№ 9328
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110132623 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „***” АД срещу М.
ИВ. П..
Ищецът твърди, че на 16.02.2018г. в гр. София било реализирано ПТП между МПС
марка „***“ с peг. № ***, управляван от М. ИВ. П. и лек автомобил марка „****“ с peг. №
*******, собственост на Цветелина Славчева Дойчинова, който бил паркиран.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП има ответникът М.П., която при излизане от
реда на паркираните автомобили реализирала ПТП с паркираното МПС „****“, след което
напуска местопроизшествието без да изчака пристигането на органите на МВР. В резултат
на ПТП ответникът причинил на лек автомобил „****“ щети. За отстраняването на вредите
ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер на 833,64 лева /платени на сервиза,
отремонтирал увреденото МПС/, въз основа на образуваната щета по полица № **** за
застраховка „***“, сключена с ищеца.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил, управляван от ответника -
„***” с peг. № *** имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „***“ АД по
застрахователна полица № ************
Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 858,64
лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 833,64 лева и
ликвидационни разходи в размер на 25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 09.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.П. е подала отговор на ИМ, в който не оспорва
предявения иск по основание и размер. Признава същия, като прилага копие от вносна
1
бележка за заплащане на сумата от 858,64 лева по сметка на ищеца, ведно със законната
лихва. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като не била станала
повод за завеждане на делото.
В допълнителна молба ищецът признава извършеното плащане, като претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: наличие на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
ищеца-застраховател и ответника; виновно и противоправно поведение на ответника при
управление на МПС /деликтно поведение/, от което са произлезли вреди; напускане на
местопроизшествието от ответника след ПТП в нарушение задълженията му като участник
по смисъла на ЗДвП; плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на обезщетилия го застраховател за причинени от
застрахования вреди; вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
на страните, прие за установено следното:
С оглед постъпилия отговор и изложеното в него от страна на ответника, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът приема следните обстоятелства: наличие на
валиден договор по застраховка Каско между ищеца и собственика на увредения автомобил;
наличие на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между ищеца-
застраховател и ответника по полица № ************ виновно и противоправно поведение
на ответника при управление на МПС на дата 16.02.2018г. /деликтно поведение/, от което са
произлезли вреди; напускане на местопроизшествието от ответника след ПТП в нарушение
задълженията му като участник по смисъла на ЗДвП; плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонта на дата
03.08.2018г.; вид и размер на вредите, възлизащи на обща стойност 833,64 лева и
ликвидационни разходи 25 лева и обстоятелството, че претендираната сума от 858,64 лева
ведно със законната лихва е била заплатена от ответника по сметка на ищеца.
Тези обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответника: застрахователна полица №
***** от 27.02.2017г. по застраховка „***”, сключена във връзка с лек автомобил „****” с
рег. № *******, с период на покритие 00.00ч. на 03.03.2017г. – 24.00ч. на 02.03.2018г.;
уведомление за щета № ********** от Г.Х. от 16.02.2018г.; протокол за ПТП от 16.08.2018г.,
видно от който виновният водач е напуснал мястото на ПТП, доколкото същият не е
присъствал при съставяне на протокола и не го е подписал; удостоверение от ОПП-СДВР и
НП № *** от 30.04.2018г., влязло в сила на 14.05.2018г., издадено срещу М. ИВ. П. за
нарушение на чл. 185, вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП;
2 бр. описи на щета; опис – заключение на щета; възлагателно писмо от ищеца до автосервиз
2
„****” ЕАД; приемо-предавателен протокол; доклад по щета; фактура № **** от
24.04.2018г.; платежно нареждане за сумата от 833,64 лева по сметка на посочения по-горе
сервиз; справка от Гаранционен фонд относно лек автомобил с рег. № ****.
От друга страна, видно от представеното от страна на ответницата платежно
нареждане от 20.10.2021г., на посочената дата последната е заплатила по сметка на
ищцовото дружеството сумата от 890,61 лева във връзка с процесната щета, с която сума е
погасено задължението за заплащане на претендираната главница в размер на 858,64 лева,
включваща застрахователно обезщетение в размер на 833,64 лева и ликвидационни разходи
в размер на 25 лева, както и законната лихва в размер на 31,97 лева. Заплащането е
потвърдено от ищеца в молба от 22.12.2021г., като последният претендира единствено
разноски по делото.
При това положение, предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване
на задължението в хода на съдебното производство поради плащане.
По разноските:
Спорният въпрос по делото е именно този за претендираните разноски.
Видно от представената по делото регресна покана от ЗД „***” АД до М. ИВ. П.,
последната е била поканена да заплати претендираното обезщетение в 5-дневен срок от
получаване на съобщението. Видно от приложеното известие за доставяне на „****”,
пратката не е била потърсена от адресата, поради което е върната.
При това положение съдът счита, че претенцията на ищеца за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено
след завеждане на исковата молба, предхождана от изпратена надлежно регресна покана до
ответницата. Това е така, тъй като ответницата е станала причина за завеждане на делото и
същата дължи сторените от ищеца разноски.
Отделно, никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Това неправомерно поведение е била налице още към момента на настъпване на ПТП, което
е станало по вина на ответницата. Неправомерното поведение се е изразило и в напускане
на мястото на ПТП без изчакване органите на КАТ, което, ако не бе сторено от ответницата,
не би се стигнало и до настоящото производство. С оглед на това, възражението на
ответницата във връзка с разноските се явява неоснователно.
Ищецът ЗД „***” ЕАД е сторил следните разноски: 50 лева – ДТ за образуване на
делото.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
С оглед на това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и направените разноски за ДТ
в размер на 50 лева.
Така мотивиран съдът:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „***” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: ********** срещу М. ИВ. П. ЕГН ********** с адрес: ********** иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 858,64 лева, представляваща обезщетение за
причинени щети на лек автомобил „****” с рег. № *******, в резултат на ПТП, реализирано
на 16.02.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021г. до
окончателното плащане на сумата, поради погасяване на задължението чрез плащане в
хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. П. ЕГН ********** да заплати
на ЗД „***” АД с ЕИК ***** сумата от 150 лева – разноски, сторени в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4