РЕШЕНИЕ
№ 2549
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110210331 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Атмикс Бетон“ ЕООД, ЕИК чрез адв. К. А.
срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш. Поддържа се, че процесното нарушение не следва
да се санкционира чрез електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление. Застъпва се тезата, че липсват
задължителни реквизити на електронния фиш, а именно посочване на
административнонаказващия орган, издал процесния фиш, което препятства
извършването на проверка за компетентност, липсва посочване на мястото на
извършване на нарушението и не може да се установи, дали всъщност тол
такса се дължи, а словесното описание е неясно и противоречиво, като е
неясно твърдяното изпълнително деяние. Според жалбоподателя давностните
срокове за издаване на електронен фиш са нарушени. Поддържа се и
1
разбирането за допуснато нарушение на европейското законодателство,
принципа на пропорционалност, а отделно от това се застъпва тезата за
маловажност на нарушението.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. А., надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на
електронния фиш като посочва, че пътят, по който се е движило заснетото
МПС е имал характеристиките на първокласен, а не на автомагистрала, респ.
дължимата тол такса е била в значително по-нисък размер. Посочва, че от
01.01.2024 г. е в сила нов, по-благоприятен за нарушителя закон, който
изисква собственикът на автомобила да бъде поканен за заплащане на таксата
и едва ако в предоставения срок същата не бъде заплатена се образува
административнонаказателно производство. Поддържа и аргументите,
изложени в жалбата, като представя и писмени бележки с идентични доводи.
Претендира разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована се представлява от юрк. Георгиева, която счита жалбата за
неоснователна и моли да потвърждаване на обжалвания електронен фиш.
Счита същия за издаден при спазване на материалния и процесуалния закон.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност по отношение на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 23.05.2021 г. в 10:45 часа влекач марка МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с
регистрационен номер, собственост на „Атмикс Бетон“ ЕООД, ЕИК с
технически допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5 се движело по път II
– 18- Околовръстен път – Северна скоростна тангента, който път в участъка
от километър 0+000 до км. 16+540 се припокривал с път А-6 -
Автомагистрала „Европа“ от км. 49+500 до км. 65+900 /съгласно решение –
127/28.02.2020 г. на Министерски съвет/. Към посочената дата пътният
участък при км. 1+050 на Северната скоростна тангента се припокривал с км.
50+427 от изграждащата се автомагистрала „Европа“ и бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
На 23.05.2021 г. в 10:45 стационарна контролна точка 10182,
представляваща автоматично устройство за записване на пътния трафик,
разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6, км.
50+427 заснела посоченото превозно средство, което се движело в посока
намаляващ километър, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна
такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство
нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за
преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис №
C3C5D127F7A92749E053021F160A725E.
2
С оглед горното бил издаден процесният електронен фиш, препис от
който бил връчен на жалбоподателя на 16.06.2023 г., а на 28.06.2023 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
23.05.2021 г. в 10:45 часа процесното ППС се е движило по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не
отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито
подадена тол декларация за преминаването.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установи
наличието на тристранен договор, сключен между жалбоподателя,
„Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“ ЕАД и приложението
към него се установи, че заснетия товарен автомобил попада в обхвата на
ППС, за които се предоставя услугата за електронни събиране на пътни такси
на база изминато разстояние. Липсват доказателства неподаването на данни
за изминато разстояние да се дължи на техническа неизправност на
Електронна система за събиране на тол такси. Собствеността на процесното
МПС се установяват от справката от АПИ, както и от приложеното копие на
свидетелството за регистрация на МПС – част I.
В настоящото производство бяха приобщени писмени доказателства,
отнасящи се до мястото, сочено в електронния фиш като място на извършване
на нарушението, а така също беше разпитан в качеството на свидетел Румен
Найденов С.- директор на Областно пътно управление – София. От
представените доказателства и показанията на свидетеля се установи, че на
мястото, на което е позиционираната стационарна контролна точка 10182 се
припокриват три републикански пътя - път А6 /Автомагистрала „Европа“/,
път I-8, който е главен път Калотина – София и път II – 18- Околовръстен път
на София, част от който е Северна скоростна тангента. Видно от посочените
доказателствени средства към датата на нарушението км 1+050 от Северна
3
скоростна тангента се припокрива с км 50+427 от Автомагистрала „Европа“ и
след изграждането на третият лот от АМ „Европа“ - в участъка от км. 32 до
км. 48, то км. 1+050 от Северната скоростна тангента ще бъде означаван като
км. 50+427 от АМ „Европа“.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 16.06.2023
г., а жалбата е подадена на 28.06.2023 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Изрично законът посочва, че ако в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно чл.179, ал.3б,
изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер
2500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е
спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане
на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и
НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и
при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач,
4
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ.
ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни
са обективно съществуващите различия между двете норми досежно:
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна
възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е
следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по
реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че
издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни
законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
5561/17.05.2024 г. по КНАХД № 2845/0224 г. по описа на АССГ, ХХII
касационен състав, решение № 5151/15.05.2024 г. по КНАХД № 2724/2024 г.
по описа на АССГ, ХХI касационен състав, решение №3055/09.05.2024 г. по
КНАХД № 1763/2024 г. по описа на АССГ, Х касационен състав, решение №
2870/29.04.2024 г. по КНАХД № 1775/2024 г. по описа на АССГ, Х
касационен състав, решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г.
по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. №
9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение №
4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII
касационен състав.
Отделно от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че
формулираното в електронния фиш административнонаказателно обвинение
е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Както
вече беше посочено отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че
като собственик на посоченото МПС е допуснал движението му път, включен
5
в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна
карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 т. 2 от ЗП посочва, че
за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
разстояние (тол-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП /ППС с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона – бел. съд/, даваща право на едно
ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл.10,
ал.1, т. 2 от ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша
е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и
съобразно данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-
такса. Освен това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е
било конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното
ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-
сегменти такси. Действително съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за ППС
няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването тоест
размерът на таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал.4
ЗП начин. В същото време съгласно ал. 5 когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна
инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо
на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна
мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална
такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса
за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната
разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
вкл. с посочване начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е
вписано, че отделно от имуществената такса жалбоподателят дължи и такса
6
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева, но не може да се приеме, че това
представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса,
която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е
формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС,
между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието,
че е изминало и дали в случая е признато за конкретното ППС правото на по-
ниска такса за това, че МПС е категория ЕВРО VIА. Липсата на конкретно
посочване на размера на дължимата тол такса за конкретното ППС с ясно
описание на начина на формирането й на свой ред ограничава правото на
жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му
нарушение, като узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се приема,
че дължи такса именно в този размер. Изложеното дотук дава основание на
съда да приеме, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неясно описание не
вмененото на жалбоподателя нарушение и неспазване на процедурата по
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които
представляват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че уговореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
и процесуално представителство пред съда е в размер на 650 лева без ДДС
/780 лева с включен ДДС/. Представена е проформа фактура № 959 за
дължимото адвокатско възнаграждение, както и авизо за превод, видно от
което сумата по проформа фактурата в размер на 780 лева с ДДС е заплатена
по сметка на адвокатско дружество Лалова и партньори, за което е издадена и
фактура. Съдът намира, че доколкото по делото бяха проведени две съдебни
заседания, във всяко от които се яви процесуален представител на
жалбоподателя, който ангажира доказателства и участва в събирането на
такива, то претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и
същото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя „Атмикс Бетон“
ЕООД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на „Атмикс Бетон“ ЕООД, ЕИК сумата от 780
/седемстотин и осемдесет/ лева, представляващи сторени от дружеството
7
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8