Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Стоян
Колев
С участието на секретаря Т. Ч., като разгледа
докладваното от съдията Стоян Колев адм. дело № 1157 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Предмет на делото е жалба,
подадена от В.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, м-ст „*****“ № **, против Акт №
МД- АУ-6173-А- 1/15.12.2020 г. издаден от И. Б. И., ст. инспектор „КРД“ при
Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци” при
Община Варна, с който е изменен Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. З ДОПК с № МД- АУ-6173-1/12.06.2018 година, по който на жалбоподателката са
определени допълнителни задължения за лихви по дължима ТБО за ДП 2017 година
относно притежавани от нея имоти в размер от 2,61 лв.
Жалбоподателят твърди, че
оспореният акт е нищожен, евентуално незаконосъобразен, тъй като е издаден от
некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, като противоречащ на материално правни
разпоредби и целта на закона, липсва на мотиви как е определен размерът на
такса „битови отпадъци”. Излага, че посочените в акта суми като главници и
лихви са неправилно изчислени, тъй като цитираните в АУ3 декларации не са
подписвани и подавани от В.С.Д., както и не съдържат достоверно посочване на
обстоятелствата, въз основа на които се изчислява данъчната оценка на имотите,
част от които не са нейна собственост.
Ответникът по жалбата –
Директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к. Х., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Счита издаденият АУЗ за правилен и законосъобразен.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ по
чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6173-1/12.06.2018 г., издаден от старши инспектор
„КРД“ при дирекция „Местни данъци и такси“, в тежест на Д. са установени
задължения за данък недвижими имоти и ТБО за данъчни периоди 2016г. – 2017г.,
както следва: данък върху недвижимите имота (ДНИ) в размер на 1628,78 лв.
главница и 211,90 лв. лихва както и такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на
2292,20 лв. главница и 298,28 лв. лихва. С жалба рег. № МД-Т20008132ВН/03.11.2020
г. Д. е оспорила този АУЗ, с аргументи за нищожности незаконосъобразност, тъй
като част от имотите, във връзка с които са ѝ определени задължения за
ДНИ и ТБО не са били нейна собственост.
Във връзка с подадената
жалба е изготвена докладна рег. № МД-Т20008132ВН_001ВН/11.11.2020 г. от И. И. –
старши инспектор „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, до
директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, в която е посочено, че
има основание за изменение на АУЗ, включващ установяване на задължения за ДНИ и
ТБО за имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с партиден № ******.
Издаден е АУЗ с № МД-
АУ-6173-А- 1/15.12.2020г., за изменение на АУЗ № МД-АУ-6173-1/12.06.2018 г., с
който на Д. са установени платени задължения за ДНИ в размер на 1603,78 лева и платени
задължения за ТБО 2245,94 както и на дължимо задължение за лихва върху
главницата по ТБО в размер на 2,61 лева.
С оспореният МД-
АУ-6173-А- 1/15.12.2020г., на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, съгласно подадени
декларации по чл. 14 ЗМДТ и на основание чл. 133, ал. 2 ДОПК, е извършено
изменение на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-6173-1/12.06.2018 г.
(последният не е бил обжалван и е влязъл в сила).
Представена е заповед №
2888/15.07.2019г., с която са определени органи по приходите от общинска
администрация и № К-045/12.07.2019г., с която на 15.07.2019г. функциите на кмет
на Община Варна е наредено да се изпълняват от П. П..
С писмо рег. № МД-Т20008132ВН_002ВН/16.12.2020г.
жалбоподателят е уведомен, че, че платените по АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
МД-АУ-6173-1/12.06.2018 г. суми по ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. за имот, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Чайка“ с партиден номер № ********, която е закрита са установени,
като недължимо платени и за възстановяването им следва да подаде искане за
възстановяване и връщане на недължимо платените суми. Към същото писмо е бил
приложен и АУЗ с № МД- АУ-6173-А-1/15.12.2020г., който Д. е обжалвала с жалба
рег. № МД- Т20008132ВН/22.01.2021 г. по административен ред.
С оглед изясняване на
спора, касаещ действителния размер на неизплатените задължения, съдът е
назначил съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице, по която да установи
общия размер на дължимия от В.Д. данък по ЗМДТ – ДНИ и ТБО за имотите, описани
в процесния АУЗ № МД- АУ-6173-А-1/15.12.2020г., както и да установи процесния
период, посочен в акта от 2016 и 2017 г., налице ли са извършвани плащания и в
какъв размер; в случай, че има незаплатена част от задълженията, да ги посочи по
вид, размер и период. Вещото лице установява, че на имот, включващ земя, къща
на два етажа и второстепенна сграда, находящи се в гр. *****, м-ст *********,
описани в декларация с вх. № 74-25- 4162/03.05.2000 г., партида ******** -
данъчна оценка на земята - 45 564,80 лв., данъчна оценка на двуетажна къща -101
752,49 лв. и данъчна оценка на второстепенна сграда - 6 186,14 лв. Данъчните
оценки не се променят през периода 2016 г. и 2017 г. Установява също и че за
имот включващ къща на един етаж и земя, находяща се в гр. ***, бул. ***** № ***,
описани в декларация с вх. № 95-1024/19.06.2001 г., партида ******* - данъчна
оценка на земята - 3 918,71 лв. Данъчната оценка на едноетажна жилищна сграда —
41 720,22 лв. Данъчните оценки не се променят през периода 2016 г. и 2017 г. Относно
данъчната оценка на имот включващ сграда на четири етажа и земя, находяща се в
гр. *****, к.к. *****, 3077- описани в декларация с вх. № 4529 5340/19,11.2002
г. и декларация с вх. № 43302634 партида ******* вещото лица изготвя два
варианта за определяне, в зависимост от това коя от двете декларации ще се
използва като база за изчисляване на данъчната оценка.
Размерите на данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци на имотите са определени от вещото
лице, както следва:
За имот включващ земя,
къща на два етажа и второстепенна сграда, находящи се в гр. ****, м-ст ******,
описани в декларация с BX № 74-25-4162/03.05.2000 г., партида ****** - за 2016
г. и 2017 г, са общо в размер на 355,70 лв. и включват 205,26 лв. данък върху
недвижимите имоти и 150,44 лв. такса битови отпадъци;
За имот включващ къща на
един етаж и земя, находяща се в гр. *****, бул. ***** № ****, описани в
декларация с вх. № 95-1024/19.06.2001 г., партида **** - за 2016 г. и 2017 г.
са общо в размер на 136,00 лв. и включват 91,28 лв. данък върху недвижимите
имоти и 44.73 лв. такса битови отпадъци;
За имот включващ сграда на
четири етажа и земя, находяща се в гр. *****, к.к. *****, ****- описани в
декларация с вх. № 4529 5340/19.11.2002 г. и декларация с вх. № 43302634
партида ***** - размерът на дължимите данъци и такси ще зависят, както беше
описано в заключението от това, коя от двете декларации ще се използва като
база за изчисляване на данъчната оценка.
Размерът на платените от
жалбоподателката суми за процесния период както и размерът на недължимо
платените и подлежащите на възстановяване суми по АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
МД- АУ-6173-1/12.06.2018 г. определен от вещото лице, както следва:
В случай, че като база за
изчисляването на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за имот с партида ****** се използва декларация с вх. № 43302634, то
размерът на недължимо г платения данък върху недвижимите имоти е в размер на 2
ст., което може да се дължи на начина, по който са закръгляни сумите.
В случай, че като база за
изчисляването на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за имот с партида ******* се използва декларация с вх. №
4529 5340/19.11.2002 г., то размерът на недължимо платения данък върху недвижимите
имоти е в размер на 813,23 лв., а размерът на недължимо платената такса върху
битовите отпадъци е в размер на 1 606,58 лв.
С допълнителното си
заключение вещото лице М. установява, че размерът на данъчната оценка на имота
зависи от това дали имота е имал достъп до уличната мрежа през 2016 г, и 2017
г. В случай, че имотът е имал достъп то данъчната оценка би следвало да е в
размер на 12 504,50 лв. В случай, че имотът не е имал достъп до уличната мрежа,
то данъчната оценка би следвало да е в размер на 11 380,50 лв.
Размерът на данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци е изчислен в два варианта.
Първи - ако се приеме, че
имотът е имал достъп до уличната мрежа, то техния размер ще е както следва: данък
недвижими имоти за 2016 г - 12,50 лв.; такса „битови отпадъци“ за 2016 г. -
23,13 лв.; данък недвижими имоти за 2017 г - 12,50 лв.; такса „битови отпадъци“
за 2017 г. - 23,13 лв.
Втори вариант - ако се
приеме, че имотът не е имал достъп до уличната мрежа, то техния размер ще е
както следва: данък недвижими имоти за 2016 г - 11,38 лв.; такса „битови
отпадъци“ за 2016 г. - 21,05 лв.; данък недвижими имоти за 2017 г - 11,38 лв.; такса
„битови отпадъци“ за 2017 г. - 21,05 лв.
Размерът на недължимо
платените от жалбоподателката суми за процесния период и подлежащите на
възстановяване суми по АУЗ по чл. 107, ал. З ДОПК с № МД-АУ-6173-1/12.06.2018
г. е поставен в два варианта в зависимост от базата за изчисляването на
дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот с
партиден номер № *******. Ако се приеме изчислената от Дирекция „местни данъци“
данъчна оценка (т.е. че имотът има достъп до уличната мрежа), то тогава не са
налице недължимо платени суми. В случай, че като база за изчисляването на
дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот с
партиден номер № ******* се приеме изчислената данъчна оценка съгласно подадена
декларация с вх. №7640/14.05.2008 г. (т.е. че имотът няма достъп до уличната
мрежа), то тогава ще са налице недължимо платени суми - данък недвижими имоти в
общ размер от 2,80 лв. и надвнесена такса битови отпадъци в общ размер от 5,10
лв., както и начислената лихва върху тях.
Заключенията на вещото
лица са приети и неоспорени от страните.
По делото е приобщена административната преписка по
издаване на оспорения административен акт.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на оспорения АУЗД. Същата е депозирана в предвидения
в закона срок, с оглед на което съдът приемат, че жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване
на задължение № АУ-6173-А-1/15.12.2020 г. е постановен в изменение на предходно
издадения АУЗ № МД-АУ- МД-АУ-6173-1/12.06.2018 г. При тази хипотеза, субсидиарно приложим по
аргумент на чл. 9б, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, е реда предвиден в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК,
при наличие на основание за изменение по реда на чл. 133, ал. 2 ДОПК, органът
по приходите е длъжен да уведоми териториалния директор, като
обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на
основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да
разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Посочената
регламентация предполага волеви акт на териториалния директор, който е
формален. Изисква се постановяването на писмен акт-заповед за възлагане.
Доколкото не е предвиден различен ред за изменение на АУЗ, се прилага реда за
изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски,
регламентиран в разпоредбите на чл. 133 и чл. 134, вр. чл. 112 ДОПК. В
конкретния случай, Докладната с рег. № МД- МД-Т20008132ВН_001ВН
е отправена на 11.11.2020г., т.е. в предвидените за това срокове по чл. 134, ал. 3 ДОПК.
Лице, чиято
компетентност по делото е неидентифицирана, е положило резолюцията „Да“ върху
докладната, послужила като основание за постановяване на обжалвания АУЗ за
изменение. Предвид това, съдът е възпрепятстван да извърши дължимата по закон
проверка дали именно директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е
разпоредил изменението на предходно постановения акт за установяване на
задължение. Следва да се отбележи, че поради липса на форма, за така
поставената резолюция е безпредметно да се събират допълнително доказателства,
тъй като в какъвто и вид да са ангажирани, няма да санират липсата на писмена
форма на разпореждането на директора.
Гореизложеното нарушение обуславя и липса на
компетентност на органа по приходите, да подходи към постановяване на друг акт
за установяване на задължение, който по същество изменя предходния, до колкото
не е постановена заповед, въз основа на която се създава правомощие на органа
по приходите да подходи към изменение на вече постановения АУЗ. Няма спор, че
именно органа по приходите е компетентен, съобразно закона, да постанови
акт за установяване на задължение, но за
постановяването на акт за изменение на вече постановен акт за установяване на
задължение, регламентацията изисква опосредяващ писмен акт на директор дирекция
„Местни данъци“, който разрешава това изменение, какъвто в настоящото
производство не е представен.
