№ 216
гр. Бургас, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100100547 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявения иск от Г.И.Д., ЕГН ********** и
А.К.Д., ЕГН **********- двамата от гр.*** ул.*** № ** чрез адв. Нацко Дойчев и адв.
Светлана Дойчева – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85,
ет.2, ап. 6 против Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” № 2 , ет. 4, с която са
предявени претенции за заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на
300 000лв., по 150000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху търсената
сума от 25.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
С Определение №543/16.06.2021г. постановено по настоящото дело, по искане на
ответника е конституирано трето лице помагач прекият извършител на деянието – А.А.Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.*** ул.*** № **.
С протоколно определение от първо открито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внезапната смърт на ищцата Г.Д. и предвид направеното искане в същия
смисъл от наследниците й, на основание чл.277 от ГПК , на мястото на починалата страна
Г.Д., като ищци са конституирани децата й, както следва Ч., А. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.*** ж.к.*** бл.*** вх.* ет.*, А.А.Д. , ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № **, ж.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № **, С.А.Д. , ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.***
№ **, като претенцията се поддържа в равни части, съобразно наследствените им квоти и не
е предявена по заместване от наследниците на починалата **** Мария.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
1
разглеждане на иска. При това положение предявените искове са допустими.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2016 г. около 19.40 часа, в гр. Карнобат, на
кръстовището образувано от ул. „Йордан Йовков“ и ул. „Места“ водачът А.А.Д., при
управление на МПС марка "Мерцедес" модел „ЦЛК“ с ДК № UL 42А, рама №
WDB2083471F11706, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което
умишлено причинил смъртта на намиращата се на пътното платно М.А.Д. - **** на ищците,
в резултат на което същата е починала.
Твърди се, че за автомобила, управляван от виновния за настъпилото ПТП водач
А.А.Д., не била сключвана застраховка “Гражданска отговорност”.
С Присъда № 275 от 20.09.2019 г., влязла в законна сила на 24.02.2021г., постановена
по НОХД № 243/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, НО, виновният за настъпилото
ПТП А.А.Д. е признат за виновен за така извършеното деяние - чл.342, ал. 3, б.В вр. с ал.1
вр. с чл.36 вр. с чл.54 от НК вр. с чл.16 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 вр. с чл.116 от ЗДвП, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, както и на основание
чл.342, ал.4 вр. ал.З б.В вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, подсъдимият А.А.Д. е лишен от право да
управлява МПС ЗАВИНАГИ.
С Решение № 26 от 02.04.2020г. Бургаски апелативен съд, НО, постановено по
ВНОХД № 10 /20120 година е потвърдил изцяло Присъдата на Бургаски окръжен съд
постановена по НОХД №243/2019г.
С Решение № 6/24.02.2021 г. Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение,
постановено по НД № 446/ 2020 година е изменил въззивното Решение № 26 от 02.04.2020г.
на Бургаски апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 10/20120 година като е намалил
размера на наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.342 ал.З от НК на
петнадесет години.
Твърди се, че настъпилият инцидент се отразил за ищците изключително тежко
емоционално и морално. За тях животът загубил смисъл. С **** си имали много силни
отношения на привързаност, взаимна обич и уважение, като същата им оказвала морална и
материална подкрепа. **** им била опора, един от най-близките хора, на когото можели да
споделят всичко и от която да получат съвет, морална и материална подкрепа. Изпитвали
тъга, безпокойство, потиснатост, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност. Изпитвали силен стрес, като и сънят им се нарушил. Силният емоционален
стрес и душевната болка продължавал и до днес.
С молба - претенция № 24-01-616 /24.10.2016 г. ищците поискали от ответника да им
бъде направена справка в информационната система дали към датата на ПТП - 24.07.2016
година МПС марка "Мерцедес" модел „ЦЛК“ с ДК № UL 42А, рама № WDB2083471F11706
има валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност и с коя
застрахователна компания с алтернативно искане, че при положение, че няма полица или
полицата е била прекратена и не е била действителна ищците предявявали пред
Гаранционен фонд претенция- искане да им бъде изплатено обезщетение на всеки един от
2
молителите в размер на по 200 000 лева (двеста хиляди лева) заедно със законната лихва от
датата на смъртта на М.А.Д. - 24.07.2016 г., представляващи обезщетение за претърпените
от молителите неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес вследствие
смъртта на тяхната **** настъпила при описаното ПТП.
С писмо изх. № 24 - 01-616 / 27.10.2016 г. Гаранционен фонд ги уведомили, че за
процесния автомобил нямало сключена застраховка по „Гражданска отговорност“, поради
което и претенцията им за изплащане на обезщетение била отправена към Гаранционен
фонд.
Поради гореизложеното, за ищците се пораждал правен интерес от завеждането на
настоящия иск.
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София чрез процесуалния си представител
оспорва иска по размер. По заведената в Гаранционен фонд по молба на ищците щета № 21-
210062/31.03.2021 г. и щета № 21-210063/31.03.2021 г. Управителният съвет определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., като били взети предвид
същите факти и обстоятелства, които се твърдели и по настоящото дело. Сумите не били
изплатени на ищците, тъй като същите не представили пълномощно в оригинал, отговарящо
на условията на чл. 558, ал. 6 КЗ, а същото било представено само копирано.
Посочва се, че с решение по гр. д. № 598/2019 на ОС Бургас /щета № 210396/2017г./
Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Ангел Стефанов К. - фактически съжител на
загиналата М.А.Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, на пълнолетните синове Стефан Ангелов К., Атанас Ангелов К. и **** Галя Ангелова
К.а на загиналата обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на по 20 000
лева, и на непълнолетния син Владимир Ангелов К., действащ чрез своя законен
представител Ангел Стефанов К., обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 80 000 лева и 26 770.50 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от месечна издръжка. Решението не било влязло в сила и
ищците подали въззивна жалба през м. февруари 2021 г.
Ответникът счита, че сумата от по 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
след постановеното съдебно решение за фактически съжител и деца, отговаряло на вида,
характера и интензитета на нанесените неимуществени вреди, като същата съответствала и
на съдебната практика за процесната година и установените в страната икономически
условия и стандарт на живот към този момент.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно
завишена с оглед принципа на справедливостта, както и с оглед трайната съдебна практика
на ВКС. Моли при постановяване на решението да се вземе предвид, че застрахователното
обезщетяване следва да бъде извършено не от застраховател, а от Гаранционен Фонд,
създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно
обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по
договорно правоотношение със застраховател. Също в тази връзка следвало да се има
3
предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от Кодекс за застраховането размерът на
обезщетението, изплащано от фонда, не можело да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492 от КЗ
лимити се явявали за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бил
съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на
ПТП.
С доклада по делото, съдът е обявил на страните, че на съда са служебно известни
Присъда №275/20.09.2019г. постановено по НОХД №243/2019г. по описа на БОС; Решение
№26/02.04.2020г., постановено по ВНОХ №10/2020г. по описа на БАС, Решение
№6/24.02.2021г., постановено по НД№446/2020г. по описа на ВКС.
Съдът е указал на страните и че с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд
не се нуждаят от доказване следните факти, свързани с извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Указал е на ищците, че носят тежестта да
установят при условията на пълно и главно доказване неимущественото си увреждане,
размера на щетите и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат,
а на ответника, че носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, с
оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са субективно, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
от Г.И.Д., ЕГН ********** и А.К.Д., ЕГН **********- двамата от гр.*** ул.*** № ** чрез
адв. Нацко Дойчев и адв. Светлана Дойчева – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ № 85, ет.2, ап. 6 против Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Гр.Игнатиев”
№ 2, ет. 4, с която са предявени претенции за заплащане на обезщетения за неимуществена
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.07.2016 г. при управление на МПС марка
"Мерцедес" модел „ЦЛК“ с ДК № UL 42А, рама № WDB2083471F11706 без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което е починала ****та на ищците
М.А.Д., в размер на 300 000лв., по 150000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва
върху търсената сума от 25.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
С протоколно определение от първо открито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внезапната смърт на ищцата Г.Д. и предвид направеното искане в същия
4
смисъл от наследниците й, като ищци, на основание чл.277 от ГПК , на мястото на
починалата страна Г.Д. са конституирани децата й, както следва Ч., А. Д., ЕГН **********,
с адрес гр.*** ж.к.*** бл.*** вх.* ет.*, А.А.Д. , ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № **,
ж.А.Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № **, С.А.Д. , ЕГН **********, с адрес
гр.*** ул.*** № **, като претенцията се поддържа в равни части , съобразно наследствените
им квоти.
С Определение №543/16.06.2021г. постановено по настоящото дело, по искане на
ответника е конституирано трето лице помагач прекият извършител на деянието – А.А.Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.*** ул.*** № **.
Съдът приема фактът на липсата на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС марка "Мерцедес" модел „ЦЛК“ с
ДК № UL 42А, рама № WDB2083471F11706 към датата на процесното ПТП за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, с оглед твърденията на двете страни в производството и
представените писмени доказателства в същия смисъл .
На съда са служебно известни Присъда №275/20.09.2019г. постановено по НОХД
№243/2019г. по описа на БОС; Решение №26/02.04.2020г., постановено по ВНОХ
№10/2020г. по описа на БАС, Решение №6/24.02.2021г., постановено по НД№446/2020г. по
описа на ВКС.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за настоящия съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца.
Съдът като съобрази твърденията и доводите на страните, представените от страните
писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства, приема за установено
следното:
На 24.07.2016 г. около 19.40 часа, в гр. Карнобат, на кръстовището образувано от
ул. „Йордан Йовков“ и ул. „Места“ водачът А.А.Д., при управление на МПС марка
"Мерцедес" модел „ЦЛК“ с ДК № UL 42А, рама № WDB2083471F11706, нарушил правилата
за движение по пътищата, в резултат на което умишлено причинил смъртта на намиращата
се на пътното платно М.А.Д. - **** на ищците, в резултат на което същата е починала.
Автомобилът е управляван от виновния за настъпилото ПТП водач А.А.Д., същият не
е бил собственост на водача, поради неспазване на установената от ЗДвП форма да
прехвърляне на собствеността на МПС на територията на РБългария. Деецът е ***** на
починалата.
С Присъда № 275 от 20.09.2019 г., влязла в законна сила на 24.02.2021г., постановена
по НОХД № 243/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, НО, виновният за настъпилото
ПТП А.А.Д. е признат за виновен за така извършеното деяние - чл.342, ал. 3, б.В вр. с ал.1
вр. с чл.36 вр. с чл.54 от НК вр. с чл.16 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 вр. с чл.116 от ЗДвП, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, както и на основание
чл.342, ал.4 вр. ал.З б.В вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, подсъдимият А.А.Д. е лишен от право да
5
управлява МПС завинаги. От събраните гласни и писмени доказателства , включително
мотивите на съдебните актове на всички инстанции по цитираното наказателно дело от общ
характер се установява следната фактическа обстановка :
Деецът е пострадалата са близки роднини, като към датата на произшествието и
двамата са жвеели в гр.***. Деецът е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „
СLK 230 компресор“ с германски регистрационни номера UL 42 A, собственост на трето
лице. На 24 юли 2016г. на ул.“Й.Йовков“ в гр. Карнобат, в участъка между улиците „Места“
и „Арда“, са се провеждали две отделни празненства, на различни фамилии от ромски етнос.
Гостите, включително пострадалата и част от свидетелите са се веселели на уличното
платно, като танцували под съпровод на музика. Както празнуващите, така и деецът били
употребили алкохол. Празнуващите не пропускали по уличното платно моторни превозни
средства, в това число и автомобила, управляван от дееца. Произшествието се е случило в
светлата част на деня, при множество свидетели и е било документирано от нает
видеооператор.
