Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. С., 10.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІI-Г въззивен състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди
и шестнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
мл. с-я
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като разгледа докладваното от
мл.съдия Димчева в.гр.д. № 13833 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1054058/02.06.2015 г. на Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., всички чрез адв. Д.П. срещу Решение от 23.04.2015 г., постановено по гр. д № 58429/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 124-ти състав, с което са отхвърлени предявените СРЕЩУ К.Е.Й., Е.Е. Й.-К. и А. А. К., искове за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., местността „********* – IIб част, разширение местност ******“, съставляващ УПИ XI-1491, от квартал 12 по регулационния план на гр. С., м. „*********– IIб част, разширение местност ******“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и Заповед № РД-09-182/10.04.2009 г., като с последната заповед е одобрено попълването в кадастралната основа и изменение на плана за регулация, като за бивш УПИ XI-62 е преотреден УПИ XI-1491, с площ от 690 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XIV-64, УПИ X-63, улица, УПИ XII-61 и УПИ XIII-61, както и да бъде предадено владението върху същия. Решението се обжалва и в частта с която е отхвърлен искът за премахване на извършените в процесния имот постройки и подобрения. Иска се отмяна на решението в цялост и присъждане на направените разноски.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въвеждат се възражения за липса на идентичност между имота предявен за ревандикиране от ищците и този по частния писмен договор от 1966 г., с „купувач“ наследодателя на ответниците, от където извеждат и следващото си възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради липса на извършена замяна именно с имота на ищците.
Въззиваемата страна Е.Е.Й.-К., чрез адв. В. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като евентуално твърди придобиване на процесния имот от ответниците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Въззиваемата страна К.Е.Й., чрез адв. Д. С. излага съображения за неоснователност на възраженията въведени от въззивниците-ищци в първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна А. А. К., чрез назначения му особен представител адв. С. Х. изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, сочи придобиване на имота въз основа на изтекла придобивна давност.
При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор
в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт том I, № 237, рег. 237, нот.дело № 246 от 30.11.1935
г. П. Б.Р. е признат за собственик
по наследство и давностно владение върху недвижими имоти, находящи се в
землището на село ****** – ******, а именно под № 6 – нива в местността „******“
от 6.8 ара при съседи: Ц.Я., наследниците на П.Д., път, Р.Т. и М. П..
П. Б. е починал на *******
г. По делото е представено Удостоверение за наследници № 1584/30.09.2011 г.,
видно от което същият е оставил за свои законни наследници: М. П. Б. – син; Ф.П.Г.
– дъщеря и М.П. А..
С протокол от 27.09.1950 г.
по гр.д. № 651/1950 г., е одобрена спогодба между наследниците на П. Б. – М. Б.,
Ф.Т.С. и М. Т.А., съгласно която последната получава в свой дял северната
половина от нивата в местността „******“ в землището ******, а Фиданка Стойнева
получава съответно южната половина от същия имот.
Представено е удостоверение
№ 23/22.02.1952 г., видно от което Ф.Т.С., в качеството си на член-кооператор в
ТКЗС – С., с. ****** е внесла в стопанството цялата си земя.
Въз основа на Заявление с
вх. № С375А от 23.01.1992 г. и представени писмени доказателства: препис-извлечение
от емлячен регистър ГП 550/27.02.92 г., т. 2; ГП 585/18.12.92 г.; Удостоверение
по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППСЗПЗЗ; скица № 617/27.05.1998 г., изд. от район
Панчарево и скица от ОП Софийски кадастър от 05.03.1998 г. е издадено Решение № 6102 от 02.12.1999 г. на
Поземлена комисия в община В. за възстановяване правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници. С цитираното решение е
възстановено правото на собственост на наследниците на Ф.Т.С. и М. Т.А. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 7.660 дка,
находящ се в землището на с. ****** в местността ******, имот № 2595, к. лист №
741 от кадастрален план изработен 1950 г. при граници (съседи): наследници на М.
