№ 41
гр. П., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З.Г.Т, чрез адв. Р.Д.,
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се иска да се признае за установено,
че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 1468,79 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия за имот с адрес гр. П.. ж.к. Т. № 103,
начислена служебно по „констативен протокол“ по партида с клиентски номер
200304057715 с фактура № ********** от 07.07.2015 г. като погасена по давност.
В исковата молба са изложени доводи, че претендираното вземане е погасено по
давност, тъй като същото е за електрическа енергия, ползвана преди 07.07.2015 г. На
следващо място се твърди, че сумата не отговаря на реалното месечно потребление и за
процесната фактура на корекция липсва реален инкасаторски отчет въз основа на
утвърден график. Ищецът претендира и разноски за производството.
Моли да се изиска изпълнително дело № 307/2009 г. и № 728/2018 г. по описа на
А.В., както и ч. гр. д. № 5098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между същите
страни и за същото вземане е постановено решение № 487465 от 13.09.2018 г. по гр.
дело № 76211/ 2015 г., с което е отхвърлен предявеният от З.Г.Т срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1468,79 лв. по фактура № **********/ 07.07.2015 г.,
представляваща начислена цена за потребена електрическа енергия за периода от
06.09.2014 г. до 04.12.2014 г. за обект с клиентски № 200304057715. Ответникът счита,
че с предявяване на предходния отрицателен установителен иск за вземането от
ищцата и по време на развилото се по него производство до влизане в сила на
решението давност за процесното вземане не е текла.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че се намират в договорни отношения по повод доставката
на ел. емнергия до имот с адрес гр. П.. ж.к. Т. № 103, с клиентски номер 200304057715.
От приложеното по настоящото дело гр. дело № 76211/ 2015 г. се установява, че
по него е постановено решение № 487465 от 13.09.2018 г. по гр. дело № 76211/2015 г., с
което е отхвърлен предявеният от З.Г.Т срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1468,79 лв.
по фактура № **********/ 07.07.2015 г., представляваща начислена цена за потребена
електрическа енергия за периода от 06.09.2014 г. до 04.12.2014 г. за обект с клиентски
№ 200304057715. Решението е влязло в сила на 04.10.2018 г. с изтичане на срока за
обжалването му, доколкото частната жалба срещу разпореждането на
първоинстанционния съд за връщане на въззивната като просрочена е оставена без
разглеждане с определение № 29934/18.12.2019 г. по ч.гр.д. № 12919/2019 г. на СГС.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че ответното
дружество е издало фактура № ********** от 07.07.2015 г. по повод съставен
констативен протокол, с която е извършена едностранна корекция на консумирана ел.
енергия, при което е начислена сумата в размер на 1468,79 лева.
По делото не се твърди и не се установява ответното дружество да се е снабдило
с изпълнителен титул, нито да е предприело принудителни действия за изпълнение на
вземането по фактура № ********** от 07.07.2015 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът поради погасяване по
давност не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа
енергия (при едностранна извършена корекция на количеството консумирана ел.
енергия) и неустойка за забава.
Предявяването на исковите претенции не е обвързано със срок, а правният
интерес за ищцовата страна е обусловен от това, че процесуалният представител на
ответното дружество оспорва основателността на исковете, което води до категоричен
извод за наличието на правен спор между страните, свързан с дължимостта, респ.
заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск за недължимост на тези вземания.
След предявяването на отрицателния иск от длъжника, кредиторът нито може да
предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и
съществува правото на принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е
недопустим), нито може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект да
прекъснат давността – чл. 116 б. "в" ЗЗД), доколкото в общия случай изпълнението се
спира докато спорът е висящ. В гражданското право общото правило е, че давността е
правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и
няма правна възможност да действа, давност не тече. Поради това, в разглежданата
хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането
е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск
със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
2
изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл. 116, б. "б" вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Този извод следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и
същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен
иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване –
страната, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича.
Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за
висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и
съща защита и санкция в зависимост от това твърдението на коя страна отговаря на
действителното правно положение. Да се уважи отрицателният установителен иск е
равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск, и обратно (вж. -
проф. Ж. Сталев, "Бълг. ГПП", 9-то изд., стр. 187 и сл.). Разпределението на
доказателствената тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник,
която страната има по делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя
твърди, че то съществува, или го отрича, т. е. каква правна последица страната
претендира като настъпила. Съответно, когато се отхвърля отрицателен установителен
иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял
съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт
и съдържание. От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се
отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е
погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е
погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (т. е. –
съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно
решение започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ в този смисъл- решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/.
С оглед горните правни разрешения, нова погасителната давност за вземането на
ответника по фактура № ********** от 07.07.2015 г. е започнала да тече на 04.10.2018
г. с влизане в сила на решение № 487465 от 13.09.2018 г. по гр. дело № 76211/2015 г., с
което е отхвърлен предходният предявен от З.Г.Т срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД отрицателен установителен иск за същото вземане.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за
предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Вземането за главница за стойността на доставена
електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. Този извод не се променя от
обстоятелството, че вземането е резултат на едностранна извършена корекция на
количеството консумирана ел. енергия, тъй като вземането отново касае стойността на
ел. енергия, но изчислена по различен ред.
Давностният срок от 3 години, започнал да тече на 04.10.2018 г., не е изтекъл
към момента на предявяване на настоящия иск, поради което същият се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора съгласно чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ответната страна има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Г.Т, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. В., бл.
2, ап. 4, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк
Бизнес център, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че З.Г.Т. не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД сумата от 1468,79 /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща стойност на електрическа енергия за имот с
адрес гр. П.. ж.к. Т. № 103, начислена служебно по „констативен протокол“ по партида
с клиентски номер 200304057715 с фактура № ********** от 07.07.2015 г. като
погасена по давност.
ОСЪЖДА З.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. В., бл. 2, ап. 4, да заплати
на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център,
на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата от 100 /сто/ лева- разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4