Р Е
Ш Е Н И Е
№……………………… /05.03.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шести януари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5262
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.т.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. Д.М. *** срещу
Наказателно постановление № В – 0047599 от 01.08.2019 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия
за защита на потребителите, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Закона за туризма, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на чл.
71, т. 6 от Закона за туризма.
Дружеството – жалбоподател „Р.т.“ ООД намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място поставя
акцент върху това, че според него е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е бил съставен след изтичане на тримесечния срок, в който
е било установено нарушението. Също така посочва, че в случая нарушението е
неправилно квалифицирано от страна на административно – наказващия орган,
доколкото лицето П.К.Л. е натоварен със задължение да бъде водач на
туристическа група, като административно – наказващият орган така и не е
прецизирал към коя хипотеза на чл. 71, т. 6 от Закона за туризма приравнява
г-н. Л.. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 06.01.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 5262 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Р.т.“ ООД се представлява от своя процесуален представител адв. Д.М. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 06.01.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 5262 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите се
представлява от своя процесуален представител ст.юрисконсулт Н.Н., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, акцентирайки в своята пледоария, че нарушението е било
констатирано на 17.01.2019 г., когато е бил представен сключения граждански
договор между „Р.т.“ ООД и г-н. П.К.Л., поради което и АУАН е съставен в преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 27.12.2018 г. в териториалното подразделение на Комисията за
защита на потребителите в гр. Варна постъпила жалба от лицата г-жа Г.Б.И. и
г-н. В.Г.И. срещу дружеството „Р.т.“ ООД, в която изразили своето недоволство
от проведена екскурзия с автобус на територията на Република Гърция,
организирана именно от дружеството „Р.т.“ ООД.
По повод депозираната жалба св. Ф.В.Т. – ст.
инспектор в Комисията за защита на потребителите извършила проверка в офис на
дружеството „Р.т.“ ООД *** на 10.01.2019 г., като изискала дружеството да
представи редица документи, вкл. сключен договор с екскурзовод и
идентификационна карта на екскурзовода, който е придружавал туристическата
група в Гърция.
На 17.01.2019 г. дружеството „Р.т.“ ООД представило
в офиса на Комисията за защита на потребителите в гр. Варна граждански договор,
сключен на 14.12.2018 г. между него и лицето П.К.Л., с ЕГН: **********, с който
последният поел задължение да бъде водач на туристическа група.
Св. Т. извършила проверка в регистъра на
лицензираните екскурзоводи, като констатирала, че П.К.Л. не е бил вписан в този
регистър.
Приемайки, че с това свое поведение на 14.12.2018
г. дружеството „Р.т.“ ООД е извършило нарушение на чл. 71, т. 6 от Закона за
туризма, на 16.04.2019 г. св. Т. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
01.08.2019 г. Директорът на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление с което на основание чл. 186, ал. 1 от Закона
за туризма, наложил на дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 71, т. 6 от Закона за туризма.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество, съдът я намира за частично основателна,
поради следните съображения:
На
първо място съдът би желал да отбележи, че кредитира изцяло показанията на св. Ф.В.Т.
като последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в
хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.
На практика не само, че не са представени някакви
доказателства, но дори и самото дружество не навежда твърдения, че лицето П.К.Л.
е бил вписан в регистъра на лицензираните екскурзоводи. Същевременно
изследвайки задълженията на лицето, регламентирани в Граждански договор № 1 от
14.12.2018 г., според съда категорично може да се приеме, че същият е поел
задължения да изпълнява функциите на екскурзовод.
Още
повече, че самото дружество със своите действия признава, че г-н. Л. е
изпълнявал функциите на екскурзовод, тъй като на поканата да представи сключен
договор с екскурзовод и идентификационна карта на екскурзовода е представило в
офиса на Комисията за защита на потребителите именно Граждански договор № 1 от
14.12.2018 г., сключен с г-н. Л..
По
принцип донякъде съдът е съгласен с позицията на въззивното
дружество, че за по – голяма коректност е можело административно – наказващият
орган да прецизира още повече цифровата квалификация на нарушението, предвид
това, че т. 6 на л. 71 от Закона за туризма действително предвижда няколко
хипотези, но според съда и в този си вид зададена същата не нарушава правото на
защита на санкционираното лице, още повече пък едва ли не до степен, която да
изисква отмяна на наказателното постановление.
За
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
В тази
връзка следва да се има предвид, че на 17.01.2019 г. дружеството „Р.т.“ ООД е
представило на административно – наказващия орган Граждански договор № 1 от
14.12.2018 г., сключен с г-н. Л. и именно считано от тази дата следва да се
брои началото на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира за установено от фактическа страна, че
на 14.12.2018 г. в гр. Варна, дружеството „Р.т.“ ООД е сключило договор с
екскурзовод, който обаче не е вписан в националния туристически регистър, т.е.
самият екскурзовод е неправоспособен, поради което и очевидно дружеството е
нарушило императивната разпоредба на чл. 71, т. 6 от Закона за туризма и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание.
Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано е наложил наказание за извършеното
нарушение на чл. 71, т. 6 от Закона за туризма над предвидения в закона (чл.
186, ал. 1 от Закона за туризма) минимум – 1000 лева. При индивидуализиране на
наказанието съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно
– наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Р.т.“ ООД да е
санкционирано за подобни нарушения на законодателство в сферата на защита на
потребителите, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната
Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо
отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за
първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се
явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № В –
0047599 от 01.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище ***
към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите следва
да бъде изменено в санкционната си част, като административното наказание
„имуществена санкция“ следва да бъде намалено и редуцирано до законоустановения минимум от 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В –
0047599 от 01.08.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище ***
към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите,
с което на Р.т.“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 186,
ал. 1 от Закона за туризма, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на чл.
71, т. 6 от Закона за туризма като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1000 лева (хиляда
лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: