Определение по дело №721/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 299
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Вера Цветкова Кънева
Дело: 20201000600721
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 29915.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 13.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Н. Шербанова

Петър И. Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600721 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 3-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Д. М. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №7880/2019г.
по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият В. М. чрез служебния
му защитник адв.В.. В нея се посочва, че са били изтъкнати чисто човешки проблеми и
притеснения, които не могат да бъдат решени от затвора. Изтъква, че с отношението си към
околните, с действията си и постоянната работа като хигиенист, доказвал ежедневно, че е
настъпила промяна в поведението му в положителна посока. Поради това се прави извод, че
не е нужно да търпи наложеното наказание изцяло и желае съдът да постанови условно
предсрочно освобождаване. Осъденият М. подчертава, че от 2014г. по отношение на него
няма образувани наказателни преписки, което говори за категоричното му решение да
престане с нарушаването на законите в страната. Изразява съжаление за деянията си в
миналото, а и не е наказван по време на престоя си в СЦЗ и ЗО“Кремиковци“. Твърди, че е
работил повече, отколкото е била написано в служебната бележка. Моли да бъде уважена
жалбата и съдът да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 3-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Д. М. да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №7880/2019г.
по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни. Най-напред съдът установил, че по
отношение на осъденото лице В. М. е било определено по реда на чл.25 вр.чл.24 от НК общо
наказание по няколко присъди, като е постъпил в затвора за изтърпяване на наказание от 3
/три/ години лишаване от свобода за престъпления по чл.198 и чл.144 ал.3 от НК на
11.03.2020г. Налице е първата предпоставка, визирана в чл.70 от НК.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първия съд извод, че не е налице
втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. До момента на превеждането му в затвора, М. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в размер на 2г. и 6 месеца, а това означава, че през периода на това
задържане, с лицето не е била извършвана превъзпитателна работа и за поправянето му се
работи само от няколко месеца. Отчетено е било, че по време на краткия му престой в
затвора, М. не е бил наказван или награждаван. В приложеният по делото доклад във връзка
с молбата за условно предсрочно освобождаване е отразено, че рискът от рецидив по
отношение на осъдения е висок – 85 точки и е непроменен от постъпването му в затвора.
Рискът от вреди за обществото също е висок. От изготвените доклади се установява, че при
М. са налице дефицитни зони по много направления, а именно настоящото правонарушение,
с утвърден модел на користно насилствен извършител, с криминално минало /осъждан 16
пъти/, не приема отговорността за деянието, не разбира мотивите за криминалното си
поведение, не приема присъдата за справедлива и не разпознава факторите, които са довели
до извършване на правонарушението и поради това липсва способност за разрешаването им,
не зачита и не признава правата на другите.
Следва да се има предвид, както е обърнал внимание и решаващият съд, че по
отношение на М. е прилаган института на условно предсрочно освобождаване във връзка с
друга търпяна присъда, като след постановено такова освобождаване с 6 месечен
изпитателен срок, той е продължил да извършва нови престъпления, за които в момента
търпи настоящето наказание. Правилен е изводът на първия съд, че на осъденото лице е
давана възможност за поправяне и превъзпитание, но не е получен очаквания резултат. По
делото липсват доказателства за промяна на отношението на М. към извършеното от него. В
доклада изготвен от администрацията е посочено, че целите, заложени в плана на присъдата
не са изпълнени и с лишеният от свобода следва да бъде продължена поправителната
работа. Не може да бъде споделено твърдението на осъденото лице, че администрацията на
затвора формално е изготвило своя доклад, тъй като това се опровергава от приложените
документи в затворническото му досие, от което се вижда сериозна, задълбочена и
отговорна работа с лишения от свобода за постигане целите на наложените наказания.
При така установените факти и от контролната съдебна инстанция, безспорно се
достига до извод, че не е налице втората изискуема предпоставка в закона за постановяване
на условно предсрочно освобождаване – осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. Първостепенният съд е анализирал данните за В. М. и е достигнал до извод, че
не са предоставени доказателства за поправянето му. Въззивната съдебна инстанция споделя
крайният извод на решаващия съд, като изложи и своите съображения за това.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения В. Д. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната
част от наложеното общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му
по чнд №7880/2019г. по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни. Определението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________