№ 7674
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110127017 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. А., срещу
М. И. П.-С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от
8649,49 евро – представляваща неплатена главница по договор за банков
потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г., сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД, като заемодател и ответница като съдлъжник на
заемополучателя, 2/ сумата от 2,61 евро – договорна възнаградителна лихва
за периода 16.01.2019 г. до 15.10.2022 г. и 3/ сумата от 5641,49 евро –
мораторна лихва (неустойка) за периода от 15.07.2018 г. до 20.10.2022 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на
Софийския РС – 24.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата – като
сумите се дължат от ответницата солидарно с лицето Георги Георгиев
Славов. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012
г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, като заемодател, от една страна,
и лицето Георги Георгиев Славов, като заемополучател и ответницата М. И.
П.-С. като солидарен длъжник, от друга страна.
1
Посочва се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на
кредита – 15 000 евро, срок на кредита – 120 месеца, годишен процент на
разходите /ГПР/ 15.3676 % към момента на подписване на договора и
годишен лихвен процент /ГЛП/ – в размер на сбора от базовия лихвен
процент, формиран от тримесечния EURIBOR плюс договорна надбавка в
размер на 12,28% или към датата на сключване на договора
възнаградителната лихва възлиза на 12,50%. В тази връзка и общата сума,
която ответницата и кредитополучателят следвало да върнат възлизала на 26
536 евро – и включвала главница от 15000 евро и договорна лихва от 11 536
евро. Отделно са уговорени и две такси: от 225 евро за администриране на
кредита при отпускане /т.5.2 от договора/ и от 270 евро за поддръжка и
обслужване на кредита /т.5.1/. Размерът на погасителните вноски възлизал на
221.14 евро, с изключение на последната, която била в размер на 220.34 евро.
Вноските били анюитетни – с дата на последна вноска 15.10.2022 г.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за
кредит ответницата и заемополучателят е били запознати с условията по
същия и приели да сключат договора при тези параметри. Посочва се и че
лицата били наясно със съдържанието на договора и погасителния план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е превел на Георги Георгиев Славов сумата от
15 000 евро. а ответникът усвоил сумата – чрез превод по банкова сметка.
Съгласно условията на договора ответницата се е задължила солидарно с
кредитополучателя за заплащане на задълженията му по договора в пълен
размер (главница, разноски, лихви, комисионни), а при забава – да заплаща
солидарно с кредитополучателя мораторна неустойка в размер на сбора на
договорната лихва с добавка от 10 %.
Първоначално кредитът бил погасяван редовно, но впоследствие
ответницата заедно с кредитополучателя, изпаднали в забава за заплащане на
анюитетните вноски на 15.07.2018 г. Поради това им била начислена и
неустойка за забава.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г. с
погасителен план и общи условия към него и извлечение – информация за
погасяване на кредит по банкова сметка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват
по размер. В тази връзка се излагат доводи, че действително страните били в
облигационни отношения по повод процесния договор за кредит. Доколкото
обаче срещу кредитополучателя Георги Славов били образувани
изпълнителни дела за други негови задължения, ответницата със съгласието
на кредитора осигурила погасяване на потребителския кредит чрез заплащане
на погасителни вноски от банковата сметка на третото лице Валентина
Ивайлова Донова. Последната приела постъпилите по тази банкова сметка
2
суми банката да отнася за погасяване на задълженията по процесния
потребителски кредит. Поради това ответницата счита, че дължи суми в по-
малък размер от претендираните.
С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на
претенциите.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 97328/25.03.2024 г.
С отговора са представени молби, платежни нареждания и вносни
бележки.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковата
претенция в цялост.
Ответницата М. И. П.-С. се представлява от адв. А. И., която изразява
становище за постановяване на решение съобразно събраните по делото
доказателства. Прави искане по реда на чл. 241 от ГПК за разсрочване на
изпълнението по разпореждане на съда – като уточнява, че ответницата имала
възможност да плаща по около 400 лева месечно.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и
лицето Георги Георгиев Славов за вземанията, които са предмет на
настоящото производство – при условията на солидарност. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 33322/20.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
М. И. П.-С. /лично/, която е депозирала възражение срещу същата. Спрямо
Георги Георгиев Славов заповедта е влязла в сила.
