№ 2659
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110113242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Н. К. Н. твърди, че на 26.07.2023 г. сключила със „З. а. д. А.“ АД
договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № *******, за собствения си лек автомобил „Мини купър“, peг. №
*******. Същият бил със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.07.2023 г. до
23:59 ч. на 27.07.2024 г. Посочва, че дължимата застрахователна премия е
заплатена изцяло към датата на подаване на исковата молба, като е договорена
застрахователна сума от 4000 лева.
Излага, че по време на действие на застрахователния договор са
заведени следните щети:
- щета № *******/16.05.2024 г. – по повод застрахователно събитие,
настъпило на 16.05.2024 г.в гр. Варна, на ул. „******* при следния механизъм:
при маневриране автомобилът ударил стърчащ предмет, вследствие на което
била увредена облицовката на предната му броня;
- щета № *******/26.07.2024 г. – по повод застрахователно събитие,
настъпило на 22.07.2024 г. в гр. *********“ при следния механизъм: след
паркиране на автомобила ищцата отворила предната лява врата и закачила
издадена бетонна част на партерно помещение на първи етаж от сграда,
вследствие на което била увредена предната лява врата на автомобила.
В исковата молба се излага, че застрахователят неоснователно отказва да
изплати дължимо обезщетение, необходимо за ремонт.
1
Отправено е искане до съда за осъждане на „З. а. д. А.“ АД да заплати на
Н. К. Н. следните суми:
- сумата от 450 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило в гр. *******“ на 16.05.2024 г., за което е заведена щета №
*******/16.05.2024 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
*******/26.07.2023 г., за лек автомобил „Мини купър“, peг. № *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
- сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение по щета № *******/16.05.2024 г., начислено за
периода от 07.06.2024 г. до 16.10.2024 г.;
- сумата от 450 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило в гр. *********“ на 22.07.2024 г., за което е заведена щета №
*******/26.07.2024 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
*******/26.07.2023 г., за лек автомобил „Мини купър“, peг. № *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
- сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение по щета № *******/26.07.2024 г., начислено за
периода от 04.09.2024 г. до 16.10.2024 г.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове, както следва:
- на иска за присъждане на застрахователно обезщетение по щета №
*******/16.05.2024 г. – чрез неговото намаляване на сума в размер на 418.88
лева;
- на иска за присъждане на обезщетение за забава върху
застрахователното обезщетение по щета № *******/16.05.2024 г. – чрез
неговото увеличаване на сума в размер на 20.98 лева;
- на иска за присъждане на застрахователно обезщетение по щета №
*******/26.07.2024 г. – чрез неговото намаляване на сума в размер на 427.29
лева;
- на иска за присъждане на обезщетение за забава върху
застрахователното обезщетение по щета № *******/26.07.2024 г. – чрез
неговото увеличаване на сума в размер на 6.96 лева,
като производството е прекратено за разликата над намаления размер на
исковете по чл. 405 КЗ до първоначално предявения на основание чл. 233
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно
2
правоотношение между страните по процесната застрахователна полица.
Поддържа, че постановеният отказ за изплащане на обезщетение по
описаните в исковата молба щети е законосъобразен и съответства на
приложимите общи условия и Кодекса за застраховането.
Оспорва твърдения от ищцата механизъм на настъпване на
уврежданията и поддържа, че същият не съответства на констатираните вреди
по автомобила. Изтъква, че в нито един от случаите не са уведомени органите
на МВР, сектор „Пътна полиция“, нито застрахователят на осигурената
денонощна телефонна линия. Счита, че настъпилите увреждания не са
взаимно свързани и не биха могли да настъпят в резултат на единично
събитие. Поддържа, че е налице обосновано съмнение, че щетите са настъпили
при различни обстоятелства и не попадат в обхвата на общите условия или
застрахованото лице цели да злоупотреби с правата си, като не представи
изискуемите съгласно застрахователния договор документи при настъпване на
ПТП. Твърди, че са нарушени т. 11.4, т. 82.2, т. 82.12, т. 83.4, т. 84, т. 152 от
ОУ, което изключва отговорността на застрахователя.
Оспорва размера на предявения иск като прекомерен, като поддържа, че
същият не е съобразен със средните пазарни цени за периода на настъпване на
щетите. Счита, че тъй като процесното МПС е на повече от двадесет и една
години, не следва да бъдат отчитани цените за извършване на ремонта в
официален сервиз на марката и с части от официален вносител. Намира, че
при отстраняване на уврежданията следва да бъдат използвани алтернативни
части. Твърди, че съгласно застрахователният договор не е уговорена
възможност за ремонт в официален или доверен сервиз.
Позовава се на т. 119.3 от Общите условия, съгласно която при вреди в
резултат на злоумишлени действия на трети лица, които не са документирани
със съответния документ, отговорността на застрахователя е лимитирана до 5
% от застрахователната сума.
Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № *******, за лек автомобил
„Мини купър“, peг. № *******, със срок на действие от 00:00 ч. на 28.07.2023
г. до 23:59 ч. на 27.07.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
По делото са представени заявленията, въз основа на които са
образувани процесните щети /л. 22 и 24 от делото/. Видно от съдържанието на
първото от тях, на 16.05.2024 г. ищцата е предявила застрахователна
претенция, като е декларирала, че на същата дата около 12:30 часа в гр. Варна,
в района на ******* при извършване на маневра причинила увреждане в
3
дясната част на предната броня на автомобила. Съгласно заявление от
26.07.2024 г. Н. П.а отправила претенция за обезщетение на увреждане на
предна лява врата на автомобила, настъпило при отваряне на вратата. Така
описаният механизъм е потвърден и с декларация от 13.08.2024 г. /л. 10/.
В рамките на образуваните преписки по щети са извършени описи на
уврежданията от представител на застрахователя /л. 8 и 9/, като съответно са
описани увреждане на облицовката на предната броня /по щетата от
16.05.2024 г./ и на предната лява врата /по щетата от 22.07.2024 г./
С отговора на исковата молба са представени общите условия на
застрахователя /л. 41-47/. Съгласно т. 11.4 застрахователят не изплаща
обезщетение, когато се установи несъответствие между декларирано
обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната
фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване. Цитираната в
отговора клауза на т. 82.2 вменява на застрахования задължение да уведоми
незабавно след узнаване настъпването на застрахователното събитие
съответните компетентни държавни органи и да изиска издаване на
съответните документи, удостоверяващи събитието. Според т. 82.12
застрахованият е задължен „да докаже по безспорен начин претенцията си“,
като представи всички изискуеми съгласно застрахователния договор
документи, както и писмено поисканите такива, в т. ч. документи
удостоверяващи настъпване на събитието /т. 83.4/ и в частност – протокол за
ПТП /т. 84/.
Съгласно заключението по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и
обосновано, средната пазарна стойност на увреждането по щета №
*******/16.05.2024 г. възлиза на 418.88 лева, а на това по щета №
*******/26.07.2024 г. – на 427.29 лева.
Изрично вещото лице сочи, че констатираните увреждания биха могли
да настъпят по описания от застрахования механизъм. Уточнява, че същите са
настъпили по различно време и не са следствие от едно събитие. Сочи, че при
извършената проверка на изготвения от застрахователя снимков материал е
установено, че при завеждане на първата щета не е било налице увреждането
по втората.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че
горепосочените средни пазарни стойности са определени, като са използвани
цените на труд от три сервиза, регистрирани по ISO, и три сервиза, които не са
регистрирани по ISO. Сочи, че отделно са извършени изчисления единствено
при използване средната цена, предлагана от сервизи без европейски
сертификат за качество.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за
4
имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да са
причинени от застрахователно събитие – покрит риск.
Между страните е безспорно наличието първата от посочените
материалноправни предпоставки, като е спорен въпросът относно механизма
на настъпване на уврежданията. Последният се установява по категоричен
начин от заключението по съдебната автотехническа експертиза, което
потвърждава, че щетите кореспондират с претендирания от ищеца механизъм.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че доколкото
процесните увреждания не биха могли да настъпят вследствие на едно
събитие, застрахованият не е декларирал коректно обстоятелствата, при които
те са настъпили. Ищецът нито в настоящото производство, нито извънсъдебно
е поддържал, че уврежданията на предната броня и на предната лява врата на
автомобила са настъпили вследствие на едно застрахователно събитие. Тъкмо
напротив – те са били предмет на две отделни застрахователни претенции,
предявени през 2-месечен период. При това вещото лице въз основа на
заснемането, извършено от представител на застрахователя, е констатирало, че
увреждането на вратата, предмет на по-късно образуваната щета не е било
налично при заявяване на увреждането на предната броня.
Следователно поддържаният от ищеца механизъм се потвърждава от
събраните по делото доказателства и не е налице визираната от т. 11.4 от ОУ
на застрахователя хипотеза.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че основание за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение в случая се явява
обстоятелството, че ищецът не е уведомил органите на МВР за настъпилите
събития, доколкото характерът на същите не предполага подобно задължение.
Касае се за увреждания, настъпили в резултат на поведение на самия
застрахован, поради което и законът не предвижда задължение за сезиране на
Пътна полиция. В подобни случаи законът не предвижда и съставянето на
нарочен документ /в т.ч. протокол за ПТП/, поради което и е налице изрично
визираното в т. 84 от ОУ изключение. Що се отнася до застрахователя, ищецът
го e уведомил още в деня на настъпване на съответните застрахователни
събития. Следователно е спазен предвиденият в т. 82.3 ОУ срок от пет работни
дни от узнаване на събитието, поради което е ирелевантно обстоятелството
дали застрахованият е уведомил застрахователя по телефон.
Що се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
5
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза
стойността на необходимия ремонт, определена по средни пазарни цени към
датата на произшествието е, както следва: по щета № *******/16.05.2024 г. –
418.88 лева, по щета № *******/26.07.2024 г. – 427.29 лева. Именно тези
стойности следва да бъдат съобразени, доколкото при тях са отразени цените
на труда както в сервизи, сертифицирани по ISO, така и в такива, които не са.
В този смисъл определените стойностите за ремонт единствено в сервизи без
подобен сертификат са занижени и не отговарят на среднопазарните.
Неотносими към разглеждания казус са доводите на ответника, касаещи
ограничението в отговорността му при вреди, причинени от злоумишлени
действия на трети лица предвид установения механизъм на щетите.
На основание чл. 409 вр. чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108 КЗ застрахователят
дължи на ищеца законната лихва за забава върху посочения по-горе размер на
застрахователносто обезщетение, както следва: по щета № *******/16.05.2024
г. – от 07.06.2024 г., по щета № *******/26.07.2024 г. – от 04.09.2024 г. При
съобразяване размера на законната лихва дължимото обезщетение за забава
възлиза, както следва: по щета № *******/16.05.2024 г. – на сума в размер на
20.98 лева за периода от 07.06.2024 г. до 16.10.2024 г.; по щета №
*******/26.07.2024 г. – на сума в размер на 6.96 лева за периода от 04.09.2024
г. до 16.10.2024 г.
Поради гореизложеното предявените искове са доказани както по
основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
/за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ/
съразмерно на уважената част от исковете за главница и изцяло – по исковете
за обезщетение за забава. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото предмет на делото са четири обективно съединени иска,
основаващи се на две отделни застрахователни щети. Така определен, общият
дължим размер на разноските в полза на ищеца възлиза на 1510.73 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. а. д. А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. – П.а, ЕГН **********, от
6
гр. *******, сумите, както следва:
СУМАТА ОТ 418.88 лева /четиристотин и осемнадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило в гр. *******“ на 16.05.2024 г., за което е заведена щета №
*******/16.05.2024 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
*******/26.07.2023 г., за лек автомобил „Мини купър“, peг. № *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ;
СУМАТА ОТ 20.98 лева /двадесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение по щета № *******/16.05.2024 г., начислено за
периода от 07.06.2024 г. до 16.10.2024 г.;
СУМАТА ОТ 427.29 лева /четиристотин двадесет и седем лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило в гр. *********“ на 22.07.2024 г., за което е заведена щета №
*******/26.07.2024 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
*******/26.07.2023 г., за лек автомобил „Мини купър“, peг. № *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
СУМАТА ОТ 6.96 лева /шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното
обезщетение по щета № *******/26.07.2024 г., начислено за периода от
04.09.2024 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА „З. а. д. А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. – П.а, ЕГН **********, от
гр. *******, СУМАТА ОТ 1510.73 лева /хиляда петстотин и десет лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „З. а. д. А.“ АД, ЕИК *******, че може да
преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Н. К. Н. – П.а, ЕГН **********,
по банкова сметка с IBAN BG*******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7