РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8684 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана искова молба от А.В.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** в качеството си на майка и законен представител на детето
А.В. К. ЕГН ********** срещу В.П.К. ЕГН ********** ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр.
чл.142, ал.1, вр. чл.143, ал. 2 СК и чл.149 СК: за предоставяне
упражняването на родителските права
по отношение на детето А.В. К. на майката; за определяне на местоживеенето на
детето при майката; за определяне на
режим на лични отношения с баща на
детето, както следва всяка втора събота от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа,
по всяко друго време със съгласието на майката; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от датата на
депозиране на исковата молба, платима от първо до пето число на месеца, за
който се отнася до настъпване на причини за нейната отмяна или изменение, ведно
със законната лихва върху нея, както и
издръжка за минало време за периода от 09.11.2016 г. до 09.11.2017 г. в размер
на 250 лева, ведно със законната лихва.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че с ответника са
живели на съпружески начала, от което съжителство имат общ син - А.. Сочи, че
през м. август 2016 г. работодателят й
си е променил мястото на работа от гр. София в гр. Плевен, което наложило
промяна и в местоживеенето й. Твърди, че от този момент с бащата на детето са
във фактическа раздяла. Сочи, че детето останало при нея и, че тя поела грижите
за отглеждането, издръжката и възпитанието му. Твърди, че ответникът се е
дезинтересирал от сина си и е спрял да полага както лични грижи за него, така
и, че е спрял да му дава издръжка, въпреки че работи по трудов договор и
получава доходи. Излага, че с ответника не са успели да постигнат споразумение
по чл.127, ал.1 СК относно упражняване на родителските права, местоживеенето на
детето и режимът на лични отношения между А. и баща му. Поради изложеното моли
съда да уважи предявеният иск.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявените искове като основателни и доказани. Твърди, че претендирания
размер на издръжката е справедлив и съответства на установените и доказани по
делото разходи, които има майката за осигуряване на квартира на детето,
извънкласни занимания, допълнителни помагала за училище, както и за елементарни
битови, жизнени и нормални условия на живот. По отношение на търсената издръжка
за минало време сочи, че не претендира такава за м. 07. и 08.2017 г., доколкото
детето през тези два месеца е било при баща си. Претендира издръжка и за м.
април 2017 г., доколкото детето е било при баща си за 6-7 дни. Поради
изложеното моли съда да уважи предявените искове и да им присъди разноски. Моли
съда да допусне и предварително изпълнение на решението в частта относно
претендираната издръжкка.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че не твърденията на ищцата, че се е дезинтересирал от детето не
отговарят на истината. Излага, че в периода от 01.07.2017 г. до 31.08.2017 г.,
както и през априлската си ваканция детето е живяло при него в гр. София,
където той изцяло е поел издръжката му. Сочи, че освен това е давал лично пари
на ищцата за издръжка, без обаче да й е искал документ за това. Твърди, че
редките му срещи с детето се дължат на факта, че той живее в гр. София, а
детето в гр. Плевен и поради ниското му трудово възнаграждение не може да
пътува често до гр. Плевен и там да наема хотел, за да се вижда със сина си.
Претендира режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа в събота до 17.30 в неделя,
официалните празници и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката. По отношение на издръжката моли съда да уважи същата до
размера от 130 лева, както поради факта, че получава заплата в размер на 500
лева, така и поради факта, че и ищцата дължи издръжка на сина им. Излага и, че
ищцата не е декларирала доходите, които е получавала като касиер в блока, в
който живее. Твърди, че не получава странични доходи, както и, че няма движими
или недвижимо имущество, от което да получава същите за да заплаща
претендирания размер на издръжка. Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата
за минало време, тъй като същата не е искала издръжка от него. Моли съда и в
случай, че уважи същата тя да бъде в размер от 110 лева, както и да изключи от
нея м. април, юли и август 2017 г., тъй като детето в този период е живяло при
него.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на
ответника сочи, че предявените искове за издръжка са доказани по основание, но
не и по размер. Твърди, че разходите за учебни помагала и тези за футбол не са
в голям размер и не утежняват разходите по детето. Сочи, че разходите, които се
правят за посещение от страна на детето на уроци по тенис не са доказани.
Излага, че детето е здраво, няма нужда от уроци, които да обосновават размера
на търсената издръжка. Моли съда при постановяване на решението да вземе
предвид доходите на ответника, жизнения минимум, който следва да има за да
живее, обстоятелството, че ще посещава гр. Плевен, където ще наема хотел, за да
вижда сина си. По отношение на издръжката за минал момент моли съда същата да
бъде уважена в минимален размер, като се изключат месеците април, юли и август.
По отношение на режима на лични отношения моли същия да бъде уважен, така както
е посочен в отговора на исковата молба. Претендира и присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето А.В. К. ЕГН ********** се установява, че негови родители са А.В.М. и В.П.К..
Установява се от приложената по
делото служебна бележка, че детето е записано в трети клас за учебната
2017/2018 г. в ***.