П., И. Ц., Я.М.. Отказано е да се възстанови правото на собственост на
основание чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ, върху 1.163 дка от имота, които попадат в
улици. Върху документа е отбелязано, че решението е влязло в законна сила на
26.07.2000 г.
По делото е представено и
Решение № 6673/21.07.2005 г. на ОСЗГ-Овча Купел, с което въз основа на молба с
вх. № 725/21.07.2005 г. и на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ е поправено Решение
№ 6102/02.12.1999 г. Поправката се състои в това, че на наследниците на П. Б.
се възстановява правото на собственост вместо върху 7.660 дка, съответно върху
7 240 дка от процесния имот – нива в землището на с. ******, м. „******“,
представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастрален план от 1950 г. Отказва
се възстановяването на правото на собственост както върху 1163 кв.м., които
попадат в улици (съгласно предходното решение на ПК-В.), така и върху 30 кв.м.,
които попадат в парцел XII-40 и 390 кв.м., които попадат в парцел XI-41, и
двата в кв. 10 по плана на в.з. „*********“ II-Б част, разширение м. „******“,
утвърден с Заповед № РД-50-1188 от 19.12.1995 г.
Видно от представените
удостоверения за наследници с номера както следва: УН № 1245/14.10.2010 г.; №
1362/01.11.2010 г. и № 1584/30.09.2011 г. , ищците Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т.,
Т.Р.Т., В.Ц.Т. и В.Ц.Т. са наследници на Ф.Т.С., а ищците А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т.,
М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М. и И.Л.М. са наследници на М. Т.А..
Със заповед №
РД-09-182/10.04.2009 г. на Столична Община – Район Панчарево“ е одобрено
полълване на кадастралната основа на ПИ 1491, попадащ в УПИ XI-62 и заличаване
на ПИ 62 в квартал 12, вилна зона „*********“ IIБ част, разширение м. „******“.
Одобрено е изменение на плана за регулация на вилна зона „*********“ IIБ част, разширение м. „******“,
в кв. 12 за УПИ XI-62, който се преотрежда за ПИ 1491 – XI1491, съгласно
приложената към заповедта скица.
По делото е представен
констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 71, том II, рег. № 1564, дело № 268 от
03.06.2009 г. на нотариус С.П., съгласно който ищците са признати за
собственици на недвижим имот представляваш УПИ XI-1491, бивш УПИ XI-62 от кв.
12, по регулационния план на гр. С., в.з. „*********“ IIб част, разширение
местност „******“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и Заповед №
РД-09-182/10.04.2009 г.
От друга страна е
представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна
срещу имот включен в блока на ТКЗС № 86, том XXI, дело № 3794 от 08.11.1960 г.,
с който е признато, че С.С.Б. е придобила чрез замяна правото на собственост
върху следния недвижим имот – под № 2 нива, находяща се в землището на с. ******
– С., местността „******“, с площ 5 830 кв.м., при граници: В.П., път и
блока на ТКЗС, която нива ѝ е дадена от ТПК-комисия в замяна срещу
включената в блока на ТКЗС, с. ******, нейна нива в същото землище, м. „К.“.
С договор за
покупко-прдажба на недвижим имот от 12.05.1966 г., с нотариално заверен подпис
от 1969 г., С.Б. е продала на К. В. Г. част от описаната по-горе нива, като
продаваемата част е с площ 700 кв.м. и е обособена в следните граници: от север
Л. В.Х., от изток – път, от юг – В.П., от запад – блока на ТКЗС.
К. В. Г. е починал на
29.11.1988 г. и съгласно удостоверение за наследници от 03.01.1989 г. е оставил
за свой законен наследник М.К. Й. - дъщеря.
С постановление от 14.07.1992
г. на нотариус Е. Б., М.К. Й. е призната за собственик по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот – дворно неурегулирано място с площ
800 кв.м., съставляващо имот пл. № 62, кад. Лист 741 от кадастралния план на С.,
м. „в.з. ********* – ******“, при съседи: две стрА.улици, наследници на Й.Г., И.М.
