Протокол по дело №30/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 43
Дата: 12 май 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20235400200030
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 43
гр. С., 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
СъдебниСлавка Н. Чавдарова

заседатели:Кристина С. Хаджиева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
и прокурора С. П. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно
дело от общ характер № 20235400200030 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – С. , редовно призована, се явява зам.
окръжен прокурор С. Д..
Подсъдимият С. Л. В., редовно призован, явява се лично и със
защитник адв. В. П., редовно упълномощена.
Пострадалите М. В. Д., А. Е. Д., А. Е. Д., Д. Е. Д., С. М. Б., редовно
призовани, не се явяват.
Пострадалият А. А. Д. л., редовно призован, не се явява.
Пострадалата В. А. Д., чрез С. М.а Б., като майка и законен
представител, редовно призована, не се явява.
За пострадалите М. В. Д., А. Е. Д., А. Е. Д. и Д. Е. Д. се явява
повереника им а. Р., редовно упълномощен.
а. Р. редовно призован, не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от повереника на пострадалите М. В.
Д., А. Е. Д., А. Е. Д. и Д. Е. Д., с която молят на основание чл.76 и следващите
от НПК да бъдат конституирани в наказателното производство като частни
обвинители.
Съдът докладва писмен отговор от С. Д. - зам.окръжен прокурор по
въпроси по чл.248, ал.1 от НПК и отговор-становище от подсъдимия, чрез
защитника му адв. П. по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Отводи не постъпиха.
Прокурор Д. - Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
1
ход на делото. Предлагам да дадете ход на разпоредително заседание.
Адв. Р. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. П. - Госпожо Председател, считам че няма пречки да бъде даден
ход на разпоредителното заседание.
Подсъдимият С. В. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, тъй като пострадалите лица са редовно
призовани и не сочат уважителни причини за неявяването си и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на разпоредителното заседание.
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
С. Л. В. – ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
постоянен адрес: ***, със средно образование, пенсионер, с ЕГН **********.
Съдът пристъпи към изслушване на страните по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК.
Прокурор Д. - По въпросите по чл. 248 от НПК изразявам следното
становище: Поддържам писмения отговор.
По т.1. Делото е подсъдно на Окръжен съд – С., съобразно правилата
по чл.35, ал.2 и чл.36, ал.1 от НПК.
По т.2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3. След извършените обстойни следствени действия и събрани
гласни, писмени и веществени доказателства, считам, че не са допуснати
отстраними /нито неотстраними/ съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници.
По т.4. Считам, че по отношение на прилагане правилата за провеждане
на съкратено следствие по реда на Глава 27 от НПК, инициативата и
правомощията за това са на съда и на подсъдимия. В случай на предварително
изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, становище се взема в съдебно
заседание. По отношение на второто възможно особено правило за съдебното
наказателно производство по реда на Глава 29 от НПК /решаването на делото
със споразумение/, считам, че съобразно правната квалификация на
деянието, същото е процесуално недопустимо, съгласно разпоредбата на
чл.381, ал.2 от НПК.
По т.5. Не са налице основания делото да бъде разгледано при закрити
врати, както и за привличане на резервен съдия или съдебен заседател.
По т.6. Считам, че взетата мярка за неотклонение на подсъдимия С. Л.
В. „Подписка“ е законосъобразна и справедлива.
По т.7. На този етап нямам ново искане за събиране на доказателства.
По т.8. Не възразявам относно датата за насрочване на заседанието.
Адв. Р. – От името на поверениците ми по въпросите по чл. 248 от НПК
2
изразявам следното становище:
По т.1. Считам, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд
С..
По т.2. Към момента няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по делото.
По т.3. В хода на досъдебното производство няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на правата на подсъдимия или на пострадалите лица.
По т.4. Със съгласието и от името на поверениците ми правя искане за
разглеждане на делото по реда на особените правила на глава 27 от НПК с
приложение на чл.371, т.2 от НПК.
По т.5. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, включително при резервен съдия или съдебен заседател, назначаване
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно
следствени действия по делегация.
По т.6. Към момента не са налице предпоставки за изменение или
отмяна на наложената мярка за неотклонение.
По т.7. Нямаме искане за събиране на нови доказателства извън
обвинителния акт.
Основното за искането за разглеждане на съкратена процедура, аз не се
противя.
Адв. П. - Уважаема госпожо председател, от името на подзащитния ми
изразявам следното становище по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, а
именно:
По т.1. Считам, че делото както за родово, така и местно подсъдно на
Окръжен съд С..
По т.2. Към момента няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по делото.
По т.3. В хода на досъдебното производство няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на правата, както на подсъдимия така и на
пострадалите лица.
По т.4. Както своевременно сме посочили и в депозираната молба-
становище заявяваме желанието, изразяваме съгласието си производството да
премине по глава 27 от НПК, с приложение на чл.371, т.2 от НПК.
По т.5. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, включително при резервен съдия или съдебен заседател, назначаване
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно
следствени действия по делегация.
По т.6. Считам, че към момента не са налице предпоставки за
изменение или отмяна на наложената мярка за неотклонение.
По т.7. Имаме искане за събиране на нови доказателства извън
обвинителния акт. Имаме искания, които са свързани единствено и само с
3
установяване на здравословно състояние на подзащитния ми, както с неговото
семейно положение и трудова ангажираност. В този смисъл представям и
моля да се приеме като писмени доказателства: амбулаторен лист и етапна
епикриза. Моля да бъде допуснат до разпит един свидетел, при режим на
довеждане, който водим днес, а именно синът на подсъдимия, с оглед
установяване на здравословното му състояние, трудова и семейна
ангажираност.
По т.8. Предвид изложеното желание за разглеждане на делото по глава
27 от НПК, молим на основание чл.252, ал.1, предложение 1 от НПК,
същинското заседание да бъде насрочено незабавно, след приключване на
разпоредителното заседание, в какъвто смисъл е и нашето искане.
Подсъдимият С. В. - Поддържам казаното от адв. П.. Желаем делото да
се разгледа по съкратеното производство.
Прокурорът – Нямам против относно искането за конституиране на
частни обвинители. Относно искането за съкратено производство, не се
противопоставям, това е тяхно право. Относно искането за разпит на
свидетел и представените документи, става въпрос за здравословното
състояние, което по принцип не обхваща фактическата обстановка на
обвинението, по тази причина не се противопоставям, с оглед т.2, тъй като по
т.2 изцяло признава обстоятелствата по обвинителен акт, поради това моля да
се уважат тези искания.
Адв. Р. - Аз нямам възражение за приложението на чл.252 от НПК за
незабавно насрочване на делото. Поддържам молбата за конституиране на
частните обвинители По отношение на доказателствените искания – да бъдат
приети, нямам възражение по отношение на тях. Те по същество не засягат
обвинението, но така или иначе засягат доколкото разбирам евентуално
размера на евентуално постановената присъда. Няма пречки делото да бъде
разгледано по т.2 от НПК. По отношение на свидетеля, представени са
медицински документи, във връзка с искането на защитата и на подсъдимия.
Предоставям преценката на съда.
Адв. П. - Запознахме се с депозираната молба за конституиране на част
от пострадалите като частни обвинители. Считам, че същата отговаря на
материалноправните, така и на процесуалните предпоставки, поради което не
възразяваме да се конституират посочените пострадали като частни
обвинители в настоящия процес, като това е допустимо при разглеждане на
делото по особените правила на глава 27 от НПК.
Свидетелят ще установи трудовата ангажираност на подсъдимият към
момента, тъй като подсъдимият действително е пенсионер, но е допълнително
трудово ангажиран, с цел да осигурява издръжката на семейството си, за
което нямаме писмени доказателства, о също така ще установи
характеристични данни.
Адв. Р. – Нямам против разпита на свидетеля.
Съдът след проведеното съвещание намира, че делото както родово,
така и местно е подсъдно на Окръжен съд - С., с оглед повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимият. Не са налице основания за прекратяване или
4
спиране на наказателното производство. В хода на ДП не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемият, както и на
пострадалото лице и неговите наследници. Налице са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като както в
писменото становище, така и в днешно съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник пожелаха делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК и по-конкретно чл.371, т.2 от НПК. Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на друг защитник, вещо лице, преводач
на български жестов език, извършване на съдебно-следствени действия по
делегация. Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания към настоящия момент за
нейното изменение или отмяна.
В днешно съдебно заседание беше направено искане за разпит на
свидетел, който ще установява трудовата ангажираност и характеристични
данни за подсъдимия, както и бяха представени писмени доказателства,
относно здравословното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че същите са относими и допустими към предмета на
делото, тъй като не касаят фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, а единствено здравословното състояние на подсъдимия и
характеристични данни, относно неговата личност и неговата трудова заетост.
Ще следва пострадалите лица М. В. Д., с ЕГН **********, А. Е. Д., с
ЕГН **********, А. Е. Д., с ЕГН ********** и Д. Е. Д., с ЕГН ********** да
бъдат конституирани като частни обвинители в настоящето производство,
тъй като искането е основателно и допустимо.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Делото е подсъдно на Окръжен съд - С..
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
В хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемият, както и на пострадалите лице и техните
наследници.
Постановява делото да бъде разгледано по реда на глава 27 и по-
конкретно чл.371, т.2 от НПК.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
друг защитник, вещо лице, преводач на български жестов език, извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Потвърждава взетата мярка за неотклонение „Подписка“.
Приема и прилага към доказателствата по делото - амбулаторен лист
*** от 10.05.2023 г.; етапна епикриза с рег.№ на лечебното заведение ***.
Допуска до разпит, в качеството на свидетел С.С. В..
5
Конституира пострадалите лица М. В. Д., с ЕГН **********, А. Е. Д.,
с ЕГН **********, А. Е. Д., с ЕГН ********** и Д. Е. Д., с ЕГН **********
като частни обвинители в настоящето производство.
Определението по т. 3 и т.6 подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 7-мо дневен срок, считано от днес.

На осн. чл.252, ал.1 от НПК съдът постанови незабавно да бъде
извършено предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК.

Съдът пристъпи към предварително изслушване на страните по реда на
Глава 27 от НПК.
На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия
правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият С. В. - Разбирам правата си. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът - С оглед току-що направеното самопризнание от страна
на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, аз предлагам да прочетете
определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на
присъдата съдът ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите изложени в обвинителния акт, тъй като самопризнанието се подкрепя
от събраните на ДП доказателства.
Адв. Р. - Присъединявам се към казаното от представителя на
държавното обвинение.
Адв. П. - Госпожо съдия, с оглед направените пълни самопризнания и
съгласие от подзащитният ми производството да протече по реда на чл. 272,т.
2 от НПК, след като съдът му разясни правата, аз ще ви помоля да се
произнесете с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК. Други доказателствени
искания няма да сочим.
Съдът намира, че направеното самопризнание от страна на
подсъдимият С. Л. В. се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, поради което ще следва да обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимият С. Л. В., че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът - Считам, че са налице предпоставки за откриване на
съдебното следствие, затова предлагам да откриете съдебното следствие.
6
Адв. Р. - Моля да откриете съдебното следствие.
Адв. П. - Госпожо Председател, няма пречки. Моля да бъде открито
съдебното следствие.
Подсъдимият В. - Да се открие съдебното следствие.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на
съдебното следствие и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на съдебното следствие.
Съдът докладва, че производството пред Окръжен съд С. е образувано
по внесен Обвинителен акт срещу С. Л. В., с който същият се обвинява в това,
че на 23.11.2019 год., около 19:00 часа, в ***, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка “Фиат“, модел „Улисе” ***, лична
негова собственост, на около 85 метра след кръстовището образувано с ул.
„В.Л.“, в посока кръстовището, образувано с ул. „Д.с.“ е нарушил правилата
за движение регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.20, ал.2 от ЗДвП -
„водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е изпълнил
задължението си да намали скоростта и не е спрял при възникнала опасност
за движението - появил се (паднал) пешеходец и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Е.С. Д., ЕГН ********** от с. ***,
изразяващо се в нараняване, проникващо в черепната кухина, счупване на
челюст, счупване на осми гръден прешлен - трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от 30 дни, гръдна травма -
хемопневмоторакс в ляво - разстройство на здравето временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК, в резултат на травматичните увреждания
на 05.02.2020 г. е настъпила смъртта му, което е в пряка причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие - престъпление по чл.343, ал.1, б.
“В“, предложение 1-во, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Прокурорът – С оглед на това, че на 23.11.2019 год., около 19:00 часа,
в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Фиат“, модел „Улисе” ***, лична негова собственост, на около 85 метра след
кръстовището образувано с ул. „В.Л.“, в посока кръстовището, образувано с
ул. „Д.с.“ е нарушил правилата за движение регламентирани в ЗДвП, както
следва: чл.20, ал.2 от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като не е изпълнил задължението си да намали скоростта и не е спрял при
възникнала опасност за движението - появил се (паднал) пешеходец и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.С. Д., ЕГН
********** от с. ***, изразяващо се в нараняване, проникващо в черепната
кухина, счупване на челюст, счупване на осми гръден прешлен - трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, гръдна травма -
хемопневмоторакс в ляво - разстройство на здравето временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК, в резултат на травматичните увреждания
на 05.02.2020 г. е настъпила смъртта му, което е в пряка причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие - престъпление по чл.343, ал.1, б.
7
“В“, предложение 1-во, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
С оглед на събраните доказателства Окръжна прокуратура – С. повдига
обвинение пред С.ски окръжен съд за това престъпно деяние.
Адв. Р. – По изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт,
които бяха докладвани от съда, относно осъщественото деяние от
подсъдимия, отговарят на действителността и ги поддържам изцяло.
Подсъдимият В. - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен и
признавам изложените факти в обвинителния акт.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
С.С. В. – 31 години, български гражданин, неженен, неосъждан, син на
С. В..
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На свидетелят се разясниха права по чл.121, ал.1 от НПК.
Свидетелят В. - Желая да свидетелства.
Разпит на свидетелят - Аз по принцип живея в С., но когато разбрах за
инцидента, за да бъда като подкрепа се прибрах и тогава видях за първи път
баща ми да плаче и със сигурност това нещо не му се отрази добре. Имаше
безсъние, по принцип той е един от най-спокойните хора, но това му се
отрази. В момента кардиолога, който го наблюдава, е мой личен приятел и от
него зная, че му сменят често хапчета. Имаше един период, в който високото
кръвно беше всяка сутрин и затова се търсеше правилното лечение. Много
пъти сме си говорили с него, като баща и син, че това нещо се отразява
значително върху баща ми. Разбира се, баща ми се упреква за случилото се,
като си говорим, все едно задава въпроси към мен: „мислиш ли, че нещо
можеше да се направи, реагирал ли съм правилно“. Търси причини, какво
може да се направи, какво се е объркало.
Познаваме се с близките на пострадалия, те също са от с. С., всички се
познаваме. Мисля, че един от синовете на починалия е отишъл на мястото,
където работи баща ми в цеха, с молба да му обработи някаква дъска,
говорили са си, отношенията им са добре и преди и сега.
Баща ми е пенсионер, но продължава да работи, местоработата му се
намира грубо на 4-5 км., в цех за дървообработване, който е собственост на
баща ми и чичо ми. До местоработата се предвижва с кола, с негов личен
автомобил. Няма възможност да ползва градски транспорт. Баща ми в С.
живее с майка ми, която също е пенсионерка. Разчитат на доходите от
работата на баща ми и му се налага да работи, за съжаление нито пенсията на
баща ми, нито пенсията на майка ми са по-големи от минималната такава.
След инцидента възникнаха тези проблеми – със съня, не могат да свалят
кръвното му. Не е ходил баща ми при пострадалите.
Прокурорът - Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и
предлагам да приключите съдебното дирене и дадете ход на съдебните
прения.
8
Адв. Р. - Уважаема госпожо Председател, присъединявам се изцяло
към държавни обвинител моля да преминем към производство по съществото
на съкратеното съдебно следствие.
Адв. П. - Госпожо съдия, също считам, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна. Моля да приключите съдебното следствие и да
бъде даден ход по същество. Моля да приобщите доказателствата по делото.
Подсъдимият В. - Моля производството по делото да приключи.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, ще следва да
се прочетат и приобщят към доказателствения материал по делото събраните
писмени доказателства по ДП № 480/2019 г. по описа на РУ на МВР – С. и се
приключи съдебното следствие и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
събраните писмени доказателства по ДП № 480/2019 г. по описа на РУ на
МВР - С..
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът – Уважаеми госпожо съдия и съдебни заседатели,
поддържам повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.. Относно
фактическата обстановка, която няма да повтарям, считам, че същата
подробно е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която
поддържам и считам, че са събрани достатъчно доказателства, която бе
потвърдена днес и от самия подсъдим.
Накратко: Деянието е осъществено на 23.11.2019 год., около 19:00 часа,
в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Фиат“, модел „Улисе” ***, лична негова собственост, на около 85 м след
кръстовището образувано с ул. „В.Л.“, в посока кръстовището, образувано с
ул. „Д.с.“ е нарушил правилата за движение регламентирани в ЗДвП, както
следва: чл.20, ал.2 от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като не е изпълнил задължението си да намали скоростта и не е спрял при
възникнала опасност за движението - появил се (паднал) пешеходец и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.С. Д., ЕГН
********** от с. ***, изразяващо се в нараняване, проникващо в черепната
кухина, счупване на челюст, счупване на осми гръден прешлен - трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, гръдна травма -
хемопневмоторакс в ляво - разстройство на здравето временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК, в резултат на травматичните увреждания
на 05.02.2020 г. е настъпила смъртта му, което е в пряка причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие - престъпление по чл.343, ал.1, б.
“В“, предложение 1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Тази фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите, така и от
съдебномедицинската, автотехническата и комплексната експертизи, които са
направени. Деянието е престъпление и правната му квалификация която е
9
повдигната е по чл. 343, ал.1 б.“В“, предложение 1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК. Деянието е извършено при непредпазливост. С оглед така извършеното
деяние, както от обективна, така и от субективна страна, считам относно
какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, че следва да се
приложи разпоредбата от НК, като считам, че следва да се наложи лишаване
от свобода минимално, както е посочено в Закона, като се приложи чл.58а от
НК. Считам, че с оглед и характеристичните му данни и чистото му съдебно
минало, следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, с изпитателен
срок посочен от Вас. Считам, че следва да се приложи и разпоредбата на
чл.343г от НК, като подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС,
съгласно чл.37, ал.1, т.7 от НК в средния размер, посочен от Закона. Следва
да се произнесете относно връщане на веществените доказателства, иззет е
личния автомобил. С оглед на това Ви моля в този смисъл и за Вашия съдебен
акт.
Адв. Р. – Г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели от името на
моите доверители аз поддържам изцяло изложените обстоятелства в
обвинителния акт, който така или иначе г-н Прокурорът поддържа в днешно
съдебно заседание. Наред с това, да не се получи повтаряне, аз поддържам
изложеното и в обвинителния акт обстоятелства и факти, които бяха признати
пред Вас изцяло от подсъдимия и затова аз считам, че не е необходимо да
бъдат преповтаряни.
Приемам изцяло правната квалификация на осъщественото деяние по
чл.343, буква „в“, предложение първо от НК. Тук основният въпрос, както аз
предполагам, така ще наблегне и защитата на подсъдимия, какво наказание
като размер и вид, Вие ще определите и наложите със съдебния си акт -
присъдата. Не мога да не призная обстоятелството, че въпреки нарушенията,
които е допуснал подсъдимия при управление на личен автомобил
въпросната вечер, че пострадалият, който е съпруг и баща на доверителите
ми, също е допуснал нарушение на ЗДвП, тъй като се е намирал по средата на
улицата, по която се е движил подсъдимия с неговия автомобил. Така или
иначе, но съобразно и събраните доказателства по делото – автотехническа
експертиза, комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза
доказват по несъмнен начин, че подсъдимият ако беше реагирал
своевременно съобразно разпоредбата чл.20 от Закона, би предотвратил
настъпването на тежкия вредоносен резултат, което ще рече отнемане на един
човешки живот. Вие виждате, че България е на предпоследно място по
смъртност, предизвикана от ПТП в ЕС на глава на населението. Всички
виждаме, какво става последните месеци, колко човешки живота бяха отнети,
поради обстоятелството за несвоевременно или лошо управление на
автомобили, като това най - вече в градски условия или населени места. Аз
също съм водач на МПС и винаги това са ми седи като № 1 при управление на
личния ми автомобил. Правилата за движение са създадени за всички водачи
и не следва да бъдат пренебрегвани. Това е в отклонение на основния въпрос,
какъв да бъде размерът на наказанието. Законодателят е определил от 2 до 6 г.
Въпреки, че г-н прокурора поиска 58а от НК да бъде приложено, аз считам, че
Вие трябва да наложите едно наказание, което дори да е към минималното 2
10
години лишаване от свобода, което наказание, с оглед на изложеното от мен,
преди малко, а и се консултирах и с моите доверители, те не питаят лоши
чувства към подсъдимия. Г-н прокурорът зададе този въпрос, аз също щях да
го задам, ходил ли е поне един път да види пострадалите. Съпругата на
пострадалия нееднократно, дори, когато ми подписаха пълномощно за
явяването им като частни обвинители, каза, че й тежи, че поне един път не е
отишъл да изрази своето съчувствие. Да тя казва“ то и моят не беше еди-
какво си“, но поне веднъж да беше намерил време да каже: “съжалявам все
пак“. С оглед извършеното съпричиняване, защото той е нарушил правилата
за движение, които ако беше спазил, нямаше да се стигне до този краен
резултат. Аз ще Ви моля, ако прецените наказанието, което евентуално ще
определите лишаване от свобода, да бъде изтърпяно при условията на чл.66
от НК. По отношение приложението на разпоредбата на чл. 343 г от НК, тя е
задължителна при всички случаи, тук бих искал максимален срок за лишаване
от правото за правоуправление. Вярно изложиха се данни, че той трябва да
пътува с кола и т.н. Той вече е пенсионер, на тези години реакциите са
занижени, тази катастрофа му е повлияла доста тежко, не зная до колко си е
взел поука от това нещо. По-добре превантивно да му се наложи едно такова
наказание, с оглед предотвратяване на едни бъдещи последици, които ще са в
ущърб на подсъдимия. Ние претендираме и за разноски, направени по делото,
в рамките на адвокатския хонорар, който Вие ще определите по смисъла на
чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.13 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. Моля в този дух да се произнесете с Вашия
съдебен акт.
Адв. П. – Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели,
както извличаме и от пледоарията на частното обвинение, така и за всички е
ноторно известно, че винаги, когато се касае за ПТП със смъртен случай в
много случаи емоциите са съществени. Безспорно това е трагичен инцидент,
както за пострадалите, но не по-малко тежък за подсъдимия, като същият
след първоначалния шок, в който е изпаднал, което се доказва от
свидетелските показания страда вече 4 години, терзае се и търси отговори,
какво би могъл да направи, за да предотврати това произшествие. Така или
иначе това ПТП е факт, факт е и настъпилия трагичен резултат. Но днес ние
сме в съдебна зала, за да може на база обективни факти и доказателства,
които се съдържат в кориците на делото да направим преценка, относно това,
каква да бъде отговорността на подсъдимия, да бъде индивидуализирано
неговото наказание, с оглед изпълнение на законовите цели, свързани с
превъзпитателни цели, заложен в чл.36 от НК. Настоящето производство
преминава по реда на глава 27 от НПК, с пълно признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което аз също няма да се спирам хронологично на това, какво се е
случило в нощта на 23.11.2019 г., а бих искала да анализирам тези факти и
обстоятелства, които са относими и следва да бъдат преценени с оглед
правната квалификация на деянието, която в конкретния случай ние считаме,
че е неправилна. Това е така, защото считам, че напълно коректно
държавното обвинение в обстоятелствената част е посочил цялата фактическа
11
обстановка на база която се дава отговор относно обективните и субективните
елементи на деянието, за което се повдига обвинение, но въпреки, че
частично са посочени факти и обстоятелства свързани с последващо
поведение на подсъдимия, то същите не са ценени в тяхната цялост. Какво
имам предвид. Имам предвид факта, че поведението на подсъдимия след
настъпване на инцидента дава основание деянието да бъде квалифицирано по
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, защото безспорно,
съобразно ситуацията, времето, мястото, неговите чисто физически
възможности, той е направил всичко възможно за оказване на необходимата
помощ за С.яване на пострадалото лице. В този смисъл, аз считам, че на
няколко места в обвинителния акт на стр. 3 и стр. 4 държавното обвинение
коректно е посочило, че: „подсъдимият непосредствено след слизане от
автомобила си се уверил, че пострадалият има сърдечен ритъм, има пулс, след
което се обажда на братята с молба да позвъни на фелдшера на селото
свидетелят К.“ и вече на стр.4:“ е предприел действия по поставяне на абокат
и система на пострадалия….“. Това се доказва безспорно и от свидетелските
показания от свидетеля Д.Т. – полицейски инспектор, който дава доста
подробно обяснение за всички действия на присъстващите на ПТП. На
следващо място, пак от свидетелските показания на Т. се установява, че след
пристигане на линейката, подсъдимият В. е помогнал за качването на
пострадалия и с цел превозване до медицинското заведение. В тази връзка аз
считам, че категорично и с оглед анализа на съдебната практика, може да се
направи извод, че в случая подзащитният ми е предприел необходимите
действия за С.яване живота на пострадалия. Като казвам необходими – на
първо място, съдебната практика изисква към момента на оказване на
помощта пострадалото лице все още да е живо. Съгласно решение 400 от
10.11.1989 г. по н.д. 380/89 г. на ІІІ Н.О. ва ВС се сочи, че преценката за това
дали дееца е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия от автопроизшествие се преценя конкретно за всеки случай, като
се съобразява с неговите възможности, налична обстановка и характера на
извършените действия. Много важно и подробно е решение № 579 от
7.06.1975 г. по н.д.483/1975 г. ІІІ Н.О. на ВС в което се сочи необходимата
помощ, която дава водач на МПС на пострадало лице след злополука, в която
има участие, трябва да се заключва в такива действия, които обективно и
субективно са насочени към С.яване живота на увредения. Не е изискване на
закона автора на ПТП да прояви инициатива в активна степен, за да се
приеме, че действително е оказал помощ на пострадалия, защото всяко
действие и всяка инициатива за С.яване живота на пострадалия се обхваща от
съдържанието на необходима помощ, щом като чрез извършването им
обективно се подпомага пострадалия. В конкретния случай въпреки
състоянието на шок, в което безспорно се е намирал подсъдимия е реагирал
твърде адекватно, като първоначално е проверил дали пострадалия е жив,
след това е направил всичко възможно да бъде извикан фелдшера на селото,
помагал е на фелдшера при оказване вече на квалифицираната от негова
страна помощ, след което е помогнал и за транспортиране на пострадалия. Аз
считам, че всички тези действия от страна на подзащитният ми дават
12
основание да твърдим, и да искаме от съда, деянието по което му се повдига
обвинение да бъде квалифицирано като такова по смисъла на 343а, ал.1, б.“б“
, във връзка с чл.343, ал.1 буква „в“ от НК. В конкретния случай категорично
не може да се твърди, че подзащитният ми е останал безучастен, направил
всичко, което е било по силата му, с обективната нагласа и желание да
помогне в най-пълна и възможна за него степен за С.яване живота на
пострадалия.
На следващо място, особено съществено, с оглед индивидуализиране на
наказанието е да бъдат анализирани всички предпоставки, довели до
настъпване на ПТП. В тази насока считам, че коректно опирайки се на
автотехническата експертиза прокурорът в обвинителния акт на първо място,
като основна причина за настъпване на ПТП се изтъква неправомерно
поведение на пешеходеца Д.. В случая става въпрос за човек, който в тъмната
част на денонощието е лежал на пътното платно напълно неподвижно. Не се
установяват каквито и да е реакции от негова страна,движения, които са
могли да привлекат вниманието на подзащитния ми. Същият категорично е
нарушил разпоредбите на чл. 113 чл.114 от ЗДвП,които разпоредби въвеждат
задължения, забрани относно пешеходците, които внезапно навлизат в
пътното платно за движен. Аз считам, че за по-силното основание от
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП пешеходците нямат каквото и да е
право да стоят или лежат на пътното платно, предназначено за движение на
автомобилите, още повече в тъмната част на денонощието, в която част
самото движение е по-затруднено, с оглед намалената видимост. В случая
произшествието и последвала смърт не биха настъпили ако не бяха допуснати
тези съществени нарушения от страна на пешеходеца. Отделно, в
последствие се установява, че този пешеходец е бил и под въздействие на
алкохол, с доста голяма концентрация на алкохол в кръвта си. Същевременно
от свидетелските показания на един от полицейските инспектори, свидетеля
Д. се установява, че това не е изолиран случай на поведение от страна на
пострадалото лице. Многократно лично този свидетел е помагал на
пострадалият, в моменти, в който той отново е лежал на пътното платно,
отново е създавал предпоставки за настъпване на ПТП. Всичко това, аз
считам, че следва да бъде отчетено, като особено съществено при преценка на
смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл моля да се има
предвид тъл.реш.№ 2/2016 г на нак. Колегия, в което се дава отговор, какво е
отношението и по какъв начин трябва съдът да преценя такива обстоятелства,
при които има настъпване на ПТП, вследствие на нарушение на ЗДвП, от
страна на пешеходците. На следващо място особено съществено за
настъпване на ПТП е метеорологичната обстановка. В процесната нощ,
инцидентът се е случил в тъмната част на нощта, ноември месец, зимно
време, валяло е, пътната настилка е мокра, имало е мъгла, като считам, че
доста съществено значение е имало за несвоевременна реакция на
подзащитния ми е и компрометирано осветление, в която насока са събрани
многобройни доказателства, а именно, че към 23.11.2019, както се посочва в
показанията от кметския наместник на селото, уличното осветление е през
два стълба, а в същото време по показания на свидетелката С.В., която се е
13
намирала на задната седалка на автомобила, с който са се разминали с
автомобила на подзащитният ми, преди настъпване на инцидента, същата
казва „ там където лежеше пострадалия беше тъмно. Светеше улично, но
пострадалият беше в тъмен участък, между два стълба“. Ето защо считам, че
всички тези обективни обстоятелства, които безспорно се установяват от
събраните в хода на ДП доказателства са допринесли до голяма степен за
забавната реакция на подзащитния ми, тъй като той безспорно не се е движил
и това е категорично установено с превишена скорост, т.е. скоростта, с която
той се е движил е в рамките на допустимата, но съобразно метеорологичните
условия, съобразно препятствието, в лицето на лежащия пешеходец, той е
следвало да съобрази скоростта и както се посочва в експертизата безопасната
скорост за аварийното спиране била под 20 км/ч.. Т. е. в рамките на
допустимата, но явно явила се в случая несъобразена, с оглед всички
установени обстоятелства по делото. По гореизложеното, моля да цените като
смекчаващи отговорността обстоятелства и наред с другите смекчаващи
отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало, направените
самопризнание, съдействието на органите още в началния етап на
производството, когато многократно е разпитван и като свидетел.
Изключително добрите личностови характеристични данни, които се
установяват и от ДП, така и от разпита на свидетеля. Много добрата му
дисциплина като водач, защото за водач с 40 години стаж, който има само
възможно най - леки нарушения на ЗДвП, а именно превишаване на
скоростта между 11 и 20 км/ч, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
то в конкретния случай аз не виждам нито едно отегчаващо отговорността
обстоятелство. Като такова е посоченото в обвинителния акт тези два
ел.фиша, но всъщност на фона на целия му стаж като шофьор, аз считам не
могат да бъдат ценени и се основание да се твърди, че има отегчаващо
отговорността обстоятелство. В случая считам, че са налице множество
смекчаващи такива и поради което и с оглед приложимата разпоредба на
чл.58а от НК, аз считам, че са налице предпоставките на ал. 4 от същата
разпоредба и ще Ви моля при преценка на индивидуализацията на
наказанието и размера му, да се приложи разпоредбата на чл. чл.55, т.2, б.“б“,
като замените наказанието лишаване от свобода с пробация, с налагане на
двете задължителни пробационни мерки. Естествено, това е възможно, че в
случай, че приемете нашите възражения и преквалифицирате деянието по
неговия привилегирован състав, като бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание по чл.343г лишаване от право за управление на
МПС за минимално предвидения от закона срок. По отношение на това
наказание аз категорично се противопоставям на изложените съображения от
страна на представителя на частното обвинение, тъй като считам, че
некоректно е да се изтъква възрастта на подзащитният ми, с оглед искането
за максимално наказание, още повече, че той в конкретния случай, ако не
бяха тези изключителни обстоятелства той реално не е допуснал никакво
нарушение на ЗДвП, движел се е с допустима скорост, с изправно МПС,
същевременно доказателства, както казах, той през целия си живот е бил
изряден водач. На следващо място особено съществено, с оглед
14
приложението на кумулативното наказание и определяне неговия размер е
фактът, че към момента подзащитният ми продължава да работи, като
естеството на работа е свързано с предвижване до дърводелският цех, в който
работи, той има ежедневна нужда от това МПС, предвид и факта, че в с.С.
няма друг начин, по който да се предвижва до работното си място. Аз ще Ви
моля, това наказание действително да бъде определено към минималното
предвидено от Закона. Алтернативно, в случай, че не приемете изложените
съображения от нас за преквалифициране на деянието, то ще Ви моля
отново, след приложението на чл. 58а, ал.4 от НК да наложите наказание
лишаване от свобода, което да бъде под минимално предвидения размер,
като предлагам и считам за справедлив от 10 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено за минимално предвидения срок от
закона по реда на чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на същото да бъде
отложено. Ще Ви моля в този случай също, кумулативното наказание
лишаване от права да бъде определен за идентичен срок, като основното
такова наказание, с оглед изричните указания дадени в Закона, по смисъла
на чл.49, ал.1 от НК. С оглед гореизложеното, аз моля за Вашия съдебен акт.
Съдът предостави възможност за лична защита на подсъдимият.
Подсъдимият В. - Съжалявам за случилото се. Никога не ми се е
случвало, това е за първи път. Само съжаление мога да изразя.
Прокурорът – Относно преквалификацията считам, че не са налице
основания за това. Да, в обвинителния акт е посочено, че той е помагал на
фелдшера, не на пострадалия, поради което още повече, че вървим по т.2 –
приемат всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част на
обвинението. Считам, че не са налице основания да преквалифициране на
деянието. Всичко ясно и подробно е посочено в обвинителния акт. Не може
да се позоваваме, че било мъгливо, нямало осветление. Напротив, точно при
тези обстоятелства, се следвало той да кара с такава скорост, за да придобие
евентуално поведение по време на пътя препятствие, какъвто е конкретния
случай.
Адв. Р. – Приемане на разглеждане на делото по глава 27 приемане на
всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт се правиха
възражения съобразно практиката трябваше да се отиде по общия ред с
допълнителни въпроси и свидетели и т. н. Защитникът посочи свидетелски
показания, които евентуално обосновават тезата за преквалификация, но не
дават основание да бъде преквалифицирано в настоящето производство,
провеждано по особения ред по глава 27 от НПК.
Приемане на разглеждането по глава 27 предполага признаване на
всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, в това число и
обвинението. Приема обвинението. Ако се правиха възражения, според мен и
е така, съобразна практиката, за преквалификация трябваше да се отиде по
общия ред с допълнителни въпроси, свидетели и т.н. Да защитникът на
подсъдимия посочи свидетелски показания, които евентуално обосновават
тези твърдения за преквалификация на деянието, но те не дават основание да
бъде преквалифицирано в настоящето производство, провеждано по особения
15
ред на Закона предвиден по глава 27.
Адв. П. – Аз категорично няма да се съглася с изразеното становище от
държавното и частно обвинение, тъй като в случая тези факти, свързани с
оказаната помощ от подзащитния ми се извеждат от обстоятелствената част
на обвинителния акт. Процедурата по т.2 на чл.371 изисква да се признаят
фактите и обстоятелствата. Ние категорично не се противопоставяме на
изложените факти и обстоятелства. Ние на база именно на тези факти и
обстоятелства правим коментар и възражение относно правната
квалификация на деянието. Именно в този смисъл се произнесе ВКС в т.81 от
мотивната част на тълк. реш.№1/2009 г., в което се казва, че именно в
процедурата на съкратено съдебно следствие по т.2 е допустимо да се
коментират и установяват правопроменящи и правопогасяващи факти и
обстоятелства“. Считам, че именно тези коментирани факти, които се
съдържат и в обстоятелствената част на обвинителния акт са такива, в кръга
на фактите, визирани в чл.102, т.3 от НПК, към които несъмнено спада и
оказване на помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. В
тълкувателното решение се казва, че всичко това е възможно, при условие, че
е съвместимо с фактологията на обвинителния акт и не се внася съществени
изменения в нейните очертания. В случая, че не само не твърдим нови факти,
а ние правим искане именно на изложените факти в обвинителния акт, които
категорично се подкрепят и от показанията на свидетелите, които цитирах по-
горе. В тази връзка, тъй като цитирах няколко решения на ВКС, аз представям
същите решения, те бяха предмет на нашата пледоария.
Съдът даде последна дума на подсъдимият.
Подсъдимият В. – Искам възможно най-лекото наказание, като смятам,
че нищо не е направено умишлено. За първи път ми се случва такова нещо.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, като обяви, че ще се произнесе с
присъда в 12.50 часа.
След проведеното тайно съвещание, съдът обяви присъдата си
публично, в присъствието на страните, като им разясни, че същата подлежи
на протестиране и обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в 15-дневен
срок, считано от днес.

Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 13.10 ч.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16