№ 72
гр. Видин, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320201362 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. Г. Р.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Костинброд, област Софийска, ул. „Роза“ №4
против Наказателно постановление №26 – 0000458 / 17.10.2022г. на Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Враца, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93б,
ал., т.2 от Закон за автомобилните превози “глоба“ в размер на 300.00 лв. за
извършено нарушение по чл. 8,пар. 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във вр. С
чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. С ял. 78, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози.
В подадената жалба се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като не ставало ясно в колко часа водачът е
следвало да направи прекъсване и с каква продължителност е следвало да
бъде то.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпили са писмени бележки, в които
се излагат съображения за необоснованост и недоказаност на издаденото НП.
Сочи се още, че НП е издадено в противоречие с чл. 40 от ЗАНН.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждение на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 05.10.2022 г., около 12: 45 часа, екип от контролни органи на РД
"Автомобилна администрация" – Враца в състав И. Й. – инспектор и Борислав
Велков, изпълнявали контролни функции на главен път Е – 79 на км 14 +300
1
при отбивна площадка за подстанция ЕСО Бонония в посока гр. Видин – гр.
Дунавци. Около 12. 45 часа контролните органи спрели за проверка състав от
ППС с влекач "МАН", категория N 3 с peг. № СА 9893 ВХ и прикачено към
него ремарке peг. № С 2851 ЕК, управляван от жалбоподателя В. Р. от гр.
Костинброд. При извършената проверка контролните органи установили, че
автомобилът е оборудван с дигитален тахограф, а след извършена контролна
разпечатка от същия, се е установило, че Р. като водач на МПС с рег. № СА
9893 ВХ, собственост на Ник Кей 08 ЕООД, с който се извършва обществен
превоз на товари на територията на Р. България по маршрут гр. Видин – гр.
Костинброд, видно от пътен лист А № 179767 със заверено копие на лиценз
на ЕО № **********, не е ползвал последователна непрекъсната намалена
дневна почивка от поне 9 часа за периода от 21:48 на дата 03.10.2022г. до
21:48 на дата 04.10.2022г. г. и е регистрираната дневна почивка от 07:09 ч.,
което е с 1 час и 51 минути по-малко от регламентираната.
В тази връзка свидетелят И. Й. на длъжност инспектор при отдел
„Контрол“ към РД „АА“ – Враца съставил акт за установяване на
административно нарушение серия № 320208. Той бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис. В законоустановения срок не били депозирани
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. по чл. 8,пар. 2, изр. 2 от Регламент 561/06
във вр. С чл. 4, б. „ж“, второ тире и във вр. С ял. 78, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 2 от ЗАвПр е
наложена „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – заповед РД – 08 – 30/
24.02.2020 на Министъра на ТИТС, разпечатка от информационна система на
ИАА, копие от пътен лист и гласни такива – разпит на свидетеля И. Й. –
инспектор при отдел „ Контрол“ към РД „АА“ – Враца – съставил АУАН.
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показанията му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й., който възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с
нужната конкретика. Същите са логични и съответстващи на останалия
събран доказателствен материал по делото.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, за което е санкциониран по административен ред.
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата
за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия
закон предоставя правомощие на тези лица при изпълнение на задълженията
си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които могат да
издават наказателни постановления по ЗАвПр са посочени в разпоредбата на
чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Това са министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Със
своята Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната
агенция "Автомобилна администрация" да издават НП, като сред тях е и
длъжностното лице "началник" на отдел "Контрол" в РД "Автомобилна
администрация".
Съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване
както и нарушените подзаконовите и законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че НП е
издадено от некомпетентен орган. От приложената към АНП Заповед №
РД08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта (л. 11-12 от делото), е
видно, че министъра е определил директорите на регионални дирекции
"Автомобилна администрация" да издават наказателни постановление за
установени нарушения на регламенти на Европейския съюз. Процесното НП е
издадено именно от Директор на РД "АА" - Плевен, което е в неговите
компетенции.
Неоснователни са доводите изложени в жалбата и поддържани в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че
направените констатации в АУАН и в НП са неправилни, немотивирани и
несъобразени от фактическа и правна страна и противоречащи на закона. От
приложените към АНП екземпляри от АУАН и НП е видно, че и в двата акта
3
както контролния, така и наказващия орган достатъчно ясно и подробно са
изписали и посочили нарушените законови разпоредби, а именно чл. 8, §. 2,
изр. 2 във вр. с чл. 4, буква "ж" от Регламент 561/06.
Неоснователни са и доводите, че липсвали яснота и конкретика при
описанието на нарушението. Както в АУАН, така и в НП наказващия орган
са описали достатъчно ясно и подробно констатираното нарушение, като са
описали подробно неговите признаци, а именно на коя дата какво деяние е
извършил жалбоподателя Р. (изразяващо се в неизползване на последователна
непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 часа). Т. е. описан е
периода, неговото начало, както и продължителността на действително
ползваната почивка, като е описано с колко същата е по-малко от законово
регламентираната (с час и 51 мин ). Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН наказателното постановление също трябва да съдържа описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Настоящият съдебен състав предвид горепосоченото, намира, че НП съдържа
всички необходими реквизити, като са посочени и доказателствата, които
потвърждават нарушението - разпечатки от дигиталния тахограф на
управляваното от жалбоподателя, които са приложени към АУАН. От така
описаните обстоятелства става пределно ясно какво нарушение е допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 § 2 от Регламент 561/06 на ЕО: "За всеки
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта
от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа,
но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като
намалена дневна почивка. ". Чл. 4 б. "ж" от същия регламент установява какво
се разбира под понятието "дневна почивка", а именно: "дневна почивка
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да
разполага със своето време и който включва нормална дневна почивка и
намалена дневна почивка: нормална дневна почивка означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна
дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва
да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият
непрекъснат период с продължителност от поне девет часа," намалена дневна
почивка означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-
къс от 11 часа".
Т. е. видно е, че за всеки 24 часов период водачът трябва да ползва поне
една почивка, която е с продължителност не по-малко от 9 (девет) часа.
Видно както от събраните писмени доказателства (разпечатките от
дигиталния тахограф на автомобила), такава почивка с продължителност поне
от девет часа няма. Предвид това съдът намира, че по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят В. Р. е осъществил от
обективна страна състав на нарушение на посочените разпоредби.
Наложеното с обжалваното НП наказание на жалбоподателя Р. за
извършено нарушение по чл. 8, §. 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 4,
буква "ж", второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е в рамките на
4
предвиденото за конкретното нарушение и визираното наказание в чл. 93б,
ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози. Същото е определено към
предвидения в закона точен размер и не може да бъде редуцирано от съда.
Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият състав счита, че липсват основания за квалифицирането на
този случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наказващия орган
е посочил в процесното НП, че е извършил преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението и наличните подбуди за
извършването му, е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
като съдът напълно споделя тези доводи.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №26 – 0000458 / 17.10.2022г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, Враца, с което на В. Г.
Р., ЕГН:**********, с адрес: гр. Костинброд, област Софийска, ул. „Роза“
№4 е наложено административно наказание на основание чл. 93б, ал., т.2 от
Закон за автомобилните превози “глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено
нарушение по чл. 8,пар. 2, изр. 2 от Регламент 561/06 във вр. С чл. 4, б. „ж“,
второ тире и във вр. С ял. 78, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5