от
направените рентгенографии. Тъй като цялата тежест на тялото пада върху таза, ищцата се
придвижва с малки щадящи крачки и накуцваща походка на ляво. Това налага и по настоящем да
използва седативни и обезболяващи средства. Движенията на ляв долен крайник са нарушени
„абдукция“ отвеждане в страни с около 15 градуса. Ищцата не може да кляка и трудно изкачва
стълби. Установена е и палпаторна болка в двете слабинни области. Окончателно са зараснали
фрактурите на кръсцовата кост и фрактурата на лявата хълбочна кост на таза. Това състояние
остава трайно, тъй като не е възможно оперативно възстановяване на счупените кости. За бъдеще
се очакват артрозни изменения на поясните прешлени, поради преобременяване на гръбнака при
предвижване и най- вече от накуцващата походка. От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че във връзка с настъпването на процесното ПТП
ищцата е развила остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово
разстройство, като коморбидитет на рецидиращо-депресивно разстройство - тежък депресивен
епизод, без психоматични симптоми, с изразена страхово-тревожна-депресивна симптоматика.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва решението в
неговата осъдителна част - за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв. и моли съда да го
отмени в тази му част и да отхвърли иска като неоснователен. Посочва, че е заявено
своевременно възражение за съпричиняване, тъй като причина за настъпване на ПТП е
нарушение на правилото на чл.113 ЗДвП от страна на ищцата, която внезапно и от
границата на паркирани успоредно на оста на ул.„Дойран” автомобили е навлязла на
пътното платно, от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. и на място, което не е
обозначено за преминаване на пешеходци, като навлизането на пътя е предприето без да се
съобрази недостатъчното разстояние, на което се е намирал в същия момент л.а., което
действие е предприето въпреки възможността при обикновено внимание, да възприеме
пътната обстановка и предвиди възможността от настъпване на опасност за движението.
2
Пресякла двете пътни ленти с посока на движение към ул.„Тодор Каблешков”, достигнала
до средата на първата лента в посоката на движение към бул. „Гоце Делчев”, настъпил удар
с л.а. марка „Фиат Пунто”, който удар се реализирал в предна дясна част на лекия
автомобил. Съгласно заключението на АТЕ, произшествието е настъпило на около 6
метра от десния тротоар на ул. „Дойран”, гледано в посока на ул. „Тодор
Каблешков”. В момента на пресичането, пешеходната се е намирала на 8,5 метра от линията
на ориентира, свързваща левия и десен тротоар на ул. „Дойран“ и на около 6,5 метра от
мястото, на което свършва вътрешната част на тротоара на ул. „Дечко Йорданов”.
Следователно тя не е пресичала по продължението на десния тротоар на ул.„Дечко
Йорданов” и е доказано пълно и главно, че пресичането е извършено значително след
кръстовището, извън протежението на тротоара на посочената улица и е направено в района
на № 26, където няма пешеходни пътеки и пътната маркировка е от типа „M2 - двойна
непрекъсната линия, т.е. установено е твърдението, че ищцата е пресичала в нарушение на
чл.113 ЗДвП. Установена е и посоката на движение на пешеходната - от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Преминаването е извършено между паркирани
автомобили, които са ограничавали видимостта на водача, но и са заемали част от ширината
на уличното платно. Така изминатото разстояние от пешеходеца от момента, в който е
излязъл от реда на паркираните автомобили, до момента на удара е значително по-малко
предвид ширината, заемана от паркираните превозни средства. Доказано е, че пешеходката
при обикновено наблюдение е могла да възприеме извършващия ляв завой л.а., като не са
били налице обективни пречки, възпрепятстващи я да съобрази движението си с
отстоянието, на което се е намирал автомобила, нито пречещи и да преустанови
своевременно пресичането и да пропусне преминаващия автомобил, намиращ се на пътя с
предимство. Затова счита, че изводите на СГС за извършено от водача на л.а.„Фиат Пунто"
нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП са незаконосъобразни и неправилни.
