Р Е Ш Е Н И Е
№ 400/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 114 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на П.С.К. против Решение № 605/23.12.2020 г.
постановено по АНД № 1385/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното
решение е изменен ел. фиш серия К № 3657471/07.05.2020 г., издаден от ОД на МВР
Пазарджик, с който на касатора е наложена глоба в размер на 800 лева на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.5 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, в частта, касаеща основанието, а именно „на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП“ и е намален размера на наложената глоба на 400 лв.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и
да се отмени изцяло издадения ел. фиш.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител
в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
Касаторът
П.С.К. е санкционирана за това, че на 07.05.2020 г., в 10:11 ч. със система за
контрол на скоростта на МПС - ATCC (ARH
CAM S1) е било заснето движение в гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“ № 153
на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № РА 4950 ВН със скорост 81 км/ч., при
въведено за движение в населено място ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на касатора и с обжалвания ЕФ
последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 81 км/ч (с
отчетен толеранс за грешка 3 км/ч. спрямо
отчетената скорост) - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.5 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 800 лв.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения и счита, че няма смисъл
да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните
доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на
процесната дата и час при максимално разрешена скорост за движение от 50 км/час
в населено място, заснет с мобилна радарна система ATCC -ARH CAM S1 и отчетен
толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, с лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № РА 4950 ВН, е извършено нарушение
на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с №
11743bb - установена стойност на скоростта - 81 км/ч. Няма спор и по отношение
авторството на деянието. Правилно обаче РС е отчел, че съставомерният признак
„системност“ не само отсъства в ЕФ, но и и липсват доказателства в тази насока,
поради което е изменил ЕФ в частта, касаеща основанието за налагане на
санкцията и съответно е намалил нейния размер.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба срещу подобно изменение. Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010 г., ОСК, предвид
изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления
на административнонаказващия орган за поправка, изменение или допълнение,
поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с
обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания
за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес
касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да
остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354,
ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се
налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че
това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по
административнонаказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни
жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63,
ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива
касационното производство пред административния съд и то доколкото не
противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за
административния съд, като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1
от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за
изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш, при решаване на
въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени
наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по
привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може
в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран
или основен състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
При наличието на тази задължителна съдебна практика и за РС, и за касационния
състав е налице правомощие да изменят атакувания ЕФ, като подведат и
санкционират нарушението по по-леко наказуемия състав. Това прави доводите в
касационната жалба в тази насока неоснователни.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 605/23.12.2020 г. постановено по АНД № 1385/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
П.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР Пазарджик,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)