Р Е Ш Е Н И Е
№ 260857 14.06.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седми юни две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр.
дело № 7114 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
– *********, против М.С.Н. и е за установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С определение от 03.02.2021 г. съобщението, с което са
изпратени на ответника Н. книжата по делото за отговор, е приложено като
редовно връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. С определение
от 24.02.2021 г. за особен представител на ответника е назначен адв. Д.Щ.,
който депозира отговор на исковата молба.
С определение от 05.04.2021 г. съдът откри на основание чл.
193 от ГПК производство по оспорване истинността (автентичността) на заявление
– декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 08.09.2017 г. и
декларация за достъп до мрежата от 08.09.2017 г. досежно положения след
„декларатор“ в двата документа подпис от М.С.Н..
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда да
постанови решение, с което уважи исковете.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
На
08.09.2017 г. ответникът подава до дружеството ищец заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия по отношение на обект ИТН ***,
находящ се на адрес гр. ***. Н. заявява, че ще използва електрическата енергия
за битови нужди. Към заявлението ответникът не прилага документ, удостоверяващ
правото на собственост (вещно право на ползване), договор за наем или
разрешение за поставяне, а „удостоверение за наследници“, като в хода на
процеса се установи, че той е наследник (син) на С. М. Н., починал през
2012 г. На същата дата ответникът попълва и декларация за достъп до мрежата за
обект „жилищна сграда“, находяща се в гр. ***, като отново „прилага“
удостоверение за наследници.
На
същата дата е подписана и спогодба между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД и
Н., по силата на която се приема, че ответникът е съсобственик в имот, находящ
се в гр. ***, както и че „приема и не оспорва валидността и действието на договорите
при Общи условия за разпределение и доставка на електрическа енергия“.
От
писмо от Община Бургас се установява, че на адрес гр. ***, няма деклариран
недвижим имот по ЗМДТ и на територията на Община Бургас М.С.Н. няма декларирано
недвижимо имущество.
От
приложеното ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на БРС се установява, че в
производство по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за
следните суми: 160,93 лева, представляваща стойност на неплатени задължения за
доставена в периода от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г. електрическа енергия;
25,39 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 12.02.2019 г.
до 28.09.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 г. до
изплащане на задължението. Съдът е издал заповед за тези суми № ***/30.09.2020 г., като длъжникът е уведомен за заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо ищецът
на основание чл.422 от ГПК е предявил претенциите си по настоящото дело.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-графологична експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Спорно
е обстоятелството дали ответникът
е потребител на електрическа
енергия за имота, което е в доказателствената
тежест на ищеца и това му бе указано с доклада по делото.
По
силата на законовата уредба продавач
на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл.94а, респективно по чл.95 от Закон за енергетиката),
а купувач – крайният клиент (чл. 91
– 92,
вр. чл.
97 – Закон за енергетиката).
След
измененията на Закона
за енергетиката (за краткост ЗЕ)
през 2012 г. битов клиент по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди, а съгласно §
1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. с изм. от ДВ бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия.
Легалната
дефиниция на понятието „битов
клиент“ се отнася и за
правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е „за
собствени битови нужди“
и друго не е уговорено с крайния снабдител –
аргумент от Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д.
№ 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Установи
се,
че ответникът не е
титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот, находящ се в гр. ***, и няма
качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание в процесния
период от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г. (нито в по-ранен
момент). По делото няма никакви доказателства наследодателят на ответника, а
именно С. М. Н., да е притежавал
в собственост недвижим имот на цитирания по-горе адрес, за да се направи извод,
че М.Н. придобива по наследство право на собственост върху същия имот. Установи
се, че на адрес гр. ***, няма деклариран недвижим имот.
Заявление
– декларация за започване на продажба на електрическа енергия не представлява
титул за собственост. Не представлява такъв титул и спогодбата, защото
„съгласието“ на страните по нея, че Н. е съсобственик в имота, не води до
възникване на собственически права. Извън горното, със спогодбата Н. „приема“
действието на договор при Общи условия, а не го сключва.
Налага
се изводът, че между страните не са възникнали надлежно
облигационни отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на
посочения в исковата молба адрес, поради
което ответникът не дължи суми за тези услуги на договорно основание и не може
да изпадне в забава за неиздължаването им. Доколкото ищецът твърди, че реално е
доставена електрическа енергия и тя е ползвана именно от ответника, то дружеството
може да търси нейната равностойност по реда на неоснователното обогатяване
(аргумент от Решение № 120 от 26.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3754/2019 г., III г. о.),
какъвто иск обаче не е предявен.
Предвид
изложеното исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По оспорването
на документи:
Оспорването
на истинността (автентичността) на документи заявление – декларация за
започване на продажба на електрическа енергия от 08.09.2017 г. и декларация за
достъп до мрежата от 08.09.2017 г. досежно положения след „декларатор“ в двата
документа подпис от М.С.Н., остана недоказано. Установи
се, че подписите са положени от Н.. Съдът се произнася по оспорването само в
мотивите, но не и в диспозитива – аргумент от т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. №
1/2000 г., на ОСГК.
По разноските:
При
този изход на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства.
По
аргумент от т.7 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноските по доказателствени искания, направени от особения
представител, следва да се присъдят от съда с
решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на
делото. От друга страна, разноските, направени в производството по
проверка истинността на оспорения документ, подлежат на присъждане на общо основание
според резултата от оспорването. Ако оспорването е неуспешно, страната, която го е въвела в процеса, няма право на извършените в това
производство разноски, макар и самото решение
по съществото на спора да е в нейна полза.
Ето защо изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по
съдебно-графологична експертиза, допусната по искане на особения представител
на ответника, следва да бъде възложено върху ответника, защото оспорването на
документи е неоснователно и Н. не е освободен от заплащане на разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, против М.С.Н., ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че Н.
дължи на дружеството следните суми: 160,93 лева (сто и шестдесет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща стойност на неплатени задължения за
доставена в периода от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г. електрическа енергия;
25,39 лева (двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 12.02.2019 г. до 28.09.2020 г.;
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК – *********, за присъждане на
разноски по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и по
настоящото производство.
ОСЪЖДА М.С.Н.,
ЕГН – **********, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 300
(триста) лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице, изготвило заключение по съдебно-графологична експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с
оригинала!
ММ