РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 22.08.2016г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и втори август 2016г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3092 по описа за 2016
година:
Предявена е искова молба от
Р.И.М. против „БИ ЕМ ОЙЛ“ ЕООД Ст.Загора.
Ответникът „БИ ЕМ ОЙЛ“ ЕООД
Ст.Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да
внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането по
чл.190 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р А З П О Р Е
Д И :
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за открито
съдебно заседание на 20.09.2016 от 13,10 часа.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както
следва:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Ищцата Р.И.М. твърди в
исковата си молба, че с трудов договор №68/01.06.2015г. била назначена при
ответника „БИ ЕМ ОЙЛ“ ЕООД Ст.Загора на длъжност „чистач“ на непълно работно
време - 4 часа, за неопределен срок и с основно трудово възнаграждение в размер
на 220,00 лева. Твърди също, че със Заповед №57/16.05.2016г., считано от
16.05.2016г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, трудовото й
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Счита, че Заповед
№57/16.05.2016г. е незаконосъобразна, тъй като на първо място между
нея и работодателя
й не било налице взаимно съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение;
тя не е депозирала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение и/или
за изразяване на съгласие за това.
Освен това с Експертно
решение №1884 от 23.10.1998 год. на ТЕЛК й бил определена степен на
неработоспособност и втора група инвалидност – пожизнено, което обстоятелство
не било взето предвид от страна на работодателят при прекратяване на трудовото
правоотношение и при изразено от нейна страна на несъгласие за прекратяването
на същото. Счита, че за да избегне задължението вменено на работодателя с
разпоредбата на чл.333 от КТ и необходимост за предварително съгласие от
Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
по негова инициатива и въпреки нейното несъгласие се е позовал на разпоредбата
на чл.325 ал.1 т.1 от КТ, което счита за недопустимо и незаконосъобразно.
Заявява, че по време на съществуването
на трудовото правоотношение с ответника и до настоящия момент, полага труд и по
друго трудово правоотношение, а именно по Трудов договор №101/31.03.2016г. с
продължителност на работното време от 1/един/ час дневно и сумирано изчисляване
на работното време. Счита, че при прекратяването трудовите й правоотношения,
ответника в качеството си на работодател е следвало да се съобрази с
предварителната защита по чл.333 от КТ, да поиска и получи предварително
разрешение за уволнение от Инспекцията по труда. Това не било сторено от негова
страна, което водело до незаконосъобразност на Заповед № 57/16.05.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение
със Заповед №57/16.05.2016г., да бъде възстановена на заеманата преди
прекратяване длъжност „чистач”; да осъди ответника да й заплати обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение – 16.05.2016г. в размер на 1320,00лв., ведно със
законната лихва. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „БИ ЕМ ОЙЛ“ ЕООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че не му е било известно обстоятелството, на което се
позовава ищцата, а именно, че същата е втора група инвалидност пожизнено и че
страда от заболяване, което е противопоказно на условия на труд, свързани с
тъмнина и наведено положение на тялото. Заявява, че ищцата не е показвала на
ответника документ за това си заболяване - в противен случай той не би я
назначил на длъжност „чистачка“, тъй като тази длъжност по естеството си е
свързана с наведено положение на тялото. Като не знаел тези факти ответника
назначил ищцата на тази длъжност за часово полагане на труд на постоянен трудов
договор за 4 часа дневно, считано от 01.06.2015г. при 220 лв. брутно трудово
възнаграждение. Ищцата работила почти година преди да заяви на 13 май - петък,
че иска да напусне, вследствие на което в понеделник на 16.06. оформили заповед
за освобождаване по взаимно съгласие. Когато връчвал заповедта за подпис,
ищцата направила възражение, че не е съгласна да напусне, което много озадачило
работодателя, тъй като самата тя заявила такова желание. Тъй като имало вече
уведомление до НОИ, процедурата била довършена. Самата ищца обаче се колебаела
какво да прави. След като обаче пред съда заявявала желание да се върне на
работа, ответникът също изразява желание да я върне обратно на работа, тъй като
и без това няма нов назначен човек. В този смисъл същия я поканил да се върне
на работа с твърдението, че ще я наемем на работа веднага и ще изплати
трудовото възнаграждение за периода, през който е била без работа.
Ответникът моли отговора да се
счита за признание основателността на иска и съда да постановите решение по
чл.237 от ГПК, като декларира, че действително трудовото възнаграждение на
ищцата, било такова, каквото е записано в договора, а именно 220 лв. за 4 часа
труд на ден при 10% плосък данък и счита, че обезщетението на работника следва
да бъде определено от съда в нетния си размер.
В производството по чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с работодателя, както оставането му без работа
вследствие прекратяването на трудовото правоотношение за твърдяния период.
В производството по чл.344
ал.1 т.1 и т.2 КТ в тежест на ответникът е да докаже законността на
уволнението.
ПРИКАНВА страните към постигане
на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на
спора би било по благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като
освен това ще се намалили наполовина размера на дължимите държавни такси.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Трудов договор №68/01.06.2015г.;
Заповед №57/16.05.2016г.; Трудов договор №101/31.03.2016г.; Експертно решение №
1884/23.10.1998г.; Извадка от АВ;
На основание чл.190 ГПК
задължава ответника най-късно за съдебно заседание да представи заверено копие
от личното трудово досие на ищеца под опис и данни за брутното трудово
възнаграждение на ищцата.
УКАЗВА на страните в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги
предупреждава, че при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за о.с.з.
страните.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на
ответника и приложенията към него.
Делото да се докладва в
деня на постъпване на исканията на страните депозирани във връзка с указанията
и доклада.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: