№ 60
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500039 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, в хипотезата на чл. 274, ал. 2 от
ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 31289/28.11.2022 г. от С. К. П. ЕГН
********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против определение № 2618/14.11.2022 г.,
постановено по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната въззивна жалба
вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против
решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е
прекратено производството по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС-П..
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение и да върне
делото за произнасяне по същество на върнатата въззивна жалба.
Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С определение № 2618/14.11.2022 г., постановено по в. г. д. № 2681/2022 г. по
описа на ОС – П. е върната въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П. ЕГН
********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022 г., постановено по
г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е прекратено производството по в. г. д. № 2681/2022
г. по описа на ОС-П..
За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че не са отстранени в
срок нередовности на въззивната жалба и срокът е изтекъл.
Пред ОС – П. е депозирана въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П.
ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022 г.,
постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А.., с което е признато за установено по
отношение на Д. И. П. ЕГН ********** и Й. И. Й. ЕГН **********, че С. К. П. и М. К. Ф.
не са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и
КР, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот:
гр. А., ул. „С.“, с площ от 381 кв. м., при съседи: **********; ***********; ***********;
**********, трайно предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
1
план: 5451, квартал: 390 и е отменен нотариален акт №**, том *, рег. № ****, дело №
***/2019 г. по описа на нотариус С.К., вписан с вх. рег. № 3600//22.08.2019 г., Акт №**,
т.***, дело № ****/2019 г. на СВ при РС-А., с който С. К. П. и М. К. Ф., са признати за
собственици по наследство и давностно владение на 1/3 ид. ч. от посочения поземлен имот с
идентификатор №***********.
С определение № 2412/19.10.2022 г., въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. е
оставена без движение, тъй като необходимо на жалбоподателите да заявят по какъв начин,
евентуално съвместно с кои лица наследодателят им е осъществявал в идеални части
давностното владение, на което те се позовават, както и кои лица притежават останалите 2/3
идеални части от процесния имот, извън заявената от тях 1/3 идеална част. Тази
необходимост произтича от обстоятелството, че жалбоподателите - ответници в
първоинстанционното производство претендират да са придобили 1/3 ид. ч. от процесния
имот по наследство и давностно владение, като сочат, че владението им е осъществявано в
идеални части, поради което не е извършено разпределение на ползването (писмен отговор
по чл. 131 от ГПК). Наред с това считат, че между страните липсва спор за правото на
собственост, доколкото придобитата от тях идеална част от процесния имот, е различна от
претендираната от ищците.
Този акт на съда е съобщен на П. и Ф. на 25.10.2022 г.
Постъпила е молба вх. № 28593/02.11.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К.
Ф. ЕГН **********. В нея се поддържа, че въпросите кои са останалите съсобственици по
отношение на този имот и с кои лица наследодателят им е осъществявал давностно
владение, са извън предмета на делото, тъй като в писмения си отговор в
първоинстанционното производство не са заявявали права в по - голям размер от 1/3
идеална част, което да породи нужда от изясняване как и по какъв начин са владели
процесния имот за повече от 1/3 идеална част; че законът не изисква да е налице
разпределение на ползването между съсобствениците, като условие за възникване на
съсобственост по пътя на давностното владение, както и че дали жалбоподателите
притежават идеални части в процесния имот, различни от идеалните части на ищците, е
въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на защитната им позиция.
Настоящата инстанция констатира, че въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. се
твърди, че решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-
А. е недопустимо, тъй като ищците нямат правен интерес от воденето на иск, че ответниците
не са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №***********, а
ответниците (жалбоподатели в настоящото производство) никога не са оспорвали правата на
ищците.
Допустимостта на обжалваното решение е вторият от въпросите (след
валидността), за който въззивният съд следи служебно.
С оглед твърденията във въззивната жалба и в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба, действително е налице необходимост от изясняване на въпросите,
поставени в определение № 2412/19.10.2022 г.
С молба вх. № 28593/02.11.2022 г. констатираните нередовности не са
отстранени, а срокът за това е изтекъл.
Налице е хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК и въззивна жалба вх. №
3021/16.03.2022 г. следва да бъде върната.
До тези правни изводи е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2618/14.11.2022 г., постановено по в. г. д. №
2681/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г.
от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022г.,
постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е прекратено производството по в.
г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС-П..
Преписи от определението да бъдат връчени на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3