и Л. Х.. със застроена в мястото едноетажна жилищна сграда с площ около 30
кв.м. Съставен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № 37, том VIII, дело № 386/1992 г. с който се удостоверява правото
на собственост върху цитирания имот в полза на М.К. Й..
Представено е удостоверение
№ 1008/1991 г. на АПК „С.“, с което ТКЗС „В.“, кв. ****** удостоверява, че
имота описан в договора от 1966 г. не попада в блок на ТКЗС, като С.Б., К. В. Г.
и М.К. Й. не са приемА.за член-кооператори на ТКЗС Б.. Видно от копие от
архивен лист, създаден през 1076 г., за имот пл. № 62 е вписано: вид на имота –
двор, собствено, бащино и фамилно име на собственика – К. В. Г..
С нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 115, дело № 45086 от 17.12.1997 г., М.К. Й.а дарява на Е.Е.Й.а-К.
- дъщеря и на К.Е.Й. – син, със съгласието на другия родител – Е.М. Й., по
½ идеална част от недвижим имот: дворно място от 800 кв.м., съставляващо
парцел XI, с пл. № 62, в кв. 12, по плана на в.з. „*********“, IIб, местността
„******“, при съседи: от две стрА.улица, наследници на Й.Г., И.М. и Л. Х.., без
застроената в него едноетажна жилищна сграда от около 30 кв.м.
Видно от представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том I, рег. № 4181,
дело № 91 от 17.04.2003 г., К.Е.Й. продава на Е.Е.Й.-К. и А. А. К. собствената
си ½ идеална част от построената в УПИ XI-62, двуетажна сглобяема
жилищна сграда, със застроена площ на всеки етаж от по 33.60 кв.м.
По делото е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа
експертиза по поставени от страните въпроси и са разпитани свидетели.
При
така установеното фактическо положение и въз основа на обсъдените доказателства
въззивният съд приема следното от правна страна:
Пред първата инстанция са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.
За да бъде уважен ревандикационният
иск следва да бъдат установени кумулативните предпоставки, предвидени в
разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: че
ищците са собственици на процесния недвижим имот и че ответниците владеят или
държат имота без правно основание. В доказателствена тежест на ищците е да
установят правото си на собственост на въведеното в процеса основание –
земеделска реституция, както и че ответниците осъществяват фактическа власт
върху имота към момента на приключване на устните състезания по делото. В
тежест на ответниците е да установят че осъществяват фактическа власт върху
имота на валидно правно основание, като докажат въведеното от тях възражение за
придобиване на процесния имот по давност.
От събраните по делото
доказателства се установява, че наследодателят на ищците – П. Б. е бил
собственик на имот – нива в местността ‚******“, стар имот № 2595 на к.л. 741.
След смъртта му и извършената доброволна делба, неговите наследници Ф.Т.С. и М.
Т.А. придобиват собствеността върху имота и го внасят в ТКЗС – С., с. ******,
на което същите стават член-кооператори. Собствеността върху имота е
възстановена на наследниците на Ф.Т.С. и М. Т.А., които са ищци в настоящото производство.
От съществено значение в настоящия случай е момента на приключване на
реституционната процедура. Това е така тъй като ответниците въвеждат възражение
за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение, започнало
още през 1966 г., съгласно т. 4 от частен писмен договор за покупко-продажба
сключен от техния наследодател. В отговора на въззивната жалба ответникът
релевира и възражение, че постановеното решение за поправка на реституционното
решение от 1999 г. е незаконосъобразен административен акт, като постановено
след изтичане на преклузивния срок за неговото издаване. Това възражение следва
да бъде разгледано и преценявано от съда по реда на косвения съдебен контрол,
чиито предели съгласно задължителните указания дадени с т. 4 от Тълкувателно
решение № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, обхващат не само валидността,
но и законосъобразността на административните актове с реституционен ефект.