При появата на движещо се МПС в частта от улицата , заета от празнуващите, част от
тях, включително починалата **** на ищците решили да го спрат и да не му позволят да
премине. Последвала е размяна на реплики и удари, пострадалата решила да се намеси и
застанала в непосредствена близост пред автомобила, като при потеглянето автомобила
напред, тя била съборена от него , паднала на пътното платно по гръб, по посока на
движение на автомобила, който преминал над нея, прегазвайки я по цялата си дължина с
долната си част. При това движение гръдният й кош бил натрошен, като ребрата били
счупени двустранно – към гърба и гърдите. Нанесени били и множество други травми, в
това число и изгаряния, подробно описани в съдебно медицинската експертиза. След
прегазването й деецът продължил напред и напуснал местопроизшествието
Пострадалата била откарана до болницата в Карнобат, от където с линейка била
транспортирана до УМБАЛ Бургас, но по пътя е починала.
С оглед на горното, съдът приема описаният в исковата молба механизъм на
престъплението за доказан.
Съдът приема за установено, че водачът е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал.1 и чл. 116 от Закона за движение по
пътищата, като с деянието си виновно е причинил вредоносния резултат.
Не се оспорва, че Гаранционния фонд е отказал да изплати обезщетение по
претенцията на ищците, въпреки, че се твръди, че е определено такова..
В хода на делото, в открито съдебно заседание на 20.12.2021 год., ответникът
представя доказателства, че на 02.06.2021 год. е изплатил на всеки от ищците Г. и А.Д.и по
50 000 лв. , обезщетение за претърпени неимуществени вреди за процесния деликт, за който
ответникът е задължен да извърши плащане на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането. Извършените плащания не се оспорват от ищците. Същите са извършени по
сметка на адвокатското дружество, което осъществява процесуалното представителство по
6
настоящото дело и чиято сметка е посочена както в претенцията пред ответника, така и в
исковата молба по делото, като банкова сметка за заплащане на претенцията на ищците.
Не се спори , че ищците са родители на пострадалата, както и че ищцата Г.Д. е
заместена от наследниците си , първият от които е втория ищец, а останалите са деца на
починалата ищца.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
По делото се установи, че произшествието е настъпило поради извършено от водача
на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ СLK 230 компресор“ с германски
регистрационни номера UL 42 A, собственост на трето лице, управляван от А.А.Д., при
което е починала М.А.Д. - **** на ищците Г. и А.Д.и. Застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобила не е сключена, поради което пасивно легитимиран по иска е
ответният „Гаранционен фонд“.
Ищците са изпълнили специалната процедура, предвидена в чл. 558, ал.1 от КЗ.
Следователно на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 558, ал. 5 от КЗ, след като е
предявило претенцията си пред компенсационния орган на 24.10.2016 год. и не е получил
плащане до датата на подаване на исковата молба – 01.04.2021 год, ищецът има право да
предяви претенцията си пред съда.
На основание чл. 516, ал.4 вр. с чл. 558, ал. 2 от КЗ, „Гаранционният фонд дължи
законна лихва върху главниците, считано от датата, на която е изтекъл срокът по чл. 516,
ал.2 от КЗ , която в настоящия случай е 24.12.2016 год.
По отношение на размер на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира
исковете на Г.Д. и на А.Д. за частично основателни всеки до размер от 50 000 лв. със
следните аргументи :
Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски
достоверни, последователни и логични и приема, че те установяват болките и страданията
на родителите на починалата, неблагоприятното им емоционално състояние и негативния
ефект на посочената в исковата молба травма. От показанията на свидетеля К. , който е
живял с пострадалата на съпружески начала се установява, че ищците от 2004 година не
живеят заедно с починалата, която е имала свое семейство, с което е живеела в едно
домакинство на друг адрес в същия град. Както от показанията на този свидетел, така и от
показанията на друг общ роднина на ищците и делинквента – свидетеля С., се установява, че
ищците и починалата са се намирали в нормални за роднинската им връзка топли
отношения, поддържали са личен контакт и са били близки. Установява се също , че ищците
имат общо шест деца , пет от които , включително починалата живеят в гр.***, като част от
децата имат съвпадащ постоянен адрес с ищците , от което може да се направи извод за
близки отношения на ищците и с другите им деца и за липса на отношения надхвърлящи
обичайната степен на близост, емоционални и финансови.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта и
7
икономическите условия.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на следните установени обстоятелства – пострадалата е загинала по особено
мъчителен начин, което обстоятелство е било известно на ищците. Загубата на дете,
независимо от възрастта на родителя и на детето, независимо от всички останали други
социални и финансови фактори, винаги води до тежка психическа и емоционална травма за
преживелия родител, като този вид страдания не могат да бъдат преодолени с времето.