От представено по делото копие от договор за банков потребителски
кредит за ФЛ № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г. се установява, че на
15.10.2012 г. между дружеството „Уникредит Булбанк“ АД като заемодател
от една страна, и Георги Георгиев Славов като кредитополучател и М. И. П.
С. като солидарен длъжник от друга страна, е сключен договор за паричен
заем при следните параметри: сума на кредита: 15 000 евро, срок на кредита
120 месеца / 120 месечни вноски – 10 години/ - при първо плащане с падеж –
15.11.2012 г. и последно плащане с падеж – 15.10.2022 г., годишен процент на
разходите /ГПР/ 15.3676 % /към момента на сключване на договора/ и плаващ
годишен лихвен процент /ГЛП/ - към момента на сключване на договора
12.50 % /БЛП от 0.22% /формиран от тримесечния Euribor/ + надбавка към
БЛП от 12.28 %/. Уговорени са две такси – от 225 евро за администриране на
кредита при отпускане /т.5.2 от договора/ и от 270 евро за поддръжка и
обслужване на кредита /т.5.1/.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 26 536
евро – като същото включва главница от 15 000 евро и 11 536 евро –
3
договорна лихва. Договорът и погасителният план са подписани на всяка
страниците от ответницата солидарен длъжник и от лицето Георги Георгиев
Славов – главен длъжник, като подписите им не са оспорени.
Съгласно т.4.2. е уговорен годишен лихвен процент върху просрочена
главница, формиран от базовия лихвен процент от 0.22 % и надбавка за
просрочена главница от 22.28 % или общо 22.50%.
По делото липсва спор, че кредитът е усвоен като сумата е получена от
заемополучателя Георги Георгиев Славов – по банкова сметка с IBAN:
BG30UNCR70004520744670 – на 15.10.2012 г. и титуляр Георги Савов.
В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата нито във
възражението срещу заповедта за изпълнение, нито в срока за отговор на
исковата молба е оспорила действителното усвояване на сумата.
Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди
да е обявявана.
От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно извършена, се установява, че
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 евро
– като сумата е преведена на 15.10.2012 г. по банковата сметка на
кредитополучателя с № BG30UNCR70004520744670.
След справка в счетоводството на ищеца вещото лице посочва, че от
страна на заемополучателя по договора са постъпили плащания по кредит в
общ размер от 17 766,69 евро. С тази сума ищцовото дружество е погасило
следните си вземания, спрямо заемополучателя – главница 6350.51 евро;
договорна лихва в размер на 9316.28 евро, наказателна лихва от 1604.90 евро
и такси по кредита от 495 евро. Последната осчетоводена вноска е от
11.03.2020 г.
В тази връзка и към датата на образуване на заповедното производство
непогасените задължения по договора за кредит възлизат на 13 808,69 евро,
от които главница от 8649.49 евро, договорна лихва от 2.61 евро и
наказателна лихва /неустойка/ от 5156.59 евро.
Съгласно таблица на л. 5 от експертизата договорната лихва
първоначално е при лихвен процент от 12.50 % - до 01.10.2015 г. След това
лихвеният процент постепенно е намаляван като до 15.01.2019 г. е достигнал
11.979 %.
Същото се установява и досежно наказателната лихва – видно от таблица
на л. 6 от заключението. Същата е била в първоначален размер от 22.50 % -
като е намаляла до 22.28 %.
В тази връзка и от експертизата е видно, че при понижение на БЛП
/съответно на тримесечния Euribor / банката е намалявала лихвените
стойности.
Към датата на изготвяне на експертизата е изтекла и 1505.37 евро
законна лихва.
При погасяване на кредита част от сумата от 17 766,69 евро е внесена от
друго лице – Валентина Ивайлова Донова – като същата е внесла общо
4
9 927,12 евро, като погасените задължения по процесния кредит по отделни
пера са както следва: главница 3886.26 евро, договорна лихва от 4482.91 евро
и наказателна лихва от 1557.95 евро.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата от 9 927,12 евро е
включена в общата заплатена сума от 17 766,69 евро.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото не е оспорена от
страните като вещото лице е отговорило ясно и компетентно на поставените
въпроси. За вещото лице липсва и заинтересованост от изхода на делото,
поради което съдът основава правните си изводи на изготвеното заключение.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване
вземанията на ищеца към ответника по договор за банков потребителски
кредит за ФЛ № 292/0084/17466780 от 15.10.2012 г., за които е издадена
заповед № 33322/20.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57373/2022 г. на Софийския РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на
паричните средства от страна на ответника – в случая главния
заемополучател. Ищецът следва да установи и че съдържанието на договора
отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а претендираните суми, извън
главницата, са начислени въз основа на валидни договорни клаузи.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен
в изискуемата се писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че
между страните е налице валидно облигационно отношение. В договора се
5
съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя,
срока на договора (120 месеца), падежите на всяка вноска (15-то число на
съответния месец), брой на вноските (120 вноски), сумата на кредита (15 000
евро), годишен лихвен процент / който към момента на сключване на
договора е 12.50 % - т.е. 12.28 % + 0.22 %, /, размерът на всяка вноска 221.14
евро/, посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за
пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в
срок. Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Съдът намира и че ответницата като съпруга на главния
кредитополучател действително е имала воля да се задължи по договора като
солидарен длъжник, което обстоятелство същата не оспорва.
На следващо място от експертизата е видно и че действително
кредитополучателят е изпаднал в забава по договора за кредит – като първата
забава е още от началото на сключване на договора – дните забава като брой
са описани от вещото лице по експертизата – досежно всяка вноска в
таблицата относно наказателната лихва /л. 6 от заключението/.
Стойността на неплатените суми от своя страна се установява от
ССчетЕ като същите са както следва: 8649.49 евро - главница, договорна
лихва от 2.61 евро и наказателна лихва /неустойка/ от 5156.59 евро.
В тази връзка е налице съвпадение с исковата претенция досежно
вземането за договорна лихва и вземането за главница. Единствено
наказателната лихва е в по-нисък от процесния размер, възлизащ на 5641,49
евро. Поради това и искът за наказателна лихва следва да бъде уважен до
сумата от 5156.59 евро и отхвърлен за разликата до пълния размер от 5641.49
евро или за сумата от 484.90 евро.
Доколкото договорът е с краен падеж 15.10.2022 г., а заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на Софийския РС е
подадено на 24.10.2022 г. – то предсрочна изискуемост на кредита не е
налице, нито има твърдения такава да е обявявана. Поради това и съдът не
обсъжда въпроси, свързани с предсрочната изискуемост на договора за
кредит.
В настоящия случай липсва и възражение за давност, поради което и
съдът също не обсъжда такова.
На последно място съгласно трайната съдебна практика съдът дължи и
служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, доколкото в случая е
сключен договор с потребител /Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, I т.о. практика на ВКС, Решение № 142 от 30.03.2020 г.
по търг. дело 2970/2018 г. на ВКС 1-во т.о.,така и практиката на СЕС относно
тълкуване на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело С-
243/08 на СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС/.
При преглед на съдържанието на договора съдът установи, че
действително договорната лихва в т. 4.1. и наказателната лихва в т.4.2. са
уговорени по начин, даващ възможност банката едностранно да променя
6
лихвените проценти. Това поначало води до извод за неравноправност на тези
клаузи и като последица изчисляване на съответните лихви при
първоначалните процентни стойности, договорени между страните. В случая
обаче от заключението на ССчетЕ се установи, че банката в никакъв момент
не е увеличавала процентите на договорната лихва и на наказателната лихва.
Напротив в хода на изпълнение на договора тези проценти дори са били
намалявани – съобразно намаляването на променливата стойност на БЛП.
Доколкото това е в полза на потребителя съдът намира, че липсват
надвнесени суми от страна на кредитополучателя в изпълнение на договора.
Предвид гореизложеното исковите претенции се явяват доказани за
следните суми и периоди , до който и размер следва да бъдат уважени.
8649,49 евро – неплатена главница; 2,61 евро – договорна възнаградителна
лихва за периода 16.01.2019 г. до 15.10.2022 г. и 5156,59 евро – мораторна
лихва (неустойка) за периода от 15.07.2018 г. до 20.10.2022 г. вкл. За сумата
от 484.90 евро искът за мораторна лихва /неустойка/ следва да бъде
отхвърлен.
На последно място по направеното искане по чл. 241 от ГПК съдът
намира следното:
Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът
може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
Според цитираната разпоредба поначало съдът може да отсрочи или
разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на
изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения. Ответникът по
установителен иск по чл. 415 от ГПК обаче не може да бъде поставен в
понеблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен
иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно
и поставено на разположение на кредитора по негов избор – същият може
направо да предяви осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на
заповед за изпълнение. Правата по чл. 241 от ГПК са на длъжника и същите
не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от
него ред на защита (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В тази връзка и съдът като съобрази възрастта на ответницата и
обстоятелството, че същата е работоспособна, но същевременно не е главен
длъжник по кредита, а солидарен такъв, намира, че искането следва да бъде
уважено. Това се налага и с оглед обезпечаване действително събиране на
сумите по начин, който да не засегне твърде неблагоприятно длъжника – като
го принуди да излезе от трудовия пазар.
С оглед това и съдът намира, че следва да се даде възможност на
ответницата да заплаща по 250 евро месечно от процесните задължения.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
7
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на
Софийски РС /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 559.12 лева и разноски за адвокат от 1139.21 лева с ДДС.
Възражение за прекомерност на разноските не е заявено и съдът не
обсъжда такова. Следва да се съобрази обаче че по заповедното дело са
налице двама длъжници. В тази връзка и макар отговорността на главните
задължения да е солидарна, то отговорността за разноски е разделна. Поради
това и предвид липсата на други уговорки от ответницата длъжник се дължат
половината от тези разноски. Предвид уважената част от исковете от сумата
от общо 849.16 лева от ответницата длъжник са дължими 820.35 лева.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 27017/2023 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество отново претендира
разноски от 559.12 лева за държавна такса, 350 лева за експертиза и 2078.26
лева за адвокатски хонорар. Не се прави възражение за прекомерност. Поради
това и с оглед изхода на делото на ищеца се дължи сумата от 2886.03 лева.
Ответната страна не претендира разноски.
При изчисляване отговорността за разноски съдът съобразява курс от
лев към евро от 1.95583 лева за 1 евро /фиксиран курс на БНБ/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. П.-С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес ДЪЛЖИ НА „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление гр. София, пл. Света Неделя № 7, следните
суми: 1/ сумата от 8649,49 евро – представляваща неплатена главница по
договор за банков потребителски кредит № 292/0084/17466780 от 15.10.2012
г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, като заемодател и ответницата
М. И. П.-С. като съдлъжник на заемополучателя, 2/ сумата от 2,61 евро –
договорна възнаградителна лихва за периода 16.01.2019 г. до 15.10.2022 г. и
3/ сумата от 5156,59 евро – мораторна лихва (неустойка) за периода от
15.07.2018 г. до 20.10.2022 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 57373/2022 г. по описа на Софийския РС – 24.10.2022 г. до окончателното
плащане на сумата – като сумите се дължат от ответницата солидарно с
лицето Георги Георгиев Славов и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 57373/2022 г. по описа на
8
СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 484.90 евро –
разликата между уважения до пълния предявен размер на мораторната лихва
(неустойка за забава) за периода от 15.07.2018 г. до 20.10.2022 г. вкл.,
възлизаща на 5641,49 евро поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА М. И. П.-С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София, пл. Света Неделя № 7,
сумата от общо 820.35 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
57373/2022 г. по описа на Софийския РС и сумата от общо 2886.03 лева –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 27017/2023 г. на СРС
– съобразно уважената част от исковите претенции – като присъденият в тези
суми адвокатски хонорар е с вкл. ДДС.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и
разноски, като ПОСТАНОВЯВА М. И. П.-С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес ДА ЗАПЛАЩА на „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление гр. София, пл. Света Неделя № 7, сумата от
250 евро месечно, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася,
считано от месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна
сила (за първата месечна вноска) до окончателното изплащане на
задълженията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 57373 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9