№ 3905
гр. Варна, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223100100687 по описа за 2022 година
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.05.2023г.,
съдът е допуснал главно встъпване на А. Г. във висящото производство по гр.д. №
687/2022г. на ВОС и е приел за съвместно разглеждане предявените от главно встъпилото
лице искове, както следва:
1./ срещу първоначалния ищец Д. Г., искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че А. Г. е собственик на следните имоти: еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.1504.145.2 по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със
застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м.,
състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а
втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени
помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор №
10135.1504.145 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ №
46 при съседи: № 10135.1504.142, № 10135.1504.215, № 10135.1504.149, № 10135.1504.144,
ведно с 1/3 идеална част от ПИ № 10135.1504.145 по КККР; 2./ изба № 3 и таванско
помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор №
10135.1504.145.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални
части от общите части на нея, която е построена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.145 по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 46, на основание саморъчно
завещание от 25.04.2021г.;
2./ срещу първоначалния ответник Ц. Г., искове по чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че А. Г. е собственик на следните имоти: еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.1504.145.2 по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със
застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м.,
състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а
втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени
помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор №
10135.1504.145 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ №
46 при съседи: № 10135.1504.142, № 10135.1504.215, № 10135.1504.149, № 10135.1504.144,
1
ведно с 1/3 идеална част от ПИ № 10135.1504.145 по КККР; 2./ изба № 3 и таванско
помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор №
10135.1504.145.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални
части от общите части на нея, която е построена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.145 по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 46, на основание саморъчно
завещание от 25.04.2021г. и за предаване владението върху тях.
Приетите за съвместно разглеждане искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС и
постъпилите отговори, налагат съдът да допълни вече изготвения проект за доклад, да се
произнесе по доказателствените искания на страните, както и да прецизира вече
разпределената доказателствена тежест между страните по първоначалните искове и да
разпредели тежестта по исковете, предявени от главно встъпилото лице и възраженията в
отговорите на исковите молби.
Съдът следва да се произнесе и по доказателствените искания, направени с
допълнителни молби от първоначалния ищец и ответник.
По доказателствените искания на главно встъпилото лице А. Г.
В исковата молба, главно встъпилото лице е направило следните искания: 1./ за
приемане на писмени доказателства; 2./ за допускане на съдебно-графологична експертиза,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и след представяне на
сравнителни образци от почерка на И. П., да отговори на следните въпроси: 1./ изпълнен ли
е положеният в завещание от 25.04.2021г. подпис от завещателя И. П.; 2./ изписан ли е
собственоръчно текстът в същото завещание от завещателя И. П.; 3./ за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на водене за установяване на следните обстоятелства: „какви
са били отношенията между И. П. и А. Г. през годините и за периода преди смъртта й, как
И. П. е наричала племенницата си, как ние сме я наричали във времето, какви са били
приживе разпоредителните намерения на завещателя към племенницата му по отношение на
притежаваното имущество;“ 2./ какво е било състоянието на И. П. преди смъртта й; в какво
състояние е била в момента, в който е установена в хосписа; знаела ли е какви права е дала
на Д. Г. с пълномощното от 26.03.2021г. и в какъв обем и каква е била волята на И. П. за
оттегляне на дадените на Г. пълномощия, както и обстоятелствата около оттеглянето му;
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Г. не е направила искане за
събиране на доказателства.
В отговора на исковата молба, ответникът Ц. Г. е направил следните искания: 1./ за
приемане на писмени доказателства; 2./ за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване състоянието на П. преди смъртта й; за това кой е полагал грижи за нея и
обстоятелствата по отношение на владението върху имота след закупуването му на
02.06.2021г.; взетото решение П. да оттегли правата, които е дала на Г. с пълномощно от
26.03.2021г., предвид заблудата, в която същата е била въведена целенасочено от Г., както и
какви са били отношенията между леля и племенница, как е била наричана същата от леля
си от дете, какво е било дарственото намерение на П. по отношение на притежаваните
имоти.
По доказателствените искания на Ц. Г. в молба от 27.04.2023г.
В тази молба, ответникът по първоначалния иск е направил искане за събиране на
гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели за установяване състоянието на И. П.
2
няколко месеца преди смъртта си във връзка с твърденията за въвеждане в заблуждение на
завещателя и за установяване, че грижи за завещателя е полагала неговата сестра и други
близки; отношенията между леля и племенница, начина по който лелята се е обръщала към
А. Г.; разпоредителните намеренията на И. П. и обстоятелствата около оттегляне на
даденото на 29.03.2021г. на Д. Г. пълномощно.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне до приемане представените с исковата молба
на главно встъпилото лице писмени доказателства и тези на ответника Ц. Г..
СЪДЪТ намира, че следва да допусне СГЕ на разноски на главно встъпилото лице,
чиято е тежестта на доказване истинността на документа във връзка с предприетото от
ответната страна Д. Г. оспорване на документа, което и налага откриване на производство
по чл. 193, ал. 1 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК.
СЪДЪТ намира, че искането на А. Г. за допускане на гласни доказателства, чрез
разпита на двама свидетели, следва да бъде отхвърлено по следните съображения: първата
група обстоятелства, която се цели да бъдат установени нямат отношение към предмета на
спора, а за установяване на останалите обстоятелства са ангажирани писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне на страната на първоначалния ответник Ц. Г.
двама свидетели при режим на водене за установяване състоянието на И. П. няколко месеца
преди смъртта си във връзка с твърденията за въвеждане в заблуждение на завещателя.
Искането за допускане до разпит на двама свидетели за установяване
разпоредителните намеренията на И. П. и обстоятелствата около оттегляне на даденото на
29.03.2021г. на Д. Г. пълномощно и взетото решение П. да оттегли правата, които е дала на
Г. с пълномощно от 26.03.2021г., предвид заблудата, в която същата е била въведена
целенасочено от Г., че грижи за завещателя е полагала неговата сестра и други близки и
„обстоятелствата по отношение на владението върху имота след закупуването му на
02.06.2021г.“, както и какви са били отношенията между леля и племенница, как е била
наричана същата от леля си от дете, какво е било дарственото намерение на П. по
отношение на притежаваните имоти, следва да бъде отхвърлено, тъй като част от
обстоятелствата са неотносими към спора, а за друга са представени писмени доказателства.
Отговорът на исковата молба съдържа признание, че Ц. Г. владее имота и в него е
допуснала трети лица, което не налага събирането на гласни доказателства.
По доказателствените искания на Ц. Г. в молба от 27.04.2023г.
Искането за събиране на гласни доказателства е идентично на това в отговора на
исковата молба, подадена от главно встъпилото лице и съдът вече се е произнесъл по него и
не дължи повторно произнасяне.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА изготвения с определение № 1225/27.03.2023г. проект за доклад, както
следва:
В исковата си молба, главно встъпилото лице А. Г. твърди, че е собственик на
имотите, предмет на първоначалните искове, на основание саморъчно завещание от
3
25.04.2021г., съставено и подписано от завещателя И. П., нейна леля.
Приживе завещателят е поддържал близки отношения със своята племенница, като
грижи за него в периода от месец март 2021г. до смъртта му е полагала, както С. С., сестра
на И. П., така и други близки и познати.
На 26.04.2021г. узнала, че леля й И. П. е настанена в хоспис по настояване на Д. Г., а
след смъртта й, че ответникът разполага със завещание от 29.03.2021г., което е вписано в СВ
– Варна, с което тя се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти.
Твърди се, че завещателното разпореждане от 29.03.2021г. е нищожно, на осн. чл. 42,
б.“б“ вр. чл. 25 ЗН, поради това, че ръкописният текст не е написан от завещателя, а
подписът не принадлежи на лицето, сочено за негов автор, поради което не легитимира Д. Г.
като собственик на имотите.
В случай, че завещанието е действително се изтъква, че то следва да се счита
отменено изрично със съставеното на друго на 25.04.2021г., обявено на 02.08.2022г., с което
И. П. се е разпоредила с цялото си имущество за след смъртта си в полза на своята
единствена племенница А. Г., явяваща се майка на Ц. Г. и дъщеря на С. С..
Исковете по чл. 108 ЗС, насочени срещу Ц. Г. почиват на твърдения, че без
основание ответника владее спорните имоти. Първият етаж се ползва от трети лица по
договор за заем за послужване, а вторият етаж е заключен с ключ, който притежава
ответника без жилището да се ползва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Г. по исковете по
чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се оспорват предявените срещу него искове.
Оспорва се действителността на завещателното разпореждане от 25.04.2021г. с
твърдения, че то не е изпълнено и подписано от завещателя. Освен това, дори и да е
действително, то не може да се противопостави на третите лица, тъй като не е вписано.
Отговор на исковата молба е депозиран и от ответника Ц. Г. по исковете по чл. 108
ЗС.
В него, ответникът заявява самостоятелни права по отношение на имотите,
произтичащи от договор за покупко – продажба от 02.06.2021г., по силата, на който
наследникът по закон на И. П., а именно нейната сестра С. С. е прехвърлила имота на своята
внучка Ц. Г., която ги владее, факт, който се призна в отговора на исковата молба.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
По първоначалните искове по чл. 108 ЗС, предявени от Д. Г.
В тежест на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, е да установи при условията на
пълно и главно доказаване по искове по чл. 108 ЗС,че е придобил правото на собственост
върху имотите, предмет на делото на соченото основание, а именно саморъчно завещание от
29.03.2021г., при съставянето на което са спазени изиксванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, както и,
че ответникът владее същите имоти.
В тежест на ответника Ц. Г. е да установи следните обстоятелства, както следва:
1./ възраженията за нищожност на завещателното разпореждане, на осн. чл. 42, б.“а“
вр. чл. 3, б.“в“ ЗН, евентуално, на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25 ЗН, евентуално за
унищожаемост, на осн. чл. 43, ал. 1, б.”б” ЗН, в това число: 1./ извършване на
4
завещателното разпореждане от 29.03.2021г.; 2./ завещателят да е бил в заблюждение
относно характера на сделката и/или относно последиците от нея; 3./ заблуждението да е
предизвикано умишлено; 4./ сделката да е сключена поради заблуждение;
2./ соченото основание, на което е придобил правото на собственост – договор за
покупко – продажба, сключен с наследник по закон и правата на праводателя си;
УКАЗВА на ищеца Д. Г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че при съставянето на саморъчното завещание от 29.03.2021г. са спазени
изиксванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
По исковете по чл. 124 ГПК, предявени от главно встъпилото лице А. Г. срещу
Д. Г.
В тежест на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, е да установи при условията на
пълно и главно доказаване по искове, че е придобил правото на собственост върху имотите,
предмет на делото на соченото основание, а именно саморъчно завещание от 25.04.2021г.,
при съставянето на което са спазени изиксванията на чл. 25, ал. 1 ЗН
В тежест на ответника Д. Г. е да установи основанието, на което твърди, че е
собственик на същите имоти, а именно завещателно разпореждане от 29.03.2021г., при
съставянето на което са спазени изиксванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
УКАЗВА на главно встъпилото лице А. Г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, че не сочи
доказателства за твърденията си, че е придобил правото на собственост върху имотите,
предмет на делото на соченото основание, а именно саморъчно завещание от 25.04.2021г.
По исковете по чл. 108 ЗС, предявени от главно встъпилото лице А. Г. срещу Ц.
Г.
В тежест на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, е да установи при условията на
пълно и главно доказаване по искове, че е придобил правото на собственост върху имотите,
предмет на делото на соченото основание, а именно саморъчно завещание от 25.04.2021г.,
при съставянето на което са спазени изиксванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, както и, че ответникът
владее същите имоти.
В тежест на ответника Ц. Г. е да установи соченото основание, на което е придобил
правото на собственост – договор за покупко – продажба, сключен с наследник по закон и
правата на праводателя си;
ДОПУСКА до приемане представените с исковата молба на главно встъпилото лице
писмени доказателства и тези на ответника Ц. Г..
ОТКРИВА производство по проверка истинността на документ, представляващ
завещание от 25.04.2021г., на осн. чл. 193, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на главно встъпилото лице А. Г. в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението да посочи дали ще се ползва от документа.
5
УКАЗВА на страните, че тежестта на доказване истинността на документа е върху
страната, която го е представила и се ползва от него или върху А. Г..
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза, вещото лице по което след
запознаване с материалите по делото и сравнителни образци от почерка на завещателя И.
П., да отговори на следните въпроси:
1./ изпълнен ли е подписа в саморъчно завещание от 25.04.2021г. /л. 151/ от
завещателя И. П.;
2./ изпълнен ли е текста в същото завещание от завещателя И. П., при депозит в
размер на 300 лв., вносим от А. Г. в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за внесен по
сметка на ВОС депозит.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица
преди провеждане на съдебното заседание.
УКАЗВА на страните по делото да представят в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение сравнителни образци от почерка на
И. П. във връзка с допуснатата експертиза, ако разполагат с такива.
ПРИКАНВА Д. Г. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
заяви доказателствените си искания във връзка с предприетото от Ц. Г. оспорване
действителността на завещание от 29.03.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на водене за установяване на следните обстоятелства: „какви са били
отношенията между И. П. и А. Г. през годините и за периода преди смъртта й, как И. П. е
наричала племенницата си, как ние сме я наричали във времето, какви са били приживе
разпоредителните намерения на завещателя към племенницата му по отношение на
притежаваното имущество;“ 2./ какво е било състоянието на И. П. преди смъртта й; в какво
състояние е била в момента, в който е установена в хосписа; знаела ли е какви права е дала
на Д. Г. с пълномощното от 26.03.2021г. и в какъв обем и каква е била волята на И. П. за
оттегляне на дадените на Г. пълномощия, както и обстоятелствата около оттеглянето му.
ДОПУСКА до разпит на първоначалния ответник Ц. Г. двама свидетели при режим
на водене за установяване състоянието на И. П. няколко месеца преди смъртта си във връзка
с твърденията за въвеждане в заблуждение на завещателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Г. за разпит на двама свидетели за
установяване разпоредителните намеренията на И. П. и обстоятелствата около оттегляне на
даденото на 29.03.2021г. на Д. Г. пълномощно и взетото решение П. да оттегли правата,
които е дала на Г. с пълномощно от 26.03.2021г., предвид заблудата, в която същата е била
въведена целенасочено от Г., както и какви са били отношенията между леля и племенница,
как е била наричана същата от леля си от дете, какво е било дарственото намерение на П. по
отношение на притежаваните имоти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6
7