В контекста на
изложеното, след като изобщо липсва акт за възлагане от компетентен орган, то и
органа по приходите издал процесния акт за изменение на предходен АУЗ не е
разполагал с правомощията да го направи, поради което и процесният АУЗ страда
от пороци обуславящи неговата нищожност.
Нищожният акт
не поражда последици, поради което е достатъчно само да се обяви тази
нищожност, без да се разглежда спора по същество. За пълнота обаче съдът намира
за необходимо да посочи, че се явява неоснователно основното възражение на жалбоподателя, относно неспазен
преклузивен срок по чл. 109 ДОПК, наведено в молба от 06.07.2021 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.
109, ал. 1 ДОПК не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на
годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени
от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено
подаването на декларация.
Правилото
на разпоредбата на чл.
109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува, като се съобразява спецификата
на задълженията и механизма на декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на
задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на недвижим имот или при промяна
на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите
имоти, подадената веднъж декларация служи за определяне на задълженията за
всяка следваща година, тоест следва да се счита, че за всеки данъчен период е
подадена декларация.
МДТ и ТБО са ежегодни местен
данък и такса, които се събират от общините, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл.
6, ал. 1, б. “а“ ЗМДТ. В чл. 2 и чл. 7, ал. 2 ЗМДТ е предвидено заплащането на
местните данъци и такси да се извършва в сроковете и по реда на този закон. По
делегация от чл. 9 ЗМДТ Общински съвет – Варна е приел Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна, според чл. 20, изречение първо от която таксата за битови отпадъци се
заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите
имоти, т.е. на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври
на годината, за която е дължим /аргумент от чл. 28, ал. 1 ЗМДТ/.
Между страните по делото
не се спори, че оспорените задължения по АУЗ са за ТБО и ДНИ за 2016 г. и 2017
година. В настоящият случай погасителната давност за задълженията за ТБО и ДНИ
за 2016г. и 2017г. не е изтекла. Съгласно чл.
171, ал. 1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая
за ДНИ и ТБО за 2016 и 2017г., погасителната давност е започнала да тече от 1
януари 2017г., респ. от 1 януари 2018г., като изтичането на 5-годишния
давностен срок е прекъснато през 2018 г. на основание чл.
172, ал. 2 от ДОПК с издаването
на АУЗ № МД- АУ-6173-1/12.06.2018 г. Впоследствие погасителната давност е прекъсната
отново на 15.02.2020 г. на основание чл.
172, ал. 2 ДОПК с издаването
на процесния акт за установяване на задължения.
С оглед изложеното
оспореният АУЗ е издаден преди да изтече срока по чл. 109 ал. 1 ДОПК.
Жалбата
е основателна и дори в нея да липсваше искане за прогласяване на обжалвания
ревизионен акт, съдът разполага с правомощие да го стори по свой почин на
основание чл. 168, ал.
2 АПК.
При този изход на
спора направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски, предвид и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът намира за
основателно. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил
действителни разноски в размер на 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 10 лв. По делото е назначена съдебно – счетоводна
експертиза, депозитът по която е в размер на 500,00 лв.
Предвид направеното
възражение на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира за
прекомерен уговорения между жалбоподателката и адв. З. размер на адвокатския
хонорар. Същият не съответства, както на размера на материалния интерес по
делото от 2,61 лв., така и на неговата фактическа и правна сложност, поради
което следва да бъде редуциран до установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ минимален
размер от 300 лева.
Съгласно чл. 160,
ал. 7, изр. ІІ-ро ДОПК решението на административния съд по дела, по които се
обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750
лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният
акт е издаден на физически лица, е окончателно.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт №
МД- АУ-6173-А- 1/15.12.2020 г. издаден от И. Б. И., ст. инспектор „КРД“ при
Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци” при
Община Варна, с който е изменен Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. З ДОПК с № МД- АУ-6173-1/12.06.2018 година, по който на В.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, м-ст „***** са определени допълнителни задължения за лихви по
дължима ТБО за ДП 2017 година относно притежавани от жалбоподателя имоти в
размер от 2,61 лв.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на В.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, м-ст „*******,
направените по делото разноски в размер на 810,00 (осемстотин и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: