№ 818
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100900317 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от О. М. Л.
срещу „ПисиФикс“ ЕООД с която е предявен иск с правно основание чл. 29,
ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за признаване за несъществуващо вписано
обстоятелство по партидата на ответното дружество, с акт на длъжностно
лице към Агенцията по вписванията, рег. № 20170404143235, а именно за
седалище и адрес на управление на дружеството гр. София, р-н Триадица, ул.
****, ет. ****, с произтичащите от това законни последици по чл. 30, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ.
В исковата молба ищцата О. М. Л. твърди, че активно легитимиран за
предявяване на иск по чл. 29 ЗТР е всяко лице, което има правен интерес от
установяването на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписаното обстоятелство. Ищцата обосновава правния си
интерес от предявяване на иска с твърдението, че е собственик на апартамент,
находящ се на адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. ****, ет. ****. Вписаното
обстоятелство по партидата на ответника директно засягало това нейно
абсолютно право, тъй като този адрес представлявал адресът, на който
ответникът получава своята кореспонденция като призовки, искови молби,
уведомления, сметки, покани за изпълнение, както и всякакъв вид
дружествени книжа. Сочи, че с уважаването на иска би се отстранило
отрицателното засягане на правото й на собственост, тъй като
1
кореспонденцията на ответното дружество няма да се изпраща на вписания
адрес и третите лица няма да търсят дружеството на същия адрес. Твърди, че
пасивно легитимиран е ответникът, тъй като ответното търговско дружество е
лицето, което се ползва от вписването. Сочи, че ответникът няма връзка с
вписания адрес, нито с ищцата, поради което счита, че процесното вписване
нарушава установения в закона принцип на доверие в ТРРЮЛНЦ и
достоверност на вписаните в регистъра обстоятелства.
Ответникът - „ПисиФикс“ ЕООД, не заявява становище по
основателността на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 66/22.04.1999 г., том І, рег. № 951, дело № 76/1999 г. на
Ч.Б., Нотариус с район на действие Районен съд гр. София, вписана под № 077
в регистъра на НК и удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх. № 2100 / 15.12.2023 г. на Столична община, Ц.К.Р. е продала на ищцата О.
М. Л. Апартамент в груб строеж, находящ се в гр. София, в сградата,
изградена в груб строеж на ул. ****, на четвърти жилищен етаж.
От извършената справка в АВ-ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника
„ПисиФикс“ ЕООД, ЕИК *********, се установява, че ответното Еднолично
дружество с ограничена отговорност е регистрирано с вписване №
20170404143235/ 04.04.2017 г. с вписан капитал от 50,00 лв. и едноличен
собственик и управител Г.Х., Държава: ИЗРАЕЛ. За седалище и адрес на
управление е вписан следния адрес: гр. София, п.к. ****, р-н Триадица, ул.
****, ет. ****.
Процесното вписване е извършено въз основа на заявление образец А4 с
вх. № 20170331164507, за регистрация на ответното търговско дружество,
което е подадено от ищцата в качеството на адвокат с изрично пълномощно.
Към заявлението е представен учредителен протокол от 13.03.2017 г., приет от
едноличния собственик на дружеството Г.Х., гражданин на Израел, за
учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност с
наименование „ПисиФикс“ и седалище и адрес гр. София, ****, община
2
Столична, р-н Триадица, ул. ****, ет. ****.
От изпратеното от Агенция по вписванията Опис – приложение за
извършена справка в ТРРЮЛНЦ, се установява, че към 20.01.2025 г. има
вписани 24 еднолични дружества с ограничена отговорност със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. ****, ет. ****, като
заявленията за вписване на този адрес на управление на посочените търговски
дружества са подадени от ищцата О. М. Л.. От служебно извършена от съда
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че еднолични собственици и управители
на посочените търговски дружество са чуждестранни граждани, като част от
търговците се намират в открито производство по ликвидация.
С протоколно определение от 10.12.2024 г. е уважено доказателствено
искане на ищцата за допускане на свидетел при режим на довеждане за
установяване на твърденията в исковата молба, че ответното дружество никога
не е управлявало и не е имало фирма на посочения адрес. Въпреки
предоставената възможност гласни доказателства не са ангажирани в
настоящото производство от ищцата, поради което определението за тяхното
допускане е отменено на основание чл. 253 ГПК.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има
правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на
вписано обстоятелство.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК –
отм. /в действащото законодателство чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/ е предоставен
на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване /като
охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство.
Предмет на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са изчерпателно
изброени пороци на вписването в Търговския регистър – нищожно вписване,
недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, като в
последния случай са разграничени двете хипотези на несъществуващо
3
обстоятелство, а именно: липсващо /невзето/ решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, т. е.
неистинско удостоверяване; вписано обстоятелство, което е съществувало, но
по-късно по исков ред е установена нищожността му /извън случаите на
липсващо решение/. В Тълкувателното решение е прието, че несъществуващо
обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е
възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
вписано липсващо, невзето решение на орган на дружество, или е вписано
обстоятелство, за което няма санкция на съда или Агенция по вписванията. До
вписване на несъществуващо обстоятелство се стига също, когато с решение
на съда е установена нищожност на решение на дружествен орган, което
подлежи на вписване и е вписано или се установи недействителност на сделка,
пораждаща последици, които са вписани.
Правните последици на решението по този иск са изяснени в т. 3 на ТР
№ 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на ОСГК на ВКС, което разглежда
действието на чл. 431, ал. 2 ГПК – отм., която разпоредба е аналогична на
нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение и правната
теория се приема, че действието на решението по иск по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ е занапред.
В процесния случай обстоятелството, което се оспорва като
несъществуващо, е вписания на 04.04.2017 г. в ТРРЮЛНЦ адрес гр. София, р-
н Триадица, ул. ****, ет. ****, като седалище и адрес на управление на
търговското дружество „ПисиФикс“ ЕООД с ЕИК *********.
Правният интерес от водене на иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР е
налице във всички случаи, когато е налице осъществено вписване в
търговския регистър на определени обстоятелства по партидата на конкретен
търговец. Правният интерес от провеждане на иска е налице за лицето, по
чиято партида е осъществено вписването, заявителя в регистърното
производство и за всяко трето лице, което твърди, че конкретни негови права
са засегнати от вписването. Горното следва от нормата на чл.29 ЗТР, която
легитимира всеки заинтересован да предяви иска за установяване на
нищожност, на недопустимост на вписването или вписването на
несъществуващо обстоятелство.
В конкретния случай ищцата твърди, че осъщественото по партидата на
4
ответното дружество в търговския регистър вписване под № 20170404143235
е по естеството си вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като
ответникът няма връзка с посочения адрес на управление и недвижимият
имот, находящ се на този административен адрес е собственост на ищцата.
Твърди, че това обстоятелство нарушава принципа на истинност на заявените
обстоятелства и на доверие в търговския регистър. Така наведените
фактически и правни твърдения, както и формулираният петитум са
достатъчни, за да обосноват извод за допустимост на предявения иск /в този
смисъл Определение № 428 от 27.06.2024 г. по въззивно частно търговско №
512/2024 г. по описа на Апелативен съд София/.
В тежест на ищцата е да докаже установяване на твърденията в исковата
молба, че липсва валидно възникване на вписаното обстоятелство, каквото
доказване не е проведено.
Всяко юридическо лице, както и едноличното дружество с ограничена
отговорност се индивидуализира като субект на правото със свое
наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление, органи
на управление и имущество. Седалището и адресът на управление на
дружество с ограничена отговорност представлява елемент от статута на
дружеството, който е част от задължителното съдържание на дружествения
договор съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ, в частност на учредителния акт при
еднолични дружества с ограничена отговорност и се определя от
учредителите на дружеството/общото събрание на съдружниците, респ. от
едноличния собственик на дружеството на основание чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ и
чл. 114, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ. Това обстоятелство подлежи на вписване
в търговския регистър съгласно чл. 119, ал. 2 ТЗ.
Вписването на седалището и адреса на управление на дружество с
ограничена отговорност в търговския регистър е последица от решението за
учредяване на дружеството, респективно от решение на общото събрание или
едноличния собственик на капитала за промяна на учредителния акт на
дружеството в частта му, в която е определен адресът на управление /арг. чл.
140, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ/. Следователно соченото обстоятелство може да бъде
квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла
на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезите, при които вписаното седалище и
адрес на управелние не съответства на съдържанието на актовете на
5
върховния орган на дружеството по чл. 115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ,
съотв. чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ, или когато по исков ред бъде
установена нищожност на самите актове, в който смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на
ОСГК на ВКС.
По делото е установено, че е било взето решение на едноличния
собственик на ответното дружество „ПисиФикс“ ЕООД за учредяване на
Еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Триадица, ул. ****, ет. ****. Следователно
вписаният в регистъра адрес на управление на ответното дружество е
съответен на действителното съдържание на акта на едноличния собственик
на капитала, като по делото не се установи след приемане на този акт да е
установена неговата нищожност по предвидения в закона ред.