Доказани са пълно и главно възраженията на ответника за извършено от ищцата нарушение
на материалния закон - чл.113 ЗДвП, което нарушение е обуславящо и е в причинна връзка
за настъпване на произшествието. Намира постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с
компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за
постановен в нарушение на материалния закон - чл.45 и 52 ЗЗД, постановен в отклонение от
задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че на компенсиране подлежат
вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се компенсират съответно към
момента на тяхното възникване. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
3
Ищцата С. Г. Н. твърди, че на 23.11.2019 г. е настъпило ПТП в гр. София по вина на
водач на л.а.Фиат Пунто с ДК № ***, деликтната отговорност на който е била обезпечена
при ЗК Лев Инс АД, неизплатил й обезщетение след предявена пред него писмена претенция
на 27.11.2019 г.; причинени са й телесни увреждания при удар като пешеходец, придвижващ
се по продължение на тротоара на ул.Дечко Йорданов за пресичане на ул.Дойран в
гр.София, изразяващи се в кръвонасядания на глава, ляв лакът и дясна поясноседалищна
област, охлузване на ляво коляно, контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на
рамо на лява лонна кост и лява хьлбочна кост, фрактура на таза, счупване на тяло в лява
кръстна кост, контузия на ляво коляно, хематом на дясна подбедрица и счупване на пубиса
(срамната кост), наложили строг постелен режим и ползване на помощни средства;
претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и влошено психично
състояние, справедливото обезщетяване на които възлиза на 150 000 лева. Претендира
посочената сума, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба -
04.03.2020 г., и разноските по производството.
Ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва иска, възразявайки че обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП, са различни от изложените в ИМ - пресичането е
осъществено не при спокоен ход на ищцата и не на продължение на тротоара, а значително
след кръстовището, на което същата твърди да е пресичала; настъпването на ПТП е по
причина на ищцата, предприела внезапно и бързо пресичане на пътното платно на необоз‐
начено за пресичане от пешеходци място, което прави удара непредотвратим за застра‐
хования при него водач; не са причинени твърдяните вреди и не е налице причинна връзка
на ПТП с твърдените от нея вреди, обезщетението за които е многократно завишено. Счита,
че ищцата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл.113 и 114 ЗДвП, като преди
да предприеме пресичането, не се е съобразила с приближаващото превозно средство,
навлязла е внезапно на платното за движение, предприела е пресичане при ограничена
видимост или е удължила ненужно времето си за пресичане, респ. е спряла без
необходимост на пътното платно. Затова моли при условията на евентуалност, ако съдът
намери исковата претенция за основателна, да намали размера на претендиранато
обезщетение като завишен. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 23.11.2019г., около 11.40 часа, в гр.
София водачът на л.а.Фиат Пунто с ДК № *** - З. Т., движейки се по ул. Дойран в посока на
движение от бул. Гоце Делчев към бул.Тодор Каблешков и в района на № 26, участва в
ПТП с пешеходката С. Г. Н., пресичаща от дясно на ляво по посока на движение на
автомобила.
Горното се установява от заключението по депозираната на л.126 АТЕ, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична
видимост в гр. София на кръстовището на ул. Дойран с ул. Дечко Йорданов, по която в лява
пътна лента в посока от бул.България към бул.Борис III се движел л.а.Фиат Пунто, спрял за
пропускане на движещите по ул.Дойран автомобили и потеглил като навлязъл в
кръстовището, извършвайки маневра ляв завой, за да се включи в движението по ул.
Дойран, където ищцата С.Н. предприела пресичане от дясно на ляво по посока на движение на
автомобил Фиат Пунто, като водачът на автомобила не намалил скоростта и не променил посоката
4
на движение, и продължил да извършва ляв завой с около 25 км/ч, а пешеходката със
спокоен ход (с около 3.2 км/ч или около 0.9 м/секунда) преминала дясната пътна лента и
навлязла върху лявата пътна лента, без да спира, поради което се реализирал ударът.