С оглед извършеното заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
приетия за основателен от съда на двамата ищци, преди смъртта на ищцата Г.Д., исковете
следва да бъдат отхвърлени по отношение на главницата, а по отношение на претенцията за
лихва за забава намира , че същата е основателна за периода от 24.12.2016 год. до 02.06.
2021 год. , но предвид петитума на исковата молба следва да бъде уважена за периода от
25.01.017 год. до 02.06.2021 год. Размерът на дължимата законна лихва върху обезщетението
от 100 000 лв., според изчисленията на съда е 44138,89 лв.
Предвид обстоятелството, че починалата ищца е заместена от ищеца и четири от
петте му деца, като не са конституирани по заместване децата на починалата, то
обезщетението за забава следва да се разпредели както следва : за всеки от първоначалните
ищци по 22 069,44 лв., като по отношение на починалата ищцата на всеки от
конституираните ответници следва да бъде присъдена 1/6 част от дължимото на починалата
ищца или по 3 678,24 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Гаранционният фонд не е отказал изплащане на обезщетение,
но не се е произнесъл в двумесечния срок по чл.516, ал.2 от Кодекса за застраховането ,
поради което на основание чл.516, ал.4 от Кодекса за застраховането дължи законна лихва за
посочени по-горе период, от изтичане на двумесечния срок за произнасяне до датата на
плащането. По делото е представено и не е оспорено писмо , с което ответникът е отговорил
на молбата-претенция на ищците. В същата е описано пълномощно , като въпреки, че не е
представено от отговорът не се установява да е поискано такова, а обстоятелството , че
ответникът е образувал двете щети едва на 31.03.2021 год. не е основание за различното
прилагане на цитираните по-горе норми.
По отношение на направените разноски , съдът намира, че същите са установени в
следния размер – за ответника – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК , за ищците – 3530 лв. – по чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно датата на
представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от
31.03.2021 год..
С оглед на обстоятелството, че плащането е извършено след подаването на исковата
молба, на ответника не следва да бъдат присъждане разноски.
С оглед на обстоятелството , че ищците са освободени от задължението да внасят
8
държавна такса , както и предвид обстоятелството , че исковете за главниците са отхвърлени
поради плащане в хода на производството , ответникът следва да заплати по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса в размер ан 4% от 144 138,89 лв. или 5765,56 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев
Колев, чрез адв. П.Чернокожева, при участието на третото лице –помагач на страната на
ответника А.А.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.*** ул.*** № **, да заплати на
А.К.Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № ** сумата от 25 747,68лв , на всеки от
ищците Ч., А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к.*** бл.*** вх.* ет.*, А.А.Д. , ЕГН
**********, с адрес гр.*** ул.*** № **, ж.А.Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** №
**, С.А.Д. , ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № ** сумите от по 3678,24 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 25.01.2017 год. до 02.06.2021 год.
върху сумата от 100000лв., представляваща заплатено на А.К.Д. и Г.И.Д., обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.07.2016 г. при управление на
МПС марка "Мерцедес" модел „ЦЛК“ с ДК № UL 42А, рама № WDB2083471F11706 без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което е починала ****та на
ищците М.А.Д., като отхвърля претенциите за главница и законна лихва над уважения
размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев
Колев да заплатят на адв. Нацко Дойчев и адв. Светлана Дойчева – САК, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет.2, ап. 6 адвокатско възнаграждение по
чл.38 от Закона за адвокатурата - разноски по делото в размер на 3530 лв.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и Максим Нанев
Колев да заплатят на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас , държавна такса в
размер на 5765,56 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9