№ 191
гр. Бургас, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100101693 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. М. Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. ** против „ВИГО ГРУП“ ООД – в
несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
„Драган Цанков“ № 1, представлявано от синдика Ивайло Василев Ризов, адрес за
призоваване: гр. София – 1000, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Св. св. Кирил и
Методий“ № 150, ет. 3, с която се претендира да бъде установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение, на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.447.3.24 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, общ Несебър, обл. Бургас, одобрени със
Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадасътр, без да
данни за последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект, адрес на имота: гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл. 3, ет. 0, обект 24,
като самостоятелният обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 51500.502.447.3, с
предназначение: апартаментен хотел, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 51500.502.447, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 77.00 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта:
51500.502.447.3.3, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
терена. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че самостоятелният обект съгласно строителни книжа представлява
магазин с площ от 63,85 кв.м., ведно с 13,05 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, както общата площ на обекта ведно с общите части възлиза на 76,90 кв.м. и
1
същият е разположен на кота -2,25 метра в сутеренен етаж на блок № 3, представляващ част
от комплекс жилищни сгради за сезонно обитаване изграден в УПИ III, кв. 54 по плана на гр.
Несебър. Той сключил с ответното дружество предварителен договор на 30.12.2008 г. за
покупко-продажбата му, като съгласно същият имотът следвало да му бъде прехвърлен в
срок до 30.06.2009 г., като продажната цена била заплатена изцяло в деня на сключването
му. Тогава му било и предадено владението върху имота, като от този момент го владеел
спокойно и необезпокоявано, като след изтичането на 10-годишен срок го е придобил по
давност.
Правното основание на предявения иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с 79, ал. 1 от
ЗС.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който не се взема
становище по предявения иск, но се излага, че по данни от дружеството, тези имоти са
прехвърлени далеч преди откриване на производството по несъстоятелност, като ищецът е
бил коректна страна по сделка, осъществена на тогавашни пазарни цени.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба, изложените в нея факти
и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от нотариален акт № 5, том XV, рег. № 8478, дело № 2594 от 26.10.2004 г. на
нотариус Стоян Ангелов, с рег. номер 208 в РНК, вписан в Службата по вписванията с вх.
рег. № 542 /26.10.2004 г., акт № 113, ответното дружество е собственик на поземлен имот
VII, кв. 54а по регулационния плана на гр. Несебър, ведно с изградения в имота почивен дом
„Панорама“ - масивна сграда на три етажа със застроена площ от 1 500 кв.м. В имота
впоследствие изградило нова сграда, въз основа на издадено разрешение за строеж №
7/21.01.2005 г. от гл. архитект на Община Несебър. Съгласно удостоверение №
273/04.09.2006 г. за въвеждането на експлоатация на строеж: блок 3 от комплекс жилищни
сгради за сезонно ползване, състоящ се от магазин за промишлени стоки, 3 бр. апартаменти,
помещение за главно ел. табло на първия етаж, 15 броя апартаменти на втория етаж, трети и
четвърти етаж, 5 броя апартаменти на терасовиден етаж, ел. и ВиК сградни отклонения,
сградата е въведена в експлоатация.
Съгласно писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.12.2008 г. с нотариална заверка на подписите № 42184/30.12.2008 г. ответника,
представляван от тогавашния си управител И. Ц. Й., продава на ищеца процесния
самостоятелен обект. Видно от чл. 2 от договора е уговорено заплащането на продажна цена
от 8 500 лв., платими в брой и изцяло в деня на подписване на договора. В чл. 6 е уговорено
предаването на владението в деня на договора, за което и представен и приемо-предавателен
протокол от тази дата.
Видно от представеното извлечение от Агенцията по вписванията досежно процесния
самостоятелен обект няма други вписвания в периода от 01.01.2002 г. до 17.11.2023 г. освен
исковата молба по настоящото дело.
2
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на св. И. Й. – бивш
управител на ответното дружество, се установява, че е запознат със сключения
предварителен договор между страните, тъй като той го е подписал в качеството на законен
представител на дружеството, като доколкото си спомня е от 2008 г. Продали на ищеца едно
помещение, което се водило магазин, но всъщност изпълнявало функцията на склад, което
се намирало в сутерена на блок 3 от комплекса. Представлявал самостоятелен обект,
намиращ се под кота 0 и гледал към вътрешния двор и басейна. Сключеният договор бил
предварителен договор за покупко-продажба. Цялата продажната цена я получили още при
подписване на предварителния договор и предали владението на имота още тогава, като
дали ключове на ищеца да си го ползва имота. На св. не му е известно да е сключван
окончателен договор. В началното минало време, после той вече не бил управител на
дружеството, не знае както точно се стигнало до това. Може би защото самото помещение
било магазин, но по документи, тъй като било склад и трябвало да се правят ремонти, да се
изгражда баня и не било оправено. И. го е виждал много пъти да посещава имота от 2008 г.
и до сега си бил там. Той сменил ключалки, сложил катинари, ползвал имота за склад, като
държал там шезлонги и други работи. Никой не е имал претенции, че И. Д. е собственик на
този обект, като не му е известно ответника да го е продавал втори път.
Свидетелят Е. Б. заявява, че познава И. М. Д. може би от 2006-2007 г., като е имал и
взаимоотношения с „Виго Груп“ ООД в смисъл, че бил управител и финансов директор на
фирма за недвижими имоти /руската фирма „Евроберег“/, която била една от основните
брокерски компании, която продавала апартаменти и помещения от к-с „Виго“. При него
била цялата информация за апартаменти, помещения, които се продават и са продадени в
комплекса. Фирмата, за която работил осъществявала посредничество при продажбите.
Запознат е с това, че И. притежава имоти в сградата, които е закупил от „Виго Груп“ ООД,
като го е виждал да прави ремонти и да обитава тези имоти. Знае, че тези помещения не са
били в списъка на продажбите, които осъществявала фирмата, за която работил, защото вече
били продадени преди това. Знае за имота в блок 3, като това бил единият от имотите, за
който знаел, че е собственост на И. Д. и го е виждал да го ползва. При тях основните
продажби били през 2009 -2010 г., а тогава И. вече си бил в имота и си го ползвал.
Доколкото си спомня, този имот бил търговски и се водил за продаден, като е запознат с
това, че се използва за склад от И.. Св. не е виждал и не му е известно някой да е предявявал
някакви претенции към имота. Той знае, че имотът е на И. и той го ползва.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
При предявяването на установителен иск за право на собственост е в тежест на ищеца
да докаже, че е носител на същото върху претендирания имот на соченото от него основание
за това т.е. в случая ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяното владение на имота и придобиването му въз основа на давностно владение.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност
3
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя
/animus/. Законът – чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи
вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
В тази връзка съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин от
представените писмени доказателства и събраните гласни такива сключването на
предварителния договор между страните, както и че от 30.12.2008 г. ищецът ползва
процесния самостоятелен обект. При това се налага извода, че са налице безспорни по
делото доказателства, че ищецът е установил фактическа си власт върху процесния имот
през 20078г. въз основа на сключения предварителен договор за продажба и за
упражняването й без прекъсване до датата на предявяване на иска, а и в хода на делото,
предвид събраните гласни доказателства в този смисъл. При това презумпцията на чл. 69 от
ЗС ползва ищеца и го освобождава от процесуалното задължение да доказва субективния
елемент на владението - намерението за своене, което независимо от това също е установено
по делото, тъй като ищецът явно е демонстрирал, че се счита за собственик на имота, при
все че не само е заплатил уговорената продажна цена, но и това е известно всекиму, в
частност и на разпитаните свидетели, които са категорични че никой друг не е предявявал
претенции към имота. Посочените обстоятелства несъмнено сочат на явно демонстрирано
намерение за своене на обекта, съпътстващо обективния факт на държането. Придобивната
давност предпоставя непрекъснатото наличие на corpus и animus в рамките на предвидения в
чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен срок, които несъмнено са осъществени от ищеца. Като
последица от упражняваното непрекъснатото владение в 10-годишния период след
предаване на имота от продавача „Виго Груп“ ООД с договора от 2008 г. ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния самостоятелен обект на основание чл.
79, ал. 1 от ЗС.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 868. 94 лв. за направените по делото разноски за заплатени държавни такси на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Приема за установено спрямо „ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1,
4
представлявано от синдика Ивайло Василев Ризов, адрес за призоваване: гр. София – 1000,
район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 150, ет. 3, че И. М. Д.
с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. **, е собственик въз
основа на давностно владение, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.502.447.3.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, общ Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадасътр, без да данни за последващо изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, адрес на
имота: гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл. 3, ет. 0, обект 24, като самостоятелният обект се
намира на етаж 0 в сграда с идентификатор 51500.502.447.3, с предназначение: апартаментен
хотел, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.447, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 77.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: 51500.502.447.3.3, ведно със съответния
процент идеални части от правото на строеж върху терена.
Осъжда „ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1, представлявано от синдика
Ивайло Василев Ризов, адрес за призоваване: гр. София – 1000, район Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 150, ет. 3, да заплати на И. М. Д. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х. К.“ № **, ет. *, ап. **, сумата от 868. 94 лв.
/осемстотин шестдесет и осем лева и 94 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5