Видно е от представената служебна
бележка с изх. № 518/1306/30.10.2017 г.,
издадено от *** се установява и какво е брутното трудово възнаграждение на
майката в периода от 10.2016 г. до 09.2017 г.
По делото е депозирано и
допълнително споразумение към трудов договор №194/22.02.2016 г., от който се
установява, че брутното трудово възнаграждение на майката на детето е в размер
на 510 лева.
От приобщената по делото служебна
бележка от *** се установява, че детето посещавало тренировки по тенис през
2017 г.
Установява се от приобщената по
делото служебна бележка, издадена от ***, че детето тренира в спортна площадка
„Замъка“ и заплаща месечна такса в размер на 20 лева.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се сочи: че от
29.08.2016 г. до настоящия момент основни грижи за детето полага неговата
майка, която получава подкрепа и от своите родители; че на детето е осигурена
сигурна и защитена среда, облекло, пълноценна храна, здравеопазване и лично
пространство; че съществува силна емоционална връзка между майката и детето; че
детето желае да се вижда с баща си, но предпочита да живее с майка си. Прави се
извод, че майката притежава необходимия родителски потенциал и ресурс и
осигурява нормално физическо, психическо, нравствено, интелектуално развитие на
сина си; че детето се отглежда при подходящи жилищни, хигиенно- битови условия,
които способстват неговото развитие; че размерът на издръжката трябва да бъде
съобразен с нуждите, възрастта и потребностите на детето, като отговорност за
създаване на добри условия на живот имат и двамата родители; че е от значение
контактите на детето с двамата родители да са редовни, тъй като майката и
бащата общуват по различен начин, ролите им не са равни и взаимозаменяеми.
В проведеното по делото о.с.з.
изготвилия социалния доклад социален работник М.И. поддържа доклада.
По делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Г.С.Д. и К.И.Б..
Свидетелката Г.С.Д. свидетелства,
че познава ищцата от дълги години, тъй като са израснали заедно. Твърди, че
след връщане на ищцата от София не е виждала ответника, както и, че не й е
споделяла той да е идвал. Разказва, че е близа с А., тъй като майка му го е оставяла да го гледа. Сочи, че детето
ходи на тенис, тъй като тя лично го е водила. Излага и, че детето ходи и на
футбол. Твърди, че и двете тренировки са платени. Сочи, че на ищцата й е трудно
да се справя финансово, затова се е налагало тя да й помага. Разказва, че
майката на детето живее на квартира и плаща наем. Сочи, че детето е било през
лятото при баща си поне за около 20 дни.
Свидетелят К.И.Б., сочи че
познава страните, тъй като съжителства със сестрата на ответника. Твърди, че детето
е идвало при баща си през пролетната ваканция, както и през лятото. Сочи, че е
наясно, че бащата дава пари за сина си, както и, че той лично му е дал 100
лева, за да ги даде на сина си, когато си е тръгвал през пролетната ваканция.
Твърди, че не е виждал друг път ответника да дава пари. Излага, че заплатата на
ответника е около 400-500 лева, като уточнява, че това не е нормална заплата за
София. Разказва и, че ответника живее в едно домакинство с майка си.
По делото е изслушано и детето А.
К., което споделя, че преди датата на о.с.з. е виждал баща си преди три месеца.
Обяснява, че си говорят по телефона по няколко пъти на седмица. Разказва, че
майка му плаща за посещенията му на тенис и на футбол. Сочи, че за тениса не е
наясно колко се плаща, а за футбола е по лев на посещение. Излага, че е ходил
на гости при баща си, като през пролетната ваканция е бил 7 дни, а през лятото
–цялата ваканция. Разказва, че е наясно, че баща му не му изпраща пари.
По делото са изслушани и
родителите на детето. Майката изявява желание тя да упражнява родителските
права, като сочи, че има подкрепата и на близките си. Твърди, че претендира
издръжка, тъй като не може да се справи сама финансово. Бащата не се
противопоставя родителските права да се предоставят на майката. По отношение на
режима на лични отношения сочи, че ще му е трудно да идва да го види, предвид
разходите, които трябва да направи. Сочи, че е наясно, че синът му тренира, но
че не знае кой плаща за спортуването. Излага и, че получава заплата в размер на
около 500 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с
чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по предявената искова молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на му, възможността
за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Не е спорно по делото, че детето се
отглежда и възпитава от майката, която полага ежедневните грижи за него с
помощта на членовете на семейство си. Установи се, че детето е силно привързано
към майка си, чувства се добре в дома, в който се отглежда, където има всички
необходими условия за неговото пребиваване. Като съобрази всички тези фактори и
с оглед становището на бащата, че не се противопоставя родителските права да се
предоставят на майката съдът намира, че именно на нея следва да бъде
предоставено за упражняването на родителските права, като при нея бъде
определено и местоживеенето на детето с оглед предметните предели на
правомощията на съда, визирани в нормата на чл.127, ал.2 СК.
По режима на лични контакти:
Съдът
като взе предвид възрастта, на която е детето, както и неговия пол
счита, че с оглед правилното и хармонично му развитие е необходимо същото да
общува пълноценно със своя баща, да не губи връзка с него, както и същия да
участва пълноценно в неговото отглеждане. В този смисъл следва да се определи
обичаен режим на лични отношения, който да е в интерес на детето. С оглед на
изложеното съдът счита, че режимът на лични отношения следва да бъде определен
както следва: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца от 09.00 часа в събота до 17.30 часа в неделя, с преспиване
както и един месец през лятото, който да не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката.
По отношение на издръжката:
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я дължат
–чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност на родителя се
разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на
едно дете, което
всеки родител дължи, съгласно
чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е
127,50 лева.
При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, посещаваните от него извънкласни
занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
счита, че необходимата месечна издръжка на детето А. е в размер на 280,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че
майката упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание
на детето. Същата получава доходи единствено от трудово възнаграждение. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че са представени доказателства, че и същият реализира единствено
доходи от трудово правоотношение, както и, че живее в едно домакинство с майка
си. Съдът счита, че и двамата родители, които имат безусловно задължение да
издържат непълнолетното си дете, са в трудоспособна възраст, че не са налице
данни същите да страдат от заболявания, които да им пречат да работят и, че при
желание от тяхна страна могат да реализират доходи от своя труд в размер близък
до средния за страната, чрез който да задоволяват потребностите на своето дете.
Фактът, че бащата реализира доходи около минималната работна заплата за
страната не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на своето дете и
не може да бъде предопределящо тя бъде определена в минималния размер. Същото
се отнася и за майката на детето, за която са налице данни, че от началото на
годината престира своя труд срещу минимална работна заплата. Отчитайки
обстоятелствата, че именно майката полага постоянни и непосредствени грижи за
детето и поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането му,
съдът намира, че бащата следва да поеме по-голяма част от определения общ
размер на издръжката, а именно сумата от 150 лева месечно. С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че доводите на ответника, че не
може да заплаща издръжка в по – голям размер от 130 лева, поради факта, че ако
се определи такава той няма да може да посещава сина си в гр. Плевен, са
неоснователни. Действително, за да може бащата да види своето дете следва да
пътува до гр. Плевен. Упражняването на личните контакти на бащата с детето,
така както са определени в режима на личните отношения, не са свързани с
задължително препиване в града. Тоест при една добра организация на бащата и
разбира се със съдействието и на другия родител същият може да взема детето и
да го води в своя дом в гр. София, който не е отдалече от град Плевен, където
да преспива детето и по този начин да не
прави допълнителни разходи за хотел.
С оглед на горните изводи, искът
за издръжка занапред следва да бъде уважен до размера от 150 лв и отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 250лв като неоснователен. Издръжката занапред се дължи от подаването на исковата молба – 10.11.2017 г., с падеж от първо до десето
число на месеца, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване.
Искът с правно основание чл.149 СК следва да
бъде уважен до размера от 115 лв месечно
за периода 09.11.2016 г. до 09.07.2017 г. и за периода от 09.09.2017 г. до
09.11.2017 г., като бъде отхвърлен за разликата над 115 лв. месечно до
претендирания размер от 250лв. Исковете издръжка за минало време за месеците
юли и август 2017 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото
по делото безспорно се установи, че през това време бащата е полагал
непосредствени грижи за детето. Искът за издръжката за месец април 2017 г.
следва да бъде уважен, доколкото детето е гостувало на баща си за период около
седмица. Това гостуване обаче и даване на пари, за да се върне детето до гр.
Плевен не освобождават бащата от плащане на издръжка.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за
бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи, по арг. за противното
от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и държавна такса за определената издръжка за минал момент.
Съдът като взе предвид характера на производството, а
именно такова на спорна съдебна администрация счита, че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в настоящия случай. Това
разрешение следва именно от характера на производството, приложима при спор
относно родителските прав в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. В този смисъл е и трайната практика на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето А.В. К. ЕГН ********** на неговата майка - А.В.М. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като определя и местоживеенето на детето да е при майка му на адрес в гр.
Плевен, ж.к. „Сторгозия“ бл.61, вх. Д, ап.13.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата В.П.К. ЕГН ********** *** с детето
А.В. К. ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца от 09.00 часа в събота до 17.30 часа в неделя, с преспиване
както и един месец през лятото, който да не съвпадат с платения годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето А.В. К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, чрез неговата майка А.В.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, считано
от датата на
предявяване на исковата молба - 10.11.2017 г., с падеж от първо до десето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка
забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 150 лева
до претенидраните 250 лева КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН ********** *** да заплати в полза на детето А.В. К. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 115 лева месечно за периода 09.11.2016 г. до 09.07.2017 г. и за периода от
09.09.2017 г. до 09.11.2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска както за разликата над 115 лв. до пълния предявен размер от 250 лв., така и за месеците юли 2017 г.
и август 2017 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Плевенски районен
съд държавна такса в размер на 262.00лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на предварително изпълнение досежно присъдената издръжка,
на основание чл.242, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: