№ 14770
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110103272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
“ЕOС Матрикс” ЕООД e предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Т. Х. Н. и Б. А. Ж. за признаване за установено, че дължат солидарно
сумата 4500 лева - частична претенция при пълен размер на вземането от 13892,53 лева - главница
по договор за кредит № *427/09.06.2016, сключен между ответниците и "Първа инвестиционна
банка" АД, при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва от
31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 500 лева - частична претенция при пълен размер на вземането от 3271,78 лева -
възнаградителна лихва за периода 01.03.2019г. - 10.02.2022г., които вземания са прехвърлени от
"Първа инвестиционна банка" АД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2019г. и
впоследствие „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлило процесните вземания в полза на ищеца с договор за
цесия от 11.12.2020г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 28718/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
Исковете са основани на твърдения за сключен договор за кредит от 09.06.2016г. между
„Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор и ответниците в качеството им на
кредитополучатели. По силата на договора на ответниците бил отпуснат кредит в размер на 13950
лева, който същите поели задължение да погасят на 120 месечни вноски в размер на 201,62 лева
всяка, с краен падеж 10.06.2026г. Поради неизпълнение на задължението на ответниците да плащат
своевременно погасителните вноски непогасените задължения по договора били в следните
размери : главница – 13892,53 лева и възнаградителна лихва – 3271,78 лева. На основание чл.10.1
ОУ, приложими към договора, на 20.01.2022г. на ответниците били изпратени уведомления за
предсрочна изискуемост на кредита. В договора било предвидено, че при просрочие вземанията
могат да бъдат прехвърлени. Така на 19.12.2019г. вземанията по процесния договор за кредит били
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия. От своя страна „С.Г.Груп“ ЕАД прехвърлило
процесните вземания на ищцовото дружество с договор за цесия от 11.12.2020г., за които
прехвърляния на ответниците били изпратени уведомления на 20.01.2022г. от ищеца, действащ като
пълномощник на цедента.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
От приетия като доказателство договор за банков кредит № **427/09.06.2019г., заедно с
Общи условия към същия, се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството
на кредитодател, от една страна, и от друга - ответницата Т. Х. Н. в качеството й на
кредитополучател и ответника Б. А. Ж. в качеството му на съдлъжник е сключен договор за кредит,
по силата на който банката се е задължила да предостави кредит в размер на 13950 лева за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 312-603/30.11.2012г. Крайният
срок на договора е уговорен на 10.06.2026г. (I, т.3). Уговорената годишна лихва до 10.06.2019г. е в
размер на 12 %, а за остатъчния срок – лихвения процент, базиран на спестяванията на банката
(който към датата на сключване на договора е 1,43%), увеличен с надбавка от 10,57 пункта (II 4.1 и
4.2), като методиката за определяне на референтния лихвен процент – лихвен процент, базиран на
спестяванията, е посочен в приложение към договора (4.3). Към датата на сключване на договора
годишният процент на разходите е 12,92 %. Общата дължима сума по кредита е 24218,91 лева (т.5).
Към договора е приложен и погасителен план, подписан от ответниците, в който е отразено, че
общото задължение по кредита следва да се погаси на 120 месечни вноски в размер на 201,62 лева
всяка.
По искове за вземания, основани на договор за потребителски кредит, съдът е длъжен
служебно да следи за валидността на клаузите от договора за потребителски кредит, на който
ищецът основава правата си. В случая годишният процент на разходите, който включва общите
разходи по кредита за потребителя (лихви, други разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл.19, ал.1 ЗПК), е
12,92 %, който размер е в рамките на допустимия по закон размер на ГПР – чл.19, ал.2 ЗПК. Съдът
приема и че клаузата на възнаградителна лихва също е валидна, защото начинът на формирането й
е ясен и разбираем (арг. чл.145, ал.2 ЗЗП), а също така нейният размер не е в противоречие с
добрите нрави (арг. чл.26, ал.1 ЗЗД). При това съдът приема, че за ответниците валидно е
възникнало задължението да платят уговорените в договора суми по главницата и
възнаградителната лихва в условията на солидарност (чл.121 ЗЗД).
От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което се кредитира от съда,
се установява, че на 19.06.2019г. сумата по кредита е преведена от банката по разплащателна
сметка на ответницата Т. Н., посочена в I, т.1 в договора за банков кредит. При това съдът приема,
че кредитът е усвоен. По договора са извършени 4 броя плащания в общ размер на 1202,11 лева,
като след отчитане на извършените плащания непогасените задължения по договора за кредит са :
главница в размер на 13892,53 лева и възнаградителна лихва от вноска № 8 до № 34 в размер на
3271,78 лева.
От приетите по делото писмени доказателства (рамков договор за цесия от 19.12.2019г.
между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на цедент и „С.Г.Груп“ ЕАД в качеството на
цесионер и договор за цесия № 2 между същите страни от 19.12.2019г. заедно с приложение № 1
към същия) се установява, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от
„Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2019г.
Банката е имала право да прехвърли вземанията по процесния договор за потребителски кредит
съгласно изискването на чл.26, ал.1 ЗПК предвид изрично уговореното право в т.14 от раздел IV от
договора.