Автомобилът с предната си дясна част челно в зоната на десния фар на автомобила ударил
пешеходката от лявата й страна, като резултат от удара, който бил под масовия център на
тялото й, била качена върху предния капак на автомобила, без да достига с главата си до
предното стъкло, като след удара била отхвърлена напред и под малък ъгъл надясно, като
се е установила на мястото, удостоверено в протокола за оглед, а автомобилът продължил
движението си и спрял контролирано в дясно на платното за движение. Вещото лице
изяснява, че мястото на удара по широчина на платното за движение на ул. Дойран е на
около 6 м. вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила, а по дължина на
платното на около 3-4 м. от линията на ориентира по посока на движение на същия
автомобил, като ударът е настъпил върху лявата пътна лента на ул. Дойран в посока от
бул. Гоце Делчев към бул.Тодор Каблешков и върху продължението на десния тротоар на
ул.Дечко Йорданов. От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на автомобил Фиат Пунто със системите за
управление, който не е задействал своевременно спирачната система на автомобила
и реализирал закъснение, от което последвал ударът с пешеходката, като преди
настъпването на процесното ПТП и двамата участници са имали възможност да се
възприемат от момента на навлизане на пешеходката върху платното за движение и
паркираните автомобили върху дясната лента на ул.Дойран не ограничавали
видимостта помежду им. Заключението изяснява, че водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара като не потегля преди преминаването на пешеходката по
него. Такава възможност от своя страна е имала и пешеходката като преустанови
движението си върху пътното за движение преди да навлезе върху лявата пътна лента, в
момент, в който автомобилът я е приближавал.
Деликвентът З. Т. твърди, че управляваният от него л.а. се е движел по ул.Дечко
Йорданов като навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра ляв завой, за да се включи
в движението по ул. Дойран, където ищцата С.Н. предприела пресичане на пътното платна
на ул. Дойран отдясно на ляво по посока на движение на автомобил Фиат Пунто и в която
лява пътна лента в същата посока на движение настъпил удара помежду им. В дясната лента
на пътното платно на ул. Дойран по посока на движение на л.а.Фиат Пунто и извън района
на кръстовището с ул. Дечко Йорданов имало паркирани автомобили, измежду които се
появила внезапно пешеходката.
СГС не е кредитирал показанията на св. З. Т. за наличието на паркирани автомобили
в дясната лента в района на кръстовището и че мястото, от което ищцата С.Н. е предприела
пресичането, е било измежду паркирани на пътното платно на ул. Дойран автомобили. В
тази част показанията на свидетеля се опровергават от установените по делото данни въз
основа на експертните заключения на АТЕ, използвала и констатираното в протокола за
оглед и фотоалбума към него относно мястото на настъпване на процесното ПТП и
пътната обстановка, при която то е настъпило, вкл. и за възможността на водача да
възприеме при предприетата от него маневра, навлизащ в кръстовището пешеходец,
въпреки наличие на паркирани автомобили в дясната лента на ул. Дойран, както и от
възможността му безпрепятствено той да паркира управлявания от него автомобил именно
в тази лента непосредствено след произшествието по установените данни на протокола,
експертизата и св. К. С..
САС споделя извода на СГС, че в идимостта между пешеходеца и водача на л.а. е
била взаимна. Няма данни за препятствия, ограничаващи видимостта.
От друга страна обаче на мястото няма пешеходна пътека и според настоящия
състав това не е продължение на тротоар, тъй като ищцата, е навлязла на пътното
платно, от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. и на място, което не е
обозначено за преминаване на пешеходци, като навлизането на пътя е предприето без да се
съобрази недостатъчното разстояние, на което се е намирал в същия момент л.а., което
5
действие е предприето въпреки възможността при обикновено внимание, да възприеме
пътната обстановка и предвиди възможността от настъпване на опасност за движението. В
ИМ е изложено, че на посочената дата ищцата е предприела пресичане на ул.„Дойран”, като
преди това действие се намирала на десния тротоар на тази улица, гледано в посока на ул.
Тодор Каблешков”. Изложено е също, че се движела по продължение на тротоара на ул.
„Дечко Йорданов”. Пресякла двете пътни ленти с посока на движение към ул.„Тодор
Каблешков”, достигнала до средата на първата лента в посоката на движение към бул. „Гоце
Делчев”, настъпил удар с л.а. марка „Фиат Пунто”.
Съгласно заключението на АТЕ, за което вещото лице се е обосновано с
геометричните размери на кръстовището, намерените находки съгласно протокола за ПТП и
деформациите на автомобила, произшествието е настъпило на около 6 метра от десния
тротоар на ул. „Дойран”, гледано в посока на ул.„Тодор Каблешков”. В момента на
пресичането, пешеходната се е намирала на 8,5 метра от линията на ориентира, свързваща
левия и десен тротоар на ул. „Дойран“ и на около 6,5 метра от мястото, на което свършва
вътрешната част на тротоара на ул. „Дечко Йорданов”. Така е опровергано твърдението й, че
е пресичала по продължението на десния тротоар на ул.„Дечко Йорданов” и е доказано
пълно и главно, че пресичането е извършено значително след кръстовището, извън
протежението на тротоара на посочената улица и е направено в района на № 26, където
няма пешеходни пътеки и пътната маркировка е от типа „M2 - двойна непрекъсната
линия, т.е. установено е твърдението, че ищцата е пресичала в нарушение на чл.113
ЗДвП. Установена е и посоката на движение на пешеходната - от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобила. Доказано е, че пешеходката при обикновено
наблюдение е могла да възприеме извършващия ляв завой л.а., като не са били налице
обективни пречки, възпрепятстващи я да съобрази движението си с отстоянието, на което се
е намирал автомобила, нито пречещи й да преустанови своевременно пресичането и да
пропусне преминаващия автомобил. В този смисъл и двамата имат вина за настъпване
на ПТП, като тази на водача е многократно по-голяма, още повече пешеходката е
възрастна жена на 71г., което предполага по-бавни реакции респ. изисква по-голяма
загриженост от страна на водачите на МПС. Ето защо и с оглед гореизложеното САС
намира за неправилен извода на първа инстанция, че възражението за съпричиняване от
страна на пострадалата е недоказано пълно и главно. Затова съдът намира възражението
за съпричиняване за доказано пълно и главно, като поведението на пешеходката се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Същото се
определя на 30%.
От заключението по депозираната на л.132 СМЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП като
пешеходец, ищцата получава следните телесни повреди, а именно : контузия на главата;
мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на лява лонна (срамна) кост; счупване
на долно рамо на дясна срамна кост на таза; счупване на крило на лява хълбочна кост;
счупване на тяло на кръстна кост на таза; хематом на лява седалищна област и контузии и
кръвонасядания в областта на главата, левия лакът и ляво коляно, като счупванията й
(представляващи пет контузии в областта на таза) са довели до трайно затруднение на
движенията на долните крайници и снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а в останалата си
част уврежданията са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за
живота или само болки и страдания. За тези травматични увреждания ищцата е получила
спешна медицинска помощ и болнично лечение във ВМА, където след проведени прегледи
и изследвания, при които са установени предходни и придружаващи й заболявалия -
белодробна тромбоемболия, болест на Крон и варикоза на долните крайници, и извършени
електрокардиография и хистероктомия, е предписано неоперативно лечение при строг
постелен режим с включени различни терапии. След гладко протекъл болничен период
ищцата била изписана на 25.11.2019г. с предписания постелният режим да продължи още 35
дни, след което да бъде изправена от леглото и да осъществява движение с помощта на
проходилка, като периодът на лечение и възстановяване на ищцата до възможност да се
6
придвижва сама бил осъществен за срок от 6 месеца. Според вещото лице болките и страданията на
ищцата са били с висок интензитет през първите 2 месеца непосредствено след
произшествието и в продължение на около 1 месец от провежданата рехабилитация, като
около 1 година след произшествието ищцата продължавала да търпи болки най-вече в
тазовите кости, три от които останали незараснали (така рентгенографии от 19.09.2020 г.) и
поради което се налагало честото използване от нея на седативни и обезболяващи
средства. Понастоящем окончателно са зараснали само фрактурите на кръстната кост и
лявата хълбочна кост. Невъзможността да бъде проведено оперативно лечение е довело до
разместване и незарас- тване на три от счупените тазови кости, което оказвало негативно
влияние в придвижването й, което тя е успяла да възстанови до 6 месеца с помощни
средства, а понастоящем без такива, но с щадяща и леко накуцваща походка, което й
състояние оставало трайно именно поради невъзможното оперативно възстановяване на
счупените кости. Ищцата имала и нарушение на абдукцията (движението в страни) на левия
долен крайник с около 15 градуса, трудно се изправяла след клякане и трудно изкачвала
стълби. Като обременяването на гръбнака й при придвижване и накуцващата походка
водели до очаквани артрозни изме нение на поясните прешлени.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Т.
/деликвент/ и св.С. /дъщеря на ищцата/, разпитани в о.с.з. на 03.02.2021г.
От показанията на св.С. - дъщеря на ищцата се установява, че тя е разбрала за
произшествието от телефонно обаждане на майка си, която й обяснила, че не можела да се
движи след удар от кола и нямала ясен спомен за случилото се. Видяла я в Спешното
отделение на ВМА. Майка й била объркана, имала видимо нараняване по главата, гадене и
не можела да си движи долните крайници, като след проведените прегледи и изследвания не
е било проведено оперативно лечение на уврежданията предвид нейни предишни
заболявания. След нейното изписване месеци наред тя се грижела за майка си, тъй като
трябвало да бъде на постелен режим - без никакви движения. Заявява, че след престоя на
майка й в Неврохирургията на болницата, заради мозъчното сътресение което получила, тя
започнала да получава паник атаки - стряскала се изведнъж и ръцете й започвали да
треперят, като тези й състояния постепенно се задълбочавали, имала уплаха, стрес и се
паникьосвала при пресичане на път, страхувала се да излезе сама навън, а преди да излезе се
вкопчвала в дъщеря си, пребледнявала и започвала да трепери. Тези й състояния наложили
да потърсят помощ от психиатър, за което приемала допълнителни медикаменти.
От заключението по депозираната на л.224 СПЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат от процесното
произшествие С.Н. е развила остра стресова реакция, преминала след това в
посттравматично стресово разстройство, като коморбидитет на влошено рецидивиращо
депресивно разстройство - тежък депресивен епизод, без психотични симптоми, с изразена
страхово-тревожна и депресивна симптоматика. Продължило е в значимия си вид около
една година и понастоящем имало остатъчни симптоми, сочещи за непълна ремисия, като
лечението й е започнало след изписването й от болница, продължавало и следвало да
продължи след възстановяване на психичното й със тояние.
На 27.11.2019г. ищцата сезирала ответното дружество с искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
7
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като водачът на л.а. е извършвал маневра ляв завой, без да се убеди, че е
пропуснал всички движещи се в района на кръстовището л.а. /дори напротив опитал се да
премине преди насрещно движещ се неустановен л.а./, като именно затова не е забелязал
пешеходката, но е имал обективната възможност за това – нарушение на чл.116 ЗДвП.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на причинени телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата;
мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на лява лонна (срамна) кост; счупване
на долно рамо на дясна срамна кост на таза; счупване на крило на лява хълбочна кост;
счупване на тяло на кръстна кост на таза; хематом на лява седалищна област и контузии и
кръвонасядания в областта на главата, левия лакът и ляво коляно, като счупванията й
(представляващи пет контузии в областта на таза).
Съдът съобрази факта, че за лечението на травмите е проведено единствено
консервативно лечение, поради наличието на други придружаващи заболявалия -
белодробна тромбоемболия, болест на Крон и варикоза на долните крайници, и така е
предписано неоперативно лечение при строг постелен режим, че около 1 година след
произшествието ищцата продължавала да търпи болки най-вече в тазовите кости, три от
които останали незараснали (така рентгенографии от 19.09.2020 г.) и поради което се на‐
лагало честото използване на седативни и обезболяващи средства. Съдът съобразява, че към
момента окончателно са зараснали само фрактурите на кръстната кост и лявата хълбочна
кост. Невъзможността да бъде проведено оперативно лечение е довело до разместване
и незарастване на три от счупените тазови кости, което оказва негативно влияние в
придвижването й, което тя е успяла да възстанови до 6-7 месеца с помощни средства, а
понастоящем без такива, но с щадяща и леко накуцваща походка, което състояние остава
трайно, именно поради невъзможното оперативно възстановяване на счупените кости.
Ищцата имала и нарушение на абдукцията (движението в страни) на левия долен крайник с
около 15 градуса, трудно се изправя след клякане и трудно изкачва стълби. Като
обременяването на гръбнака й при придвижване и накуцващата походка водят съответно до
очаквани артрозни изменение на поясните прешлени. Общото здравословно състояние
на ищцата към настоящия момент е възстановено, но са налице остатъчни
постравматични усложнения, ще има болки и страдания в областта на счупването при
промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот. САС
съобразява факта, че се е нуждаела от чужда помощ, поради затруднения в хигиенно-битово
отношение, че ограничената възможност за придвижване е причинила, освен физически, и
емоционален дискомфорт – започнала да получава паник атаки и не излиза сама навън, тъй
като е жена в напреднала възраст - 71г., към датата на ПТП - през 2019г., който се изразява в тежък
депресивен епизод, без психотични симптоми, с изразена страхово-тревожна и депресивна
симптоматика. Затова съдът намира, че присъденият размер от общо 70 000 лева не е съобразен с
икономическата конюктура в страната за 2019г., обема на вредите и наличието на трайни последици -
ограничения обем на движение. Затова обезщетението следва да бъде увеличено по размер до 100
000 лв. при отчитане на 30% съпричиняване или следва да се присъдят 70 000 лв.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на поканата т.е.
8
27.11.2019г. Същата обаче правилно е присъдена така, както е поискана в ИМ, считано от
04.03.2020г. с оглед диспозитивното начало в процеса.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде потвърдено, макар и с различни правни изводи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 125 000 лв., като и двете жалби са неоснователни по
същество. Затова разноските следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска – 70 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени и не
следва да се присъждат.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА жалбоподателят-ответник следва да бъде
осъден да заплати на адв.В. О. сумата 3156 лева, представляваща адв.възнаграждение с
включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за предоставената безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част
на иска /70 000 лв./
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 900 лв., съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК. От тях дължими са само 396 лв., както и 250 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266049/07.10.2021г. постановено по гр.д. № 2770/2020г.,
по описа на СГС, ГО, 29 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** № 11, със съдебен адрес:
гр. ***, ул. *** № 38, партер, ап. 2, адв.В. В. О., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК Лев Инс АД,
ЕИК121130788, гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 396 лв./триста
деветдесет и шест лева/ направени разноски пред въззивна инстанция с оглед уважената част
от иска, както и сумата от 250 лв./двеста и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД, ЕИК121130788, гр.София, бул."Симеоновско шосе" №
67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.В. В. О. гр.***, ул. *** № 38, партер, ап. 2, сумата от
3156 лв. / три хиляди сто петдесет и шест лева / адвокатско възнаграждение с вкл.20%
ДДС за явяване пред въззивна инстанция, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
В необжалваната осъдителна част до 25 000 лв. решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
9
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10