Твърдените в исковата молба обстоятелства за непритежаване на вещни
права на ответното дружество върху имота, находящ се на вписания в
ТРРЮЛНЦ адрес на управление, както и за неосъществяване на дейност на
този адрес, не могат да квалифицират вписването на адреса като вписване на
несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ /арг ТР
№ 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС/. Отделно от това няма законоустановено
изискване заявяващото вписване на адрес на управление лице да ангажира
доказателства, че разполага с правото и възможността да осъществява реално
дейността си на този адрес. Към заявлението за вписване на процесното
обстоятелство, както при учредяване на дружеството, така и при последваща
промяна на този елемент от общия статут на дружеството, заявителят няма
вменено задължение да представя доказателства, че на определеният с
дружествения договор/учредителния акт адрес на управление на дружеството
се намира имот, който е собственост на дружеството или на лице, свързано с
него /напр. съдружник, едноличен собственик на капитала, или управител/.
Напротив обстоятелството, че дружеството не осъществява дейност на
вписания адрес на управление представлява изрично предвидено в закона
основание за уведомяване на дружеството чрез фингирано връчване по реда
на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК, съотв. чл. 619, ал. 1 ТЗ, съотв. чл. 50 ЗННД, които
последици се явяват гаранция за правата на третите лица, която гаранция би
била изключена в случай, че вписаването на адреса на управление на
дружеството бъде обявено за вписване на несъществуващо обстоятелство и
6
бъде заличено от търговския регистър по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Обявяването на което и да е от задължителните за вписване
обстоятелства за несъществуващи означава да се наруши целостта на
задължителните за съществуването на търговското дружество изисквания,
определящи го като правен субект. В случай че при учредяването на
търговското дружество не е спазен законът – напр. в дружествения
договор/учредителния акт липсва посочване на седалището и адреса на
управление, тогава е налице хипотезата на липсващ учредителен договор по
смисъла на чл. 70, ал. 1 т. 1 ТЗ, в който случай законодателят е предвидил
специалния конститутивен иск по чл. 70, ал. 1 ТЗ за обявяване на
дружеството за недействително с последиците, предвидени в чл. 70, ал. 3 ТЗ.
Следователно не могат да бъдат обявени за несъществуващи отделни вписани
в регистъра обстоятелства при регистрацията на търговското дружество /арг.
чл. 70, ал. 6 ТЗ/. От задължителното вписване на това обстоятелство зависи
приложението на редица норми в действащото законодателство като
разпоредбите на чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ, чл. 155 ТЗ, чл. 263о ТЗ, чл. 613 ТЗ, чл.
765Т3, чл. 105 ГПК, чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, чл. 517 ГПК, и пр., тъй като
всички те изискват наличието на вписано седалище и адрес на търговското
дружество. В този смисъл не могат да бъдат споделени изложените в исковата
молба правни доводи, доколкото именно при уважаване на предявения иск и
заличаване на вписаното седалище и адрес на управление на ответното
търговско дружество, би се стигнало до хипотезата на нарушаване на
доверието в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
В разглеждания случай ищцата е дала своето предварително съгласие
седалището и адресът на ответното дружество да бъде този, на който се
намира притежаван от нея недвижим имот. От изготвената от Агенция по
вписванията справка е видно, че има редица други търговски дружества с
вписано седалище и адрес на управление, идентични с адреса, предмет на
оспореното вписване, като заявленията за вписване на този адрес като адрес
на управление на съответните дружества са подадени от ищцата О. М. Л.. В
този смисъл следва да се приеме, че ищцата е била напълно наясно с
възможността да настъпят твърдените в исковата молба неудобства като
постъпващи съдебни и други книжа, адресирани до дружествата,
7
регистрирани на процесния адрес. При така установените обстоятелства, с
предявяването на настоящия установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, се
поставя под съмнение добросъвестното упражняване на процесуалните права,
а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът
е длъжен да откаже съдебна защита.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че атакуваното от ищцата
обстоятелство е валидно възникнало въз основа на решение, взето от
компетентния орган на ответното дружество, същото подлежи на вписване и е
било вписано в търговския регистър. Цитираната от ищцата съдебна практика
не се споделя от настоящия състав и същата не е задължителна, поради което
за съдът не съществува задължение да се съобрази с нея.
По гореизложените съображения предявеният иск с правно основание
чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По делото не са поискани разноски от ответника, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О. М. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, адв. Д. Б. срещу „ПисиФикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ****, р-н
Триадица, ул. ****, ет. **** иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че е вписано несъществуващо
обстоятелство по партидата на „ПисиФикс“ ЕООД, ЕИК *********, с
вписване № 20170404143235, извършено на 04.04.2017 г. – за седалище и
адрес на управление на дружеството следния адрес гр. София, р-н Триадица,
ул. ****, ет. ****.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8
9