РЕШЕНИЕ
№ 2303
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110170485 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
370512/22.12.2023г. от ищец Т*** срещу ответника Д. Б. Г., ЕГН **********, с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума 2208,07 елва/лв./,
от които сумата от 1854,19лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в гр.С***, за период от 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 290,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.09.2021г. до 16.08.2023г., и сумата
51,60 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.07.2020г. до 28.02.2022г., ведно със законна лихва за
период от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 12,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху ДР за период от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 26909/08.09.2023г. по чл.410 ГПК по заповедно производство
по ЧГД № 48462/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът в ИМ твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес - гр. С**** Посочва, че съгласно действащите през този период Общи
1
условия/ОУ/ - чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в
срок на задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ- по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Посочва, че сградата-
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Т***, като на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение Т*** е изготвяло изравнителни сметки.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/,
чрез адвокат В. С., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че исковата
молба е нередовна. Оспорва да е възникнало договорно отношение между страните. Оспорва
да има връзка с процесния имот. Твърди, че липсвали данни по делото, които да обвържат
посочения в ИМ абонатен номер с процесния имот, респективно - оспорва да са налице
доказателства да е била открита партида на името на ответника по отношение на процесния
имот. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва да е получавал фактури за
извършената доставка на ТЕ. Поддържа, че по отношение на главницата за ДР не бил
предвиден срок за плащане от страна на потребителя, с оглед което следвало да бъде налице
покана, за да изпадне в забава, каквато липсвала в случая. Оспорва наличието на
облигационни отношения между ищеца и третото лице-помагач, доколкото по делото не бил
представен актуален договор.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва ОИМ на ответник. Моли
съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез адвоката си по пълномощие, поддържат
2
подадения отговор/ОИМ/ и моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
исковете.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т****, редовно призовано, не се
представлява. Представило на съда молба с вх.№ 296590/20.9.2024г. с приложени писмени
доказателства, която е приета от съда/л.143-148/.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и като
съобрази правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на писмени документи като доказателства, както следва –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 241313/29.08.2023г.
по което е образувано предхождащото заповедно по ЧГД № 48462/2023г. по описа на СРС и
доказателство за внесена държавна такса по заповедно/л.13-18/; списък на живущи и брой
апартаменти на адрес гр.С***/; Договор между ЕС и Т**** за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия № 2235 от 16.5.2002г./л.21-22/; Протокол от
Общо събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ от 2.5.2002г. за избор на
фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.23-24/; Съобщения към
Общи фактури от 31.7.2021г./л.25-26/, и от 31.7.2022г./л.27-28/; Извлечение от сметки по
месеци за процесния период за кл.№*** за общо дължима сума от 2208,07лв./л.29/; Договор
при ОУ между ищец Т**** за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т*** на
потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.38/; пълномощно за ищеца за
процесуален представител подал ИМ в съда/л.39/; 2 бр.пълномощни за ответник за адвокат
подал ОИМ по делото/л.59-60, л.73-74/; Писмо на С**** от 12.7.2024г. и от 15.7.2024/л.76-
77/.
По делото е приета молба с вх.№ 210851/26.6.2024г. подадена от ищеца с приложени
към нея всички издадени фактури за процесен имот и за процесен период по ИМ/л.79-142/.
По делото е приета молба с вх.№ 296590/20.9.2024г. подадена от 3-то лице помагач
Т*** с приложени към нея документи за отчет за процесен аб.номер ***, от които се
установява, че ответника е титуляр на откритата партида за същия адрес посочен в ИМ, като
за 2021г. и 2022г. са извършени реални отчети/л.146-147/ .
По делото е прието ЧДГ№ 48462/2023г. по опис на СРС, което е предходното заповедно
производство развило се след заявление по чл.410 ГПК подадено в съда от ищец.
По делото е прието писмо с вх.№ 382785/27.11.2024г. изд.от С..., от което се
установява, че не се съхранява досие за блок с процесния адрес посочен в ИМ.
По делото е прието писмо с вх.№ 388699/2.12.2024г. изд.от С..., към което е приложена
декларация от 26.5.1998г. подадена от ответника за апартамент 10 в гр.С***, от което се
установява, че процесния имот е собственост на ответник по наследяване/л.195-202/.
3
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.161-175/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за сградата, в която се намира
процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото
разпределение, извършено от третото лице – помагач е в съответствие с методиката,
нормативната уредба и проверените документи. В спорния имот, за спорния период е
изчислена консумация за отопление по 4бр.отоплителни тела с разпределители за разход,
отопление за щранг-лира/тяло без уред за измерване, сградна инсталация, и подгряване на
топла вода отчетено за един водомер за топла вода. Общата сума за потребената топлинна
енергия е 2132,16 лева за целия процесен период за имота. Извършените измервания в
АС/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и
цени на ТЕ, действащи през процесния период. В общата дължима сума не са включени
начислените лихви за забава, както и прихващания от предходни периоди, както и суми за
дялово разпределение.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.149-159/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че не са постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от
ответника суми за процесния период възлизат на 2199,55 лева за главници ТЕ и ДР, и за
лихви. Вещото лице е дало заключението си съгласно периодите посочени от съда с
определението по чл.140 ГПК.
Други относими към спора доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК от
заявителя срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответника като наследник е декларирал пред общинските органи наследяването на процесен
имот с адрес същия посочен в ИМ, като след подадената от нея декларация по чл.14 от
4
Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ друга такава декларация за процесен имот не е
подадена, следователно ответникът се явява собственик по наследство. Фактите за
подадената декларация не са оспорени от ответника в настоящото производство.
Ответникът твърде, че не е абонат, но по делото са събрани множество доказателства,
че е наследник на абонат за процесния обект, а също така за откритата партида при ФДР е
отбелязано името на ответник, поради което при ползване на ТЕ и ДР дължи заплащане на
начислените суми.
В разглеждания конкретен случай, ответника, в качеството си на наследник и
собственик на процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на
чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни
отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период
при ОУ.
Възраженията на ответник за липса на облигационна връзка между страните се
опровергават от събраните по делото доказателства, затова са напълно неоснователни.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/старо
название ДКЕВР/. Възражението на ответник, че ОУ не са влезли в сила по отношение на
нея е напълно неоснователно, защото ответникът следва да ангажира доказателства, че в
законово определения месечен срок ги е оспорил по административен ред, нещо което
липсва по настоящото дело, следователно са породени облигационни отношения между
топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и
съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или
ползвател на съответния процесен топлоснабден имот при ОУ, които са публикувани в
пресата/за което по делото са приети надлежните доказателства приложени към ИМ/.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед
на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид
установеното право на собственост на ответника преди и в исковия период, върху жилищен
имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
5
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Поради всичко изложено до тук съдът достига до единствен правен извод, че
ответникът дължи заплащане на начислените суми по предявените искове за главници ТЕ и
ДР начислени за процесен обек с абонатен номер в процесен период по ИМ и предходно
издадена ЗИ по ЧГД№ 48462/2023г.
Направено е възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност на
задълженията /главница и лихви/ с ОИМ, което съдът следва да разгледа. Съгласно ТР
№3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се причисляват към
„периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви и като
такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност. Относно лихвите на основание
чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната погасителна давност. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по
ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение 173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др.
Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл.116
ЗЗД с предявяването на иск от ищеца пред съда, в настоящия случай заявлението по чл.410
ГПК е подадено на 29.8.2023г., в който момент е била прекъсната давността. Давността
следва да се изчисли за три години назад. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена
ТЕ на ответника е погасено за дължими суми с падеж на плащания преди 1.7.2020г., т.е.
обхваща период на доставена услуга 1.5.2020г. – 30.6.2020г. Останалите суми не са погасени
по давност.
С оглед изложеното и предвид заключението на приетата по делото ССЕ съдът достига
до извод, че не са погасена по давност главница за доставена ТЕ в размер на 1722,29лв. и
лихвата към нея за сума от 278,83лв., както и за главница ДР в размер на 51,60лв.
При така установеното съдът намира исковете са частично основателни и следва да ги
уважи в посочените размери, без сумите погасени по давност. Сумите погасени по давност
следва да се отхвърлят, като съдът уважава възражението за изтекла погасителна давност,
направено от ответника с ОИМ.
По отношение на лихвата за забава начислена върху главница ДР същата следва да се
отхвърли, защото липсва покана към ответник за заплащането й, като такава е направена
едва с подаването на заявление по чл.410 ГПК пред съда и връчване на ЗИ на ответник
издадена по заповедната част на производството. В ОУ на ищец липсва уредба за това от кой
6
момент ответникът изпада в забава за неплатени главници за ДР, затова следва да е била
отправена покана за плащане преди да се подаде в съда заявление по чл.410 ГПК. Затова
така начислената лихва за забава върху главница ДР, за която е издадена ЗИ по реда на
чл.410 ГПК подлежи на отхвърляне изцяло.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото ответницкът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответник са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне поради изложените изводи.
Съдът следва да поправи допусната очевидна фактическа грешка в ЗИ№
26909/8.9.2023г. издадена по чл.410 ГПК по заповедната част на производството по ЧГД №
48462/2023г. по описа на СРС по отношение на началната дата на главницата за ДР от
51,60лв. доколкото в заявлението е посочено 1.7.2020г., а в ЗИ е изписана погрешно
4.9.2023г./при крайна дата на период до 28.2.2022г., което е невъзможно, защото крайната
дата предхожда началната/, като следва да се изпише правилното за ЗИ както е по ИМ, а
именно началната дата да е 1.7.2020г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски 896,23 лева в двете части на производството, от които
94,16лв. са присъдените със ЗИ по заповедната част. Съразмерно с уважената част от
исковете следва да се уважат разноски в полза на ищеца от 833,18лв.
Ответникът е представил списък за адв.хонорар от 520лв., който е по реда на чл.38
ЗАдв./предоставена безплатна правна помощ/. По заповедната част на производството
разноски от ответник не са направени. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на
адвоката на ответник следва да се присъди адв.хонорар в размер на 36,58лв.
Ищец и ответник са представили списък по чл.80 ГПК, които са приети от съда/ л.204 и
л.205 от делото/.
Възражения по списъците страните нямат, като това е изложено в о.с.з.проведено на
24.1.2025г./л.207-208/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т*** със седалище и адрес
на управление гр.С..., и ответника Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С**** че ответник
дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 1722,29 лева/лв./, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се
в гр.****, за период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 278,83 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от
15.09.2021г. до 16.08.2023г., и сумата 51,60 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.07.2020г. до 28.02.2022г.,
ведно със законна лихва за период от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 26909/08.09.2023г. по чл.410 ГПК по заповедно
производство по ЧГД № 48462/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
поради погасяване по давност и като неоснователни предявените искове за главница за ТЕ
за разликата над уважената сума от 1722,29лв. до предявената сума от 1854,19лв. и за
период 1.5.2020г.-30.6.2020г., и за сумата за лихва за забава върху главница ТЕ за разликата
над уважени 278,83лв. до предявена сума от 290,27лв., и за сумата 12,01лв., представляваща
мораторна лихва върху ДР за период от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
ДОПУСКА ПОПРАВАКА на ОФГ в Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 26909/08.09.2023г.
издадена по чл.410 ГПК по ЧГД № 48462/2023 г. по описа на СРС, като вместо погрешно
изписаната начална дата на главница ДР начислена за период от 04.09.2023 г. до 28.02.2022 г.,
следва да се чете правилното „за период от 01.07.2020г. до…“, на основание чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С***, да заплати на Т*** със седалище
и адрес на управление гр.С***, СУМАТА от 833,18 лева представляващи сторените пред
СРС съдебно деловодни разноски от ищец по настоящото производство/за заповедна и
искова част/, съразмерно с уважена част от искове, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т*** със седалище и адрес на управление гр.С****, да заплати на адвокат
В. Н. С., с личен адв.№ ****, СУМАТА от 36,58 лева представляваща съдебно деловодни
разноски за адв.хонорар на ответник пред СРС/предоставена безплатна правна помощ/,
съразмерно с отхвърлена част от искове, на основание чл.78, ал.3 и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т..., като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на третото лице помагач със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9