Присъда по дело №28/2022 на Районен съд - Провадия

М О Т И В И

към присъда по НОХД №28 по описа за 2022 год. на Провадийския
районен съд – III състав.

Варненска районна прокуратура – ТО - Провадия е внесла обвинителен
акт срещу А. О. С., за това, че:
На 26.03.2021 г., в с. *****, общ. *****, обл. *****, нарушил мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората със Заповед
№ РД-01-610/22.10.2021 г. и Заповед № РД-01- 167/12.03.2021 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, след като е бил
поставен под 10- дневна карантина с начална дата 20.03.2021 г. с предписание
за поставяне под карантина с изх. № 1818815/20.03.2021 г. на директора на
Столичната регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението си да
не напуска адреса, на който е поставен под карантина, а именно с. *****, общ.
*****, обл. ***** и е напуснал посочения адрес, като деянието е извършено
по време на пандемия, свързана със смъртни случаи от COV1D-19-
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява, същият
е уведомен с изпратената му призовка за възможността по чл.269 НПК,
поради което като взе предвид разпоредбата на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК съдът
е приел, че разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за
разкриване на обективната истина.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП – ТО – Провадия
поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната
квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Иска се на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условието на чл.55 от НК
Защитникът на подсъдимия пледира, че в хода на съдебното
производство от събрания доказателствен материал не е установено по
безспорен начин, че С. е извършил деянието от субективна страна, доколкото
не е бил запознат със заповедта на Министъра на здравеопазването, а
издаденото предписание не посочвало какво поведение се изисква от него.
Приема, че нормата на чл.355 от НК като бланкетна може да бъде попълнена
само с разпоредба, която има нормативен характер. Заповедта не е породила
действие, защото не била обнародвана в ДВ, в съответствие на чл.78, ал.2 от
АПК и чл.5, ал.5 от КРБ. В евентуалност излага съображения за прилагане на
чл.9, ал.2 от НК.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
1

за установено от фактическа страна следното.
На 11.03.2020 г. Световната здравна организация е обявила пандемия от
COVID 19, свързана със смъртни случаи.
Подс. А. С. живеел в с. *****, общ. *****, обл. *****. Към месец март
2021 год. той се намирал на работа във Федерална Република Германия.
Към него момент действала Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс и във
връзка с предложение на главния държавен здравен инспектор. Съгласно т. 13
от Заповедта- Всички близки контактни на потвърден случай на COVID- 19,
съгласно Приложение № 4, подлежат на 10- дневна карантина, считано от
последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в
дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на
съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него
длъжностно лице. Съгласно т. 14- под карантина за срок от 10 дни се
поставят и лицата, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал.
2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно т. 15- в периода на
карантината лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение №6.
Съгласно т.19 - Предписанията, с които се поставят под карантина лицата по
т. 14 могат да се издават и в електронна форма, при наличие на техническа
възможност. Запознаването със съдържанието се удостоверява с полагане на
подпис върху електронното устройство и подписване на декларация за
запознаване със съдържанието на предписанието.
Към този момент на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в
от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във
връзка с Решение № 72 на Министерския съвет (МС) от 26.01.2021 г. за
удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г.
извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на МС от
12.06.2020 г., Решение № 418 на МС от 25.06.2020 г., Решение № 482 на МС
от 15.07.2020 г., Решение № 525 на МС от 30.07.2020г., Решение № 609 на
МС от 23.08.2020 г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020 г., и Решение № 855
на МС от 25.11.2020 г. и предложение на Главния държавен здравен
инспектор. Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-
167/12.03.2021 г., с която била въведена временна забрана за влизане на
територията на Р България, считано от 13.03.2021 г. до 30.04.2021 г., както
следва:
1.Временно било забранено влизането на територията на Р България на
всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични
пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт.
2

2.Забраната по т. 1 не се отнасяла за:
а) българските граждани, гражданите на държави членки на
Европейския съюз и др.
Съгласно т. 8 от същата заповед, българските граждани, които не
предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COV1D- 19, се поставят под карантина за
срок от 10 дни, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или на оправомощено от него заместник-
директор.
На 20.03.2021 г. подс. С. влязъл на територията на страната през ГКПП
„Летище ****“. При влизането на обвиняемия в страната му било издадено
предписание за поставяне под карантина с изх. №1818815/20.03.2021г. от
директора на Столичната регионална здравна инспекция за поставяне под 10-
дневна карантина с начална дата 20.03.2021г. на адреса си в с. *****, общ.
*****. При издаване на предписанието било изготвено писмено
удостоверение за връчване на предписание от служител на Столичната РЗИ,
което подсъдимия подписал.
След това подс. С. се придвижил до дома си в с. *****, общ. *****, и
започнал да спазва предписанието за поставяне под карантина. Няколко дни
след това, неустановено по делото лице се обадило на подсъдимия и му казал,
че спешно трябва да се върне в Германия и да започне работа. По тази
причина на 26.03.2021 г. подсъдимият нарушил предписанието и напуснал
адреса, на който бил поставен под карантина и на същата дата напуснал
страната през ГКПП „Дунав мост“ Русе.
Три дни по- късно, на 29.03.2021 г. свидетелите Х. и П., служители на
РУ- Провадия, извършили проверка на адреса на подс. С. в с. ***** и
установили, че не там.
Подсъдимият А. О. С. е роден на 28.09.2000г. в гр. ****, с постоянен
адрес с.*****, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото доказателства: гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св.Х. Х., св. М. П. и чрез прочитане на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК на показанията на майката на
подсъдимия – св. М. С., постановление за привличане на обвиняем и
обясненията на подсъдимия, свидетелството за съдимост на подсъдимия,
справка характеристични данни, справка задгранични пътувания, че на
26.03.2021г. е напуснал Република България през ГКПП Русе, „Дунав мост” с
л.а. рег. № Н1706ВХ, разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина, предписание изх. №18-
18815/20.03.2021г. на Столична Регионална здравна инспекция, както и
останалите писмени доказателства по делото.
3

От показанията на св.Х. – служител при РУ - Провадия се установява,
че А. С. е бил под карантина, във връзка с което през месец март бил проверен
дали спазва същата. Лицето не било на адреса, а по сведение на майката
предната вечер заминал с автобус за Германия. Свидетеля посочва, че
познава подсъдимия и майка му и знае, че преди карантината той работел в
Германия. Преди това през 2021г. пак бил така под карантина.
Свидетелят М. П. – служител при РУ – Провадия, излага пред съда , че
предвид служебните им ангажименти на него и колегата му по контрола по
спазване на карантината края на март 2021г. извършили проверка на лицето
А. С.. Установили, че той не бил на адреса. Майка му споделила, че предната
вечер е заминал за Германия, че тя му е казала да не тръгва, но той не я
послушал, тъй като имал работа там и тя била по-важна. В противен случай е
щял да бъде изгонен от работа.
От показанията на св. С., родител на подсъдимия, се установява, че той
работи и живее в Германия. Поради необходимостта да урежда документи в
България се прибрал през аерогара ****. Присъствала, когато синът е бил
уведомен от полицейски служител, че е поставен под карантина и той си я е
спазвал. Два или три дни преди да приключи десетдневната карантина му се
обадили от Германия по телефона и му казали, че спешно трябва да се върне
в Германия и да започне работа. Посъветвала го да си изчака края на
карантината, но той й обяснил, че може да остане без работа и затова тръгнал.
Пътувал с микробус.
Съдът кредитира свидетелските показания, които са подробни,
взаимнодопълващи са и кореспондиращи с останалия приет по делото
доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка не е спорна, като в подкрепа на същата
са приобщените гласни и писмени доказателства. По делото не е спорно, че
на 26.03.2021г. подсъдимият С. е напуснал мястото, където е следвало да
спазва карантина.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал
безспорно се установяват обективните и субективни признаци на
осъществено от подс. С. престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е бил запознат с издаденото му предписание за спазване
на карантина, като на същия е връчена декларация /лист 14 от ДП/.
Последният е бил наясно какво поведение следва да спазва предвид
поставянето му под карантина, като изрично е посочил адреса си, на който да
бъде извършено това. Ето защо съдът приема за неоснователни възраженията
на защитника в това отношение, че подсъдимият не бил запознат, че не трябва
да напуска адреса.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.1 НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба,
4

правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората. Нормата от особената част на НК е бланкетна и
препраща към нормативни актове /наредба, заповед или закон – ако
правилата и мерките са регламентирани с него/, чрез които са били въведени
от по-рано нормативни изисквания или изисквания на общ административен
акт /каквато се явява заповедта на министъра, а не чрез индивидуален
административен акт/, непозволяващи или ограничаващи разрастването на
случаите на заразяване на хора на територията на цялата страна или на
определен район /така, Решение № 193 от 13.01.2021 г. на ВКС по н. д. №
806/2020 г., II н. о., НК/.
Действалата Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. и Заповед № РД-01-
167/12.03.2021г. на Министъра на здравеопазването е общ административен
акт и подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.61, ал.2 вр.
чл.63, ал.14 от ЗЗДр вр. чл.73 от АПК, поради което несъстоятелни са
възраженията на защитата, че не е породила своето правно действие.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
живота и здравето на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
Формално, от обективна и субективна страна, на 26.03.2021 г.
подсъдимият е нарушил задължителните мерки, издадени против
разпространяването на заразната болест COVID-19. На тази дата
подсъдимият не е изпълнил вменените му /със Заповед № РД-01-
610/22.10.2021 г. и Заповед № РД-01- 167/12.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването и издаденото задължително предписание/ задължения да
спазва 10-дневна карантина на посоченото в предписанието място в с.*****.
Подс. С. напуснал дома си, тръгвайки с лек автомобил към Република
Германия.
Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено извънредно
положение, свързано със смъртни случаи.
Въпреки горното, настоящият състав на съда намира, че в случая за
инкриминираното деяние намира приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК, поради което оправда подсъдимия по възведеното му обвинение.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 от НК изисква от обективна
страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна
болест по хората. Настоящата инстанция изразява съгласие с твърдението на
защитника на подсъдимия, че обществената опасност на деянието, извършено
от него, е явно незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две
хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа
признаците на определен състав на престъпление: когато то не е обществено
опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения, или когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
5

изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза. Престъпленията
по глава XI, раздел III от НК, насочени срещу народното здраве и околната
среда, поначало са такива със завишена степен на обществена опасност. Това
обаче не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, ако при
обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност
— липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие
върху защитените отношения. При конкретната фактическа обстановка
настоящият състав намира, че поведението на подсъдимия може да се
разглежда на плоскостта на предпоставките по втората алтернатива — явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Несъмнено,
инкриминираното поведение на подсъдимия формално осъществява
признаците на неправомерно нарушаване на наложената му забранителна
мярка да напуска адреса, на който е карантиниран и с оглед на това попада в
обсега на наказателноправната забрана по чл. 355, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК.
Същевременно спецификата на конкретната престъпна проява, съдържа в
себе си нисък потенциал за засягане на защитените обществени отношения.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици
от деянието.
На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна
изолация, поради заболяване от Кодив-19 или с оглед контакта му с такова
лице, респективно не е проявил признаци на заболяването в периода на
карантинирането му, до момента на напускане пределите на страната, поради
което с нарушаването на карантината не е възникнала пряка опасност за
живота и здравето на другиго. Инкриминираните му действия са били
мотивирани от необходимостта да се завърне в страната, в която е
обичайното му местопребиваване, а именно Република Германия, за да
продължи работата си, чиято дейност съставлява негов източник на доход.
На следващо място, съдът взе предвид и данните за личността на
подсъдимия, а именно чистото му съдебно минало и липсата на доказателства
за извършени правонарушения, трудовата му ангажираност, поради което
прецени, че се касае за лице с положителни характеристични данни, т.е.
процесното деяние има инцидентен характер.
При това положение, обществените отношения, обект на защита по
глава XI, раздел III от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна
степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно.
Изложеното очертава конкретното деяние, като малозначително, поради
явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице
основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК за признаване на подсъдимия А. С.
6

за невинен и оправдаването му по предявеното обвинение за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 , вр. ал. 1 от НК.
РС Провадия осмисли възможността да наложи административно
наказание на подсъдимия, доколкото извършеното деяние съставлява
административно нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за здравето. В
конкретният случай обаче тази възможност не следва да бъде реализирана,
тъй като съдът прецени, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН. В
горния смисъл се е произнесъл и Варненски окръжен съд по идентичен казус
по ВНОХД №759/2022г.
Водим от горното, съдът, постанови присъдата си.

06.12.2022г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	40
Дата:	2 декември 2022 г.
Съдия:	Десислава Георгиева Петрова

Дело:	20223130200028
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 януари 2022 г.

Присъда по дело №28/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите