№ 27336
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110101479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 166423/13.06.2023 г. депозирана от ответника
Сити Кеш ООД за изменение на решение № 9466 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 1479/2022
г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че
присъденото в полза на адв. З. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат
подробни съображения в тази връзка.
Постъпил е отговор от ищеца А. Г. А., чрез адв. З., с който се моли молбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С цитираното съдебно решение от 05.06.2023 г. съдът е посочил, че ищецът
претендира заплащането на разноски, включително адвокатско възнаграждение, срещу
размера на което в отговора е направено възражение за прекомерност. Същият е
заплатил сумата от 100 лева за ДТ и 350 лева за ССчЕ. Преценил е, че възражението на
ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е основателно и е присъдил в
полза на адв. З. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 800 лева (по 400 лева за всеки иск).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По депозираните молба съдът намира следното:
Същите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледани по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата съдебна инстанция споделя и намира, че в настоящия случай е
приложима практиката съгласно която, когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В
конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв. В този смисъл и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а не
както е посочил в постановеното по делото съдебно решение – 800 лева. Действително
е налице практика на ВКС от 2022 г. и 2023 г., която обаче е неотносима, респ.
1
неприложима към настоящия случай, тъй като са разгледани спорове с правна и
фактическа сложност, и цена на исковете многократно надвишаваща стойността в
настоящото производство.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът А. Г. А. е
предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по напр. по гр.д. №
70973/2022 г. по описа на СРС, ГО, състав, по гр.д. № 70976/2022 г. по описа на СРС,
ГО,, по гр.д. № 70979/2022 г. и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от
образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и
съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право
по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници
за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.
С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а
е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали
дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и
Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС
ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№
7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К.
С оглед изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските
като възнграждението за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение следва да
бъде редуцирано до сумата от 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9466/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1479/2022 г. по описа на
СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски, като ОТМЕНЯ
същото в частта му, с която „Сити Кеш” ООД ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление град София, ......... е осъдено да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ....... на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 850 лева – разноски по делото до
присъдения размер от 1250 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2