Съгласно принципа, че
давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред,
следва да се приеме, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ началният момент, от
който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен
ред за възстановяване на собствеността, т. е. с момента на издаване на решение
на ПК /ОСЗ/, с която се възстановява право на собственост върху земеделски имот
в реалните му граници. Давността започва да тече от момента, в който обекта на
собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно
индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт, в който смисъл
е и константната съдебна практика.
В настоящия случай са
налице две решения в този смисъл, а именно Решение
№ 6102 от 02.12.1999 г. на ПК в община В. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници,
влязло в сила на 26.07.2000 г. и
Решение № 6673/21.07.2005 г. на
ОСЗГ-Овча Купел, с което въз основа на молба с вх. № 725/21.07.2005 г. и на
основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ е поправено Решение № 6102/02.12.1999 г.
Въззивниците считат, че процедурата по възстановяване на собствеността е
приключила с постановяване на второто решение, а именно към 31.08.2005 г.,
когато същото е влязло в законна сила, поради което не е изтекъл необходимия
срок за придобиване на имота по давност от страна на ответниците. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, влязлото в
сила решение на ОСЗГ (респ. ПК) удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Видно от
съдържанието на Решение № 6673/21.07.2005 г. на ОСЗГ-Овча Купел, основанието за
неговото издаване е разпоредбата на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, в която се сочи, че когато
в решението на ОЗСГ за възстановяване правото на собственост е допусната явна
фактическа грешка, Общинската служба може да я поправи по свой почин или по
молба на заинтересованите страни. Очевидната фактическа грешка може да се
изразява както в несъответствие между диспозитива на решението и формираната от
Общинската служба воля относно възстановяването на собствеността, така и в
грешки при изписване на номера, букви, цифри, т.е. в техническа грешка, която
не засяга формираната воля за реституция на земята. Погрешно формираната воля
на административния орган не представлява явна фактическа грешка, а порок на
административния акт, който може да бъде отстранен единствено по пътя на
неговото обжалване, но не и по реда на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
62 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4739/2008 г., IV г.о.; Решение № 305 от
01.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1328/2009 г., II г.о. и др. В конкретния
случай, не е налице допусната явна фактическа грешка в Решение № 6102 от
02.12.1999 г. на ПК, което е видно и от съдържанието на решението от 2005 г.,
което го „поправя“. Поправката се изразява в това, че на ищците се възстановява
правото на собственост вместо върху 7.660 дка, съответно върху 7 240 дка от
процесния имот – нива в землището на с. ******, м. „******“, представляваща
имот № 2595, к.лист № 741 от кадастрален план от 1950 г. Отказва се
възстановяването на правото на собственост както върху 1163 кв.м., които попадат
в улици (в този смисъл и предходното решение на ПК-В.), така и върху 30 кв.м.,
които попадат в парцел XII-40 и 390 кв.м., които попадат в парцел XI-41, и
двата в кв. 10 по плана на в.з. „*********“ II-Б част, разширение м. „******“,
утвърден с Заповед № РД-50-1188 от 19.12.1995 г. Така извършената промяна не
представлява явна фактическа грешка и не може да бъде отнесена към реда по чл.
14, ал. 6 ЗСПЗЗ. От друга страна не са налице и предпоставките на чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ – откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението. Такива не се сочат в
решението от 2005 г., а писмените доказателства, които са взети предвид от ОСЗГ
са идентични с тези, обсъдени от поземлената комисия през 1999 г. В допълнение
следва да се посочи, че второто решение е постановено близо две години след
изтичане на преклузивния тригодишен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 14,
ал. 7 ЗСПЗЗ. С оглед горните съображения следва извод за нищожност на Решение № 6673/21.07.2005 г. на ОСЗГ-Овча
Купел, с което въз основа на молба с вх. № 725/21.07.2005 г. и на основание чл.
14, ал. 6 ЗСПЗЗ е поправено Решение № 6102/02.12.1999 г. С оглед на това
следва, че админстративната процедура по реституция в полза на въззивниците е
приключила считано от 26.07.2000 г. на която дата е влязло в законна сила Решение № 6102/02.12.1999 г. От този момент е
започнал да тече и 10 годишния срок за придобиване на имота въз основа на
давност в поза на ответниците, който е изтекъл на 26.07.2010 г.
За пълнота следва да бъде
посочено, че по отношение конкретно на процесния УПИ XI-1491, процедурата по
реституция следва да се счита завършена към посочения по-горе момент, дори и да
не се установяваше нищожност на Решение № 6673/21.07.2005 г. Това е така тъй
като поправката, която се въвежда с него по никакъв начин не се отнася към
спорния имот, който е и предмет на настоящото производство. Забраната за придобиване
на имотите по давност, намира своята законодателна логика във факта, че с обобществяване
на частните земеделски имоти в селскостопанските организации, реалните им
граници се премахват и от този момент не е налице обект на правото на
собственост – конкретно обособена недвижима вещ. Правото на собственост не е
прекратено, но липсата на юридическа обособеност на материалния му обект, прави
невъзможно упражняването на правомощията на собственика. Ето защо, възстановяването
на собствеността не настъпва по силата на самия реституционен закон, както
например по ЗВСОНИ, а е необходимо провеждането на нарочно административно
производство, в рамките на което земеделските земи да бъдат индивидуализирани чрез
границите си от съответната местно компетентна общинска поземлена комисия,
респ. ОСЗГ. Решението на ПК за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното
качество на обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му. В
настоящия случай процесния УПИ XI-1491 е обособен, индивидуализиран и
възстановен в полза на ищците с Решение № 6102/02.12.1999 г., с което по
отношение на него реституционната процедура е приключила. Изхождайки от горните
съображения следва извода, че именно от момента на влизане на сила на този акт
на ПК - 26.07.2000 г. същите са разполагали с възможността да защитят правата
си на собственици по съдебен ред, като от тогава следва да се счита и началния
момент от който тече срока за придобиване на имота по давност в полза на
владеещите го ответници.
Възражението за придобиване
на правото на собственост върху имота на оригинерно основание – давностно
владение е основателно.
Владението като фактическо
състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право на
собственост, през определен период от време, което състояние включва обективен
елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на вещта.
Субективния елемент се предполага от закона, поради което при липсата на
проведено обратно доказване от страна на ищците, презумпцията е необорена и
приложима. Възражението въведено с въззивната жалба се отнася до липса на
идентичност между имота заявен за ревандикиране в производството и този по
частния писмен договор от 1966 г. Така заявеното възражение е мотивирано в
обстоятелствената част на жалбата, позовавайки се на аргументи относно
идентичността на други имоти. Изследвана е липсата на идентичност между имота,
собственост на наследодателя на ищците по НА от 1935 г. и този даден по замяна
от ТПС комисия на С.Б. с НА от 1960 г. В настоящия случай извън предмета на
делото стои въпросът за наличието или липсата на пълна идентичност между
последните два имота. От значение са фактите и обстоятелствата касаещи УПИ
XI-1491. В основното заключение по приетата СТЕ на практика не се дава отговор
на въпроса за релевантната идентичност, поставен в т. 1, като изводът на вещото
лице гласи единствено, че имот № 2595, к.л. 741, който е възстановен на ищците,
попада върху УПИ XI-62 (респ. УПИ XI-1491), за който ответниците се легитимират
като собственици. В допълнително приетото заключение на СТЕ се приема, че при
наличните данни не може да се установи идентичност между имота с площ
5 830 кв.м. даден по замяна с НА от 1960 г. и имота който е притежавал
наследодателя на ищците по НА от 1935 г. Независимо от липса на становище на
експерта по релевантния за спора въпрос, настоящата инстанция намира, че е
налице идентичност между имота, който К.Г. „купува“ от С.Б. с частен писмен
договор от 1966 г. и претендирания от ищците имот, представляващ УПИ XI-1491
(бивш УПИ XI-62, представляващ бивш ПИ с пл. № 62, к.л. 741, а по-рано с пл. №
195). Наличието на идентичност се установява въз основа на следното: Имотът
описан в т. 1 на договора от 12.05.1966 г. е обособен при следните граници – от
север-Л. В. Х.., от изток-път, от юг-В.П., от запад-блока на ТКЗС. Съгласно
представената скица на процесния имот УПИ XI-1491, същият граничи с улица, УПИ
XIV-64, УПИ X-63, улица, УПИ XII-61 и УПИ XIII-61. Последните два УПИ (XII-61 и
XIII-61), съставляват бивш ПИ с пл. № 61
на к.л. 741 по к.план от 1980 г. на в.з. „*********“, м. „******“. Видно от
представената по делото скица (л. 86) на имот с пл. № 61, същият е собственост
именно на Л. В. Х..а, чийто имот се сочи като северна граница на имота по
писмения договор от 1966 г. На следващо място, пред първата инстанция по делото
е разпитан като свидетел М.С.Г., който е собственик на имот съседен на
процесния. Същият заявява, че неговите родители са купили притежавания от него
имот от В.П. и С.Б.. Именно имотът на В.П. се сочи за южна граница на имота по
писмения договор от 1966 г. С оглед горното настоящият състав намира, че са
налице достатъчно данни (граници от три страни – посочените граници и улица),
които удостоверяват, че е налице идентичност между УПИ XI-1491 и имота описан в
частния писмен договор от 1966 г., с който наследодателят на ответниците го
„купува“. В показанията си св. Г. заявява още и че веднага след като К.Г. е
купил имота през 1966 г., същият е поставил дървена ограда, която след това е
заменена с мрежа и все още се намира там. Тези твърдения кореспондират с
уговорката между страните по договора, в т. 4 от който се сочи, че владението
на имота с предава в деня на подписването му.
В
допълнение на горното следва да се добави и факта, че дори да беше налице основателност на
възражението на въззивниците за липса на идентичност, то това не би променило
резултата от изхода на спора, тъй като ответниците следва да докажат, че са
били налице елементите от фактическия състав на придобивната давност след 26.07.2000
г., тъй като преди това както беше изложено по-горе такава не е могла да тече в
тяхна полза. Същите са представили НА от м. 07.1992 г. в който надлежно е
индивидуализиран именно процесния имот с пл. № 62, к.л. 741 по к.план на в.з. „*********
– ******“. Следователно по делото е установено, че ответниците владеят именно
процесния имот след 26.07.2000 г. (владението през периода м.07.1992 г. – 26.07.2000
г. е ирелевантно), като 10-годишния срок за придобиване на имота въз основа на
давностно владение е изтекъл на 26.07.2010 г. Ищците от своя страна са
предявили исковата си претенция на 10.12.2012 г., т.е. повече от две години
след като имотът е придобит от ответниците.
С
оглед горните съображения, ответниците К.Е.Й., Е.Е.Й.-К. и А. А. К.
осъществяват фактическа власт върху имота въз основа на годно правно основание
– право на собственост върху процесния имот, поради което предявеният
ревандикационен иск и съединеният с него негаторен такъв, следва да бъдат
отхвърлени.
Поради
съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски възниква
единствено за въззивамите. Е.Е.Й.а-К. претендира и доказва направени разноски в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, които следва да ѝ бъдат
присъдени. К.Е.Й. претендира и доказва разноски в размер на 500 лв.,
представляващи възнаграждение за адвокат, които му се следват при този изход на
спора във въззивното прозиводство.
Водим от горното и на
основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 23.04.2015 г., постановено по гр. д № 58429/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А. А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., срещу К.Е.Й., Е.Е. Й.-К. и А. А. К. искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС по отношение на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., местността „********* – IIб част, разширение местност ******“, съставляващ УПИ XI-1491, от квартал 12 по регулационния план на гр. С., м. „*********– IIб част, разширение местност ******“ и на извършените в него постройки и подобрения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А. А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., да платят на Е.Е.Й.а-К. сумата от 800 лв. представляваща адвокатски хонорар във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., да платят на К.Е.Й. сумата от 500 лв. представляваща адвокатски хонорар във въззивното производство
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните
Председател: Членове: 1.
2.