От приетите писмени доказателства (договор за цесия от 11.12.2020г. между „С.Г.Груп“ ЕАД
в качеството на цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер и приложение № 1 към
същия) се установява също, че на 11.12.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлило на ищеца – „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземанията по процесния договор за кредит.
За да има действие спрямо длъжниците (ответници по делото), цесията следва да бъде
съобщена на длъжника от стария кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане
на делото не се установява, но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложените към
исковата молба уведомления (уведомление от „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД, до отв.
Ж. с изх. № МА 00000664/20.01.2022г. – л.42 от делото и уведомление от „С.Г.Груп“ ЕАД чрез
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, до отв. Н. с изх. № МА 00000663/20.01.2022г. – л.48) до ответниците за
2
извършените цесии, като „ЕОС Матрикс“ ЕАД действа като пълномощник на цедента „Първа
инвестиционна банка“ АД и на последващия цедент „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на приетите като
доказателства пълномощни. При това извършените цесии имат действие спрямо ответниците – в
този смисъл е решение № 50103 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1970/2022 г., I т. о., ТК.
С прехвърлянето на вземанията по договора за кредит в полза на ищеца е прехвърлено и
правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем (като принадлежност на прехвърлените права,
произтичащи от договора за кредит), защото това право изрично не изключено от предмета на
договора за цесия – арг. чл.99, ал.2 ЗЗД. При това следва да се приеме, че по силата на описаните
договори за цесия ищецът е придобил срещу ответниците всички права по процесния договор за
кредит, които е имал и първоначалният кредитор, вкл. и правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем – в този смисъл е решение № 204/25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на I ТО.
По отношение на предсрочната изискуемост в договора за кредит е предвидено (т.10.1.2
ОУ), че с писмено предизвестие кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, ако кредитополучателят не извърши кое да е плащане по договора повече от 5 работни дни
след датата, на която плащането е станало изискуемо. От заключението на вещото лице се
установява, че последното извършено плащане по договора е извършено на 17.03.2017г. При това в
полза на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Като
доказателства по делото са приети представените с исковата молба уведомления до ответниците
(уведомление с изх. № 3/20.01.2022г. до отв. Ж. – л.45 от делото и уведомление с изх. №
2/20.01.2022г. до отв. Н. – л.47), с които ищецът уведомява ответниците, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем, ако просрочните задължения не бъдат погасени в срок от 7 дни. Няма
доказателства преди завеждане на делото така представените с исковата молба уведомления да са
били доставени до ответниците. При това съдът приема, че в хода на производството с връчване на
препис от исковата молба и приложенията, в т.ч. и уведомителното писмо за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, ответниците в качеството им на солидарни длъжници са били уведомени
за упражнено от ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е така, защото в
производството по чл.422 ГПК съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да вземе предвид
всички обстоятелства от значение на спорното право, настъпили до приключване на съдебното
дирене - т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК. Сред тези факти са и тези, които
водят до предсрочна изискуемост на вземането като подвид на изискуемостта, без да се променя
основанието, на което се търси защита на правата, което в случая е договорът за кредит. Правото на
предсрочна изискуемост на кредита, уговорено в договора, е право на кредитора едностранно да
измени договора, като отнеме на длъжника преимуществото на срока, за да не носи риска от
изпадането на длъжника в неплатежоспособност, която се презумира при определената в договора
продължителност на забавата в плащанията. При това предсрочната изискуемост само променя
момента, в който кредиторът може да изисква плащане от длъжника и този момент може да
настъпи и в хода на процеса. В този смисъл е решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
16/2019 г., II т. о., ТК.
В обобщение на приетото по - горе, че ищецът е кредитор на вземанията по договор за
кредит, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита и че непогасени са останали задължения
по договора за кредит, както следва : главница – в размер на 13892,53 лева и възнаградителна лихва
за периода 01.03.2019г. – 10.02.2022г. - 3271,78 лева, следва, че частичните искове са основателни
изцяло и следва да се уважат така, както са предявени.
По разноските :
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като такива му се следват съгласно списък
на разноските по чл.80 ГПК, извършването на които е доказано, както следва : за настоящото
производство в размер на 400 лева и за заповедното производство – в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Т. Х. Н., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „А** и Б. А. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „А**, дължат
солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4 – 5, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр.
чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4500 лева - частична претенция при пълен размер на вземането
от 13892,53 лева - главница по договор за кредит № *427/09.06.2016, сключен между ответниците и
"Първа инвестиционна банка" АД, при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ведно със
законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 500 лева - частична претенция при пълен
размер на вземането от 3271,78 лева - възнаградителна лихва за периода 01.03.2019г. - 10.02.2022г.,
които вземания са прехвърлени от "Първа инвестиционна банка" АД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 19.12.2019г. и впоследствие „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлило процесните
вземания в полза на ищеца с договор за цесия от 11.12.2020г. и за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28718/2022г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА Т. Х. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „А** и Б. А. Ж., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „А**, да платят на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4 – 5, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 150 лева –
разноски за заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : BG92 UBBS 8002
1008 0346 30, BIC : UBBSBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4