Определение по дело №869/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260027
Дата: 19 януари 2021 г.
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20204340100869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

гр. Троян, 19.01.2021г.

 

Троянски районен съд, втори състав, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

        

                                                                    Председател: Светла Иванова

 

при секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 869 по описа на Троянски районен съд за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

На основание чл. 140, ал.1  от ГПК, съдът, след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявените искове, намира за установено следното:

 

Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от  С.С.С., чрез проц.представител адвокат Ц.А. *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с  правно основание чл.124 ал. от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК с цена  на иска – 8933.55лева.

В молбата е изложено, че с Решение № 786 от 19.03.2010 год. е осъдена по арбитражно дело № 786/2010 год. по описа на арбитър Б.Г.да заплати сумата 3448.51 лв., заедно със законна лихва от 19.03.2010 год. до датата на погасяването на сумата и 90 лв. разноски в арбитражното производство.  Твърди, че никога не е получавала документи от арбитражен съд и не е уведомявана, че срещу нея се води дело.  Излага, че арбитражното производство е недопустимо, а постановеното решение е нищожно, тъй като с него е решен потребителски спор. Твърди, че във връзка с арбитражното производство и постановеното решение е било образувано т.д. № 6420/2012год. на СГС за издаване на изп.лист  от 20.11.2012 год. за присъденото с арбитражното решение задължение, като допълнително, по същото решение  е издаден Изпълнителен лист от 21.01.2013 год. за разноските в производството, които са 50 лв. - държавна такса и 346,91 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Твърди, че двата изпълнителни листа са издадени в полза на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Излага, че с получаването на Съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 10843/16.07.2020 год. на ЧСИ- Р.Д.е разбрала,  че срещу нея е образувано производство по принудително изпълнение, поради което е подала възражение, че не дължи плащане на сумите по изп.листи като погасени по давност, но с Постановление № 761/11.09.2020 год. , съдебния изпълнител, е отказал  да прекрати изпълнителното производство, тъй като погасяването по давност на установени права по изпълнителен лист не било основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Излага, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, началният момент на давностния срок е датата, на която на вземането е станало изискуемо, което в конкретния случай е датата на влизане в сила на Решението по арбитражното производство - 19.03.2010 год. От този момент тече обшият петгодишен давностен срок, в който кредиторът има право да реализира правата си.

Твърди, че давността не е прекъсвана и сроковете на са спирали да текат след влизане в сила на арбитражното решение, като в последствие, с издадените изпълнителни листове не са образувани изпълнителни производства, както и не са сключвани споразумения за плащане на присъдените суми.

В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответното дружество е представило писмен отговор, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Твърди се, че постановеното Арбитражно решение № 786/19.03.2010 г. не е нищожно, тъй като с него е решен потребителски спор, преди влизането в сила на новата разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗЗП , поради което считат арбитражно споразумение за действително.

Твърди се, че вземането по Изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо". Излага се, че съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Считат, че уведомяването е извършено в съответствие с изискването на закона, тъй като  въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус В.И., per. № 271 при Нотариалната камара,  ответното  дружество е било  упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване се твърди, че  „Кредит Инкасо" е изпратило на предоставен от длъжника адрес, а именно: ***, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, но същото не е било получено на адреса от С.С.С. и се е върнало с отметка „непотърсено".   

Молят съда, ако приеме, че С.С.С. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящия отговор на искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента я уведомяват за сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „Профи Кредит" и „Кредит Инкасо", по силата на който „Профи Кредит", в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо" изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Позовават се на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, за възможността за получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, което съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).

Излагат подробни съображения за неоснователност на претенцията, като  твърдят, че  на 02.03.2013 г. е било образувано изпълнително дело № 359/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, въз основа на издадените процесни листове. С депозираната на 02.03.2013 г. от Профи Кредит молба, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в Банка ДСК ЕАД. Излагат, че на 16.05.2013 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя AMP ИНВЕСТ АД, като на същата дата са изпратени и запорни съобщения до редица банки, включително и до ДСК ЕАД. Твърди се, че на 12.06.2013 г. по делото е постъпил отговор на запорно съобщение от работодателя AMP ИНВЕСТ АД, с което се съобщава, че лицето има трудов договор с дружеството и запорът е наложен. На 18.06.2013 г. е постъпил отговор и от ТД на НАП, с което се уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът С.С.С. има задължения и към НАП, като агенцията е била присъединена като взискател по делото, което присъединяване, намират че се явява обстоятелство, което прекъсва погасителния давностен срок, съобразно разпоредбите на  TP №2/2013 ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че на 06.10.2014 г., след извършена справка за налични трудови договори на името на длъжника, е изпратено запорно съобщение до ***, ЕИК ***, в качеството на работодател, от който на 24.10.2014 г. е постъпил отговор, че запорът е наложен. Излагат, че на 03.08.2016 г. е постъпила молба от предходния взискател Профи Кредит, с която е поискано извършването на справки и предприемането на необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането, а на 24.04.2018 г. взискателят Профи Кредит е депозирал нова молба, с която е поискал да се извършат справки в НОИ и ел. регистър на БНБ и да се наложат запори, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. Последвало е изпращането на запорно съобщение до АЛЕКСАНДРА ФУУДС, ЕИК *********, на 02.05.2018 г.

Заявяват, че през септември 2018 г. е последвало депозирането на молба за конституиране на нов взискател от Кредит Инкасо, с която е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което  действие е прекъсната  течащата погасителна давност. Със същата молба на ЧСИ Р.А.са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Твърди се, че на 10.04.2019 г. Кредит Инкасо е поискал с молба да бъде извършена справка в ел. регистър на БНБ за налични банкови сметки на длъжника. На 12.04.2019 г. е било изпратено запорно съобщение до Общинска банка АД. Излага се, че въз основа на процесиите изпълнителни листове към момента е образувано изп. Дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. Делото е било образувано на 26.06.2020 г., с което отново е бил прекъснат давностният срок, тъй като с молбата си за образуване, взискателя е поискал да бъдат извършени справки за имущественото състояние на длъжника, като бъдат наложени и запори, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. Твърди се, че с молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Р.Д.и на 16.07.2020 г. е изпратено запорно съощение до *** ЕООД, както и до ОДП ЛОВЕЧ - ПЪТНА ПОЛИЦИЯ и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД.                                                          

Считат, че с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече, като посочват, че „извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тълн. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановено по тълн. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това." Излагат аргументи в посока, че не следва да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт, тъй като противното би означавало, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС", което намират, че се явява и в противоречие и с  практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, nap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС.

Считат, че от образуване на изпълнително дело № 359/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А.на 02.03.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия, като началния момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. , т.е. датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.08.2020 г., като бъде взето предвид обявеното в страната двумесечно извънредно положение, по време на което погасителната давност е спряна, въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърдят, че в настоящия случай и в периода след 26.06.2015 г„ във връзка с изп. Дело № 359/2013 г. и образуваното по описа на ЧСИ Р.Д.изпълнително дело № 386/2020 г., има извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок, поради което по процесното вземане срещу С.С.С. не е изтекла погасителната давност.

Претендират присъждане на разноски. Правят възражение за претендирани от ищцата разноски в други производства, а в условията на евентуалност, при уважаване на исковата претенция  и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Права и обстоятелства, които се признават от страните или не се нуждаят от  доказване: Няма такива.

Разпределяне на доказателствена тежест: С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Предвид на това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че е разполагал с вземане в претендирания размер срещу ищеца, което вземане е подлежало на принудително изпълнение, включително извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Да се изискат и приложат по настоящото дело изпълнително дело 359/2013 г. по описа на ЧСИ Р. А., per. № 848 към КЧСИ, с район на действие СГС и изпълнително дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Д., рег.№ 880, с район на действие Окръжен съд - Ловеч.

Допуска като доказателства по делото представените с ИМ и отговора писмени документи.

Съдът указва на ищеца да предостави банкова сметка.

  ***, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис от настоящото определение.

  Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

  НАСРОЧВА гр.д.№869/2020г. по описа на ТРС в открито съдебно заседание на  18.02.2021г. от 10.30 часа, за която дата страните да бъдат призовани, като на същите се връчи препис от настоящото определение.

Да се изискат и приложат по настоящото дело изпълнително дело 359/2013 г. по описа на ЧСИ Р. А., per. № 848 към КЧСИ, с район на действие СГС и изпълнително дело № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Д., рег.№ 880, с район на действие Окръжен съд - Ловеч.

Допуска като доказателства по делото представените с ИМ и отговора писмени документи.

Съдът указва на ищеца да предостави банкова сметка.

***.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: