ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16486
гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110135943 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на М. Д. С. срещу „...“ ЕАД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети.
Следва да се уважи искането на ответника за представяне от третото, неучастващо в
настоящото производство лице „....“ ЕООД, на договор за предоставяне на поръчителство.
Без уважение следва да се остави искането за представяне на справка относно постъпилите
плащания по последния, т.к. по реда на чл. 192 ГПК третите лица не могат да бъдат
задължавани да извършват нарочни изявления и справки.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2024г. от
09,35 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в производството лице - „...“ ЕООД с ЕИК .... в
едноседмичен срок от съобщението да представи договор за предоставяне на поръчителство
към Договор за потребителски кредит № .... г., сключен с М. Д. С. с ЕГН ********** при
наличие на такъв.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД да представи и справка за получените по него плащания.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М. Д. С.
срещу „...“ ЕАД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер
от 222,10 лв., представляваща недължимо платена сума – вноска „гарант“ по Договор за
потребителски кредит № .... г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, подлежаща на връщане от ответника като получена без
основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 1069532/28.04.2018 г., съгласно който му била предоставена заемна сума в размер
на 650 лв., която се задължил да върне ведно с надбавка под формата на възнаградителна
лихва в размер от 140,53 лв. на тринадесет месечни погасителни вноски с падеж на
последната на 31.05.2019 г. Сочи, че в чл. 4 от договора се съдържало допълнително условие
за сключването му, изразяващо се в задължение за ищеца да заплаща вноска „гарант“ на
кредитора. Твърди, че е погасил изцяло сумите по договора предсрочно на 25.08.2018 г.,
като цялата изплатена сума била е размер от 940,55 лв., от които 650 лв. – главница, 68,45
лв. – възнаградителна лихва до м. 08.2018 г. включително и 222,10 лв. – вноска гарант за
четирите месеца, през които е ползвана отпуснатата съгласно договора за потребителски
кредит сума. Счита, че клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на вноска „гарант“
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като действителният размер на
приложимия към договора ГПР надвишава максимално допустимия такъв от 50 %, което пък
води до недействителност на уговорката и до нищожност на целия договор. Поддържа, че
клаузата освен това има и неравноправен характер. Поради това счита, че платената на
ответника сума в размер на 222,10 лв., представляваща вноска „гарант“, е получена от него
без основание и като такава подлежи на връщане. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
прави частично признание на предявения иск до размер на сумата от 48,13 лв., а в
останалата част оспорва иска като неоснователен. Сочи, че във връзка с процесния договор
за потребителски кредит ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
третото за настоящото производство лице - „..“ ЕООД, което от своя страна се е задължило
срещу заплащане на уговореното с ищеца възнаграждение да отговаря пред ответника
солидарно за задължението по Договор за потребителски кредит № ... г. Посочва, че за
погасяване на задължението по договора за кредит е разпределена сумата от 720,38 лв., като
остатъкът от 48,13 лв. не е разпределян, поради което признава, че последната сума подлежи
на връщане от ответника. Счита, че не е давал повод за завеждане на делото, с оглед на
което моли разноските в производството да се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Оспорва сумата от 172,06 лв. да е платена на ответника, като посочва, че последната е
преведена на дружеството – поръчител. Посочва, че е овластен да получи възнаграждението
по договора за поръчителство, но не е титуляр на самото вземане, поради което намира, че
не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземането за сумата от 52,47 лв., представляваща плащане от
26.06.2018 г. Счита договора за поръчителство за действителен. Оспорва договорът за
потребителски кредит да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба.
Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване
на процесния договор за потребителски кредит, поради което и възнаграждението на
поръчителя не следва да се включва в размера на приложимия към договора за кредит ГПР.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и
2
дружеството - поръчител, е по същество договор за поръчка. Сочи, че за потребителя е
налице възможност да избере дали да преведе стойността на услугата по договора за
поръчителство по сметка на дружеството поръчител или по тази на ответника, който от своя
страна да администрира плащането към последното. Оспорва да му е бил предварително
известен към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
възнаграждението на поръчителя. Сочи, че дори да се установи недействителност на
договора за предоставяне на поръчителство, последното не води автоматично до
недействителност и на договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума като част от
месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ... г. за погасяване именно на вноска
„гарант“, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване и
задържане на сочената парична сума.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № 1069532/28.04.2018 г., съгласно които му е
била предоставена сума в размер на 650 лв., както и че ищецът е платил на ответника сума в
общ размер от 940,55 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3