Р Е Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…….……….
Гр.София, 07.09.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия: Велизар Костадинов
при
участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 11730 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.С.Р.,
представлявана от назначения й по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител- адв.В.М. срещу решението от 04.07.2017
г., постановено по гр.дело № 26846/2016
г., по описа на СРС, ГО, 42 състав, с което е признато за установено, на
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.99 от ЗЗД, че П.С.Р.
дължи н. „А.з.с.н.в.“ АД сума в размер на 374,06лв.- главница и сума в размер
на 152,53лв.- договорна лихва за периода 20.06.2014г.- 17.10.2014г., както и
сумата от 35,35лв.- мораторна лихва за периода 24.06.2015г.- 26.02.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 11016/2016г. по описа на СРС, 42
състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, П.С.Р.,
представлявана от особения представител по чл.47,ал.6 от ГПК- адв.В.М., заявява доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение. Поддържа, че по
делото липсват доказателства за надлежно прехвърляне на процесното вземане на
ищеца. Счита, че представените по делото разпечатки от компютърни системи не
доказват този факт, тъй като представляват частен документ, неподписан от нея и
удостоверяващ изгодно за ищеца обстоятелство.
На второ място, поддържа, че липсват и доказателства тя да е уведомена
относно двукратното прехвърляне на процесното вземане с договорите за цесия.
Възразява, че от представеното по делото известие за доставяне на уведомлението
за прехвърлянията на вземането не се установява кой е получателят му, поради
липсата на указание на кое лице принадлежи подписът за получател. Заявява възражение и за липса на
доказателства за уведомяване за прехвърлянето на вземането от „БНБ П.Ф.“ към „И.А.М.“
АД, поради което ищецът не е активно материално-правно легитимиран. С
изложените доводи ответницата мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и вместо него- постановяването на друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата
страна, „А.з.с.н.в.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното
решение по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен
отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Претендира разноски за въззивното производство. Поддържа, че в
приложенията към процесните договори за цесия подробно е индивидуализирано
вземането, което е прехвърлено с имена на длъжника, договор, от който
произтича, размер на главницата, както и дължимия остатък за плащане, като
приложенията са подписани от субектите- страни по договорите за цесия. Що се отнася
до съобщаването на цесиите, твърди, че
те са извършени с едно общо уведомление,
което е връчено на ответницата с писмо с обратна разписка. Моли съда да
съобрази факта, че от ответницата е заявено оспорване единствено относно
липсата на име в обратната разписка, но не е оспорен самият подпис за
получаването на уведомлението, както и не е оспорено, че този подпис не
принадлежи на нея. На последно място
поддържа, че съгласно константната съдебна практика уведомлението за цесиите,
като част от приложенията към исковата молба,
е връчено на длъжника с връчването на преписа от исковата молба и
доказателствата към нея и този факт следва да бъде зачетен от съда.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл.269, изр.последно от ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на исковете, изведени при правилно установена по
делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща
към тях. В допълнение на мотивите на СРС и във връзка с доводите, заявени с
въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Неоснователно е възражението на
въззивницата-ответник за липса на доказателства какво точно вземане е
прехвърлено с процесните два договора за цесия. Прехвърленото вземане е
подробно индивидуализирано в договорите и в приложенията към двата договора за
цесия, за които приложения изрично е посочено, че представляват неразделна част
от договорите за цесия. Приложенията са подписани от цедента и цесионера. В
договорите изрично е посочено, че предмет на цесията са вземанията за главница,
договорни лихви и мораторни лихви, като в приложенията към тях изрично е посочен юридическият факт, от който произтича
вземането- посочен е процесният договор за кредит, индивидуализиран с неговия
номер *******, посочен е длъжникът по този договор- ответницата,
индивидуализирана с трите й имена и ЕГН. Посочен е предметът на договора за
кредит- отпуснатата в заем сума от 500лв., както и неиздълженият остатък по
договора, включващ главница, договорни лихви и мораторни лихви в общ размер.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и второто възражение на въззивницата-ответник – за липсата на
доказателства за надлежно съобщаване на двете цесии, на основание на които
ищецът се легитимира като титуляр на процесните вземания. Уведомяването за двата договор, с които
процесното вземане е прехвърлено е извършено с едно писмо от 23.04.2015г. /представено на л.34 от делото на СРС/. По
делото са представени надлежни пълномощни, с които „А.з.с.н.в.“ АД е надлежно
упълномощена както от първия прехврълител- „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД /действащ чрез
пълномощник- „И.А.М.“ АД/ , така и от втория прехвърлител „И.А.М.“ АД, да
извърши от тяхно име уведомяването на длъжника за цесиите. С пълномощното на
л.31 от делото на СРС –„И.А.М.“ АД е упълномощено надлежно от „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД
да извърши уведомяване на длъжника за първата цесия, както и с правото да
преупълномощава с това право друго лице. В рамките на така предоставената
представителна власт с второто пълномощно- представено на л.30 от делото на СРС
, “ И.А.М.“ АД е упълномощило ищеца както лично от свое име /като
прехвърлител/, така и от името на „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД /в качеството на пълномощник
на последния като прехвърлител по първата цесия/, именно ищеца с правото да
уведоми ответницата за двете цесии, в резултат, на които процесното вземане
е прехвърлено на ищцовото дружество. Връчването
на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, съгласно
изискването на чл.99,ал.3 от ЗЗД, има за цел длъжникът да бъде известен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно – да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ето защо и
с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД,
нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД изисква уведомяването за сключения договор
за цесия да бъде извършено от предишния кредитор- цедент. Настоящият съдебен
състав приема, че връчването на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то
да бъде извършено от пълномощник на цедента, както в конкретния случай. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
и двете цесии са надлежно съобщени на ответницата, съгласно изискването на чл.99,ал.3 от ЗЗД , предвид обстоятелството,
че уведомителното писмо за тях, изходящо от ищеца в качеството му на
пълномощник на двамата прехвърлителя, е редовно връчено – лично на ответницата
с писмото с обратна разписка от 04.05.2015г.
В обратната разписка изрично е указано, че получател на същата е
ответницата, поради което съдът приема, че подписът , положен в обратната
разписка е на указания в документа получател / автор/- ответницата, предвид
липсата на заявено от ответницата оспорване на автентичността на този подпис.
И на последно място следва да се
посочи, че ответникът –длъжник може да възразява успешно
за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди и доказва, че до
момента на уведомяването е изпълнил задължението на предишния кредитор или на
овластено от този кредитор лице по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай такова възражение от страна на ответника не е
заявено.
С оглед изложените мотиви, поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба срещу него- оставена без
уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът-ответник дължи на въззиваемия –ищец направените
от последния разноски по делото във въззивното производство в размер на 100,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден от
горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.07.2017 г., постановено по гр.дело № 26846/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 42
състав.
ОСЪЖДА П.С.Р. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ АД- сумата
от 100,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/