Р Е Ш
Е Н И
Е
No 6
гр. Ботевград, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 894 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Р.Б.А. ***, твърди, че по силата на издаден Запис
на заповед от 16.02.2017 г. „М. *” ООД и М.Х.Ц. солидарно са се задължили
безусловно и неотменимо да заплатят на 16.06.2017 г. на ищеца Р.Б.А. сумата в
размер на 18 900.00 лв. Сочи, че въз основа на този запис на заповед е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК РС- Е., по което е образувано ч. гр. д. No 271/2017 г. по описа на РС- Е. и е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който „М. *” ООД и М.Х.Ц. са
осъдени да му заплатят сумата от 13 086.20 лв., представляваща част от
дължимата сума по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 26.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу
издадената заповед за изпълнение са подадени възражения от длъжниците, поради
което ищецът предявява иск за установяване на вземането си по нея. Моли съдът
да постанови решение, с което признае за установено, че ответниците „М. *” ООД и М.Х.Ц. му
дължат сумата от 13 086.20 лв., представляваща част от дължимата сума по
записа на заповед от 16.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и
направените по заповедното и настоящото производство разноски.
Ответникът – „М. *” ООД, гр. Е. в депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като
недопустим, а по същество като неоснователен. Твърди, че искът е недопустим,
тъй като исковата молба е подадена от Р.Б.А. като физическо лице, но поемател по записа на заповед е ищецът в качеството му на
управител на “Е.-К.” ООД. Поддържа, че процесният запис на заповед не е
редовен от външна страна, като не съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535
от ТЗ. Излага, че в началото на 2016 г. между „М. *” ООД и М.Х.Ц., от една страна,
и ищеца е възникнало каузално правоотношение във връзка с предоставяне на
строително скеле, за което е сключен договор за наем на скеле. По посочения
договор са заплащани редовно месечните наемни вноски. Скелето е демонтирано от
представители на ищеца от строителен обект на „М. *” ООД без знанието на
последното, за което е съставен протокол за връщане на скеле от 24.05.2017 г.,
поради което и протоколът не е подписан за “предал скелето” от името на „М. *” ООД. Твърди, че издаденият запис на заповед служи за
обезпечение във връзка с вземанията на ищеца, като управител на “Е.-К.” ООД, по договор за наем на скеле, като по това каузално
правоотношение между страните ответниците се явяват изправна страна. Поради
това не дължат плащане по издадения запис на заповед. Претендира разноски.
Производството по делото в частта му по отношение на
ответника М.Х.Ц. е прекратено с влязло в сила определение No 3064 от 31.05.2019 г. по гр.
д. No 894/2019 г. по описа на РС-
Ботевград.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. No 271/2017 г.
по описа на РС- Е., по заявление на ищеца от 26.06.2017 г. съдът е издал
заповед No 199/26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу „М. *” ООД, гр. Е. и М.Х.Ц. ***. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят солидарно на заявителя
по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 13 086.20 лв., произтичащо
от неизплатено задължение по запис на заповед от 16.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането. На заявителя са присъдени и направените разноски по делото в размер
на 1 361.73 лв. за държавна такса адвокатско възнаграждение. Въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение в полза на заявителя е издаден и изпълнителен
лист от 26.06.2017 г.
В предвидения за това срок ответникът „М. *” ООД е подал
писмено възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за
установяване на вземането му, за което е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК.
По делото страните не спорят относно обстоятелството, че „М.
*” ООД е издател по процесния запис на заповед. Видно и от Запис на заповед от
16.02.2017 г. (приложен в оригинал по ч. гр. д. No 271/2017 г. по описа на РС- Е.),
на посочената дата ответникът „М. *” ООД,
ЕИК *********, с управител М.Х.Ц., е издал запис на заповед, с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на Р.Б.А. – поемател, сумата
от 18 900.00 лв., с падеж на плащане на 16.06.2017 г. Посочени са място на
издаване и място на плащане – гр. С., ул. „З. З.” No *, дата на издаване, както и падеж - 16.06.2017 г.
По делото е представено заверено копие на Приемо-предавателен протокол- връщане на скеле, към договор
за наем на строително скеле от 07.09.2016 г., в който е посочено, че “Е.-К.” ООД, гр. С., в качеството му на наемодател, приема
от „М. *” ООД – наемател строително скеле, състоящо се от описани в
протокола елементи. За “Е.-К.” ООД като приел в протокола е
положен подпис от И. Х. М., а за „М. *” ООД като предал протоколът не е подписан.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземане
на ищеца към ответника „М. *” ООД, гр. Е. за което е издадена заповед No 199/26.06.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9
от ГПК по ч. гр. д. No 271/2017 г. по описа на РС- Е., а именно запис на
заповед от 16.02.2017 г., издаден от ответника. Съдът намира така предявеният
иск за основателен.
В случая ответникът „М. *” ООД не оспорва наличието на
издаден от него Запис на заповед от 16.02.2017 г., с авалист
М.Х.Ц., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя сумата от 18900.00 лв. Процесният запис на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити по чл.
535 от ТЗ, като е породил валидно менителнично задължение за заплащане на
посочената в него сума. Представената ценна книга съдържа наименованието “запис
на заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста на същия. Записът на
заповед материализира безусловно задължение за плащане на сумата от 18 900.00
лв. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537 във вр. с чл. 486, ал.
1, т. 4 от ТЗ - на определен ден, а именно на 16.06.2017 г. Като място на
издаване и място на плащане е посочено гр. С., ул. „З. З.” No *, а като поемател – ищецът Р.Б.А..
Менителничният ефект е издаден на 16.02.2017 г. и е положен подпис на издателя „М.
*” ООД, чрез неговия законен представител- управителя М.Х.Ц..
Записът
на заповед е породил парично задължение за ответника като издател на ценната
книга към ищеца за заплащане на сумата по записа, част от което вземане е
предмет на исковата претенция. Менителничното задължение е в резултат на
абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението по силата на издадения
менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга,
независимо от причините за нейното издаване. По делото не са представени
доказателства за плащането й, което обстоятелство подлежи на установяване в
тежест на ответника.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че в процесния запис на
заповед не е посочено в какво качество физическото лице М.Х.Ц. се подписва като
издател на ценната книга. Видно от записа на заповед, в него изрично и
недвусмислено е посочено, че със същия „М. *” ООД, с управител М.Х.Ц., се
задължава да заплати сумата от 18 900.00 лв. на Р.Б.А.. Юридическите лица
изразяват волята си чрез своите законни представители, какъвто в случая се
явява управителят на ответното дружество – М.Ц.. В ценната книга е посочено, че
подписалото за издател лице е управителят на дружеството- издател, поради което
и възражението на ответника за противното е неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че записът на заповед е с поемател ищецът Р.Б.А., но в качеството му на управител на “Е.-К.” ООД, гр. С..
Видно от текста на процесния документ, то със същия издателят
се е задължил да заплати на “Р.Б.А.,
управител на фирма “Е.-К.” ООД ” сумата от
18 900.00 лв. След като не е посочено, че задължението се поема към
физическото лице в качеството му на управител на дружеството, респ. към
дружеството, то при тълкуване на така вписаната формулировка не може да се направи
извод, че поемател по ценната книга е дружеството. Включването на
допълнителната информация, че лицето – поемател е
управител на фирма “Е.-К.” ООД, не променя този извод.
За
неоснователни съдът приема и възраженията на ответника относно наличие на
каузално правоотношение, за обезпечение на вземанията по които е издаден
процесният запис на заповед. С доклада по делото съдът изрично е указал, че
доказателствената тежест за установяване съществуването на каузално
правоотношение между ответника и кредитора по записа на заповед и връзката на
това каузално правоотношение със записа на заповед, е на ответника. Въпреки
това ответникът не ангажира доказателства за установяване на тези си твърдения,
а от единственото представено от ответника доказателство – Приемо
– предавателен протокол – връщане на скеле, не може да се установи нито
наличието на твърдяното каузално правоотношение, нито връзката му с процесния
запис на заповед. Поради това и възраженията на ответника в тази насока
останаха недоказани по делото.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск за
установяване на вземането на ищеца към ответника по записа на заповед от
16.02.2017 г. за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото производство в размер на 1261.72 лв., от които 261.72 лв. за
държавна такса, и 1000.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника – до размер на 1/2 /отговорността за разноски е
разделна/, а именно разноски за държавна такса в размер на 130.86 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 680.86 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 535 и сл. от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на
вземането на Р.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: ***2, към “М.-*” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Е., ул. “Н. М.” No *, представлявано от
управителя М.Х.Ц., за сумата от 13 086.20 лв. /тринадесет хиляди осемдесет и шест
лева и двадесет стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Запис на
заповед от 16.02.2017 г., с падеж на 16.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано 26.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението в
съда/ до окончателното й заплащане, за което е издадена Заповед No 199 от
26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. No 271/2017 г. по описа на РС- Е..
ОСЪЖДА “М.-*” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Е., ул. “Н. М.” No *, представлявано от
управителя М.Х.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Р.Б.А., с
ЕГН **********, с адрес: ***2, сумата от 1 261.72 лв. /хиляда двеста шестдесет
и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 680.86 лв. /шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. No 271/2017 г. по описа на РС- Е..
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :