О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3400 Година 25.09.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и пети септември Година
2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4828 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 389 и
сл. от ГПК.
С исковата си молба ищцата А.Г.Ж. е
поискала съдът да допусне обезпечение на предявените по делото отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, с цена 1258.20 лева, срещу ответника
Ю., чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № - на Ч..
След като прецени представените до
сега по делото доказателства, съдът намери, че молбата за допускане на
обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а мотивите за
този извод са следните:
Едно от основните изисквания за
допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по такъв иск
може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни последици
обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А предявеният иск е
допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви. Но и
кумулативно когато то е надлежно упражнено. А за да е налице последното законът
предвижда като необходимо условие наличността на определени процесуални
предпоставки (така ТР 104-1967-ОСГК). Сред тях несъмнено са и съобразяване на
иска с изискванията на чл. 127-128 ГПК. В случая подадената от ищцата искова
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4
и 5, и чл. 128, т.
2 ГПК,
защото не само не са изложени всички обстоятелства, на които са основани
предявените искове, а изложените са непълни и неясни, което е обективна пречка
не само да се прецени колко такива иска са предявени, в какво съотношение
помежду си и тяхната допустимост с оглед нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, но и дали
е внесена в пълен размер дължимата се за всеки от тях държавна такса от 55.33
лева съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, което зависи от
броя им (л.
9).
Следователно. Тази искова молба е нередовна (чл. 129, ал. 2 ГПК). Поради това
по нея в този й вид не може да се постанови и решение (чл. 129, ал. 3 ГПК). А
след като е така и предявените с нея искове се явяват недопустими само на това
основание, докато не се отстранят тези им нередовности, за отстраняване на които
съдът е разпоредил на 25.09.2019 г. да се изпрати на ищцата съобщение, но до
момента те не са отстранени (л. 9). Поради това тези искове все още са недопустими,
а в същото време се иска обезпечаването им, а по това искане съдът следва да се
произнесе без да изчаква изтичането на срока за отстраняване на нередовностите им
(аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само по себе си обуславя
неоснователност на молбата за обезпечението им, защото с нея се иска
обезпечаване на едни ненадлежно предявени и поради това недопустими към момента
искове, без преди това да са отстранени нередовностите им. При това положение
исканото им обезпечаване не може да бъде допуснато и при условието на чл. 391,
ал. 2 ГПК, а обезпечаването им чрез исканото спиране на изпълнението се допуска
само при това условие (чл. 390, ал.
4, изр. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна молбата на ищцата А.Г.Ж. за обезпечение на предявените по делото отрицателни установителни искове по
чл. 439, ал. 1 ГПК, с цена 1258.20 лева, срещу ответника Ю., чрез спиране на
изпълнението по изпълнително дело № - на Ч..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от ищцата с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на същата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: